Жозе Родригеш душ Сантуш
Божият гняв (45)

XLIII

Нощта настъпи неусетно. Статуята на Андрей Сахаров сред малкия площад им показа, че се намират на точното място. Томаш погледна статуята и реши, че е напълно подходяща за момента. Все пак Сахаров беше бащата на съветската атомна бомба. Той бе човекът в основата на събитията, довели до появата на онзи надпис на кирилица върху кутията, която Закариас беше снимал в Пакистан.

— Вижте къде е улица „Налбандян“ — помоли Ребека, оглеждайки се във всички посоки.

Томаш махна наляво.

— Трябва да е онази там, виждате ли? Върви успоредно на „Абовян“.

Тръгнаха по улица „Налбандян“ към площад „Република“. Макар че не бяха напуснали центъра на Ереван, тази улица беше доста по-спокойна от „Абовян“, където бе хотелът им.

— Тук е — каза американката.

Томаш погледна надясно и видя четири огромни червени букви, сочещи мястото.

СССР.

До абревиатурата на бившия Съветски съюз се виждаха огромен сърп и чук, а под тях — стъпала, водещи надолу към нещо, което напомняше мазе. Томаш и Ребека слязоха по стълбите и се оказаха пред врага с лика на Ленин. Отдясно имаше бутон и историкът го натисна.

Вратата се отвори на мига и се показа едър мъж, явно охрана. Ребека извади служебна карта и му я показа.

— Идваме да говорим с полковник Олег Алексеев.

Гардът разгледа картата и с недружелюбно изражение им кимна да минат. Влязоха в малък вестибюл с огромна карта на бившия Съветски съюз, която покриваше една от стените. Някъде отстрани идваше ритмично бумтене на музика.

— Елате с мен.

Мъжът мина пред тях и ги поведе към зала, изпълнена с червени светлини, които се въртяха в кръг. Музиката гърмеше толкова високо, че стените почти вибрираха, но онова, което веднага грабна вниманието на Томаш, не беше оглушителната музика, нито психеделичните светлини, а по-скоро ставащото в средата на залата.

Гола жена танцуваше с гръб към входа, излагайки огромни гърди пред няколко мъже, насядали на високи барстолове с чаши в ръка. Сноповете червена светлина танцуваха по изпотеното и полюшващо се тяло на жената, придавайки на сцената сюрреалистичен нюанс. Някои от мъжете облизваха похотливо устни, докато наблюдаваха стриптийзьорката, явно възбудени от подскачащите гърди, но други изглеждаха равнодушни, навярно изчакваха следващата атракция.

— Типично за полковника — каза Ребека, опитвайки се да надвика музиката.

— Какво? — попита Томаш също с вик.

— Да определи среща в стриптийзьорски клуб. Само той е способен на това!

Гардът им направи знак да изчакат и изчезна зад една врата в ъгъла, оставяйки двамата насред залата. Томаш отведе американката до стената и тъй като оглушителната музика не им позволи да разговарят, двамата се загледаха в стриптийзьорката. Беше едра и мургава жена, с черна къдрава коса и пошъл вид на уличница. Движеше широките си бедра в ритъма на музиката и вече беше започнала да развързва панделката, която придържеше бикините към тялото й.

— Привет, Ребека!

Томаш се обърна и видя едър мъж около шестдесетте, с бяла коса, черни вежди и издадени надочни дъги, който напомняше американския актьор Антъни Куин.

Ребека стана и поздрави мъжа с три целувки по бузите. Кимна към Томаш и го представи на руснака. Полковник Алексеев му стисна ръката с прекомерна енергичност и ентусиазъм и ги покани да минат в съседната зала.

— Елате — каза той. — Тук е доста шумно!

Тази зала беше малка, но имаше огромното предимство, че бе защитена от агресивните звуци, ехтящи в центъра на заведението. Имаше постери с голи жени по стените, четири кресла около малка стъклена масичка, дълго канапе в яркочервено и малък бар в ъгъла, накъдето се беше запътил полковникът.

— Какво ще пиете? — попита той, вземайки чашите. — Уиски, джин, водка?

Ребека се задоволи с газирана вода, но Томаш се поколеба, обхождайки с поглед бутилките.

— Какво ще ми препоръчате?

— Щом сте в Армения, пийте националното питие на Армения! — Руснакът взе бутилка, чисто съдържание имаше цвят на карамел. — Коняк! „Арарат“ е най-популярен!

— Нека да е коняк в такъв случай!

Полковникът сервира питиетата и тримата се настаниха на канапето. Руснакът удари на екс чаша водка и въздъхна дълбоко след глътката.

— Ааах! Ето това е вкусът на майчица Русия! — С пламнал поглед, несъмнено поради действието на алкохола, той се обърна към Томаш. — Е, как е конякът?

Португалецът беше принуден да опита питието. Беше остро и сладникаво на вкус.

— Не е лошо.

Руснакът се разсмя.

— Не е лошо? Не е лошо, значи! — Последва нов пристъп на смях. — Арменският коняк е най-добрият! — Приведе се към Томаш и му намигна. — А девушка?

— Кой?

— Момичето, блин! Момичето отвън! Не я ли видяхте? Да не сте гей?

— Аха!… Танцьорката.

— Танцьорка!… — Руснакът отново се разсмя и се обърна към Ребека. — Къде го намерихте този колежанин? — попита той, явно имайки предвид португалеца. Без да дочака отговор, той отново се обърна към Томаш. — За първи път чувам да наричат курвата танцьорка! — Сниши глас, приемайки затворнически вид. — Галина е добра, но Наталия, която е следващата, е най-добрата! Искате ли да я пробвате?

Въпросът слиса Томаш, който, зяпнал, не знаеше какво да отговори.

— Аз ли?

— Да, вие! Искате ли да пробвате Наталия, или не? — Сви очи подозрително. — Ама вие май наистина сте сбъркан.

— Полковник! — прекъсна го Ребека, за да помогне на историка. — Професор Нороня не е тук, за да общува с… проститутки. Той откри снимката, която ви изпратихме. Професор Нороня изигра много важна роля в тази операция. Той е експерт по криптоанализ и освен това…

— Много добре знам кой е — прекъсна я руският полковник с трезвост, която би изглеждала невъзможна пет секунди преди това. — Четох документи на ФСБ.

Абревиатурата заинтригува Томаш.

— ФСБ? — учуди се той. — Какво е това?

— Федеральная служба безопасности — каза полковникът, сякаш тези три думи изясняваха всичко.

Историкът продължаваше да гледа въпросително.

— Но какво е това?

— ФСБ е наследник на КГБ — поясни Ребека. — Полковник Алексеев е нашата неформална връзка с ФСБ. — Обърна се към руснака. — Предполагам, че вие също сте анализирали снимката, която ви изпратихме от Пакистан. Имате ли вече някакъв отговор за нас?

Полковникът остави празната чаша на стъклената маса, взе бутилката с водка и си наля още малко от руското питие.

— Имам онова, което трябва да знаете — увери ги той. — Но първо искам една услуга.

— Каквото кажете.

— Искам да видите едно от чудесата на природата.

— Така ли? — учуди се Ребека. — И кое е то?

Полковникът извика. Вратата на залата се отвори и шефът на охраната дотича да види какво става.

— Саша — каза Алексеев, — отиди да доведеш Наталия.