Андрей Киряков
Последните дни на Сидхарта Гаутама (18) (Българската сутра)

Глава 2

В Исипатана, парка на сърните, Блаженият седеше върху поваления ствол на едно дърво. Пред него се бяха събрали петимата бхикшу и го наблюдаваха с внимание. Две млади сърни, с малки рога и красиви бели петна по светлокафявата кожа бяха подгънали крака и приседнали на тревата близо до хората. Те държаха изящните си глави изправени, а в големите им тъмни очи се четеше разбиране и доброта. Блаженият събра ръце пред себе си и заговори:

— Тези две крайности, монаси, трябва да бъдат избягвани от този, който се е отрекъл от света, в търсене на праведния живот. Кои са тези две крайности? Едната е живот, отдаден на удоволствията, посветен на удоволствията и похотта, което е унизително, сладострастно, примитивно, безчестно и безполезно. А другата е живот, отдаден на самоизтезанието, което е болезнено, безчестно и безполезно. Като избягваше тези две крайности, Татхагата постигна знанието за Средния път, който води до вътрешно прозрение, който води до мъдрост, който привлича спокойствието, знанието, върховното просветление, нирвана.

Кой е този Среден път, монаси, знанието за който беше постигнато от Татхагата и който води до вътрешно прозрение, който води до мъдрост, който привлича спокойствието, знанието, върховното просветление, нирвана?

Това е Благородният осемстепенен път, който означава не друго, а — правилни възгледи, правилна решимост, правилна реч, правилно поведение, правилен начин на живот, правилно усилие, правилна мисъл и правилно самовглъбение. Това, бхикшу, е Средният път, знанието за който беше придобито от Татхагата и който води до вътрешно прозрение, който води до мъдрост, който довежда до спокойствие, до знание, до съвършено просветление, до нирвана.

Този свят, монаси, е паднал жертва на мъката, тъгата и страданието. И това, монаси, е истината за страданието: раждането е страдание, остаряването е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание; съединяването с онова, което мразим, е страдание; разделянето с това, което обичаме, е страдание. Накратко, петте съставни елемента на привързването пораждат страдание.

Втората истина, монаси, се отнася до възникването на страданието. И действително, то възниква от онзи страстен копнеж, който предизвиква следващо прераждане, който е съпроводен от наслада и страст, и търси удоволствие, сега тук, после там. А това означава, както страстен копнеж към чувствена наслада и към вечно съществуване, така и страстен копнеж към пълно унищожение и несъществуване.

Страданието може да бъде прекратено и това, монаси, е третата благородна истина, отнасяща се до прекратяване на страданието. И действително, това е възможно чрез пълното прекратяване на желанието, на страстния копнеж, така че да не остане никаква жажда, никаква страст — оставянето настрана, отказването от, освобождаването от, отхвърлянето на всякакво желание.

Има път, който води към прекратяване на страданието и това, монаси, е четвъртата благородна истина, отнасяща се до пътя, който води към прекратяване на страданието. И действително, това е Благородният осемстепенен път, а именно правилни възгледи, правилна решимост, правилна реч, правилно поведение, правилен начин на живот, правилно усилие, правилна мисъл и правилно самовглъбение.

Тези са Благородните истини за страданието — ето така, монаси, по отношение на нещата, нечувани преди, придобих аз прозрение, знание, разбиране, мъдрост и светлина.

Тези истини за страданието трябва да бъдат напълно разбрани — така, монаси, по отношение на нещата нечувани преди, в мен възникна прозрение, знание, разбиране, мъдрост и светлина.

Тези истини за страданието са напълно разбрани — ето така, монаси, по отношение на нещата, нечувани преди, придобих аз прозрение, знание, разбиране, мъдрост и светлина.

И докато, монаси, моето знание, за тези четири Благородни истини, така, както са в действителност, с техните три фази и дванадесет аспекта, не беше изцяло пречистено по този начин, аз не твърдях, че съм придобил ненадминатото, съвършено просветление, в този свят, с неговите човеци, божества, със света на Маара и света на Брахма, сред това население, с неговите аскети и брамини, с неговите божества и човеци.

Но когато знанието ми, за тези четири Благородни истини, така като са в действителност, с техните три фази и дванадесет аспекта, беше изцяло пречистено по този начин, аз заявих, че съм постигнал ненадминатото, съвършено просветление, в този свят, с неговите човеци и божества, със света на Маара и света на Брахма, сред това население, с неговите аскети и брамини, с неговите божества и човеци.

Знание и прозрение възникнаха в мен: „Непоклатимо е освобождението на моята мисъл; това е последното ми раждане; за мен няма да има повече ново съществуване“.

Това бяха думите на Блажения. Петимата монаси бяха изпълнени с възхищение от неговото слово. И когато всичко вече беше казано, почитаемият Конданя постигна изчистеното, неопетнено знание за Дхармата и той рече:

— Всичко, което е предмет на възникване, е също и предмет на прекратяване.

И когато колелото на Закона беше приведено в движение от Блажения, божествата земни и небесни, едно след друго и заедно, изразиха също своята радост. В глух тътен земята се разтресе.

Блаженият се обърна към петимата бхикшу и произнесе:

— Конданя разбра. Конданя наистина разбра.

Така най-старият от петимата бхикшу стана първият, който показа, че е разбрал. И почитаемият Конданя, наречен в тази чест Анята, който беше видял Дхармата, който беше овладял Дхармата, който беше разбрал Дхармата и проникнал в нея, преодолял несигурността, разпръснал всички съмнения, придобил пълно знание, не зависещ от никой друг по отношение знанието за Доктрината, така се обърна към Учителя:

— Господарю, нека да стана последовател, под ръководството на Блажения! Нека да получа ръкополагане!

Съвършеният отвърна:

— Ела, бхикшу! Добре преподадена е Дхармата. Води свят живот, в полза на пълното прекратяване на страданието.

Така този свят човек получи ръкополагане.

Блаженият продължи със съветите и напътствията отнасящи се до Дхармата. Почитаемият Ваппа и почитаемият Бхадия, като получиха съвети и напътствия по този начин, скоро придобиха чистото и неопетнено виждане за Закона: „Всичко, което е предмет на възникване, е също и предмет на прекратяване.“

И когато видяха Дхармата, когато овладяха Дхармата, когато разбраха Дхармата и проникнаха в нейната същност, като преодоляха несигурността, като разпръснаха всички съмнения, като спечелиха увереност, независещи от никой друг по отношение на преподаваното от Учителя, те така се обърнаха към него:

— Господарю, нека станем последователи под ръководството на Блажения. Нека да получим ръкополагане.

Блаженият отвърна:

— Елате, бхикшу. Добре преподадена е Дхармата. Водете свят живот, в полза на пълното прекратяване на страданието.

Така тези почитаеми люде получиха ръкополагане.

В скоро време почитаемите Маханама и Асаджи когато получиха допълнителни указания и напътствия свързани с Дхармата, придобиха чистото и неопетнено виждане за Закона: „Всичко, което е предмет на възникване, е също и предмет на прекратяване.“

Те също помолиха за ръкополагане и получиха такова от Блажения. И имаше по това време шестима архати в света.