Уилям Шекспир
Хамлет ^[0] (10)

Втора сцена

 

ХАМЛЕТ

И произнеси го, моля ти се, както ти показах, леко, да танцува на езика ти! Ако ще крещиш като мнозина от своите събратя, бих могъл да извикам и градския глашатай да ми рецитира стиховете. И не цепи прекалено въздуха с ръце така, а прави всичко сдържано, защото дори във вихъра, в бурята — пък, ако щеш, и в урагана — на страстта, трябва да се учите да спазвате тази умереност, която изглажда рязкостите. До дън душа ме възмущава, когато слушам някой разчорлен юначага да дере страстта си на дрипи и парцали, за да задоволи слуха на правостоящите от партера^[1], повечето от които харесват само глупавите пантомими или безсмислената врява на сцената. Бих наказал със сто по голо тези приятели, които тиранизират дори ролите на тираните и се мъчат Ирода^[2] да надиродят. Моля ви да избягвате всичко това.

 

ПЪРВИ АКТЬОР

Разчитайте на нас, господарю!

 

ХАМЛЕТ

Но и не бъдете прекалено вяли — нека вътрешният глас ви води. Съгласувайте движение със слово и слово с движение, като много внимавате да не прекрачвате отвъд границите на естественото. Защото всяко прекаляване е против същината на актьорската игра, чиято главна задача открай време е била и си остава и до днес — да държи, така да се каже, огледало пред природата: да показва на добродетелта нейния истински лик, на порока — неговия образ без украса, и на всяко време от историята — неговия верен отпечатък. А когато в това изкуство проявяваме прекомерна или, обратно, недостатъчна страст, можем да разсмеем невежите, но само ще огорчим познавача, а пък неговият укор трябва да тежи за вас повече от възхищенията на цял театър неуки. О, виждал съм актьори — и чувал да ги въздигат чак до… но да не кощунствуваме! — които нямаха говор и държане не само на християни, но дори на диваци и изобщо на хора, и така се кълчеха и ревяха, че сякаш не природата, а някой от нейните чираци ги беше майсторил, тъй безчовечно карикатуряха всичко човешко!

 

ПЪРВИ АКТЬОР

Мисля, принце, че сме отстранили тези неща донейде.

 

ХАМЛЕТ

О, отстранете ги докрай! И тези, които играят смешниците, не бива да прибавят от себе си, защото някои от тях имат навик сами да се кикотят, за да разсмеят неколцина тъпи зрители, и то точно когато публиката трябва да внимава в някоя важна сцена на пиесата. Това е последна простащина и говори само за евтиното честолюбие на актьора, който го прави. Вървете да се приготвите!

 

Е, уважаеми? Ще благоволи ли кралят да чуе това произведение на изкуството?

 

ПОЛОНИЙ

И той, и кралицата. И то веднага.

 

ХАМЛЕТ

Кажете на актьорите да побързат.

Вие двамата бихте ли му помогнали?

 

РОЗЕНКРАНЦ

Да, господарю!

 

ХАМЛЕТ

Хей, Хорацио!

 

ХОРАЦИО

На вашите услуги, господарю!

 

ХАМЛЕТ

Хорацио, до днес не съм видял

човек по-зрял от тебе…

 

ХОРАЦИО

Господарю!

 

ХАМЛЕТ

Не, не, недей мисли, че те лаская —

каква облага мога да очаквам

от тебе, който нямаш друг имот

освен ума си и със него само

се храниш и обличаш? Кой, кажи ми,

на този свят ласкае бедността?

Не, нека сладкото езиче лиже

подметките на тъпия разкош;

да се подгъва рабското коляно

там, дето капе! Чувай, откогато

душата ми доби способността

между човеците да прави избор,

със нежен знак тя отбелязва тебе,

защото ти показа се човек,

бедите който носи, без да страда,

еднакво благодарен към съдбата

при дар и удар. О, блазе на оня,

в когото ум и чувство тъй щастливо

са смесени, че да не бъде само

пискунче, по чиято цев Съдбата

да движи пръсти, както й се ще!

Такъв човек, не раб на свойте страсти,

ми намери и аз ще го заключа

в сърцето си, да, в дън сърцевината

на своето сърце, където вече

си ти!… Но стига толкоз. Тази вечер

ще има представление за краля;

в една от сцените си то напомня

за обстоятелствата, при които —

разказах ти — е бил убит баща ми.

