Жозе Родригеш душ Сантуш
Последната тайна (48)

XLVII

— Исус е правил разлика между хората?

Арни Гросман се беше приближил до прозореца на болничната стая и наблюдаваше нощния Йерусалим. Беше късно, но последната загадка още не беше дешифрирана.

— Разбира се — отговори Томаш, който все още лежеше в леглото. — Спомнете си, че той се е родил евреин, живял е като евреин и е умрял евреин. Смятал е, че принадлежи към избрания народ.

Гросман се обърна към него.

— Това вече ни го обяснихте — каза той. — Но нека помислим. Християнството се е разпространило из целия свят. Защо казвате, че Исус делял хората? Християнството не е ли универсална религия?

Томаш кимна към бележката с шарадата в ръката на Гросман.

— Знаете ли, последствията от загадката, която моят нападател ни остави, ни насочват право към възникването на християнството.

— В какъв смисъл? Не разбирам.

Историкът въздъхна, сякаш си поемаше дъх за последното си обяснение.

— Предлагам да направим едно пътуване във времето — каза той, махвайки към града зад прозореца. — Да се върнем две хиляди години назад. Намираме се в Йерусалим някъде между 30 и 33 година. Тече седмицата преди Пасха в еврейския месец Нисан^[1]. В града се стичат юдеи от цялата страна, за да принесат жертва в Храма за изкупление на греховете си, както повелява традицията. Римляните подсилват гарнизоните, защото знаят, че вероятността за бунт е по-голяма. Свещениците от Храма също са бдителни, тъй като са наясно, че при струпването на толкова много хора на едно място настроенията са непостоянни. Сред поклонниците се появява една малка групичка, пристигнала от Галилея.

— Исус и неговите апостоли.

— Или група провинциалисти. Те вярвали, както и други юдеи по онова време, че краят на света е близо и бог ще да дойде, за да наложи своя закон и да облекчи страданието на онеправданите. До този момент групата имала трибуна само из градчетата на Галилея и била отхвърлена от невежите, които живеели там. Колко наивни били тези селяци! Йерусалим на Пасха бил тяхната голяма възможност. Градът гъмжал от народ. Имало повече от два милиона юдеи, идващи от цяла Юдея. Каква по-добра трибуна би могло да има, за да предупредят хората, че трябва да се покаят за греховете си и да се приготвят за новия златен век?

Валентина, която се беше умълчала след последните разкрития, при тези думи се оживи.

— Исус е влязъл в града на магаре, нали?

— Така пише в евангелията — потвърди Томаш. — В глава 9, стих 9, в Книгата на пророк Захария в Стария завет четем: „Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Йерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на осмица и на младо осле, син на подяремница“. Така че или Исус нарочно влязъл в Йерусалим, възседнал магаре, за да намекне, че е предсказаният от пророчествата цар, или евангелистите измислили тази подробност, за да убедят съвременниците си, че Исус съответствал на описанието в пророчеството. Никога няма да разберем със сигурност каква е истината, макар да знаем, че този момент е свързан с текста на Захария.

— Разбирам — съгласи се италианката. — Но после идва епизодът с изгонването на търговците от Храма.

— Да, Исус предизвиква инцидент в Храма и предрича своето унищожение, привличайки погледа на властите. Той веднага е арестуван, съден, осъден на смърт и разпнат. Знаем добре тази история.

— И какво?

— Важното вече не е случилото се с Исус, а начинът, по който неговите апостоли тълкуват течи събития.

Валентина поклати глава.

— Не разбирам.

— Поставете се на мястото на апостолите. Говорим за неграмотни рибари и занаятчии от Галилея, които зарязали всичко и решили да последват този равин, който ги плашел с вестта за края на света и им обещавал спасение, ако го следват и правят каквото каже. Равинът наистина им обещал, че всеки един от тях ще застане начело на дванадесетте племена на Израел и че последните, тоест те самите, ще станат първи, когато се установи Царството Божие. Това били бедни, необразовани и доверчиви хора. Вярвали, че равинът, когото били видели да изцелява с чудеса, се ползвал с божието благоволение и казвал истината. Той наистина трябва да бил божи пратеник. Затова го последвали. В Галилея те живеели в лишения и накрая отишли в Йерусалим, за да съобщят благата вест на всички юдеи. Това пътуване щяло да бъде посвещение. Израел щял да приеме равина Исус и да го признае за цар. Тогава бог щял да слезе на земята и да установи своето царство! Тоест очакванията на апостолите били много големи. Но вместо това възторжено посвещение какво всъщност се случва?

