Жозе Родригеш душ Сантуш
Божият гняв (41)

XXXIX

Червенокосата похотливо се наведе над Томаш, излагайки на показ едрите си гърди, които напираха през дълбоката цепка на ризата, и цяла се разтопи в чаровна усмивка.

— Ще желаете ли още нещо?

Историкът мълчаливо преглътна в отговор.

— Не, благодаря.

Стюардесата му остави чаша с шампанско от подноса, отново се усмихна, обърна се и, поклащайки бедра, се скри сред завесите отпред.

— Исусе! — възкликна Ребека, която седеше до Томаш и наблюдаваше сцената. — Вие наистина имате успех сред жените. Дори стюардесите ви правят мили очи!

Зеленоокият мъж сви устни и направи тъжна гримаса.

— Разбират, че не ми обръщате никакво внимание… — оплака се престорено той.

Американката се разсмя.

— О, ето че пак опипвате почвата!

— За жалост, това е единственото нещо, което съм опипал досега…

Ребека го изгледа насмешливо.

— Ако искате нещо повече, трябва да го заслужите!

— О, така ли? — въодушеви се Томаш, засилвайки в съблазнителна усмивка. — Какво трябва да направя?

Американката се наведе на седалката и извади картонена папка от сака, поставен до краката й. Папката имаше изображение на американския орел и абревиатурата NEST под него, както и думите Top Secret^[1], отпечатани с червен цвят в ъгъла.

— Трябва да си свършите работата — отговори тя, връщайки се към деловия тон, и му подаде папката. — Четете.

Примирен, историкът взе картонената папка и я отвори. В нея имаше листове хартия с името „Ал Кайда“ в заглавията. Разбра, че по-нататък има снимки, и разгледа първо тях. На едни се виждаха мъже с арабски дрехи и покрити глави, с оръжие в ръце; на други имаше сгради, заснети от въздуха или на място, с надписи, обозначаващи тренировъчни лагери; на трети се виждаха мъртви кучета, нахвърляни в нещо, което приличаше на контейнер. Имаше и снимки с различни арабски лица, две, от които бяха на Осама бин Ладен; на едната от тях лидерът на „Ал Кайда“ стреляше с автомат „Калашников“.

— Това е досие на „Ал Кайда“ — установи Томаш.

— Gee^[2], Том, познахте! Вие сте гений!

Без да обръща внимание на ироничния тон, португалецът затвори папката и я върна на Ребека.

— Вижте, не съм никакъв гений. Аз съм историк и този материал тук е от вашата област, а не от моята.

— Но вие работите за NEST, Том, а в момента имаме неотложен проблем за решаване — мотивира се Ребека. — Вашият бивш студент ви е казал, че „Ал Кайда“ притежава радиоактивен материал. Думите на руски, изписани на кутиите, които той е снимал, показват, че се отнася за уран, обогатен над деветдесет процента. С други думи, това е материал за военни цели. Положението е много сериозно. И понеже вие сте замесен в операцията, добре ще е да се запознаете с въпроса.

— Вие изчетохте ли всички документи?

— Разбира се.

Томаш взе чашата с шампанско, която червенокосата стюардеса му беше сервирала, и отпи глътка.

— В такъв случай можете да ми ги представите в резюме.

Ребека въздъхна и се предаде.

— Така да бъде — каза тя и отвори папката. — Тук се съдържа всичко, което знаем за проектите на „Ал Кайда“, свързани с производството и употребата на атомни бомби. Тези проекти датират от 1990 г. Един суданец, напуснал движението, на име Джамал Ахмад ал Фадл, ни разкри, че Бин Ладен се ангажирал по онова време с покупката на обогатен уран на стойност милион и половина долара. Информаторът ни казва, че видял със собствените си очи цилиндър с поредица от букви и цифри върху него, включително сериен номер и думите Южна Африка, идентифициращи произхода на обогатения уран.

— Какво се е случило с този уран?

— Не знаем.

Томаш хвърли поглед към папката.

— Вземайки предвид обема на това досие, предполагам, че в него има и други такива сведения.

Американката запрелиства документите от папката.

— Разбира се, че има — потвърди тя, като извади една снимка и я обърна към Томаш. — Виждате ли това?

Виждаха се редица мизерни палатки, мъже с тюрбани, жени, готвещи на огнища, и дрипави деца, които си играеха на земята.

— Прилича на бежански лагер.

— Много добре! — възкликна тя, сякаш историкът беше отговорил на въпрос от телевизионен конкурс. — Това е лагерът „Назир Багх“, на границата между Пакистан и Афганистан. През 1998 г. полицията е открила тук десет килограма обогатен уран. Материалът се намирал в ръцете на двама афганци, които се готвели да заминат за Афганистан. — Сниши глас, сякаш добавяше нещо в скоби. — Знаете кой по онова време е провеждал акции из Афганистан, нали?