Докато трае тя, бъди добър

и наблюдавай чичо ми със своя

най-остър поглед! Ако той изслуша

едно местенце в нея, без вината

да цъфне на лицето му, ще значи,

че оня дух е бил от ада пратен

и че фантазията ми е черна

като ковачницата на Вулкан^[3].

Не го изпускай ни за миг! Аз също

ще прикова зеницата си в него,

а после двама ще сберем присъди

за виденото.

 

ХОРАЦИО

                        Ето ме, мой принце!

Открадне ли незабелязан нещо

по време на играта, плащам аз!

 

ХАМЛЕТ

Това са те! Отново ставам луд. А ти си намери изгодно място!

 

КРАЛЯТ

Как се чувствува нашият племенник Хамлет?

 

ХАМЛЕТ

Превъзходно, бога ми! На хамелеонска диета^[4]. Тъпча се с въздух, пълен с обещания. И гъсок не се гои така.

 

КРАЛЯТ

Нямам нищо общо с този отговор, Хамлет. Как да приема думите ви?

 

ХАМЛЕТ

А аз как да си ги взема?

Ваша милост, казахте, че сте играли в университета?

 

ПОЛОНИЙ

Да, принце, и минавах за добър актьор.

 

ХАМЛЕТ

А какво изпълнявахте?

 

ПОЛОНИЙ

Юлий Цезар, принце. И ме убиваха в Капитолия. Брут ме убиваше.

 

ХАМЛЕТ

Колко брутално: да убива такова капитално теле!… Готови ли са актьорите?

 

РОЗЕНКРАНЦ

Да, господарю. Чакат благоволението ви.

 

КРАЛИЦАТА

Ела насам, мили ми Хамлет! Седни до мен!

 

ХАМЛЕТ

Благодаря, майчице. Тук има по-силен магнит.

 

ПОЛОНИЙ (към Краля)

Охо! Чухте ли го?

 

ХАМЛЕТ

Госпожице, мога ли да легна между коленете ви?

 

ОФЕЛИЯ

Не, господарю!

 

ХАМЛЕТ

Исках да кажа: да облегна глава на тях.

 

ОФЕЛИЯ

Да, господарю.

 

ХАМЛЕТ

Помислихте, че ви искам нещо лошо?

 

ОФЕЛИЯ

Нищо не мисля, господарю.

 

ХАМЛЕТ

Макар че съвсем не е лошо да легнеш между момински крачета.

 

ОФЕЛИЯ

Не разбирам за какво намеквате, господарю.

 

ХАМЛЕТ

Ще разберете, като се потвърди.

 

ОФЕЛИЯ

Много сте весел, господарю.

 

ХАМЛЕТ

Кой, аз?

 

ОФЕЛИЯ

Да, господарю.

 

ХАМЛЕТ

О, господи! Просто невероятен шегобиец! Какво друго да прави човек, освен да се весели? Вижте само колко радостна изглежда майка ми, а баща ми умря преди два часа!

 

ОФЕЛИЯ

Преди два пъти по два месеца, господарю.

 

ХАМЛЕТ

Тъй отдавна? Тогава нека дяволът ходи в черно, а пък аз ще се облека в самур! О, господи, умрял преди два месеца и още не сме го забравили! Тогава да се надяваме, че споменът за някой велик човек може да изтрае половин година! Само че ще трябва да дига черкви, иначе ще получи епитафията на кончето от песничката:

Ах, какво направихме!

Кончето забравихме!^[5]

 

ПАНТОМИМА

 

ОФЕЛИЯ

Какво означава това, господарю?

 

ХАМЛЕТ

Шушу-мушу, знам ли ги? Нещо лошо пише!

 

ОФЕЛИЯ

Навярно предават съдържанието на пиесата.

 

ХАМЛЕТ

Този приятел ще ни каже. Актьор тайна не пази. Каквото са научили, всичко издрънкват.

 

ОФЕЛИЯ

И ще ни обясни ли какво беше това, което ни показаха?

 

ХАМЛЕТ

Да, и всичко, което вие бихте му показали. Не се срамувайте да му го покажете и той без срам ще ви каже какво е то.

 

ОФЕЛИЯ

Вие сте лош, вие сте лош! Аз ще гледам пиесата!

 

ПРОЛОГ

„Ний молим със смирение

да чуете с търпение

туй наше представление!“

 

ХАМЛЕТ

Това пролог ли беше, или надписче за пръстен?

 

ОФЕЛИЯ

Наистина, господарю, беше малко кратък.

 

ХАМЛЕТ

Като женска любов.