— Исус бил арестуван и екзекутиран.

— А това не влизало в плана! Вместо да бъде коронован, равинът бил арестуван, унизен и убит. Какво направили апостолите? Избягали! Страхували се за живота си и се скрили сред тези над два милиона юдеи, дошли в Йерусалим за Пасха. Това означава, че Исус никога не им бил говорил за подобна развръзка и че пророчествата за собствената му смърт в евангелията вероятно са били добавени от авторите. Как се чувствали апостолите, когато Исус бил разпънат? Изпитвали страх и разочарование. В края на краищата равинът не бил месия! Те се излъгали! Последвали грешния пророк! Разочарованието им било огромно. Но три дни след смъртта на равина се появили жени, които крещели истерично: „Той възкръсна! Той възкръсна!“. Апостолите се обнадеждили. „Какво? Дали е вярно?“ Отишли до гробницата и видели, че е празна. — Томаш театрално вдигна ръце във въздуха. — Алилуя! Значи Исус не бил фалшив пророк! Той наистина бил месия! Вълнението им било огромно! Равинът възкръснал. — Той замълча и погледна към италианката. — Разбирате ли дълбокия смисъл на възкресението в еврейското съзнание?

Валентина се поколеба.

— В еврейското съзнание?

— Не трябва да забравяте, че говорим за евреи — настоя историкът. — Те вярвали, че светът ще свърши и ще настъпи Страшният съд. Малко преди него щяло да се случи и нещо друго: мъртвите щели да възкръснат. Този момент бил важен, за да могат да бъдат съдени. И какво се било случило току-що? Исус бил възкръснал! Бил първият от мъртвите, който се върнал към живота! Какво означавало това? Че скоро други мъртви също щели да възкръснат и денят на Страшния съд бил близо! В края на краищата Исус бил прав! Краят на света всеки момент щял да настъпи! Мъртвите започвали да се връщат към живот и скоро щял да се състои великият съд! Нечестивите щели да се отделят от праведните и бог щял да установи царството си на земята! Апостолите наистина трябвало да известят за благата вест! Царството Божие скоро щяло да се превърне в реалност!

Двамата полицаи попиваха разказа, размисляйки за ролята на юдейския контекст, в който последователите на Исус тълкували неговата смърт.

— Почакайте — каза Валентина. — Исус се е явил на апостолите след смъртта си.

Томаш изкриви устни, преди да отговори.

— Вижте, това е теология — каза той. — Като историк, аз се ръководя само от исторически събития. Свръхестественото няма общо с историята, а с вярата. Като историк не мога нито да потвърдя, нито да отрека едно свръхестествено събитие. Това е в сферата на вярата. Не разполагам със средства, които да определят дали Исус се с явил на апостолите след смъртта си. Мога да кажа, че апостолите потвърдили, че са го видели. — Направи пауза. — Спомнете си, че говорим за наивни и необразовани хора, вече предразположени да вярват в свръхестественото. Няма какво повече да кажа по темата.

— В такъв случай смятате, че апостолите са започнали да халюцинират…

— Не смятам, нито го отхвърлям. Знам само, че апостолите уверяват, че са видели възкръсналия Исус. Дали е истина? Дали са халюцинирали? Дали са лъгали хората? В Евангелие от Матея, 28:13, се говори за слух, който се носел тогава: „… учениците Му дойдоха нощем и Го откраднаха, когато ние спяхме“. Не знаем каква е истината и никога няма да разберем. Това, което знаем, е, че апостолите започнали да разгласяват благата вест: мъртвите започнаха да възкръсват, Страшният съд наближава и Царството Божие най-подир ще бъде установено на земята. Някои евреи се присъединили към това послание.

