Жозе Родригеш душ Сантуш
Последната тайна (28)

XXVII

Бързият ритъм на рап парче огласи откритото кафене, рязко прекъсвайки разговора. Томаш смаяно се озърна наоколо и погледът му спря върху зачервеното лице на инспектор Пичуров. Със засрамено изражение инспекторът бръкна в джоба на панталона си и се усмихна притеснено.

— Извинете ме — каза той, — мобилният ми телефон…

Домакинът заговори на български. След по-малко от минута той прекъсна връзката, направи знак на сервитьора и остави една банкнота на масичката.

— Да тръгваме — каза той. — Вдовицата на професор Вартоломеев вече е пристигнала от Черноморието, където е била на почивка. Трябва да отидем в Стария град, за да говорим с нея.

Томаш и Валентина се изправиха.

— О, разбира се.

Инспектор Пичуров се обърна към италианската си колежка.

— От службата ми казаха също, че вашите хора в Рим и ирландската полиция току-що са ни изпратили важни документи. Трябва да ги предадем на вас.

— Какви документи?

— Изглежда, става въпрос за информация за заниманията на жертвите от Рим и Дъблин през последните десет месеца. Нали вие сте се разпоредили за това?

— Така е. Къде са документите?

— Наредих да ги донесат в Стария град.

Напуснаха откритото кафене и тръгнаха по Главната към мястото, където инспектор Пичуров беше паркирал служебната си кола. Късната утрин наистина бе великолепна и просторната пешеходна улица се къпеше в светлина.

В едната си ръка българският полицай носеше досието по случая, а в другата — прозрачния найлонов плик, в който се съхраняваше третата загадка. Валентина му направи знак да й даде плика и докато вървеше до Томаш, посочи драскулките, които убиецът беше оставил на хартията.

— Вече знаем, че средният и десният символ са тита и сигма от гръцката азбука и ни препращат към проблема за обожествяването на Исус — обобщи тя. — Но не разбирам ролята на лилията, нарисувана вляво. Казахте, че в този контекст тя говори за Светата Троица?

— Правилно.

— Простете, но каква е връзката на Светата Троица с нашия разговор? Защо убиецът се насочва към нея?

Томаш взе прозрачния илик с шарадата.

— Защото Светата Троица е пряко свързана с приписването на божествения статут на Исус — обясни той.

— Как?

Историкът се загледа замислено в настилката на Главната, по която крачеха в ритъм.

— Вижте, от момента, в който започва да се разпространява Евангелие от Йоан, където се твърди, че Исус е бог, възниква сериозен богословски проблем. Първо, ако бог е бог и Исус е бог, тогава колко богове имаме?

Пичуров, който вървеше пред тях, обърна глава.

— Двама.

Историкът извади екземпляра си от Библията.

— Но нали в Свещеното писание е казано, че има само един бог. Как да съгласуваме специалния божествен статут, даден на Исус, с монотеизма? Второ, щом Исус е бог, това означава ли, че не е човешко същество?

— Разбира се, че е човешко същество! — възкликна Валентина. — Та той е загинал на кръста!

— А след като е човек, това означава ли, че не е бог?

Италианката го погледна, смутена от въпроса.

— Ами… бил е и бог.

— Човек или бог? Кое от двете?

— И едното, и другото.

Томаш сви устни скептично.

— Хм… всичко това изглежда малко съмнително, не мислите ли? В действителност тъкмо тези проблеми разделили последователите на Исус. Общността на ебионитите например приемала твърденията за божествеността на Исус за несериозни. Според тях Исус не бил бог, а човек, избран от господ, защото спазвал законите, нищо повече. Но други общности заобичали Исус така, сякаш той бил бог. Докетите вярвали, че Исус бил изключително същество, което само прилича на човек. Не изпитвал глад, болка, във вените му не течала кръв, макар и да изглеждало, че понася всички тези неудобства на тялото. Те смятали, че съществуват двама богове и Исус превъзхожда бога на евреите. Гностиците твърдели, че има много божества и едно от тях е Исус, който принадлежал към род, по-могъщ от този на еврейския бог. Според тях Исус бил човек, в чието тяло временно се въплътил бог, наречен Христос. Христос се въплътил в Исус по време на кръщението, затова в същия миг бог казал: „Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение“, и напуснал тялото, когато Исус бил прикован на кръста. Тъкмо затова Исус изрекъл: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“.