 

АКТЬОРЪТ-КРАЛ

„На Аполон сияещият впряг

завърши трийсти кръг над глъб и бряг

и тридесет дузини от луни

небето над вода и твърд смени,

откак Амур сърцата ни владей

и сплита ни ръцете Хименей.“

 

АКТЬОРЪТ-КРАЛИЦА

„Дано и още толкоз преброим

слънца, луни, съпруже мой любим,

но във последно време чувствам аз —

не сте добре и страх ме е за вас…

Но, мъжо мой, не бива този страх

да ви гнети, защото знай се, ах,

че е такова женското сърце —

щом люби и страхът е налице,

а в любовта не знаейки среда,

то вижда все най-страшната беда.

Как аз ви любя, чувствате го вий —

такваз любов страха си как да скрий?

Той с нея расне, с него тя расте,

едно от друго се пораждат те!“

 

АКТЬОРЪТ-КРАЛ

„На този свят ще бъда малко ощ,

усещам, чезне жизнената мощ.

На трона ти оставаш подир мен

и ако мъж намериш някой ден,

за теб достоен…“

 

АКТЬОРЪТ-КРАЛИЦА

                        „Моля ти се, спри!

Да го помисля, подло е дори:

във гибелта на своя пръв съпруг

пръст има таз, която взима друг!…“

 

ХАМЛЕТ (настрани)

Ох, ох! Пелин, пелин!

 

АКТЬОРЪТ-КРАЛИЦА

„… Изгода нас подтиква, не любов,

щом, овдовели, брак ний сключим нов,

и таз, която легне с друг веднъж,

повторно умъртвява своя мъж!“

 

АКТЬОРЪТ-КРАЛ

„Ти искрена си, ангел мой любим,

но често ний решения меним.

Родени бурно, но за къс живот,

на слабата ни памет те са плод,

човек забравя своя дълг след миг,

когато е към себе си длъжник:

решава нещо в мигновена страст,

но трае то, дорде е в нейна власт,

а в нас разменят звук неотзвучал

печал и радост, радост и печал;

най-бурната ни страст най-малко трай —

плачът се смей, а пък смехът ридай.

Дори светът е с преброени дни,

успех и обич — всичко се мени,

а кой кое докарва, ангел мой,

дали тя него или нея той?

Кому е провалилият се драг?

И кой на преуспелия е враг?

Щастливият приятели не ще,

но ни за миг не ще му липсват те;

нещастният ги дири тук и там,

но колкото по дири, по е сам…

Обаче да се върна, дето бях:

човешките решения са прах.

Съдбата управлява всичко тук:

кроежът наш е, краят му — от друг

и даваш ти пред мен обет велик

за вдовство до последния си миг,

но този свой обет, свещен и твърд,

боя се, ще умре със мойта смърт!“

 

АКТЬОРЪТ-КРАЛИЦА

„О, гладна да стоя, да крея в мрак,

да нямам радост, нито отдих благ,

от черни мисли да не виждам мир,

да бъде мойта волност манастир,

каквото от небето да поща,

да го смрази на пъкъла нощта,

ако след твойта смърт, съпруже благ,

вдовицата ти сключи втори брак!“

 

ХАМЛЕТ

Ами ако наруши клетвата си, а?

 

АКТЬОРЪТ-КРАЛ

„О, вярвам ти. Но остави ме сам —

отпаднал съм и на съня ще дам

да ме подсили.“

 

АКТЬОРЪТ-КРАЛИЦА

„Да, дремни си час

и нека зло не мине между нас!“

 

ХАМЛЕТ

Харесва ли ви пиесата, госпожо?

 

КРАЛИЦАТА

Мисля, че дамата се зарича много.

 

ХАМЛЕТ

О, но тя ще удържи на думите си!

 

КРАЛЯТ

Знаете ли съдържанието? Да няма нещо осъдително в него?

 

ХАМЛЕТ

Не, не, те само се шегуват. Едно отравяне на шега. Абсолютно нищо осъдително!

 

КРАЛЯТ

Как се казва пиесата?

 

ХАМЛЕТ

„Мишеловката“. Названието на драмата има преносен смисъл. В смисъл, че драмата е пренесена. Това е едно убийство, което е станало във Виена. Херцогът се казва Гонзаго, а жена му — Баптиста. Сега ще видите. Дяволска машинация, но какво от това? Вас, ваше величество, и всички нас, които имаме чисти съвести, то не ни засяга. Който го сърби крастата, той да се дръгне. Ние какво?…

 

А този е някой си Луциан — племенник на херцога.

 

ОФЕЛИЯ

Вие сте същински хор, господарю. Давате отлични осветления.

