Андрей Киряков
Последните дни на Сидхарта Гаутама (11) (Българската сутра)

Глава 5

Един след друг отминаваха сезоните, ден и нощ се преливаха в непрестанен кръговрат, но аскет Гаутама не забелязваше това. През дъждовния сезон близката река Неранджара се пълнеше с вода, а след това пресъхваше, дърветата цъфтяха, ухаеха и даваха плод, а листата им окапваха, земеделците обработваха земята, сееха, отглеждаха и прибираха реколтата, но аскет Гаутама не забелязваше всичко това. Освобождение, победа над тялото и всичко преходно, беше всичко онова върху което беше съсредоточен. Петимата брахмани наблюдаваха с внимание неговите действия.

Настъпваше топла и задушна нощ, в началото на месец ассина. Аскетът стоеше неподвижен и медитираше. Тъмна сянка, обгърната от светло сияние, се появи пред него и застана неподвижно. Това беше Маара, господар на изкушението, повелител на смъртта. Започна бавно да реди една след друга думите си Маара:

„О, слаб си ти и блед си,

смъртта е вече в теб.

Хиляда части в тебе тя владее,

а животът последната едва държи.

Живей, царю — това е правилният избор.

Свещен живот води и възлияния отдай,

благословията на боговете спечели.

Какво ли може да постигнеш като се бориш

и съпротивляваш в този час.

Трънлив е пътят на борбата,

не си заслужил тези мъки ти!“

Аскетът бавно повдигна глава и насочи празния си, потънал дълбоко навътре поглед, в посоката, в която стоеше Маара. Започна бавно да говори великият аскет:

„О, лукави, братовчед на пренебрегнатите.

Знам, дошъл си тук за собствена изгода.

Не се нуждая аз от полза и закрила.

На друг за тях ще трябва да говориш ти.“

Аскет Гаутама се спря за момент, сведе поглед към земята и продължи: „Какво като кръвта, слузта, жлъчката и плътта ми пресъхват? Това укротява страстите и успокоява ума. Ще придобия повече разсъдък, разбиране и концентрация. И така ще разбера предела, до който чувствата достигат. Твоята армия е голяма, Намуций — чувствена Наслада, Отегчение, Глад и Жажда, Алчност, Отпуснатост и Мързел, Страхливост, Несигурност, Злоба и Инат, и освен това желанието за печалба, слава и себевъзхвала. Тази армия е мощна, но няма да ме завладее. Не се страхувам аз от нищо и даже от смъртта“.

Видението се задържа безмълвно и изчезна в мрака. Аскетът се наклони на една страна, после на друга и се опита да се изправи. Но това се оказа невъзможно. От дългото седене, крайниците му се бяха схванали до степен, в която отказваха да се подчиняват на тялото и ума. С мъка аскет Гаутама раздвижи ръцете си и започна да разтрива изтънелите си бедра и прасци. Докато правеше това, отдавна повехналите върху кожата косми, започнаха без усилие да се измъкват от корените си и да падат на земята.

След известно време аскетът успя да раздвижи крайниците си и да се изправи. С бавни крачки и олюлявайки се, той тръгна на запад, към близкото село Сенани. Близо, извън селото, бяха разположени гробищата за бедните хора, чиито близки и роднини нямаха средства за устройване на погребална клада и бяха заровили починалите там. Гробовете бяха плитки и често кучета, чакали и други диви животни, изравяха телата на повърхността и разпръсваха наоколо костите на умрелите. Такива места се отбягваха от всички и затова някои аскети ги предпочитаха като място, където можеха да се отдадат на съзерцание и концентрация, без да бъдат обезпокоявани от никой. Към тези гробища се беше запътил и аскет Гаутама. С бавни крачки той навлезе в изоставеното място и бавно събра от земята няколко, разпилени от дивите животни, пищяла и бедрени кости. Подреди ги на малка купчинка, след това се отпусна на земята и положи глава върху тях. Така възнамеряваше да прекара остатъка от нощта. Не се страхуваше от смъртта, беше готов за нея.

Настъпваше ден, в който живите отдаваха почит към мъртвите и рано сутринта, група момичета от село Сенани, се отправиха към гробищата. Когато стигнаха наблизо, едно от момичетата видя легналия върху малка купчина кости аскет и извика уплашено. Другите момичета също започнаха да викат. Аскет Гаутама вече се беше изправил, но видът му още повече уплаши жените.

— Зъл дух, осквернител на гробища — извика едната.

— Махай се оттук, привидение — извика друга, наведе се, вдигна от земята шепа пръст и дребни камъни и ги запрати по посока на аскета.

Той стоеше неуверено и гледаше към тях. След това се обърна и с бавни крачки тръгна в обратната посока. Това окуражи жените, които бяха преодолели първоначалния си страх.

— Махай се привидение, зъл дух — започнаха да викат те, една през друга, и да хвърлят подир аскета пепел, пръст, нечистотии и камъни.

Един от камъните прелетя във въздуха и с глух удар срещна тялото на аскета. Той отдавна беше забравил какво е болка, но сблъсъка на камъка с изпъкналите под сухата кожа кости беше пронизващ. Слабото му, прилично на скелет тяло, бавно напускаше очертанията на гробищата и жените най-сетне се успокоиха и спряха да го преследват.

Аскет Гаутама се спря. Усещаше по тялото и по лицето си полепнали пепел, пръст, пясък и нечистотии. С бавни крачки той се отправи към река Неранджара. Бавно се носеха водите на широката река, на север, в посока към Гая. На това място имаше брод, водата беше плитка и разлята. Аскет Гаутама навлезе навътре от брега и с бавни движения започна да мие и чисти тялото си. След като привърши, се опита да излезе обратно на брега, но не успя. Тялото му беше така отслабнало, че не успяваше да преодолее съпротивата на водата. Стъпалата на краката му оставаха потънали в пясъка, покриващ речното дъно. Аскетът се опитваше да се движи, но силите все повече го напускаха. След известно време течението бавно пое сухото тяло и го понесе надолу. Водата започна да изпълва ушите, устата и носа на аскета. Съзнанието бавно го напускаше. Тогава той видя надвисналите над него жилести клони на една върба, която растеше на брега. Протегна ръце и улови клоните. Успя да се изправи на крака и все още държейки клоните в ръката си успя да излезе от водата. Стъпил на брега, продължи да се движи нататък и да се отдалечава от реката. Но не успя да измине много и тялото му, след преживяното върховно напрежение, се свлече безжизнено на земята.