Алфонс Доде
Тартарен Тарасконски (7)

VII
Европейци в Шанхай. Международна търговия. Татари. Лъжец ли е Тартарен Тарасконски? Миражът

И все пак веднъж Тартарен едва не замина, и то на дълго пътешествие.

Тримата братя Гарсио-Камю, преселили се в Шанхай тарасконци, му бяха предложили да завежда една от техните кантори там. Ох, тъкмо за такъв живот беше мечтал той! Големи сделки, ръководство на цяла армия подчинени, връзки с Русия, Персия, Азиатска Турция, с други думи — международна търговия.

Представяте си колко приповдигнато звучаха думите международна търговия, изречени от Тартарен!

Търговското предприятие на Гарсио-Камю се ползуваше между другото с предимството от време на време да го нападат татари. Тогава бързо залостваха вратите, всички служители грабваха оръжие, издигаха консулското знаме и: „Бум-бум!“ през прозорците, право по татарите.

Не е необходимо да ви разказвам с какъв възторг прие това предложение Тартарен-Кихот; за нещастие Тартарен-Санчо си правеше оглушки и тъй като той беше по-силният, работата не стана. В града дълго говориха за това. Дали ще замине? Или няма да замине? Обзалагаме се, че да. Обзалагаме се, че не. Истинско събитие… В крайна сметка Тартарен не замина, но цялата тази история го издигна в очите на хората. За Тараскон е все едно дали си се канил да отидеш в Шанхай, или вече си бил там. Страшно много приказки се бяха изприказвали за пътешествието на Тартарен, затова накрая всички повярваха, че той вече се е завърнал от него. Вечер в клуба господата го разпитваха за живота в Шанхай, за нравите, за климата, за опиума, за международната търговия.

Много добре запознат, Тартарен на драго сърце даваше подробностите, които му искаха, и в края на краищата славният човек сам започна да си вярва, че е ходил в Шанхай, ето защо, разказвайки за стотен път за нападенията на татарите, съвсем естествено обясняваше:

— Тогава раздавах оръжие на служителите си, издигах консулското знаме и бум-бум през прозорците, право по татарите!

При тези думи целият клуб изтръпваше…

— Тогава вашият Тартарен е бил лъжец и половина…

— Не! Хиляди пъти не! Тартарен не беше лъжец…

— И все пак нали отлично е знаел, че никога не е бил в Шанхай!

— Е, разбира се, знаеше го. Само че…

Само че, чуйте какво ще ви кажа. Време е да се разберем веднъж завинаги за лошата слава на лъжци, която северняците са създали за южняците. В целия Юг няма лъжци, няма лъжци в Марсилия, нито в Ним, нито в Тулуза, нито в Тараскон. Южнякът не лъже, той се заблуждава. Не казва винаги истината, но сам си вярва, че я казва. Неговата лъжа не е лъжа. Тя е нещо като мираж…

Да, мираж!… И за да ме разберете добре, идете на Юг и сами ще се уверите. Ще видите тази страна на чудесата, в която слънцето преобразява всичко и придава на всичко много по-големи размери от естествените. Ще видите, че провансалските хълмчета, не по-високи от възвишението Монмартр, ще ви се сторят огромни. Ще видите, че античният квадратен храм в Ним — същинско украшение за етажерка — ще ви се стори голям колкото „Парижката света Богородица“… Ще видите… Ах, единственият лъжец на Юг, ако въобще там има лъжци, е слънцето… То преувеличава всичко, до което се докосва!… Какво е била Спарта по време на своето великолепие? Селище… Какво е била Атина? Най-много околийски център. И въпреки това историята ни ги описва като два огромни града. Ето какво е направило слънцето от тях…

Така че няма защо да се чудите как същото слънце, огряло над Тараскон, е превърнало един интендантски капитан от запаса като Бравида в храбрия командир Бравида, една ряпа в баобаб и един човек, който едва не е отишъл в Шанхай, в човек, който вече е бил там.