 

ХАМЛЕТ

Да. И мога да светя на вас и любовника ви, когато започнете кукленото си представление.

 

ОФЕЛИЯ

Бодлив сте, господарю, бодлив!

 

ХАМЛЕТ

И ще има да охкате, докато ми се притъпи бодилът!

 

 

ОФЕЛИЯ

О, от трън на глог!

 

ХАМЛЕТ

Ами като скачате от мъж на мъж!… Почвай, убиецо! Дявол те взел! Прекрати това безбожно гримасничене! Хайде! „От клона гарванът реве за мъст!“ Или как беше?

 

АКТЬОРЪТ-ОТРОВИТЕЛ

„Дух злобен, час прокобен, сън удобен,

пустинно място, твърдост на ръката

и биле, никнало до кръст надгробен

в тъмата прокълната на Хеката^[7],

сберете се в едно и с общи сили

живота прекъснете в тези жили!“

 

ХАМЛЕТ

Той го отравя в неговата градина, за да му вземе престола. Оня се казва Гонзаго. Историята се е запазила до наши дни, написана на изящен италиански. А сега ще видите как убиецът успява да съблазни жената на Гонзаго.

 

ОФЕЛИЯ

Кралят стана!

 

ХАМЛЕТ

Какво? Изплашил се е от детска бомбичка?

 

КРАЛИЦАТА

Какво ви е, съпруже?

 

ПОЛОНИЙ

Прекратете играта!

 

КРАЛЯТ

Дайте светлина! Вън!

 

ПОЛОНИЙ

Светлина! Факли! Факли!

 

ХАМЛЕТ

„Реве еленът наранен,

а здравият нехае.

Кой няма сън, кой спи блажен —

светът открай така е!“

При такава дарба — как мислиш, драги, — ако съдбата ми направи мръсна шега, с една гора от пера на главата и чифт копринени рози на обувките^[8], няма ли да ме приемат в някоя актьорска трупа?

 

ХОРАЦИО

На половин пай.

 

ХАМЛЕТ

На цял, на цял!

„Светът върви по свой закон,

а той, мой друже, стар е:

седеше Зевс на този трон —

сега седи… паун!“

 

ХОРАЦИО

Можехте и да го оставите римувано.

 

ХАМЛЕТ

О, драги ми Хорацио, залагам хиляда фунта^[9] за всяка дума на призрака! Видя ли, а?

 

ХОРАЦИО

Много добре, господарю.

 

ХАМЛЕТ

При думите за отровата?

 

ХОРАЦИО

Съвсем ясно беше!

 

ХАМЛЕТ

Ха-ха! Музика! Флейтистите! Дайте ги насам!

„Не му допадна нашата пиеса,

което значи, че… не му хареса!“

Хайде! Музика!

 

ГИЛДЕНСТЕРН

Добри ни господарю, разрешете ми няколко думи!

 

ХАМЛЕТ

Цяла история, ако искате!

 

ГИЛДЕНСТЕРН

Кралят, господарю…

 

ХАМЛЕТ

Да? Кралят какво?

 

ГИЛДЕНСТЕРН

Той се оттегли в покоите си силно разстроен!

 

ХАМЛЕТ

От много ядене и пиене?

 

ГИЛДЕНСТЕРН

По-скоро от много гняв.

 

ХАМЛЕТ

За пръв път чувам, че от гняв можело да се получава разстройство. Вашата мъдрост би се проявила по-пряко, ако бяхте съобщили това на доктора, защото, ако река аз да му дам очистително, ще му се подуе и жлъчката!

 

ГИЛДЕНСТЕРН

Добри господарю, сложете речта си в рамки и не се дърпайте тъй необуздано от поръчката, която ми е възложена!

 

ХАМЛЕТ

Съвсем питомен съм, господине. Говорете!

 

ГИЛДЕНСТЕРН

Кралицата, ваша майка, е извънредно огорчена и ме изпрати при вас…

 

ХАМЛЕТ

Добре дошли!

 

РОЗЕНКРАНЦ

Не, добри ми господарю, тази учтивост не е истинска. Ако обещаете да ми дадете разумен отговор, аз ще изпълня нареждането на майка ви: ако не — ще ме извините, но моето оттегляне с ваше разрешение ще приключи мисията ми…

 

ХАМЛЕТ

Господине, не мога.

 

РОЗЕНКРАНЦ

Какво не можете, господарю?

