Уилям Шекспир
Хамлет ^[0] (6)

Пета сцена

 

ХАМЛЕТ

Къде ме водиш? По-натам не мръдвам!

 

ПРИЗРАКЪТ

Изслушай ме!

 

ХАМЛЕТ

                        Да, слушам!

 

ПРИЗРАКЪТ

                                        Наближава

часът, във който трябва да се върна

сред мъките на серните огньове.

 

ХАМЛЕТ

О, беден дух!

 

ПРИЗРАКЪТ

                        Недей да ме окайваш,

а слушай ме какво ще ти разкрия!

 

ХАМЛЕТ

О, говори! Мой дълг е да те слушам.

 

ПРИЗРАКЪТ

И щом изслушаш ме, да отмъстиш.

 

ХАМЛЕТ

Какво?

 

ПРИЗРАКЪТ

Духът съм аз на твоя клет баща,

осъден за известно време нощем

да броди по земята, а пък денем,

от глад измъчван, да горя във огън,

додето той пречисти в мен злините,

извършени, когато бях във плът.

Ако не бе ми строго запретено

за своята тъмница да говоря,

ти би изслушал разказ, от чиято

най-слаба дума младата ти кръв

се би смразила, мозъкът — побъркал,

очите ти — изхвръкнали безумно

от своите орбити като звезди,

а къдрите ти, сресани грижливо,

във ужас биха щръкнали нагоре

като бодли на сплашен таралеж!

Но тези откровения не са

за слух на смъртни. Чуй ме! Чуй! О, чувай

Ако обичал си баща си нявга…

 

ХАМЛЕТ

О, боже!

 

ПРИЗРАКЪТ

… то отмъсти за неговото грозно,

ужасно, отвратително убийство!

 

ХАМЛЕТ

Убийство?

 

ПРИЗРАКЪТ

Убийство — грозно както най-доброто

от всичките убийства, но от всички

по-грозно, отвратително и подло!

 

ХАМЛЕТ

О, казвай го веднага, за да мога

по-бърз от мисъл, от мечта любовна

да литна към мъстта!

 

ПРИЗРАКЪТ

Готов си, виждам,

а пък и трябва по да си отпуснат

от тлъстата трева, която гние

в сънлива леност край брега на Лета,

за да не скочиш. Слушай, Хамлет: казват,

че спейки във градината си, бил съм

ухапан от змия. Това лъжа е,

която хитро сипват във ухото

на цяла Дания. Знай, сине мой,

че пепелянката, която клъвна

живота на баща ти, носи днес

короната му!

 

ХАМЛЕТ

                        Чичо ми? О, моя

предчувстваща душа!

 

ПРИЗРАКЪТ

                                Да, този сластен

прелюбодеец и кръвосмесител

с нечисти чарове и подли дарби —

проклети да са! — прелъсти за свойта

позорна похот моята така

лъжливо-добродетелна съпруга.

Какво падение, мой синко Хамлет:

от мен, чиято обич бе вървяла

все тъй в ръка с обета свят

на сватбата ни, да се смъкне чак

до туй нищожество, което в нищо

не ми е равно!

Но както нивга добродетелта

не се поддава, па макар развратът

да взима облик ангелски, тъй всявга

порочността, венчана и за ангел,

пресища се от ложето небесно

и рови се в сметта!

Но стига! Чувствам утринния полъх

и трябва да съм кратък. Както спях

подир обяд — по стария си навик —

във своята градина, твоят чичо

прокрадна се в спокойния ми час

със стъкълце, напълнено със сок

от биле, причиняващо проказа,

и вля във дверите на моя слух

тоз адски извлек, който тъй се мрази

с кръвта ни, че подобно на живак

светкавично пробягва всички цеви

на тялото ни и със страшна сила

навред съсирва я и я пресича,

тъй както прави капката оцет

със млякото. Тъй стана с мойта кръв,

и струпей отвратителен покри

с кора от люспи, като на прокажен,

снагата ми.

Така с един замах ръката братска

ми похити живот, престол, съпруга

и във цвета на грешните ми дни

преряза моя стрък и ме изпрати

без изповед, причастие и прошка,

незаплатил по сметките си долу,

да бъда съден горе, както бях си,

със всичките си земни грехове!

О, ужас! О, нечуван ужас!

Ако кръвта си помниш, не оставяй

постелята на датските крале

да стане одър на роднинско блудство!

Но както и да действуваш, пази

душата си и срещу свойта майка

недей замисля нищо. Остави я

на бога и на шиповете остри,

кръстосали сърцето й. Аз тръгвам.

Ще съмне скоро. Светящият червей

ненужното си пламъче гаси.

Прощавай! Сбогом! И не ме забравяй!

 

ХАМЛЕТ

О, мощ небесна! О, земя!… И още?

Да позова ли ада? Пфу! Сърце,

не се поддавай! Не старейте в миг

вий, мишци! Дръжте ме!… Да те забравя?

Аз ще те помня, о, нещастен дух,

дорде блещука светлинка в туй мое

объркано кълбо! Да те забравя?

От плочката на свойта памет аз

ще излича напълно всички стари

цитати книжни, максими ненужни,

безчетни впечатления, които

във нея наблюдателност и младост

са вписали, така че само твойта

повеля, непримесена със друго,

да пълни книгата на моя ум!

О, пагубна жена! О, ти злодей!

Злодей! Злодей! Усмихващ се злодей!

