Жозе Родригеш душ Сантуш
Божият гняв (61)

LIX

— Foxtrot One към Big Mother.

Предвид обстоятелствата Тед дори не се помъчи да прикрие обаждането си по радиовръзката от мобилния апарат, който висеше на колана му.

Трррр.

— Какво има, Foxtrot One?

— Наредете да евакуират Манхатън и да изведат незабавно президента от сградата на ООН — каза той с ледено спокойствие. — Пуснете гайгеровите броячи в зданието, както и в съседните сгради. Претърсете всичко.

Настъпи смущаваща тишина.

— Защо, Foxtrot One? Какво се е случило?

— Президентът е в Манхатън! Fireball също е в Манхатън! Съществува голяма вероятност да взриви бомбата още днес! Трябва ли да обяснявам!

— Прието, Foxtrot One.

Видяха Ахмед сред множество пешеходци, които пресичаха Пето авеню. Тръгнаха по 42-ра улица и фасадата на Нюйоркската библиотека остана зад тях. Нямаше никакво съмнение, че неговият бивш студент се беше запътил към седалището на ООН.

— Не би ли било по-добре още сега да го спрем? — попита Томаш изнервен. — Би било по-сигурно, не смятате ли?

— А бомбата? — попита Ребека. — Къде е бомбата?

— Ще разберем по-късно.

— Не, това е неприемливо — каза тя. — Ако неутрализираме Fireball, заплахата остава. Бомбата вероятно е в ръцете на неговите съмишленици. А те няма да се поколебаят да я взривят, в случай че Fireball не се появи. Така че нашият приоритет си остава локализирането на бомбата. Едва когато разберем къде е, бихме могли да предприемем нещо. — Махна към силуета на Ахмед. — Fireball все още не представлява истинска заплаха. Не носи бомбата със себе си, следователно все още разполагаме с някакво време.

Томаш погледна с притеснение часовника си.

— Президентът ще започне речта си след седем минути. — Обърна се към Тед. — Кой друг ще присъства?

— Да видим… Тук са още президентът на Бразилия, испанският министър-председател, италианският министър-председател… президентът на Иран, министър-председателят на…

— И на Иран ли?

Тед внезапно се почувства окуражен.

— Ами да, и иранецът е тук! Това е добре, не мислите ли? Типът е фундаменталист. Щом и той е тук, „Ал Кайда“ няма да се осмели да взриви бомбата днес, нали?

— „Ал Кайда“ е сунитска и смята шиитите за неверници — поясни историкът. — Иранският президент е шиит, следователно е неверник. Смъртта му е чудесен бонус за „Ал Кайда“.

Тед поклати глава и се обърна на изток, взирайки се в района, където се намираше седалището на Обединените нации.

— А ООН? — попита той. — И ООН ли не зачитат?

Томаш се усмихна горчиво.

— Да зачитат ООН? Едни от най-жестоките атаки на „Ал Кайда“ са срещу ООН в Афганистан, в Ирак, Алжир, Сомалия, Судан, Ливан…

— Но защо? Та Обединените нации са организация на всички народи, по дяволите! И мюсюлманите са сред тях! Как може да нападат ООН?

— „Ал Кайда“ обвинява ООН в престъпления срещу исляма — поясни Томаш. — Но основният проблем е теологически.

— Шегувате се.

— Сериозно. Хартата на ООН установява равнопоставеност на всички религии, а мюсюлманите не приемат това, понеже Мохамед е провъзгласил превъзходството на исляма. Постулатът за равнопоставеност на религиите опровергава Мохамед, което според тях превръща ООН в антиислямска организация.

Тед го гледаше с широко отворени очи, объркан от всичко това, което за него беше абсолютна новост.

— Но… но нали свободата на вероизповеданието е основно човешко право!