 

ХАМЛЕТ

Да ви дам разумен отговор. Моят разум е болен. Но какъвто мога да ви дам, той е на ваше разположение или, по-точно — както казвате, — на разположение на майка ми. Та майка ми, казвате…

 

РОЗЕНКРАНЦ

Тогава тя каза така: че вашето държание я е хвърлило в смайване и удивление.

 

ХАМЛЕТ

О, дивен син, който може тъй да смае родната си майка! И нещо да следна по петите на това майчино удивление? Казвайте!

 

РОЗЕНКРАНЦ

Тя желае да поговори с вас в своята стая, преди да си легнете.

 

ХАМЛЕТ

Ще я послушаме дори и да ни е десет пъти майка! Още нещо да имате?

 

РОЗЕНКРАНЦ

Господарю, вие някога ме обичахте.

 

ХАМЛЕТ

И още ви обичам, кълна се в този чифт крадли и грабли!^[10]

 

РОЗЕНКРАНЦ

Господарю, на какво се дължи това ваше разстройство? Вие сам си затваряте пътя към спасението, като отказвате да разкриете болката си пред своя приятел!

 

ХАМЛЕТ

Господине, нямам простор за напредване.

 

РОЗЕНКРАНЦ

Как е възможно това, когато имате словото на самия крал, че ще ви направи свой наследник на датския престол?

 

ХАМЛЕТ

Да, господине, но, както се казва „трай, коньо…“ — поговорката е малко мухлясала, но… Ха, флейтистите! Може ли една флейта, за миг… А вие елате малко насам! Я ми кажете привичката, какво ме подлайвате ту оттук, ту оттам, сякаш искате да ме вкарате в примката, а?

 

ГИЛДЕНСТЕРН

О, господарю, ако усърдието ми е твърде дръзко, винете необузданата ми обич!

 

ХАМЛЕТ

Това не можах да го доразбера. Ще ни посвирите ли на тази флейта?

 

ГИЛДЕНСТЕРН

Не умея, господарю.

 

ХАМЛЕТ

Моля ви!

 

ГИЛДЕНСТЕРН

Вярвайте ми, не умея!

 

ХАМЛЕТ

Ама много ви моля!

 

ГИЛДЕНСТЕРН

Но, господарю, аз просто нямам понятие как се свири на нея!

 

ХАМЛЕТ

А то е тъй лесно, както да лъжеш. С палеца и другите пръсти управлявайте тези дупчици, вдъхнете й с устните душа и тя ще заговори с най-красноречива музика. Ето, виждате ли, това са дупчиците.

 

ГИЛДЕНСТЕРН

Да, но аз не мога да извадя от тях никакво благозвучие. Не владея това изкуство.

 

ХАМЛЕТ

Така. Виждате ли сега за какво низко нещо ме смятате! Искате да свирите на мен. Държите се, сякаш познавате всички дупчици на ума и сърцето ми. Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми, да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми нота. А в тази малка цев има много музика, прекрасен глас, но вие не можете да я накарате да проговори. Хиляди дяволи, мислите ли, че е по-лесно да се свири на мен, отколкото на едно пискунче? За какъвто и инструмент да ме сметнете, можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен.

Бог да ви благослови, господине!

 

ПОЛОНИЙ

Принце, нейно величество иска да говори с вас, и то незабавно.

 

ХАМЛЕТ

Виждате ли онзи облак там как прилича на камила?

 

ПОЛОНИЙ

Да, вярно, същинска камила!

 

ХАМЛЕТ

Или по-скоро на невестулка?

 

ПОЛОНИЙ

Да, на невестулка! Особено гърбът й!

 

ХАМЛЕТ

А може би на кит, а?

 

ПОЛОНИЙ

Да, съвсем е като кит!

 

ХАМЛЕТ

Тогава ще дойда при майка си веднага…

(Настрани.) Повече от това не мога да лудея!…

Идвам веднага.

 

ПОЛОНИЙ

Ще съобщя.

 

ХАМЛЕТ

„Веднага“ — лесно се казва! Оставете ме, приятели!

Това е оня кобен час, във който

гробовете разчекват паст и адът

изригва гибел. В час такъв бих могъл

да пия топла кръв, да сторя нещо,

пред чийто вид денят ще потрепере!

Но тя е моя майка! О, сърце,

природната си връзка не забравяй,

не давай на Нероновия дух^[11]

да се всели във тази здрава гръд!

Жесток ще съм, но не и извратен.

Ще я промуша със кинжална реч,

но от кинжала стой, ръка, далеч —

каквато да произнеса присъда,

не бива изпълнител да й бъда!