Алфонс Доде
Тартарен Тарасконски (8)

VIII
Менажерията Митен. Атласки лъв в Тараскон. Страшна и тържествена среща

А сега, след като ви показахме Тартарен Тарасконски в неговия личен живот, преди още славата да го целуне по челото и да го увенчае с неувяхващи лаври, сега, след като ви разказахме героичния му живот в най-обикновена обстановка, с всичките му радости, скърби, мечти, надежди, да побързаме да разлистим ярките страници на неговата биография и да стигнем до онова необикновено събитие, което го тласна към несравнимата му съдба.

Една вечер у търговеца на оръжие Косткалд Тартарен Тарасконски тъкмо показваше на неколцина любители как се борави с пушка-игленка, последна новост за тогава… Изведнъж вратата се отваря и един ловец на каскети се втурва изплашено в магазина с вик:

— Лъв!… Лъв!…

Всеобщо смайване, ужас, смут, блъсканица. Тартарен препречва щика, Косткалд се спуска да затвори вратата. Заобикалят ловеца, разпитват го в надпревара и най-сетне разбират: менажерията Митен на връщане от панаира в Бокер приела да остане за няколко дни в Тараскон и се разположила на Дворцовия площад с всичките си тюлени, боа, крокодили и един великолепен атласки лъв.

Атласки лъв в Тараскон! Чудо невиждано, откак свят светува. А как гордо се заспоглеждаха нашите храбри ловци на каскети! Как засияха мъжествените им лица и какви силни ръкостискания си размениха безмълвно по ъгълчетата в магазина на Косткалд! Вълнение, тъй голямо и неочаквано, че никой не можеше дума да продума…

Дори и Тартарен. Блед и треперещ, все още с пушката-игленка в ръце, той стоеше прав и замислен пред тезгяха. Атласки лъв тук, съвсем близо, на две крачки! Лъв! С други думи, истински звяр, силен и жесток, цар на животните, дивечът на неговите мечти, нещо като главния герой на бленуваната трупа, която разиграваше във въображението му такива чудесни драми.

Лъв, триста дяволи!…

И отгоре на всичко атласки лъв! Това вече беше свръх силите на великия Тартарен.

Изведнъж всичката кръв бликна в лицето му.

Очите му пламнаха. Той метна с трепереща ръка пушката-игленка на рамо и като се обърна към храбрия командир Бравида, капитан от запаса, каза гръмовно:

— Да идем да погледнем, а, командирю!

— Е! Ами!… Е! Ами! Ами пушката ми!… Моята пушка-игленка, дето е у вас — опита се срамежливо да възрази благоразумният Косткалд.

Но Тартарен беше вече на улицата, а зад него удряха напето крак всички ловци на каскети.

Когато стигнаха до менажерията, там се беше струпала цяла тълпа. Тарасконците, героично племе, прекалено дълго лишени от вълнуващи зрелища, се бяха втурнали в бараката Митен и я бяха превзели. Естествено огромната госпожа Митен беше много доволна… В дивашки костюм, разголила ръце до лактите, с железни гривни на глезените, с камшик в едната ръка, с живо, макар и доста проскубано пиле в другата, знаменитата дама посрещаше любезно тарасконците и тъй като и тя имаше двойни мускули, пожъна почти толкова голям успех, колкото и нейните питомци.

Появата на Тартарен с пушка на рамо смрази всички. Славните тарасконци, които се разхождаха напълно спокойно пред клетките, без оръжие, безгрижно, без дори през ум да им минава мисълта за някаква опасност, съвсем естествено се изплашиха, като видяха своя велик Тартарен да влиза в бараката със страшното си бойно оръжие. Имаше, значи, от какво да се страхуват, след като той, този герой… Само миг и пред клетките не остана жива душа. Децата запищяха от страх, дамите поглеждаха към вратата. Аптекарят Безюке се измъкна уж да си вземе пушката.

И все пак държането на Тартарен полека-лека успокои смелчаците. Невъзмутим, вирнал глава, храбрият Тартарен бавно обиколи бараката, мина, без да спре пред ваната с тюлена, изгледа презрително дългия сандък, пълен с трици, където боата преглъщаше сурово пиле, и най-сетне застана като закован пред клетката на лъва.

Страшна и тържествена среща! Тарасконският лъв и атлаският лъв лице срещу лице… От едната страна, Тартарен прав, напрегнат, с ръце на пушката; от другата — лъвът, огромен, овалян в слама, премигащ, затъпял, положил голямата си космата муцуна на предните лапи… Двамата спокойно се гледаха.

Но да се не начудиш! Дали защото пушката-игленка го раздразни, дали защото надуши достоен враг, ето че лъвът, който до тогава гледаше тарасконците с господарско презрение и се прозяваше в лицата им, внезапно се размърда враждебно. Отначало изсумтя, изръмжа глухо, показа ноктите си и изпъна лапите си. После стана, вдигна глава, разтърси грива, раззина огромна уста и застрашително изрева срещу Тартарен.

Отговори му ужасен вик. Цял Тараскон се впусна обезумял към вратите. Всички — жени, деца, носачи, ловци на каскети, дори храбрият командир Бравида… Единствен Тартарен Тарасконски не помръдна… Стоеше пред клетката решителен и непоколебим, със святкащи очи и със страшната гримаса, известна на целия град… Когато след малко ловците на каскети, успокоени донякъде от неговото държане и от здравите решетки, се приближиха до своя вожд, те чуха как той шепне, загледан в лъва:

— Ето, на това му казвам лъв.

В този ден Тартарен Тарасконски не каза повече нито дума…