— Като Павел…

— Интересното е, че Павел не бил сред тях. Той дори започнал да преследва последователите на Исус. След това обаче имал видение и повярвал.

— И станал християнин.

— Все още нямало християни — уточни Томаш. — Всички били юдеи. Съществували няколко направления в юдаизма — фарисеи, есеи, садукеи и други. Тези, които вярвали, че Исус е месията, предсказан в Писанието, принадлежали на една от тези секти — назореите. Забележете, назореите продължавали да уважават еврейския закон и Храма. Това, което ги отличава от другите, е вярата в благата вест, че Царството Божие скоро ще настъпи, че смъртта на Исус е ритуална саможертва за изкупление на греховете на човечеството и че неговото възкресение с първото събитие от процеса, който ще доведе до Страшния съд. В Първо послание на св. апостол Павел до Коринтяните в стих 15:20 Павел пише: „Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък“.

— Начатък? Какво е това?

— Речникът предлага няколко синонима: първи плод, начало, първи резултат. Тоест тук Павел намеква, че възкресението на Исус е начало на възкресението на мъртвите. Това означава, че той силно вярвал, че светът всеки момент щял да свърши и да дойде денят на Страшния съд. В Първо послание до Солуняните Павел описва този ден в четвърта глава, стихове 16-17: „Защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем“. Тоест първо възкръсват мъртвите и след това тръгват живите. Това послание е по-ясно изразено в Първо послание на св. апостол Павел до Коринтяните, 15:51: „Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим“^[2]. Павел се заел да разгласява тази блага вест. Само че се натъкнал на голям проблем.

Томаш замълча, за да предизвика драматичен ефект.

— Какво се е случило? — поиска да узнае италианката.

— Евреите се изсмели на това. Те сметнали за смехотворна идеята, че онзи беден клетник от провинцията, когото римляните унижили и разпънали на кръст, бил месия. В Деяния на светите апостоли, 17:2-5, например се разказва, че Павел отишъл да говори с евреите в синагогата в Солун: „И три съботи наред им говореше от Писанията, като им откривате и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че Този Иисус, Когото той им проповядва, е Христос. И някои от тях повярваха“, но не и повечето от тях, „и размиряваха града“. Какво сторил Павел при това отхвърляне от евреите? Заел се да разпространява посланието сред езичниците. Казал им, че наближава денят на Страшния съд и който прегърне Исус, ще бъде спасен. Много езичници, страхувайки се от края на света, решили да се присъединят. Естествено в този момент възникнал един съвсем нов проблем: трябвало ли езичниците да спазват всички еврейски обичаи? Те отказвали да бъдат обрязвани, искали да ядат свинско месо и да работят в събота. Ако тези еврейски обичаи се наложели, те нямало да участват. Какво да се прави? Някои ученици на Исус, като Симон Петър, Яков и други, не били склонни да изоставят тези задължения. Самият Исус в Евангелие от Матея, 5:17, казва: „Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня“ и в стих 19 добавя: „И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно“.

Еврейският дух на Арни Гросман не се сдържа:

— Това означава, че Исус всъщност уважавал закона.

— „Ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне“, казва самият Исус в глава 5, стих 18. Но Павел не познавал лично Исус и тъй като бил по-образован от учениците му, решил да промени богословските параметри, за да ги съвмести с възраженията на езичниците. Спасението, решил той, вече не се постига със спазване на закона и принасяне на жертва в Храма. В Послание до Галатяните, 2:16, Павел казва: „човек се оправдава не чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисуса Христа“. Това послание е още по-ясно изразено в 5:4: „Вие, които искате да се оправдавате със закона, отметнахте се от Христа, отпаднахте от благодатта“. Тоест противно на това, което защитава Исус, еврейският закон вече нямало да спаси никого. Сега било достатъчно да повярват в смъртта на Исус като изкупителна жертва и в неговото възкресение като „начатък“ или начало на завръщането към живот на всички мъртви в деня на Страшния съд. Как според вас реагирали езичниците при тези нови условия?

— Зарадвали са се, разбира се! — възкликна през смях главният инспектор на израелската полиция. — Вече не трябвало да се обрязват и можели да ядат свинско месо на воля.

