Жозе Родригеш душ Сантуш
Последната тайна (54)

LIII

От известно време Сикариус наблюдаваше сградите отдалеч. Беше видял кортежа да минава през портала, който водеше до комплекса, но не се осмели да приближи. Ами ако някой от полицаите мотоциклетисти го бе забелязал по пътя от Йерусалим? Ако го видеше отново на това място, със сигурност щеше да си направи някои изводи. Затова беше много важно да се освободи от мотора.

Сикариус слезе от мотора и го остави край банкета на шосето под сянката на едно маслиново дръвче. Прибра каската в раницата и я скри в багажника над задната гума. След това се обърна и тръгна разсеяно покрай стената в посока на портала. Стигна до решетките на портата и надникна в двора на комплекса. Виждаха се трите полицейски мотоциклета и двете коли, паркирани до входа на сградата отсреща. Наблизо разговаряха няколко души, които натрапникът преброи. Трима униформени и трима цивилни.

— Учителят е брилянтен — прошепна Сикариус, без да крие усмивката си. — Истински гений.

Неговият ментор беше измислил начин да остави полицаите на входа на комплекса, реши той. Това беше изумително добър ход, тъй като щеше значително да улесни операцията.

— Имате ли нужда от нещо? — попита някой.

Сикариус погледна по посока на гласа и смаяно откри, че там стои един от охранителите на комплекса. Не беше го забелязал! Тъй като вниманието му беше насочено към полицаите, той беше пропуснал тази подробност. Как можеше да е толкова невнимателен?

— Аз съм християнски турист — оправда се той. — Тук ли е пещерата, в която архангел Гавраил съобщил на Дева Мария благата вест, че ще роди Исус?

Охранителят се разсмя.

— Пещерата „Благовещение“ се намира в базиликата — обясни той, като посочи към къщите на Назарет в далечината. Трябва да отидете в Стария град.

Сикариус кимна за сбогом.

— О, благодаря ви! — нарисува кръст във въздуха. — Бог да ви благослови!

Отдалечи се спокойно, но с крайчеца на окото си наблюдаваше стената около обекта. Беше висока, но не много. Най-големият проблем беше усуканата бодлива тел над нея. Освен това трябваше, разбира се, да избере най-подходящото място, за да мине от другата страна. Най-добре да я обходи по целия периметър и да избере най-скритото място. Вече знаеше, че комплексът се пази от охранителна фирма, но това не беше кой знае какво. В крайна сметка нямаше да прониква в банка или в затвор със строг режим. Мерките за сигурност му се струваха просто малко по-засилени, отколкото в една нормална сграда. Нищо, което да не може да се преодолее. Все пак се е справял с къде по-лоши неща.

Отново хвърли поглед към стената. Какво да прави с бодливата тел? Нямаше да е приятно, но в багажника на мотора имаше клещи, които щяха да разрешат този проблем. Разполагаше и с необходимите въжета, за да се изкачи догоре. Естествено, в багажника се намираше и най-важният инструмент, който му беше нужен за мисията.

Свещеният кинжал.