Уилям Шекспир
Хамлет ^[0] (19)

Седма сцена

 

КРАЛЯТ

Сега по съвест трябва да подпишеш

за мене оправдателна присъда

и във сърцето си да ме приемеш,

понеже сам узна, че този, който

погуби благородния ти татко,

е искал мойта смърт.

 

ЛАЕРТ

                        Така излиза.

Но обяснете ми: защо за тези

така престъпни действия вий сметка

не му подирихте, тъй както мъдрост,

достойнство, бдителност и безопасност

са искали от вас?

 

КРАЛЯТ

                        По две причини,

които може би за теб са крехки,

но не за мене: първата е в туй,

че майка му, кралицата, живее

от неговия поглед, а пък аз —

за зло или добро — съм свързан тялом

и духом с нея, както са звездите

със свойте сфери; втората причина

да не желая явната разправа

е в туй, че простолюдието храни

към принца толкова дълбока обич,

че миейки недъзите му с нея,

могло би — както оня извор, който

превръщал клонките във ценен камък —

оковите му да превърне в чест,

пък аз не ща стрелите ми — уви,

за вятър като този твърде леки! —

наместо да улучат свойта цел,

обратно да се върнат към лъка ми.

 

ЛАЕРТ

И тъй загубих аз един баща,

какъвто няма втори, и заварих

побъркана от скръб една сестра,

която беше — ако имат смисъл

похвалите, обърнати назад —

между девиците на този свят

нестигнат връх! Но мойта мъст ще дойде!

 

КРАЛЯТ

За нея се не бой! Недей мисли,

че сме от толкоз меко вещество,

та да си казваме: „Каква забава!“,

когато непосредствена опасност

ни друса за брадата. Само чакай!

Баща ти ний обичахме, а също

обичаме и себе си, а туй

ти казва, вярвам…

                        Да? Какво ми носиш?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Писма, кралю. От Хамлет. Туй за вас е,

а туй е за кралицата.

 

КРАЛЯТ

                        От Хамлет?

А кой ги е донесъл?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Моряци, казват. Клавдио е взел

от тях писмата и ми ги предаде.

 

КРАЛЯТ

Изслушай ги, Лаерте!… Ти върви!

 

КРАЛЯТ (чете)

„Велики и всесилни, известявам ви, че бях изхвърлен гол на брега на вашето кралство. Утре ще попрося от вас разрешение да се явя пред царствения ви взор. Тогава — след като ви замоля да ми простите — ще ви изложа причината за моето ненадейно и свръхстранно завръщане.

Хамлет“

Недоумявам! Всички ли се връщат?

Или това е някаква измама?

 

ЛАЕРТ

А чий е почеркът?

 

КРАЛЯТ

                        На Хамлет. „Гол“?

А в послеписа казва „сам“. Ти как

би обяснил това?

 

ЛАЕРТ

                        И аз в мъгла съм,

ваше величество, но нека дойде!

Съгрява скръбната ми гръд таз мисъл,

че жив съм да му кресна във лицето:

„Така ли го направи?“

 

КРАЛЯТ

                        Щом е тъй —

че как е станало? Но, явно, тъй е! —

Ще слушаш ли съвета ми, Лаерте?

 

ЛАЕРТ

Докрай, кралю, освен ако е той

съвет за мир!

 

КРАЛЯТ

                За твоя собствен мир е.

Ако се върне, пътя си прекъснал,

и ми откаже да отплава пак,

намислих да го увлека към подвиг,

узряващ в моя ум, при който той

смъртта си ще намери непременно,

и то така, че върху нас и лъх

от подозрение не ще повее;

да, майка му дори ще вземе всичко

за злополука.

 

ЛАЕРТ

                Ваш съм, господарю,

особено ако във този план

съм аз оръдието!

 

КРАЛЯТ

                        Ти ще бъдеш!

Докато бе в чужбина, така много —

и то пред Хамлет — хвалеха една

от твоите способности, с която

си бил блестял, говореше се. Сборът

от всичките ти дарби не пося

тъй много завист в него, както туй

едничко качество, и то от тези,

които не ценя.

 

ЛАЕРТ

                Кое е то?

 

КРАЛЯТ

Перце за шапката на младостта!

Но някога от полза. На младежа

върви небрежно метнатият плащ,

тъй както тежкият самур приляга

на стареца. Тук, в двора, бе на гости

преди два месеца един нормандец.

Воювал съм с французите и знам ги —

добри ездачи. Ала този беше

магьосник, пуснал корени в седлото!

Такива чудеса направи с коня,

така се беше присадил и сраснал

със благородното четириного

и тъй надхвърли моите представи,

че аз не можех да измисля всички

игри и фокуси, които стори

с ездата си!

 

ЛАЕРТ

                Нормандец?

 

КРАЛЯТ

                                Да, нормандец.

 

ЛАЕРТ

Ламорд, басирам се!

 

КРАЛЯТ

                        Да, точно той!

 

ЛАЕРТ

Познавам го. най-светлият брилянт

на цяла Франция!

