Уилям Шекспир
Хамлет ^[0] (2)

Първа сцена

 

БЕРНАРДО

Кой е там?

 

ФРАНЦИСКО

Ти първо кой си? Стой и се разкрий!

 

БЕРНАРДО

Да живее кралят!

 

ФРАНЦИСКО

Бернардо?

 

БЕРНАРДО

Същият.

 

ФРАНЦИСКО

На поста си застъпваш много точно.

 

БЕРНАРДО

Дванайсет би. Върви да спиш, Франциско!

 

ФРАНЦИСКО

Благодаря. Ужасен мраз, ей богу,

и нещо все ми стягаше сърцето.

 

БЕРНАРДО

Как мина досега?

 

ФРАНЦИСКО

                                Не шавна мишка.

 

БЕРНАРДО

Е, лека нощ! Ако съзреш Марцел

или Хорацио — от мойта смяна, —

кажи им да побързат!

 

ФРАНЦИСКО

                                Непременно.

Май чувам ги… Не мърдай! Кой е там?

 

ХОРАЦИО

Бойци на Дания!

 

МАРЦЕЛ

                        Слуги на краля!

 

ФРАНЦИСКО

Спокойна нощ!

 

МАРЦЕЛ

                        Благодарим ти, друже!

 

ФРАНЦИСКО (на Бернардо)

Спокойна нощ!

 

МАРЦЕЛ

                        Охо, Бернардо!

 

БЕРНАРДО

                                        Тук съм

Със теб ли е Хорацио?

 

ХОРАЦИО

                                Почти.

 

БЕРНАРДО

Привет, Хорацио? Здравей, Марцел!

 

МАРЦЕЛ

Не се ли е явило онова?

 

БЕРНАРДО

 

Не, нищо нямаше, откак съм тук.

 

МАРЦЕЛ

Хорацио твърди, че ти и аз

сме си внушили всичко; той не вярва

в страхотното явление, което

видяхме тук на два пъти със теб.

Затуй помолих го през тази нощ

да бди със нас, та ако то потрети,

самичък да го види и да встъпи

във разговор със него.

 

ХОРАЦИО

                                Хайде, хайде!

Ще има да го чакаме напразно!

 

МАРЦЕЛ

Седни тогаз и нека повестта

за ужаса, на който двама бяхме

свидетели последните две нощи,

щурмува пак слуха ти, укрепен

със недоверие.

 

ХОРАЦИО

                        Добре, да седнем.

Бернардо, слушам те.

 

БЕРНАРДО

                                Преди две нощи,

когато хе онази там звезда,

на запад от Полярната, пламтеше

във тази точно част на небосвода,

където е сега, и в тишината

часовникът отби един часа,

Марцел и аз…

 

МАРЦЕЛ

Мълчи! То иде! Ето го отново!

 

БЕРНАРДО

 

Прилича на покойния ни крал!

 

МАРЦЕЛ

Хорацио, нали си книжник, спри го!

 

БЕРНАРДО

Хорацио, не ти ли спомня краля!

 

ХОРАЦИО

Съвсем, съвсем! И ме изпълва с ужас!

 

БЕРНАРДО

То иска някой да го заговори!^[1]

 

МАРЦЕЛ

Хорацио, заговори го! Хайде!

 

ХОРАЦИО

Какво си ти, обсебило без право

тоз нощен час и войнствения образ,

във който движеше се неотдавна

сега погребаният датски крал?

Заклевам те в небето, говори!

 

МАРЦЕЛ

Обиди се!

 

БЕРНАРДО

                И се оттегля!

 

ХОРАЦИО

                                Спри!

Стой! Стой! Заклевам те, отговори!

 

МАРЦЕЛ

Отиде си и дума не промълви!

 

БЕРНАРДО

Хорацио, защо треперещ бледен?

Или ще кажеш пак, че туй е само

въображение?

 

ХОРАЦИО

                        Не бих повярвал,

ако не бяха тези две очи

свидетели за туй, че не сънувам!

 

МАРЦЕЛ

Приличаше на краля ни, нали?

 

ХОРАЦИО

Тъй както ти на себе си! Аз помня,

че той се би в тез същите доспехи

с надменния Норвежец. И тъй също

навъсен бе, когато в гняв размята

поляците от техните шейни

върху леда. Какво ще значи туй?

 

МАРЦЕЛ

И тъй на два пъти в тоз мъртъв час

то поста ни обходи с твърда стъпка!

 

ХОРАЦИО

Как точно да го обясня, не зная,

но чувствувам, че туй вещае смътни

брожения във нашата страна!

 

МАРЦЕЛ

Да, нека седнем тук и който може

да обясни защо дежурства чести

измъчват нощем хората, а денем

навред се леят бронзови топове;

защо оръжие отвън се внася

и трудова тегоба в смолен дим

по доковете слива делник с празник;

какво подготвя се, та потна треска

зове нощта във помощ на деня.