— Така смятаме ние, но не и мюсюлманите, поне мнозинството от тях — отбеляза Томаш. — Всъщност ислямският свят отправи сериозни възражения срещу Всеобщата декларация за правата на човека и тези възражения не се отправят единствено от фундаменталисти. Ако разгледаме въпроса по-обстойно, ще установим, че много от мюсюлманските страни въобще не приемат декларацията, тъй като тя постановява правото на всеки да променя религията си съгласно своята свободна воля. А според Корана и Пророка вероотстъпничеството е престъпление, което се наказва със смърт. Освен това Всеобщата декларация за правата на човека установява абсолютно равенство между мъже и жени, както и между хората, изповядващи различни религии, което също противоречи на ислямските закони. Ето защо много мюсюлмани, и то далеч не само фундаменталисти, смятат тази декларация за антиислямска.

Човекът на ФБР изсумтя недоволно.

— Нямам коментар за това.

Сградата на Обединените нации се намираше само на четири пресечки разстояние и Томаш я зърна на Лексингтън авеню. Метална бариера преграждаше достъпа до продължението на 42-ра улица. Улиците бяха затворени и отвъд бариерата не се забелязваше движение.

Трррр.

— Big Mother за Foxtrot One.

— Какво има, Big Mother?

— Евакуацията на Манхатън е невъзможна. Няма време за това.

— А президентът?

— И него не можем да изведем от ООН. От техническа гледна точка сградата не е американска територия, поради което президентът няма предимства спрямо другите държавни ръководители. Говорим за над тридесет държавни и правителствени ръководители. Би трябвало да евакуираме всички едновременно, а това не може да се направи за няколко минути.

— Какво? — възмути се Тед, който изпускаше нервите си за първи път. — Чувате ли се? Президентът трябва незабавно да напусне Манхатън!

— Съжалявам, Foxtrot One. Решението е негово и е окончателно. Вие трябва да локализирате бомбата и да я неутрализирате.

Човекът на ФБР с удоволствие би запратил радиостанцията на земята, но се въздържа. Не беше време за нервни изблици. Въздъхна дълбоко и се опита да си възвърне самоконтрола.

— Гайгеровите броячи откриха ли нещо?

— Седалището на ООН е чисто, Foxtrot One. А също и улиците в непосредствена близост до сградата. Търсенето продължава в по-широки граници.

Тед прибра радиостанцията на колана си и още веднъж погледна часовника.

— Fuck! — изруга той. — Остават три минути до речта на президента. Може би ще трябва наистина да обезвредим Fireball.

— Вече ви казах, че първо трябва да локализираме бомбата — настоя Ребека, явно уморена да повтаря едно и също. — Колко пъти трябва да ви припомням, че крайната цел не е неутрализирането на Fireball, а неутрализирането на бомбата!

Отвъд Лексингтън авеню беше пълно с полиция. По терасите и балконите на сградите се виждаха снайперисти. Бръмчаха хеликоптери, сирените пищяха. Нямаше съмнение, че зоната около сградата на ООН беше най-добре охраняваната територия на планетата. На фона на цялата тази зрелищна показност изглеждаше лудост някой да планира атентат на това място и точно в тези дни, но това най-вероятно не впечатляваше „Ал Кайда“.

Вниманието на Томаш отново се обърна към самотната фигура на Ахмед, който вървеше по Лексингтън авеню в посока север, преминавайки покрай множество полицаи и патрулни коли, охраняващи достъпа до района на ООН. Дали бившият му студент не проучваше терена? Историкът започна да подлага на съмнение идеите, които дотогава считаше за абсолютно сигурни. Дали атентатът наистина беше неминуем? А ако всичко това беше само…

Ахмед падна.

Сякаш се спъна в невидимо препятствие и се простря на земята.

Тримата преследвачи се взираха изумено от другата страна на улицата в тялото на мъжа, рухнал на тротоара.

Чакаха да се надигне, да се размърда, да направи нещо. Но проснатото тяло остана неподвижно и тримата стигнаха до неизбежното заключение.

Ахмед беше прострелян.