 

КРАЛЯТ

                        Та той похвали

високо твойта ловкост във игрите,

а за фехтовката ти заяви,

че щяло да е зрелище прекрасно,

ако се бил намерел някой, който

да ти е равен в нея. Според него

французките фехтовчици пред тебе

загубвали — разказваше — око,

кураж, подвижност. Тези му похвали

така отровиха със завист Хамлет,

че той жадува да те види тука,

за да кръстоса шпагата си с теб.

А туй за нас…

 

ЛАЕРТ

                Какво „за нас“, кралю?

 

КРАЛЯТ

Баща ти, момко, беше ли ти скъп,

или ти само си портрет на скръб,

лик без душа?

 

ЛАЕРТ

                Защо такъв въпрос?

 

КРАЛЯТ

Аз вярвам, че обичал си баща си,

но всяка обич с времето се ражда

и с времето мени се и отслабва.

Самият неин плам отлага пепел,

нагар, от който тя мъжди и гасне,

и няма вечност чувството, защото

от своето разпалване доброто,

подобно възпаление в гръдта,

само се задушава. Онова,

което някой „иска“ да направи,

той „трябва“ да го прави, без да бави,

защото това „искам“ има толкоз

обрати, смени, колкото езици,

ръце и случки има по света,

и току-виж, тез само „трябва“, „трябва“

останали на нашия болник

като въздишките, които уж

ни носят облекчение, но всъщност

ни изтощават само… Но да сложим

пръст в язвата. Принц Хамлет се завръща

Какво ще сториш ти, за да докажеш,

че не на думи син си на баща си?

 

ЛАЕРТ

Ще му прережа гърлото и в черква!

 

КРАЛЯТ

Наистина и тя дори не бива

да защити убиеца. Пред нищо

разплатата не трябва да се спира!

Но следното ще искаш ли да сториш?

Оставаш у дома си. Хамлет иде.

Узнава, че и ти си се завърнал.

Ний пращаме при него наши хора

да доизлъскат славата, с която

французкият ни гост те увенча,

да ви сберат и да се обзаложат

кой по-добър е. И понеже Хамлет —

какъвто доверчив е и небрежен —

оръжието няма да прегледа,

ти лесно или с хитрост ще успееш

да вземеш не рапира притъпена,

а шпага с връх. А после — нисък удар

и всичко свършено!

 

ЛАЕРТ

                        Ще го направя!

И шпагата си ще миропомажа

специално за мъстта. Един знахар

продаде ми тъй гибелна отрова,

че щом намажеш острието с нея

и драснеш някого, каквито ще

балсами да прилага или билки,

събирани среднощ по месечина,

отписан е! Във нея аз ще топна

върха на шпагата си, тъй че само

едно докосване да го изпрати

във пъкъла!

 

КРАЛЯТ

                Но да помислим още

за времето и начина на всичко.

Защото, ако, зле осъществен,

изскочи замисълът ни наяве,

по-хубаво ще бъде да не сме се

залавяли изобщо. Затова

ще укрепим тоз първи план и с друг,

та ако нещо стане, то да хване

запасният. Стой малко!… Ще направим

облог тържествен върху теб и него…

Намислих! Ха!

В разгара на фехтовката, когато

се сгорещите — а за тази цел

ти трябва да нападаш постоянно! —

и Хамлет ожаднее и поиска

да пийне нещо, аз ще съм приготвил

такъв бокал за него, че дори

ако убегне той от твойта шпага,

от гибелта си пак да не избяга…

Но кой шуми?

 

КРАЛИЦАТА

Бедите се настъпват по петите,

тъй бързо гонят се! Лаерт, сестра ви

се е удавила!

 

ЛАЕРТ

                Какво? Къде?

 

КРАЛИЦАТА

Една върба расте край потока,

сребристите си вейки отразила

в кристалния му бързей. Тя със тях

венчета причудливи си плетеше

от маргаритки, макове, коприва

и от онези морави фунийки,

които грубият овчар нарича

с безсрамно име, а момите скромни

зоват „мъртвешки пръст“. И днеска тя

качила се по сведените клони,

със своите венци да ги накичи,

ала един от тях — проклет! — се скършил

и паднала тя в плачещите струи,

отрупана с цветя. Известно време

надутите й дрехи я държали,

като русалка на повърхността

и бавно тя се носела надолу,

напявайки си тихо стари песни,

като че ли не схващала бедата,

или била родена от водата.

Но кратко това траяло и ето

след малко натежалите й дрехи

повлекли плавно клетата девойка

от ложето й песенно към мрака

на тинестата смърт.

 

ЛАЕРТ

                        О, боже! Значи,

се е удавила?

 

КРАЛИЦАТА

                Уви, уви!

 

ЛАЕРТ

Офелия, и тъй около тебе

премного влага има и затуй

ще спра сълзите си! Но, ах, не мога!

Природата държи на своя навик,

по-силен от срама! Ала когато

тез сълзи секнат, ще съм изцедил

от себе си жената! Господарю,

прощавайте! За реч от плам се готвех,

но този плач го угаси!

 

КРАЛЯТ

                        Гертруда,

да идем с него. Трудно укротих го

и се боя да не избухне пак.

Да го последваме!