— Очевидно. Така че голяма част от тях възприели посланието. Последователите на Исус, всички евреи, се противопоставили. До какво щяло да доведе неспазването на законите? Павел отишъл до Йерусалим, за да разговаря с тях, и им казал, че това бил правилният път. Евреите не повярвали на посланието, но езичниците — да. Следователно трябвало да заложат на покръстване на езичниците. Макар и с известно упорство, учениците накрая приели идеята. Но Симон Петър, както Павел признал, продължил да избягва да се храни с езичниците — доказателство, че идеята не му допадала много. Други назореи също настояли, че Исус не бил проповядвал подобни неща и че законите трябвало да се спазват. Сред назореите се формирали различни групи — едни били проеврейски настроени, други включвали езичници. Когато първите три евангелия — от Марко, Матея и Лука — били написани, този дебат бил в разгара си и прехвърлил границите на Юдея. Затова евангелистите се стараели да разказват епизоди от живота на Исус, в които той отрича съботата и законите за чистота на храната: те всъщност не разказвали онова, което Исус бил направил, а се позовавали на неговия авторитет, за да разрешат проблемите на новото време.

Валентина вдигна ръка.

— Не съм съгласна! — извика тя. — Важно е първо да изясним нещо. Апостолите може и да са имали резерви по отношение на езичниците, разбирам го. Но не и Исус! Въпреки приказките ви, че не бил християнин, истината е, че Исус бил отворен към света и не дискриминирал никого! Конкретно тук Павел е имал право.

Историкът я изгледа настоятелно и докосна устните си с показалец.

— Четете по устните ми — помоли той. — Исус е бил евреин до мозъка на костите си! — Томаш посочи към прозореца. — Виждате ли онези ултраортодоксални евреи, които се разхождат по улиците на Йерусалим с дълги бради и черпи дрехи? Ако беше жив, Исус щеше да е един от тях. Щеше да бъде един ултраортодоксален евреин, който пледира за спазване на закона дори по-ревностно от останалите евреи. В Евангелие от Матея, 5:20, Исус казва: „Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно“. Той е бил ревностен юдеин! А юдеите смятали езичниците за нечисти. Затова Исус въобще не се занимавал с тях! Всъщност ги дискриминирал.

Италианката широко отвори очи ужасена.

— Mamma mia! Как може да твърдите подобно нещо! Исус дискриминирал езичниците? Какъв ужас! Той никога не би постъпил така!

Томаш отново насочи вниманието си към Библията.

— Ако внимателно прочетете Новия завет, ще забележите, че Исус почти не общувал с езичници. По молба на неколцина евреи той се срещнал с един римски центурион и стигнал дотам, че се почувствал длъжен да обясни на тълпата защо го е направил. — Разлисти книгата. — Исус дори заповядал на апостолите да избягват езичниците, когато разгласяват благата вест. В Евангелие от Матей, 10:5-7, Исус казва: „По път към езичници не ходете и в самарянски град не влизайте; а отивайте най-вече при загубените овци на дома Израилев; и като ходите, проповядвайте и казвайте, че се приближи царството небесно“. Тоест, като всеки благочестив евреин, Исус гледал да намали контактите с езичници до минимум. — Отгърна на следващата страница. — Една жена езичница отишла при Исус и го помолила да пречисти дъщеря й, в която се вселил демон. Знаете ли каква била първата реакция на Исус? В Евангелие от Матей, 15:23, се казва: „Но Той не й отвърна ни дума“. Тогава апостолите се застъпили за нея. И знаете ли как реагирал Исус? Според Матей, 15:24, Исус казва: „Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев“. Нима е могъл да го каже по-ясно? Той й обръща внимание чак след третата молба! — Отгърна още петдесетина страници. — Самият Павел — апостол за езичниците — в Послание до Римляните, 15:8, пише: „Иисус Христос стана служител на обрязването…“, като с тези думи признава, че Исус проповядвал само на евреи. — Той обърна Библията към събеседничката си. — Неговото послание не било към цялото човечество; то било насочено само към евреите. Дори когато Марко цитира думите на Исус в Йерусалим „домът Ми ще се нарече дом молитвен за всички народи“ — едно привидно универсално послание, изказано в 11:17 от Исус, който просто цитира „онова, което с писано“ като препратка към Книга на пророк Исаия, 56:7, където се използва точно изразът „молитвен дом за всички народи“.

