Уилям Шекспир
Хамлет ^[0] (5)

Четвърта сцена

 

ХАМЛЕТ

Добре пощипва. Ще замръзнем тука.

 

ХОРАЦИО

От вятъра е. Реже като нож!

 

ХАМЛЕТ

А колко е часът?

 

ХОРАЦИО

                                Почти дванайсет.

 

МАРЦЕЛ

Не, вече би.

 

ХОРАЦИО

                        Че как не съм го чул?

Тогава близък е часът, когато

духът обикновено се разхожда.

Тръбен звук и топовен гърмеж.

Това какво пък означава, принце?

 

ХАМЛЕТ

Монархът ни гуляе тази нощ

залита, пие, речи произнася

и щом стакана с рейнско пресуши,

тръби и барабани протрещяват

великия му подвиг!

 

ХОРАЦИО

                                Може би

такъв е обичаят?

 

ХАМЛЕТ

                                Дявол взел го,

такъв е, да, но ако питаш мен,

макар и тук роден и свикнал с него,

подобен обичай е по-добре

да се престъпва, вместо да се спазва.

Запойното пиянстване ни прави

посмешище пред другите народи,

те викат ни „къркачи“ и поставят

пред името „датчанин“ свински титли;

така че тоз порок, дори когато

извършим нещо истински голямо,

прояжда ядката и същината

на нашите успехи. Точно тъй

се случва впрочем и с отделни хора:

зарад една нещастна бенка в тях —

като низш род (и в този случай те

са без вина, защото потекло

не се избира) или заради

по-късното въздействие например

на някоя черта в темперамента,

която, избуяла в миг, помита

преградите на разума; или

на някой навик, който, прекаляващ

със хубавото, често прави лоши

човешките обноски — тези хора

белязани — повтарям — поначало

от зла природа или зла звезда,

дори да имат качества безбройни

и чисти като божията милост,

пропадат най-накрая във очите

на обществото зарад тоз единствен

нещастен недостатък — грамът зло

разваля всичкото добро във тях,

за срам и за…

 

ХОРАЦИО

То иде! Вижте, принце!

 

ХАМЛЕТ

О, ангели, носители на милост,

пазете ни!… Какъвто да си ти,

чист дух или зъл бяс, донесло тука

зефир на рая или адска смрад,

дошло със блага или грозна цел,

ти виждаш ми се склонно към беседа.

Към теб обръщам се, зова те, Хамлет,

кралю на Дания и татко мой!

Със неведение не ме убивай!

Отговори! Защо тез твои кости,

погребани по божите обреди,

раздрали са савана си свещен?

Защо отново гробът, в който всички

видяхме те спокойно да лежиш,

сега, разчекнал челюсти от мрамор,

те е изблъвнал вън? Що значи туй,

че ти, покойникът, в желязна броня

изникнал пак под лунните лъчи,

в нощта насилваш ужас и разтърсваш

нас, бедните глупци, със страшни мисли,

надхвърлящи обхвата на ума ни?

Отговори: Какво от нас желаеш?

Защо дошъл си тук? Какво да правим?

 

ХОРАЦИО

Той кима ви да тръгнете след него!

Желае сякаш нещо да разкрие,

но само вам!

 

МАРЦЕЛ

                        И как любезно, вижте,

увлича ви към по-самотно място!

Не мърдайте!

 

ХОРАЦИО

                        На никаква цена!

 

ХАМЛЕТ

Щом тука не говори, ще го следвам!

 

ХОРАЦИО

Недейте!

 

ХАМЛЕТ

                А защо да се страхувам?

Не давам за живота си петак,

а на душата ми какво ще стори,

когато е безсмъртна като него?

Той вика ме и аз ще го последвам!

 

ХОРАЦИО

Ами какво ще стане, скъпи принце,

ако подмами ви към дълбините

или към стръмната скала, която

надвесва се над собствената бездна,

и там, превърнал се във нещо страшни,

ви помрачи разсъдъка и хвърли

духа ви в лудост? Помислете, принце!

И без това ръбът влече, когато

човек погледне в пропастта и чуе

под себе си на толкоз стотин стъпки

бученето там долу!

 

ХАМЛЕТ

                                Той ми кима!…

Върви! Върви! Аз ида подир теб!

 

МАРЦЕЛ

Не бива, господарю!

 

ХАМЛЕТ

                                Остави ме!

 

ХОРАЦИО

Не тръгвайте!

 

ХАМЛЕТ

                        Съдбата ме зове

и прави всяка жила в мойто тяло

да се изопва като тетива!

Пуснете ме ви казвам! Честна дума,

на призрак ще превърна всеки, който

ми се изпречи!… Тръгвай! Аз те следвам!

 

ХОРАЦИО

Той няма власт нас своите постъпки!

 

МАРЦЕЛ

Не бива да го слушаме! След него!

 

ХОРАЦИО

Да тръгваме! Какво ли ще излезе

от всичко туй?

 

МАРЦЕЛ

                        Да, има нещо гнило

във Дания.

 

ХОРАЦИО

                        Да я закриля бог!

 

МАРЦЕЛ

След него! Тръгвайте!