Къде е плочката ми да запиша,

че някой може да ти се усмихва

и пак да е злодей! Поне у нас,

във Дания, това се случва.

                                        Чичо,

това за теб е. А това — за мен:

„Прощавай! Сбогом! И не ме забравяй!“

Заклех се!

 

ХОРАЦИО и МАРЦЕЛ (отвън)

Къде сте, принце? Принце! Охохо!

 

МАРЦЕЛ (вика)

Принц Хамлет.

 

ХОРАЦИО

                        Да го пазят небесата!

 

ХАМЛЕТ

Амин!

 

МАРЦЕЛ

                Охо! Къде сте, господарю?

 

ХАМЛЕТ

Уху! Уху! Соколче, тук! Насам!

 

МАРЦЕЛ

Какво се случи, господарю?

 

ХОРАЦИО

                                        Как сте?

 

ХАМЛЕТ

Невероятно!

 

ХОРАЦИО

                        Как? Кое? Кажете!

 

ХАМЛЕТ

Ще го раздрънкате!

 

ХОРАЦИО

                                Аз — не!

 

МАРЦЕЛ

                                                И аз — не!

 

ХАМЛЕТ

Как мислите? Нима човешки ум

го би повярвал?… Но във пълна тайна!

 

ДВАМАТА

Кълнем се във небето, господарю!

 

ХАМЛЕТ

Във цяла Дания едва ли има престъпник, който… да не е мерзавец!

 

ХОРАЦИО

Едва ли, принце, трябва дух да идва

от оня свят, за да ни каже туй.

 

ХАМЛЕТ

Да, прав си. Тук си прав. И тъй, без много

подробности ръцете да си стиснем

и вий да се отправите към свойте

дела и задължения — защото

си има всеки своите дела

и задължения, не е ли тъй? —

А колкото до моя милост, ние

ще идем да се молим.

 

ХОРАЦИО

                                Но това е

вихрушка от неясни думи, принце!

 

ХАМЛЕТ

Сърдечно съжалявам, ако с тях

съм ви обидил. Вярвайте, сърдечно!

 

ХОРАЦИО

О, няма нищо страшно!

 

ХАМЛЕТ

                                Нищо страшно?

Кълна се във свети Патрикий, има

не страшно, а ужасно! Но духът

е — мога да ви кажа — честен дух!

А любопитството да разберете

какво е станало помежду нас

потискайте го някак си. Сега,

приятели — понеже сте ми вие

приятели, бойци и състуденти, —

една услуга!

 

ХОРАЦИО

                        Имате я, принце!

 

ХАМЛЕТ

За тази нощ мълчание пред всички!

 

ДВАМАТА

Разбрано, господарю!

 

ХАМЛЕТ

                                Дайте клетва!

 

ХОРАЦИО

Заклевам ви се, принце!

 

МАРЦЕЛ

                                        И аз също

кълна се, господарю!

 

ХАМЛЕТ

                                Тук, над меча!

 

МАРЦЕЛ

Но, господарю, вече се заклехме!

 

ХАМЛЕТ

Над меча!

 

ПРИЗРАКЪТ (изпод земята)

                        Закълнете се!

 

ХАМЛЕТ

                                        Ха-ха!

Харесваш ми! Добър гласец извади!

Дочухте ли го нашия юнак

от избата? Е, хайде, дайте клетва!

 

ХОРАЦИО

Кажете вий каква да бъде, принце!

 

ХАМЛЕТ

„Ни дума за видяното от нас.“

Над меча!

 

ПРИЗРАКЪТ (изпод земята, другаде)

                Закълнете се!

 

ХАМЛЕТ

                                Тъй, значи:

„Hic et ubikue“^[1] — тук и вред? Той иска

да се преместим. Господа, елате!

„Ни думица за чутото от нас!“

Над меча!

 

ПРИЗРАКЪТ (изпод земята, другаде)

                Закълнете си!

 

ХАМЛЕТ

                                Отлично!

Я гледай го ти, стария му кърт!

Как бърже ровел! Славен рудокоп!

Да се преместим пак!

 

ХОРАЦИО

                                О, небеса!

Туй всичко е невероятно странно!

 

ХАМЛЕТ

И тъкмо затова го приеми,

тъй както странник се приема в къщи.

Да, има по земята и небето

неща, Хорацио, които нашта

нещастна философия не е

дори сънувала! Но трети път

на трето място, тук, се закълнете,

че колкото и необикновено

да се държа — защото може би

във бъдеще ще сметна за уместно

да разигравам роля на чудак, —

че няма никога при среща с мене,

усмихвайки се, скръстили ръце,

с намигания или недомлъвки

като „Е, да…“ или „Ако речем да…“,

или „То, тез неща…“, или „Хм, хм…“

изобщо с най-нищожен намек няма

да издадете, че ви е известно

за мене нещо. Туй се закълнете

и божията милост да ви пази

във нужда!

 

ПРИЗРАКЪТ (изпод земята, другаде)

Закълнете се!

 

ХАМЛЕТ

Смири се,

смири се вече, неспокоен дух!…

Сега прощавайте! Благодаря ви!

И туй, с което бедният ви Хамлет

би могъл да докаже обичта си

към вас, приятели, не ще ви липсва,

със божа помощ. Време е да влезем.

И моля ви отново: пръст на устни!

Векът е разглобен. О, дял проклет:

да си роден, за да го слагаш в ред!

Но да вървим, приятели!