Андрей Киряков
Последните дни на Сидхарта Гаутама (22) (Българската сутра)

Глава 6

След като остана в околностите на Урувела толкова, колкото прецени, че е необходимо, Блаженият, заедно с многобройните си последователи, се отправи на север, към Гая. Там те спряха близо до хълма Гаясиса и пренощуваха на това място. Преди да продължат, Блаженият се изкачи на едно по-високо място и като се обърна към бившите джатили — огнепоклонници, високо рече:

— Всичко в този свят гори, о монаси. Окото гори, чувствата горят, мислите горят. Всички те горят с огъня на похотта. Има гняв, има невежество, има омраза и докато огънят намира леснозапалими неща, чрез които да гори, дотогава и ще гори. И дотогава ще има раждане и смърт, запад, тъга, оплакване, страдание, отчаяние и мъка. Като има това предвид, изучаващият Дхармата ще види четирите Благородни истини и ще встъпи в осемстепенния път към светостта. Той ще бъде бдителен по отношение на окото, бдителен по отношение на чувствата, бдителен по отношение на мислите. Той ще отхвърли страстта от себе си и ще стане свободен. И така той ще бъде свободен от егоизма и ще придобие блаженството на безстрастието, блаженството на Нирвана.

Шепот на одобрение се разнесе сред бившите огнепоклонници, след като Блаженият привърши речта си. Скоро след това, той и неговите последователи продължиха пътя си на североизток към Раджгира.

Когато след няколко дена наближиха царския град и видяха пред себе си могъщите бели стени, те спряха за почивка в горичката Лативана. Вестта за приближилото множество бързо се разнесе из града. Вестители застанаха пред Бимба царя и съобщиха:

— Дошъл е, следван от множество голямо, Великият саман, мъдрецът Гаутама. Твърдят, царю, че синът на саките е станал Буда — истински Пробуден.

Когато чу това, цар Бимба бързо се приготви и придружен от брахмани, царедворци и пазачи напусна двореца. Към царската свита се присъединиха и много граждани и всички те излязоха заедно извън градските порти, за да посрещнат новодошлите.

Когато наближиха равната Лативана и видяха пред себе си множеството, предвождано от Блажения и от Кашияпа Стария, царят и гражданите на Раджгира се спряха. Зачудени, те се споглеждаха един друг и си задаваха въпроса, кой предвожда новодошлите — саман Гаутама или Кашияпа от Урувела. Бимба царя също беше озадачен и попита своите приближени кой от двамата е учителят и кой ученикът.

Когато разбра смущението, което беше настъпило, Пробуденият се приближи до Кашияпа и високо попита:

— Кашияпа, доскоро ти упражняваше почитание към огъня, край Урувела. Защо се отказа от това?

Кашияпа се обърна към Блажения и смирено изрече:

— Сме го почитали Ягни-Огиньот, оти сме ги чекали даровете, кои той ке ни даде отпосле — доволства всекакви, вино и жени. Кога що разбрах, дека нещата земни не са чисти, яз оставих жертванията що ги вършихме.

Голямото множество от хора слушаше с внимание и беше притихнало. Тогава Блаженият отново попита:

— И след като не намираш вече радост в принасянето на жертви, по този начин, в какво намира радост твоя ум, Кашияпа?

Кашияпа се обърна последователно към тези, които доскоро го следваха и към тези, които бяха дошли от града и заяви:

— Яз го стигнах състоянието, в кое найдох мир, кое не може повеке да биде променено, кое всекой човек може да найде, сам за себе. За туй само яз оставих жертванията, с кои почитахме Ягни-Огиньот.

След тези думи Кашияпа коленичи пред Блажения, като обяви:

— Блажениот е мой учител, яз сум негов ученик. Блажениот е мой учител, яз сум негов ученик.

Шум и възгласи на изненада се понесоха всред множеството, дошло из Раджгира. Бимба царя излезе напред и се вгледа възхитено в Пробудения. В това време Блаженият се обърна към множеството, което го гледаше с внимание и с възторг и сред настъпилата тишина проповяда основите на Дхармата.

След като чу думите на Съвършения, в цар Бимба възникна чистото и неопетнено виждане за Закона. Той се приближи още по-близо до Пробудения и като се изправи пред него с почитание, тържествено обяви:

— Докато очаквах да получа престола, аз принцът, имах пет желания. Тези пет желания днес се изпълниха изцяло. Исках да стана цар и като такъв аз и моето царство да бъдем посетени от напълно Просветления — от самия Пробуден. Пожелах си, също така, да мога да посрещна този напълно Просветлен с необходимата почест. Пожелах си да чуя неговата Доктрина и тайно се надявах да мога да я разбера. Сега всички тези пет желания се изпълниха. Думите на Блажения бяха такива, сякаш някой отново изправи нещо, преди това повалено на земята. Думите му бяха такива, с който някой посочва на загубилия се правилната посока. Бяха такива, сякаш някой внася светилник в тъмна стая и другите, който са в нея, могат да видят какво има вътре. Точно такива бяха думите на Блажения и точно така Блаженият разясни Дхармата. От днес аз наричам него Господар и Учител. Приемам своето убежище в Пробудения, в Дхармата и в Сангхата. Смирено моля Блажения да ме приеме като обикновен мирянин, които да служи на това ново братство, от днес до края на дните ми!

Мълчаливо Блаженият даде знак на съгласие. Възрадван, цар Бимба покани на следващия ден Пробудения и всички, които го придружаваха на обедно ястие, като обеща да дари на Сангхата подходящо място в околностите на Раджгира, където монасите да могат да устроят своята общност.

Пробуденият прие поканата и като се обърна към Бимба царя рече:

— Никой, никога, няма да може да измери заслугата на този, който отдава почит на достойните за нея, били те просветлени или техни ученици, победили войнството на злините и преминали реката на страданието. Никой, никога, няма да измери заслугата на този, който отдава почит на намерилите избавление и на незнаещите що е страх.

Мекото следобедно слънце огряваше равната Лативана и като проникваше през клоните на дърветата, достигаше до хората събрали се сред нея. Сред всички тях се открояваше Пробуденият. Този, който беше пребродил непроходимия свят и суетата му, този който беше свободен от страсти и съмнения. Той, който беше победил страданието и водеше хората към свобода.