Отказвайки да повярва, Валентина прочете със собствените си очи стиховете на Матей и Марко и цитата на Павел в Послание до Римляните.

— Невероятно! — смаяно прошепна тя. — Никога не са ми казвали това! Никога, никога!

— Междувременно се случило едно преломно събитие — каза португалецът, продължавайки разказа. — Юдейското въстание и разрушаването на Храма от римляните през 70 година.

Арни Гросман кимна.

— Това несъмнено е било голям удар за нашия народ.

— Събитието е много важно и за назореите — подчерта Томаш. — Евреите били изпаднали в немилост пред римляните и асоциирането с юдейската религия не било особено препоръчително. Освен това повечето от евреите не приемали Исус за месия, а назореите ги обвинявали, че са убили божия син. От друга страна, прословутото Царство Божие не идвало. Исус бил обещал на апостолите, че те ще са още живи, когато бог установи своето царство на земята, но това не се случило. Апостолите започвали да умират, а Страшният съд не идвал. Неудобните въпроси в общността ставали все повече. Кога ще възкръснат всички хора? Кога ще дойде денят на Страшния съд? Ще има ли, или не Царство Божие?

— Какво направили лидерите на общността?

— Трябвало да създадат нови тълкувания. Накрая решили, че Царството Божие няма да дойде скоро.

— Но как подкрепили богословски тази идея? — попита Гросман. — Исус, изглежда е бил пределно ясен, когато е казал, че установяването на Царството Божие е близо.

— Така е — призна историкът. — Но изправени пред реалностите, назорейските лидери започнали да си играят с думите. Авторът на Второ съборно Послание на свети апостол Петър бил принуден да се справи с проблема в глава 3, стихове 8-9: „… за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години — като един ден. Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи…“. Думите са вдъхновени от Псалтира, където в Псалм 90, стих 4 се казва: „Защото пред Твоите очи хиляда години са като вчерашния ден, който е преминал“^[3]. Тоест те преглеждали Писанията, докато открият нещо, което да им позволи да кажат, че в крайна сметка бог има различна мяра за времето. Апокалиптичното послание, което било много силно в първите назорейски текстове, като писмата на Павел, Евангелие от Марко и източниците на Лука и Матея, наречени Q, L и M, постепенно отслабвало, докато в четвъртото евангелие — Евангелие от Йоан, писано около 95 година, то напълно изчезнало. Защо да се настоява за настъпването на Царството Божие, щом нямало изгледи за наближаването му?

— Но това апокалиптично послание се е запазило в първите текстове — отбеляза израелският полицай. — И те са останали достъпни. Как са се справили с това?

— Големият проблем е, че най-важната част от посланието на Исус — обявяването на края на времената и настъпването на Царството Божие — се оказала невярна. Но никой не можел да приеме, че Исус сгрешил, нали? Би било ужасно богохулство. Тогава как да се постъпи? Лидерите на общността започнали да твърдят, че всъщност всичко е метафорично и неща от този род. Царството Божие загубило физическите си измерения и се превърнало в метафора. Вече не се говорело за две ери — ерата на Велзевул и ерата на бог, а за две сфери — Ада и Рая. И представата за възкресение на тялото се трансформирала в догмата за безсмъртие на душата. Накрая се намерил изобретателен начин да се заобиколи неудобният проблем.

— Искате да кажете, че текстовете били нагодени към реалността.

— Точно чака. И в същото време, докато ставало все по-малко апокалиптично, посланието на назореите постепенно обожествило Исус. Докато първото канонично евангелие, това от Марко, представя Исус като човек от плът и кръв, който понякога даже се ядосва, четвъртото евангелие, това от Йоан, вече говори за него като за бог. „И Словото стана плът, и живя между нас“, пише Йоан в 1:14. Не по-малко важно е, че сектата на назореите се отделила от юдеите и формирала различна религия — християнството.

— Тоест християнството се заражда като отрицание на юдаизма?