— „Ал Кайда“.

Ребека прибра снимката и извади други две.

— Днес сте недостижим, отгатвате всички отговори — усмихна се тя и представи две нови снимки. — Познавате ли тези господа?

Португалецът плъзна поглед към надписите под снимките.

— Ако се вярва на написаното, този тук е Башируддин Махмуд, а другият е Абдул Маджиид — отговори, сочейки към всяка една от снимките. — Но нямам и най-малка представа кои са.

— Те са свързани с пакистанската програма за разработване на ядрено оръжие — осведоми го тя. Посочи снимката с първия от двамата. — Господин Махмуд е един от главните експерти на Пакистан по производство на обогатен уран. Работил е тридесет години в Комисията по атомна енергия на Пакистан и е бил централна фигура в комплекса в Кахута, където пакистанците са произвели обогатен уран за първата си атомна бомба. Бил е началник поддръжка на реактора „Хосиб“, който произвежда плутоний за атомни бомби, но се наложило да си подаде оставката, когато се изказал публично, че пакистанското атомно оръжие принадлежи на цялата умма и че би трябвало и други ислямски страни да бъдат снабдени с плутоний за военни цели и обогатен уран. Пакистан вече е вършел това, разбира се, но явно не е можел да го признае публично.

— Значи човекът не е могъл да си държи езика зад зъбите — пошегува се Томаш. — Но защо ми разказвате за тези господа?

— Защото през август 2001 г. са били в Кабул, за да се срещнат с Бин Ладен, месец преди атентатите в Ню Йорк и Вашингтон. Вестта за тази среща пристигна в Лангли след 11 септември и ЦРУ бе на ръба на нервен срив. Нещата бяха толкова сериозни, че директорът на ЦРУ Джордж Тенет замина за Исламабад, за да се срещне с президента Мушараф. Махмуд и Маджиид бяха задържани от пакистанските власти и разпитани от смесени пакистано-американски екипи. Махмуд отрече да се е срещал с Бин Ладен.

— И как постъпихте вие? Държахте главата му под вода, както направихте с фундаменталистите в „Гуантанамо“?

— Желание не ни липсваше — промърмори Ребека, сякаш под сурдинка. — Но предвид обстоятелствата не можехме да преминем към силови методи. Вместо това хората ни от ЦРУ решиха да го подложат на тест с полиграф. Машината показа, че нашият човек лъже.

— Изненадващо — иронично подхвърли Томаш.

— Нали? Тогава разпитахме сина му. Момчето каза, че Бин Ладен поискал от баща му сведения за производството на ядрено оръжие. След като синът му се разприказва, Махмуд си спомни, че наистина е бил в Кабул и че се е съвещавал три дни с Бин Ладен и с дясната му ръка Айман ал Зауахири. Махмуд призна, че „Ал Кайда“ наистина е искала да произвежда ядрено оръжие. Съратниците на Бин Ладен го уведомили, че „Ислямско движение на Узбекистан“ им е предоставило ядрен материал, и искали да знаят как да го използват. Махмуд пояснил, че с материала, с който разполагат, може да се направи само „мръсна бомба“, но не и да се предизвика верижна ядрена реакция. Той останал с впечатление, че в „Ал Кайда“ нямат технически познания и че проектът им се намира все още в начален етап.

— Както и да е, това разсейва съмненията — заключи Томаш. — „Ал Кайда“ наистина възнамерява да прави атомно оръжие.

Ребека отново му хвърли саркастичен поглед.

— Нали ви казах, че сте гений? Ясно е, че искат да произвеждат атомно оръжие! Всъщност смятаме, че господин Махмуд не ни е казал цялата истина. След като в „Ал Кайда“ са имали нужда от технически познания, няма съмнение, че той и Маджиид са им предоставили най-подробни инструкции за това как се прави атомна бомба. Само че Махмуд не можеше да си признае това, нали?

— Така си е, това щеше да му види сметката.

Американката прибра двете снимки и извади някакъв свитък от папката.

— Сега бих искала да видите ето това — каза, като му показваше документа. — Преведете ми заглавието.

Томаш взе свитъка и го прелисти. Състоеше се от двадесет и пет страници, написани на арабски, с множество диаграми и рисунки. Върна се на първата страница и впери поглед в арабските йероглифи от заглавието.

— Супербомба.

Ребека отново взе документа.

— След като нахлухме в Афганистан след атентатите от 11 септември, ние открихме в сгради, убежища, пещери и тренировъчни лагери на „Ал Кайда“ хиляди документи и фотоси с информация за дейността и проектите на организацията. От анализа на материалите стана очевидно, че „Ал Кайда“ се е опитвала най-активно да сложи ръка на оръжията за масово унищожение. — Посочи свитъка. — Този документ беше открит в дома на Абу Хабаб в Кабул. Господин Хабаб е виден деец на „Ал Кайда“. — Прелисти документа, без да се спира на определена страница. — Тук има подробна информация за съществуващите ядрени оръжия. Освен това могат да се намерят всички необходими детайли от инженерно естество как да се предизвика верижна реакция, като се вземат предвид и качествата на ядрения материал. С други думи, това е наръчник за конструиране на атомна бомба.