Кой знае нещо по това?

 

ХОРАЦИО

                                Аз зная.

Или поне мълвата е такава:

покойният крал Хамлет, чийто образ

пред трима ни яви се току-що,

бе — помните — извикан на двубой

от Фортинбрас Норвежки, който беше

подбуждан от съпернически дух.

Но във двубоя храбрият ни Хамлет —

а той като такъв бе вред известен

в познатите ни части на земята —

му смаза черепа и Фортинбрас

по силата на договора, сключен

между двамината и утвърден

от правото на рицарската чест,

загубвайки живота си, загуби

и своите земи, които бяха

предадени на Хамлет. Хамлет също

заложил беше равностойна площ

от своите владения и също

ги би загубил, в случай че врагът му

се бе оказал победител в боя.

Но въпреки това днес Фортинбрас,

синът на падналия, пламнал цял

от недоказана на дело смелост —

говорят, — в своя лагер бил нагълтал

със сляпа лакомия на акула

отбор отчаяни глави, готови

за надница и дажба да го следват

във всяка дръзка стъпка. А пък той —

на нас това е съвършено ясно —

за цел си е поставил да си върне

с насилствени похвати и заплахи

загубените бащини земи.

И туй е — мисля — коренът на тези

патрули наши, поводът за всички

приготовления и произходът

на цялата напрегнатост у нас.

 

БЕРНАРДО

Така ще е. Затуй и този призрак

обхожда стражите въоръжен

и в образа на краля, със когото

са свързани сегашните вражди.

 

ХОРАЦИО

Това е просто сламка пред гредите,

които боли са открай очите

на хората: когато Рим е бил

във своите най-славни времена,

преди смъртта на Цезаря гробове

са зейвали и мъртъвци в савани

из улиците на града пищели

и гъгнели неясно, придружени

от рой поличби: кървава роса,

петна по слънцето, звезди с опашки;

а влажното светило, от което

зависи Посейдоновото царство,^[2]

тъй тежко заболяло, че светът

потънал в тъмнина, като че ли

пред праведния съд. И още много

такива знаци за злини на път —

досущ като тръбачи на Съдбата

и Пролози към готвещи се драми —

земята и небето ни изпращат

и в наши ширини, във днешно време…

Но тихо! Пак пристига! Ще го спра,

дори да ме погуби!… Спри се, стой,

видение, игра на сетивата!

Ако способно си на звук и говор,

проговори!

Ако със нещо мога да спечеля

за тебе мир, спасение за мен,

проговори!

Ако известно ти е бъдно зло,

което можем да предотвратим,

проговори!

Ако заровило си грешно злато

и както често духовете правят,

наоколо му бродиш след смъртта си,

проговори!…

Стой! Спри и говори!… Марцел, недей

му дава път!

 

МАРЦЕЛ

                        Да го ударя ли

със алебардата^[3]?

 

ХОРАЦИО

                        Ако не спре!

 

БЕРНАРДО

Ха, ей го тук!

 

ХОРАЦИО

                        Не, ей го тук!

 

МАРЦЕЛ

                                        Изчезна!

Не трябваше със сила да го плашим —

неуязвимо то е като въздух

и празните ни удари били са

за неговата царствена осанка

обидна гавра!

 

БЕРНАРДО

                        Щеше да продума,

но кукуригането го прекъсна!

 

ХОРАЦИО

И то се сепна като гузна съвест

при зов съдебен. Чул съм за петела,

че той като вестител на Зората

с тръбата си висока и звънлива

пробуждал божеството на деня;

затуй от въздух, пръст, вода и огън

изплашените духове-скиталци,

щом чуели го, втурвали се всеки

към своята стихия. И че тъй е,

това видение го потвърди.

 

МАРЦЕЛ

Да, то изчезна, той като пропя!

Разправят някои, че всеки път,

щом наближело Рождество Христово,

петлите пеели по цели нощи,

така че духове и таласъми,

изплашени не смеели да шавнат,

планетите не пращали беди,

магьосниците ставали безсилни

да пакостят — тъй здраво и безвредно

било туй време пред светия празник.

 

ХОРАЦИО

И аз донейде вярвам на това.

Но вижте как, заметнат в дрезгав шаяк,

денят-овчар нагазил е росата

по билото на източния хълм.

Да вдигнем стражата и да разправим

за случилото се на принца Хамлет.

Кълна се, че макар и ням към нас,

на него призракът ще заговори!

Съгласни ли сте да му кажем всичко,

което сме видели, както искат

от нас приятелството и дългът?

 

МАРЦЕЛ

Разбира се! Да тръгваме! Аз зная

къде ще го намерим тази сутрин.