Андрей Киряков
Последните дни на Сидхарта Гаутама (21) (Българската сутра)

Глава 5

Като спираше от място на място, след около месец, Блаженият наближи южните земи на царство Магадха. Той беше спрял да си почине в горичката наречена Капасия. Докато си почиваше там, голяма група от тридесет младежи дойде при него. Младежите бяха развълнувани и го попитаха дали не е виждал жена, която да е преминала наблизо, бързайки. Те обясниха, че са дошли в горичката заедно с жените си, да се забавляват, но един от тях неженен, довел със себе си куртизанка, която откраднала част от вещите им и избягала. Затова те я преследваха.

— Какво мислите, млади мъже? — попита Пробуденият — Кое е по-доброто — да търсите тази жена и вашите вещи или да търсите себе си?

Младежите се спогледаха, изненадани от неочаквания въпрос, но отвърнаха:

— По-добре е да търсим себе си.

— Добре тогава — отвърна Пробуденият — седнете на земята до мен, аз ще ви разкажа нещо.

Кратките поучения на Блажения и проповедта, свързана с четирите Благородни истини, успокоиха младежите, които забравиха за преследването на жената и вдъхновени, те пожелаха да станат миряни, последователи на учението. Блаженият даде своето съгласие. Скоро след това те се разделиха.

Пробуденият продължи своя път към Урувела. Когато стигна до околностите и самото градче, той започна да среща познати лица, които го гледаха с учудване и възхищение. Блаженият премина покрай приюта, в който раздаваха помощи на бедните и нуждаещите се и скоро достигна до мястото където Кашияпа Стария беше разположил своята община.

Необезпокояван от никого, Съвършеният достигна до самата централна шатра, в която огнепоклонниците — джатили поддържаха вечния огън, върху който те сутрин и вечер извършваха възлияния, като пееха свещени химни. Уведомен за пристигането на саман Гаутама, Кашияпа Стария побърза да застане на неговия път. Той се изпречи пред младия саман, изгледа го от главата до петите и рече:

— Е дошъл кай нази тоя, кого зоват Сакя Мудрий. Велат дека си бил веке Архант.

Блаженият поздрави смирено и помоли за това, да остане една нощ в шатрата, където гореше вечният огън. Кашияпа Стария го погледна изпитателно и попита:

— Али не знаеш дека я има тамо една лута змѝя, коя го варди огиньот. Ке те ухапе ова змѝя, ке те убие, ке у̀мреш.

Въпреки това предупреждение, Съвършеният потвърди желанието си. Кашияпа го изгледа отново и рече:

— Те зоват лугето Сакя Мудрий, али яз мислам дека по-право е да те зоват Безумний.

След тези думи старият огнепоклонник даде съгласието си.

Цяла нощ Блаженият остана сам в шатрата с горящия огън. На сутринта голямо множество се беше събрало пред нея. Бавно и тържествено Съвършеният излезе навън. В ръцете си държеше глинената купа за подаяния. Вътре в нея седеше навита на кълбо змията, като главата и голяма част от тялото й излизаха нагоре, над устието на глинената купа. Възгласи на удивление се разнесоха над множеството. Кашияпа също беше впечатлен и рече:

— Архант е Сакя Мудрий.

Но след това бързо добави:

— Се пак не е той по-горен от Кашияпа Стария!

Блаженият напусна пределите на общината, но прекара следващите няколко нощи близо до нея, на границата, от която започваше джунглата. В продължение на три нощи огнепоклонниците наблюдаваха как гората, около мястото, където се беше оттеглил мъдрецът, се изпълва със светлина. През първата вечер, те видяха как от небето дойдоха Четиримата велики царе, които посетиха мъдреца. През втората вечер те видяха самия Индра, които също го посети, а на третата вечер посещение му оказа и Брахма Сахампати. Развълнувани от видяното, огнепоклонниците се събраха при техния водач и му разказаха за случилото се. Също впечатлен той изрече:

— Свет чо̀век е Сакя Мудрий, али яз сум исто свет.

Наближаваше големият годишен събор, на който се извършваха жертвоприношения на различни животни и който се провеждаше всяка година край общината на огнепоклонниците. На този събор идваха хора от цяла Магадха и на изток чак от Анга. Кашияпа Стария изпитваше притеснение за това, да не би младият саман да привлече на своя страна някои от неговите последователи. Без да споделя с никой, той тайно си пожела саманът да не се явява изобщо по време на събора. И ето че когато събитието настъпи, саман Гаутама изобщо не се появи, а и никой не го беше виждал наблизо.

— Право велат дека Архант е веке Гаутама — рече Кашияпа — али яз исто сум Архант.

Няколко дни след края на събора, когато джатилите се бяха събрали на едно място и слушаха речта на своя старши предводител, Блаженият отново се появи в общината и необезпокояван от никой се изправи лице в лице с Кашияпа. Съвършеният изслуша края на хвалебствената му реч и като се обърна към него каза:

— Кашияпа, ти нито си Архат, нито знаеш кой път води към съвършенство. Начинът ти на живот не е такъв, че да станеш Архат и дори не е такъв, че да влезеш в пътя, който води към това.

Ледена тишина се възцари над множеството. Кашияпа изглеждаше онемял. Бавно погледът му, насочен отвъд пределите на хоризонта се обърна към Съвършения. Старият огнепоклонник продължи да стои изправен още известно време, след което отстъпи крачка назад и мълчаливо простря тялото си на земята, в краката на Блажения. Съвършеният се обърна към множеството и изрече на висок глас:

— Чуйте, джатили! Тези, които виждат истина в неистината и търсят неистина в истината, никога не ще открият правдата. Те следват празни желания.

След това той се обърна към Кашияпа и рече:

— Стани Кашияпа! Ти си глава на школа с петстотин последователи. Обсъди решението си първо с тях, така че те да не останат без водач. Нека те да постъпят така, както намерят за правилно.

Покорно Кашияпа се изправи и като следваше съвета на Блажения, обясни на джатилите своето решение. Скоро той се обърна отново към Пробудения и каза:

— Решихме. Ке следиме сите доктрината що я проповеда мъдрецот от рода на Саките.

Този път Пробуденият даде своето съгласие. В кратко време всичките петстотин огнепоклонника отрязаха дългите си сплъстени коси, свалиха и изтриха от себе си отличителните белези и захвърлиха в река Неранджара всичките си принадлежности, с които обслужваха култа към огъня. Пробуденият ръкоположи лично всеки един от тях.

Докато ставаше това, по-малкият брат Нади Кашияпа и неговите триста ученика, разположени надолу по течението на реката, видяха да плуват в нея отрязаните плитки на джатилите, столчетата от животинска кожа, дрехите от лико, дървените тояги, кръглите купи и дългите лъжици за възлияния. Нади Кашияпа и неговите последователи се притесниха за това, да не би някакво нещастие да е сполетяло техните събратя, разположени нагоре по реката, и затова тръгнаха към тях.

Когато стигнаха до мястото, където преди се намираше общината на Кашияпа Стария, те видяха Пробудения да говори на петстотинте ученика. Не след дълго те разбраха какво се бе случило и като се посъветваха с останалите, решиха също да приемат учението на Блажения.

Скоро със своите двеста последователи пристигна и най-малкият брат Гая Кашияпа. Разположени близо до Гая, те също се бяха придвижили нагоре по реката, за да разберат какво се е случило. След като разбраха за станалото и чуха словата на Блажения, новодошлите също захвърлиха предметите, с които обслужваха култа към огъня, отрязаха дългите си, сплъстени коси, свалиха и изтриха от себе си отличителните знаци и станаха негови последователи.