— Именно. За християните нещата стояли така: щом евреите отричат Исус, значи бог отрича евреите. Това означава, че в очите на християните евреите вече не били богоизбраният народ. Интересно е да отбележим, че по време на писането на евангелията вината на евреите за смъртта на Исус расте, докато в същото време римлянинът Пилат Понтийски се освобождава от отговорност. В първото евангелие — Евангелие от Марко, Пилат не провъзгласява Исус за невинен. В следващите две евангелия нещата започват да се променят. В Евангелие от Матея, 27:24, Пилат казва: „Невинен съм за кръвта на Тоя Праведник“. В Евангелие от Лука той три пъти обявява Исус за невинен. В последното Евангелие от Йоан отново виждаме Пилат да заявява трикратно неговата невинност и да го предава за екзекуция не на легионерите, а на евреите. В Евангелие от Лука, 8:44, на Исус се приписват следните думи за евреите: „Ваш баща е дяволът“. Късането с юдаизма вече е факт. Юдеохристияните разобличили останалите християни като еретици, но това тяхно действие имало обратен ефект. Християните езичници взели надмощие и потиснали християните евреи. Ебионитите — една секта, според която Исус бил евреин от плът и кръв, били обявени за еретици и накарани да замълчат, а евреите се превърнали в обект на омраза от християните. Християнски автори от II век, като Мартирий, написали, че обрязването е знак за това кои трябва да бъдат преследвани. Когато през IV век Константин приел християнството, християните най-накрая се сдобили с властта, от която се нуждаели, за да накажат евреите. Останалото с история.

Арни Гросман кръстоса ръце.

— Така стигнахме до погромите и Холокоста — отбеляза той. — Но, доколкото разбрах от вашите думи, християнската религия не е религията на Исус.

Томаш посочи бележката между пръстите на израелския полицай.

— Тъкмо това в последна сметка убиецът е искал да ни каже с всички оставени от него загадки — заключи той. — Исус Христос не е бил християнин.

В болничната стая настъпи неловка тишина. Португалецът прибра Библията в шкафчето до леглото и се облегна на дебелата възглавница.

— Дотук добре — отбеляза Валентина с кисело изражение, като очевидно мислеше точно обратното на онова, което току-що бе казала, — но какво ще правим сега? Накъде ще поеме нашето разследване?

Главният инспектор на израелската полиция се взря в нея.

— Кажете ми нещо, скъпа колежке. Как убиецът от сикариите е открил местонахождението ви тук, в Йерусалим?

Италианката сви рамене.

— Нямам ни най-малка представа.

— Кой знаеше, че сте в града?

— Вие, разбира се. — Тя отвори очи широко, сякаш току-що бе получила просветление.

— И… и… фондация „Аркан“!

Гросман се усмихна.

— Не е ли странно? Часове след вашето посещение във фондацията и разгорещен спор с президента й някакъв убиец прониква в стаята на професор Нороня. Интересно съвпадение, не мислите ли?

Валентина беше вперила поглед в израелския си колега като хипнотизирана.

— Господи! Как не се сетих! — възкликна тя самообвинително. — Това е повече от съвпадение, това е сериозна улика!

Израелецът извади ръка от джоба на якето си.

— Може би — съгласи се той. — Но още по-сериозна улика представляват тези документи, които получих преди малко и за които още не съм ви казал.

Той им показа бял квадрат от сгънати листове. Започна да ги разгъва, разкривайки две страници, изпълнени с дати, имена и цифри; логото над тях беше дърво.

— Какво е това?

— Занесохме в лабораторията листа хартия, на който убиецът от сикариите беше написал загадката, и извадихме късмет — обясни Гросман, докато разгъваше страниците. — Открихме, че става въпрос за рядък вид хартия, който се произвежда в една фабрика в Тел Авив. — Размаха листовете. — Това е списък на клиентите, на които фабриката е доставяла тази специална хартия. Вижте кой е дванадесетият клиент…

Арни Гросман постави дебелия си пръст върху реда в средата на втората страница под погледите на Валентина и Томаш. Написаното там не оставяше и капка съмнение.

Фондация „Аркан“.