Ребека прибра наръчника на арабски в папката и показа друга снимка на Томаш.

— Този господин се казва Хосе Падиля и е от Чикаго — каза тя. — Задържахме го през лятото на 2002 година, след като се беше срещал в Пакистан с Абу Зубайда, оперативен ръководител на „Ал Кайда“. Нашият приятел Падиля сам предложил да им направи атомна бомба, но Зубайда го помолил да се върне в Съединените щати и да започне да набавя радиоактивен материал за употреба с обикновени експлозиви, тоест за производството на „мръсна бомба“. Интересното в случая с, че „Ал Кайда“ отказва предложението на Падиля. Това би могло да стане само ако по онова време вече е бил в ход техен собствен проект за атомна бомба.

— Бомбата на Закариас.

— Точно така. Иначе защо Зубайда ще отказва предложението на Падиля? При всички случаи „Ал Кайда“ вече…

— Дами и господа, подгответе се за кацане — съобщи сладникав глас, сигурно беше червенокосата стюардеса. — Моля, затегнете коланите и изправете облегалките на седалките си. Очакваното време за кацане в Ереван е 13:35 часът местно време, тоест след около половин час. Благодаря, че летяхте с…

— Още не мога да разбера за какъв дявол ме довлякохте в Армения — измърмори недоволно Томаш.

— Както ви казах, всичко трябва да си изясним — каза Ребека. — Моят руски познайник действа в Ереван. Следователно, ако искаме да говорим с него, трябва да отидем при него. Заинтересованите сме ние. Имайте малко търпение.

— Това отклонение до Ереван е заради надписите на кирилица на онази снимка на Закариас, нали?

— Да, но не само. — Кимна отново към картонената папка. — Преди да тръгнем от Лахор, говорих с Лангли. Оттам ми казаха, че снимката изглежда достоверна, защото съвпада с цялата информация, с която разполагаме. Знаем, че през деветдесетте години хора на „Ал Кайда“ са пътували до три централноазиатски страни, бивши съветски републики. Възползвайки се от хаоса след разпадането на комунистическата система, те се опитали да купят ядрени бойни глави или радиоактивни материали за производство на атомна бомба.

— А дали са успели?

— Убедени сме, че не са. Но през 1998 година се разбра, че са платили два милиона долара на един казак, който им обещал да им осигури съветско ядрено устройство с размерите на куфарче.

— Като онези, за които говори генерал Лебед, съветникът на бившия президент Елцин?

— Точно така.

— Ако не се лъжа, на записа, който ни пусна мистър Белами във Венеция, генерал Лебед казва в интервю за американската телевизия, че са изчезнали няколко такива куфарчета. Да не би „Ал Кайда“ да се е сдобила с едно от тези куфарчета?

— Възможно е. Същата година арабското списание Ал Уатан ал Араби оповестява, че „Ал Кайда“ е купила двадесет ядрени бойни глави от чеченски мафиоти за тридесет милиона долара и два тона опиум. Не сме успели да потвърдим тази информация, но Хамид Мир, биографът на Бин Ладен, разкрива, че Айман ал Зауахири, вторият човек в „Ал Кайда“, му казал през 2001 година, че „Ал Кайда“ вече разполага с ядрени устройства. Ал Зауахири обяснил, че тридесет милиона долара и едно пътуване до черния пазар в Централна Азия били достатъчни, за да се сдобиеш с ядрено оръжие — съветско производство. Според Ал Зауахири „Ал Кайда“ вече се била сдобила по този начин с няколко ядрени оръжия с формат на малко куфарче. Ползваме различни източници, но информацията е точна и даже се допълва. Както навярно предполагате, ние сме страшно притеснени.

— Смятате ли, че снимката на Закариас може да послужи като доказателство за достоверността на всичко това?

Ребека погледна през прозореца на самолета.

— Ще разберем в Ереван.

Самолетът беше започнал да се спуска, поклащайки се леко според теченията на ветровете. Рижата стюардеса мина покрай Томаш и му хвърли пленителна усмивка, но историкът беше толкова вглъбен в мислите си, че дори не я забеляза.

— Кой е човекът, с когото ще разговаряме? — попита той.

— Подгответе се да се запознаете с един малко странен тип. Казва се Олег Алексеев.

— Добре, но кой е той?

— Бивш полковник от Комитет государственной безопасности.

— Моля?

Ребека прибра картонената папка в сака и провери колана, подготвяйки се за последния етап от приземяването.

— КГБ.