— Каква бъркотия! — възкликна Валентина.

— Християните в Рим, чиито позиции по-късно се утвърдили като ортодоксални, защитавали „междинно“ становище. Те твърдели, че Исус бил и бог, и човек.

— Истинско Соломоново решение! — обяви инспектор Пичуров с усмивка. — Полубог, получовек.

— Не — поправи го Томаш. — За да се разграничат от теориите на гностиците и да постановят, че Исус и Христос са едно същество, римските християни заявили, че Исус бил същевременно бог и човек. За да се разграничат от ебионитите, те отстоявали тезата, че Исус бил бог, както се казва, сто процента. А за да се разграничат от докетите, изтъквали, че Исус бил също и човек — отново сто процента. Тоест Исус бил същевременно бог и човек — сто процента.

Българският полицай поклати неразбиращо глава.

— Сто процента? Невъзможно.

— Но така са решили. Освен това православието приема, че Бог Отец и Бог Син са различни ипостаси на бог.

Инспектор Пичуров се спря насред Главната и направи гримаса, сякаш не бе дочул последната реплика.

— Значи имаме двама богове.

— Не. Един. Бог Отец и Бог Син.

Двамата събеседници на Томаш изглеждаха смаяни.

— Но… но фактически са двама.

— Не и според Църквата — усмихна се Томаш с недоумение, сякаш той самият не разбираше какво говори. — Бог Отец и Бог Син са различни „лица“. Но са един Бог.

— Почакайте — каза Пичуров, опитвайки се да намери смисъл в онова, което чуваше. — Църквата смята, че Исус е бог?

— Да.

— И Бог Отец е Бог?

— Разбира се.

— Исус, Бог Отец ли е?

— Не.

— Значи има двама богове. Бог Отец и Бог Син!

— Според Църквата не е така. Двамата са различни; Исус стои отдясно на отца и двамата са бог, но има само един бог.

Валентина повдигна вежди.

— Е, това не ми се струва кой знае колко смислено — призна тя. — Сигурна съм, че тази идея по-късно се е развила в нещо, в което има повече логика…

— Развила се е до степен, в която Църквата, недоволна от цялото това объркване, решила да прибави към тях и трето „лице“. В Евангелие от Йоан, 14:16, Исус описва Светия Дух като „друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки“, когато се върне на небето. Църквата намира за уместно да обяви това ново „лице“ с неясни очертания — Светия Дух, също за бог. — Той махна театрално. — Voila! Светата Троица.

— Защо е този сарказъм? — запротестира Валентина. — Трите лица са три различни проявления на бог! Какъв е проблемът?

— Не — възрази историкът. — Знам, че е трудно за разбиране, но според официалната доктрина става дума за три съвършено различни лица. Те са различни, но всички са бог, макар и да съществува само един бог. И Исус е сто процента бог и сто процента човек. Тази теза била установена на знаменития Никейски събор, свикан през 325 г., за да разреши всички богословски спорове и да установи доктрини, които са в сила дори и днес. — Той наблегна на последните си думи. — Дори и днес.

Инспекторката от Криминалната полиция тръсна глава, сякаш се надяваше, че така парченцата от пъзела в ума й някак си ще се наредят.

— Има трима различни богове и всички са един бог? — попита смаяно тя. — Исус има сто процента божествена природа и сто процента човешка?

— Така е.

— И как Църквата е разрешила проблема?

Томаш се засмя.

— Казала, че това е мистерия.

— Мистерия ли? Как?

— Църквата осъзнавала, че е абсурдно да се поддържа подобна теза. Както и тезата, че бог, Исус и Светият Дух са три напълно различни божествени същности и все пак бог е един. Но църквата не възнамерявала да отстъпи от парадоксалните си позиции. И какво направила? Отишла още по-далеч. Неспособна да разреши тези противоречия, но и нежелаейки да признае теориите на ебионитите, на гностиците, или на докетите, Църквата се принудила да заяви, че всичко това е една голяма мистерия. — Той промени тона си, сякаш се канеше да вметне нещо важно. — И всъщност е права: мистерия е, тъй като в това няма никакъв смисъл. — Възвърна нормалния тон на гласа си. — И тъй, също като онези, които замитат боклука под килима и се правят, че не съществува, Църквата си измила ръцете от теологическата бъркотия, която сама създала. Това представлява мистерията на Светата Троица в целия й блясък.

