Жозе Родригеш душ Сантуш
Божият гняв (63)

LXI

Като разбудени с електрошок, тримата излязоха от вцепенението и се втурнаха да пресичат булеварда. Тед и Ребека тичаха с извадени пистолети, Томаш беше с празни ръце, но и той препускаше с тях, и тримата погълнати от една и съща ужасяваща мисъл.

Линейката беше атомната бомба.

Вече бяха близо до автомобила. Изобщо не се стараеха да се прикриват — положението беше екстремно за подобни условности. Човекът на ФБР хвана дръжката на задната врата и я дръпна, но тя беше заключена.

Без да се колебае, Тед насочи пистолета към ключалката, като придържаше китката си, за да избегне отката на оръжието, и натисна спусъка.

Бум.

Силният звук от изстрела проехтя в тъпанчетата на Томаш и предизвика хаос наоколо. Полицаите, които охраняваха района, извадиха оръжия и закрещяха.

— Не мърдай!

Но Тед не им обърна внимание.

Ключалката на линейката се пръсна на парчета и той дръпна вратата, която веднага се отвори. Вътре имаше двама мъже — единият, в зелена риза, беше коленичил над нещо, а другият, в бяла престилка, беше насочил оръжие към тях.

Бум

Бум.

Тед повали мъжа с бялата престилка, който се сгъна надве и рухна на улицата. Този в зелено, очевидно Ахмед, извади пистолет и го насочи навън.

Трак-трак-трак-трак-трак.

Дъжд от куршуми се изсипа над Тед, който се свлече безпомощно на земята. Полицаите наоколо бяха открили огън срещу него, вземайки човека на ФБР за враг, повалил беззащитен лекар.

— ЦРУ! — извика Ребека към полицаите. — Спрете огъня!

Полицаите се поколебаха и прекратиха стрелбата.

Бум.

Изстрелът дойде от вътрешността на линейката. Томаш се свлече на земята.

Ребека веднага залегна на асфалта и се прицели в Ахмед, който беше обърнал димящото оръжие към нея.

Бум.

Бум.

Ахмед падна вътре в линейката.

Трак-трак-трак-трак-трак.

Полицията откри огън срещу Ребека, но тя лежеше на земята и се оказа трудна цел. Освен това хвърли пистолета и прикри главата си. Когато я видяха обезоръжена, полицаите прекратиха стрелбата, но продължаваха да държат на мушка всички наоколо, включително простреляните.

— Никой да не мърда! — извика един от полицаите. — Останете на земята! Който стане или направи нещо, ще бъде застрелян!

— ЦРУ! — повтори тя. — Аз съм от ЦРУ! Има бомба в линейката! Трябва да я деактивираме!

Информацията обърка полицаите. Погледнаха към линейката, а после към най-високостоящия в йерархията от групата, някакъв дебеланко, който се колебаеше какво да предприеме.

— От ЦРУ ли сте?

— Да. Оставете ме да огледам линейката. Там има бомба!

— Останете на място! — заповяда шкембестият полицай. — Имате ли карта да се идентифицирате?

— Да.

— Покажете я с много бавни движения. Но, повтарям, много бавно. При първото рязко движение ще открием огън.

Ребека пъхна окървавена ръка в джоба на сакото и извади служебна карта, после я обърна към полицаите. Хората от NYPD се приближиха предпазливо, приведени и съсредоточени, без да свалят оръжията си. Един от тях бавно се наведе и взе картата. На малкото пластифицирано картонче се виждаше нейна снимка и кръг с американския орел по средата и надпис Central Intelligence Agency.

— По дяволите, тя наистина е от ЦРУ! — потвърди полицаят, показвайки картончето на шефа си.

— Мога ли да стана? — попита Ребека.

Висшестоящият в йерархията обмисляше молбата. Погледна картончето, после Ребека, отново се взря в личната карта и още веднъж в Ребека. Като не откри основание да оспори автентичността на документа, накрая кимна с глава. Полицаят, който беше взел личния документ, й подаде ръка да се изправи.

Американката се чувстваше замаяна и стана с усилие. Два от куршумите бяха засегнали дясната й ръка и ръкавът на ризата й беше напоен с кръв.

Огледа се наоколо и видя Томаш и Тед, проснати на асфалта в локви кръв.

— Господи!

— Познавате ли тези хора?

— Те са с мен — каза Ребека и се устреми към португалеца. Коленичи и наклони сламенорусата си глава към ухото му. — Том, добре ли сте?

Том изстена и се обърна.

— Улучиха ме в рамото — промълви той, мръщейки се от болка. — Но мисля, че ще оцелея.

Ребека се свлече върху него и го прегърна с облекчение.

— Слава богу! Слава богу! Толкова се изплаших…

Томаш отвърна на прегръдката, макар и предпазливо, заради раненото рамо, и я целуна по врата. Вдъхна лекото ухание на златните й коси и се почувства омаян, с отпуснати мускули и олекнало тяло, отдаден всецяло.

— Всичко е наред — настоя шепнешком, внезапно стиснал зъби, за да устои на пронизващата болка в рамото. — Всичко е наред.

Полицаите ги наобиколиха.

— Госпожо — каза тревожно един от тях, — в линейката има някакъв часовник.

Стреснати, Ребека и Томаш веднага се обърнаха към него.

— Какво казахте?

— Вътре има часовников механизъм, който отброява оставащото време.