Андрей Киряков
Последните дни на Сидхарта Гаутама (8) (Българската сутра)

Глава 2

Имаше в Раджгира и неговите околности прочути аскети, йогини и мъдреци — риши и брамини. Сред тях прочута беше школата на Алара Калама. Алара, велик йогин, умееше да постига състояние на транс, в което стоеше буден, но не възприемаше нищо от околния свят. Веднъж той, седнал под едно дърво, в будно състояние, отдаден на медитация, не забеляза петстотин волски коли натоварени със стока, които със скрибуцане и грохот преминаха наблизо по неравния коларски път.

Саман Гаутама посети мястото, където се събираха учениците на йогина и където той преподаваше своя метод. Известно време саманът наблюдава Алара и учениците и това, което те правеха. Седнал на земята, с кръстосани крака, с дълга и къдрава брада и коса, и черни широко отворени очи, които гледаха отвъд пространството, без да се спират в нищо, Алара преподаваше специални пози, регулиране на дишането, концентрация на съзнанието, след което изпадаше в транс.

След края на заниманието, саман Гаутама се приближи до Алара Калама и поздрави почтително. Излизайки от транса, в който беше изпаднал, Алара с учудване насочи погледът си към снажния саман, застанал срещу него. Големите чу черни очи, в които прозираше празнотата, постепенно започнаха да се изпълват със съдържание.

— Уважаеми, Калама, — започна саманът — бих искал да се присъединя към Вашата общност и да водя религиозен живот според вашето учение.

Алара отвърна:

— Моля останете, почитаеми. Моето учение е такова, че човек изпълнен с разбиране, може в кратко време да постигне състояние, равно на това на своя учител и да обитава в него.

Саман Гаутама се поклони и се оттегли. Така той стана един от учениците на Алара Калама и започна да следва начинът на живот установен в общността. Според правилата на школата, учеше и рецитираше онова, което чуваше от по-старите ученици. Овладяваше и упражненията. В кратко време той изучи всичко необходимо, така че беше готов да твърди, че е разбрал онова, което се преподаваше. „Алара, би трябвало да е обявил това учение, воден не само от чиста вяра, а защото наистина го е разбрал, осъзнал и достигнал до него.“, мислеше си саман Гаутама. Един ден той отиде при Алара и го попита:

— Уважаеми Калама, до каква степен може да бъде проникнато, следвайки това учение, и до каква степен Вие сте достигнали, за себе си, следвайки го?

— Следвайки това учение — отвърна Алара Калама — може да се достигне до царството на Нищото. Това е място, където не съществува нищо — нито хора, нито богове, ни предмети, ни растения или животни. Там няма нито „аз“, нито „ти“, нито „ние“. Там е велика пустота — там няма нищо!

Саман Гаутама се поклони и се отдалечи. „Не само Алара има вяра, енергия, силен разсъдък, способен е да се концентрира и е мъдър. Аз също притежавам тези качества.“, мислеше си той, „Ще се опитам да достигна същото онова, което е достигнал Алара.“ И наистина, скоро саманът достигна до състоянието на нищото, на великата пустота. В един такъв момент тя го изпълваше изцяло и той не забелязваше това, което се случва около него.

Саман Гаутама отново отиде при Алара и сподели с него преживяването си в царството на Нищото.

— Победа, за нас е голяма победа, за нас е голяма изгода, да имаме сред нас почитаемия саман, който споделя нашия свещен начин на живот — отвърна Алара Калама — Тази доктрина, която аз изучих, осъзнах и постигнах, ти също изучи, осъзна и постигна. Тъй както съм аз, така си и ти; тъй както си ти, така съм и аз. Затова, почитаеми, предлагам ти заедно да водим тази общност от ученици.

Саман Гаутама се почувства почетен и признат като равностоен на учителя Калама, но остави отговорът на предложението за другия ден. Достигането и пребиваването в царството на Нищото действително носеше освобождение и покой, но само за кратко време. Учението на Алара Калама не водеше до утихване на страстта, до прекъсване, до спокойствие, до истинско знание. Беше само временна нирвана, само едно пребиваване в царството на Нищото. Тук саман Гаутама беше научил всичко, което можеше да се научи, без да постигне това, към което се стремеше, затова на следващия ден, той се сбогува с Алара Калама и напусна общността.

Имаше наблизо в областта и друг прочут учител — Удрака, син на Рама. Той произхождаше от брахмански род и беше наследил учението, което преподаваше, от баща си. Подобно и на други брахмани косата му беше къса, а лицето му бледо и гладко избръснато. Говореше тихо, но изящно, като често цитираше дълги откъси от Ведите и Упанишадите.

Саман Гаутама посети мястото, където Удрака преподаваше доктрината на своите ученици, насядали в полукръг около него. С внимание те слушаха неговите думи. Саманът изчака края на поучението, приближи се пред Удрака и каза:

— Уважаеми Удрака, бих искал да стана един от вашите ученици и да водя праведен живот според принципите на Вашите поучения.

Удрака отправи ясния си поглед към високия, строен саман застанал пред него и отговори:

— Моля, заповядайте сред нас, почитаеми. Нашите беседи са такива, че интелигентен човек може в кратко време да постигне разбиране и състояние, равно на това на своя учител, и да обитава в него.

Саман Гаутама се поклони и седна заедно с другите ученици, лице в лице с брахмана. Така той стана един от тях и започна да води техния начин на живот. За кратко време той запомни и изучи всичко, което се преподаваше. Разбра и осъзна принципите на учението. „Удрака би трябвало да е обявил това учение, воден не само от чиста вяра, а защото наистина го е разбрал, осъзнал и достигнал до същността му“, мислеше си саманът. Един ден той се приближи до Удрака и го попита:

— Уважаеми Рамапутра, до каква степен може да бъде проникнато във видимия и невидимия свят, според Вашето учение и каква е степента, до която сте достигнали Вие, следвайки го.

— Почитаеми Гаутама, следвайки това учение, човек може да познае илюзорността на този свят, като достигне до граничната степен на нито възприемане, нито невъзприемане.

Следвайки методите на учението, саман Гаутама скоро достигна до състояние на ума и тялото, в което нито възприемаше, нито невъзприемаше околния свят. Достигна до онази гранична степен, която разкриваше цялата илюзорност на битието.

Скоро той отново отиде при Удрака и като му разкри своите преживявания, попита:

— Това ли е степента, до която може да се достигне следвайки Вашето учение?

— Това е то, приятелю — отвърна учителят Рамапутра — Не би повярвал никой, че е възможно някой толкова бързо, следвайки методите на учението, да достигне до неговата същност. Тази доктрина, от моите предци наследена, която аз, за себе си, изучих, разбрах, осъзнах, осъществих и проповядах, така и ти, за тебе си, изучи, разбра, осъзна, осъществи и проповяда. Това, което съм аз, е това, което си и ти; каквото си ти, това е, което съм и аз. Ела, приятелю, ти се оказа по-способен от мен, затова ти предоставям едноличното водачество над тази общност.

Саман Гаутама се почувства почетен и признат за по-добър от учителя Удрака Рамапутра, но отложи отговорът на предложението за след няколко дни. „Тази доктрина“, помисли си той, „позволява достигане до гранично състояние, на нито възприемане, нито невъзприемане, но тя не може да доведе до преодоляване на страстта, до прекратяване на страданието, до придобиване на висше знание, покой и нирвана.“

На следващия ден саман Гаутама благодари на Удрака за наученото и оказаната чест, но съобщи, че е решил да напусне общността. Поклони се, сбогува се с учителя и учениците и замислен напусна пределите на Раджгира.