Андрей Киряков
Последните дни на Сидхарта Гаутама (3) (Българската сутра)

Глава 1

Сидхарта Гаутама, принц от рода на Саките, седеше потънал в медитация, под голямото дърво асатта, близо до свещения кладенец. Малки и големи птички кацаха по главата и раменете му, пъстри катерички прибягваха наоколо и се катереха по тялото му, но нищо не можеше да смути неговата дълбока концентрация.

След дълги месеци на пост и медитация, тялото на принца беше претърпяло трансформация, срещана рядко дори и сред най-прочутите аскети в царство Магадха. Кожата на принца, бяла по рождение, беше придобила такъв цвят, че някои от тези, които виждаха принца, казваха: „Аскет Гаутама е черен“. „Не, аскет Гаутама е кафяв“, казваха други. „Не, цветът на кожата му е кремав“, отбелязваха трети.

Видът на тялото му предизвикваше у едни страх, у други отвращение, а при трети религиозно преклонение. Краката и ръцете му бяха така отслабнали, че приличаха на стеблата на лозница, жилести и сухи. Гръдният му кош беше изпъкнал и ребрата му стърчаха навън като мертеци от покрива на стар навес. Коремът му беше хлътнал така, че когато опреше ръка до него, усещаше гърба си, а когато опреше ръка до гърба си, можеше да усети предната част на тялото си. Гръбнакът му се открояваше като подредени едно върху друго прешлени от вретено, а задните му части, от дългото седене, се бяха втвърдили и същевременно отслабнали така, че приличаха на стъпалата на камила. Кожата на лицето му беше изсъхнала, сбръчкана и потъмняла. Очите му бяха хлътнали дълбоко навътре в очните ябълки, а светлината в тях беше потънала, подобно на слънчевата светлина, която потъва в дълбок кладенец.

Съзнанието и животът бавно гаснеха в принца, но нищо не можеше да сломи неговата воля по пътя към отдавна поставената цел — подчиняване на тялото и ума, окончателно освобождение, нирвана.

Наблизо седяха петима бра̀хмани-аскети, които бяха напуснали доброволно своята жреческа каста. Никой от тях не притежаваше волята на Сидхарта по пътя му към освобождение, но от известно време те следваха принца, защото разсъждаваха така: „Сидхарта Гаутама е милосърден и благороден. Ако той открие истинското учение и постигне просветление, ще сподели знанието си с нас“.