Пристигнаха до служебната кола на българската полиция. Домакинът извади ключовете от джоба си, но не отключи веднага.

— Това със сигурност има смисъл, глупаците сме ние — отбеляза той. — Но онова, което искам да разбера, е каква е връзката между този въпрос и шарадата на извършителя на престъпленията, които разследваме?

Тримата сведоха погледи към предмета в ръката на Томаш — прозрачния плик с листчето, намерено до трупа в Стария град.

— По причини, които ми убягват, нашият човек е искал да насочи вниманието ни към измислиците около божествената природа на Исус и Светата Троица — каза той. — Ако втората част на тази шарада засяга фалшификацията, която води до тълкуването на тита-сигма, превръщащо Исус в бог, може би първият символ е свързан и с поправките в Новия завет относно Светата Троица.

— И там ли има поправки?

— Разбира се. Достатъчно е да прочетете Новия завет, за да видите, че никъде не се споменава за Светата Троица. Дори и в Евангелие от Йоан! — Той отвори екземпляра от Библията. — Изключение, разбира се, е Първото съборно послание от свети апостол Йоан, където в стихове 5:7-8 е написано: „Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно. И три са, които свидетелствуват на земята: духът, водата и кръвта; и трите за едно свидетелствуват“.

Валентина му хвърли недоверчив поглед.

— Сега ще кажете, че това е фалшифицирано.

— При това двойно — потвърди Томаш. — Първо, авторството на трите послания неоснователно се приписва на Йоан. Апостол Йоан, за когото в Деяния на светите апостоли пише, че е „неграмотен“, не е написал тези текстове. Изправена пред този проблем. Църквата казва, че посланията може и да не са създадени от Йоан, но въпреки това са „боговдъхновени“. Това е начин да се избегне неудобният въпрос за съществуването на подправени канонични текстове, макар навремето тази практика да не се считала за осъдителна. Но дори фалшифицираният текст да е приет, факт е, че тези стихове не съществували в оригиналното писмо. Не се съдържат в нито един гръцки ръкопис, формулиран по този начин. Текстът бил променен, за да открои казаното за Отца, Сина и Светия Дух като ясен пример за адаптиране на фактите към теологията.

— И твърдите, че това е единственото място в Новия завет, където се споменава Светата Троица?

— Единственото — повтори историкът й отново разгърна Библията. — С какво в действителност разполагаме? С простата констатация, че Марко ни представя един книжник, който пита Исус коя е първата от божиите заповеди, и Исус отговаря в 12:29 така: „Първа от всички заповеди е: «Слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ…»“. Тоест Исус само произнася Shema, еврейското схващане, че има само един бог. Исус никъде не споменава Троица, нито Свети Дух, още по-малко вероятността самият той да е бог. В цялата Библия думата Бог се среща около две хиляди пъти. И нито веднъж не е употребена заедно с думите три или Троица. И никъде, когато бог или Исус говорят за себе си, не казват или намекват „Аз, тримата“.

Настъпи мълчание и инспектор Пичуров отключи автомобила и покани двамата си спътници да влязат вътре. Томаш седна на мястото до шофьора, а Валентина се настани на задната седалка. Българинът пъхна ключа в стартера и преди да включи двигателя, се огледа наоколо.

— И докъде води всичко това в нашето разследване? — поинтересува се той.

Историкът сви рамене.

— Нашият убиец очевидно е експерт по богословските въпроси — каза той. — Изглежда, държи да демонстрира, че всичко, което знаем за Исус, с лъжа. И ми се струва, че ще разберем какво в действителност се случва само ако открием какво свързва трите жертви. Може би тази пресечна точка между тях ще ни заведе при извършителя на престъпленията.

Двамата полицаи кимнаха.

— Имате право — съгласи се Валентина. — Аз също мисля, че това е единственият начин да разрешим тези случаи.

В колата се възцари единодушие. Решен да не губи повече време, Пичуров запали, даде ляв мигач, погледна в страничното огледало дали пътят с чист и натисна газта.