Алфонс Доде
Тартарен Тарасконски (12)

XII
Разговор в къщичката с баобаба

Сред общата измяна единствена армията все още държеше на Тартарен.

Храбрият командир Бравида, интендантски капитан от запаса, му засвидетелствуваше същото уважение. „Юначага“ — упорито продължаваше да го нарича той и мисля, че неговото мнение не струваше по-малко от мнението на аптекаря Безюке… Нито веднъж храбрият командир не му намекна нито с дума за пътешествието в Африка, но когато видя, че общественото недоволство все повече нараства, той се реши да говори направо.

Една вечер горкият Тартарен седеше в кабинета си сам, потънал в тъжни мисли, и ето, изведнъж при него влезе командирът, сериозен, с черни ръкавици, закопчал сакото си догоре:

— Тартарен — изрече тежко-тежко бившият капитан, — крайно време е да заминете!

Той стоеше прав в рамката на вратата — неумолим и властен като повеляващия дълг.

Тартарен Тарасконски разбра чудесно какво съдържаха думите: „Тартарен, крайно време е да заминете!“.

Той стана пребледнял като платно, огледа с разнежен поглед хубавия си уютен кабинет, топъл и облян от мека светлина, удобния си широк фотьойл, книгите си, килима, дългите бели завеси на прозорците, зад които потрепваха тънките клончета от малката градина; после се приближи до храбрия командир, улови ръката му, стисна я силно и макар в гласа му да се доловиха сълзи, твърдо каза:

— Ще замина, Бравида!

И той сдържа думата си — замина. Само че не веднага… Необходимо му беше време да се подготви за път.

Преди всичко той поръча у Бомпар два големи сандъка, обковани с мед и с продълговата плочка със следния надпис:

ТАРТАРЕН ТАРАСКОНСКИ

Оръжие

Обковката и гравирането на надписа отнеха много време. Той си поръча пак у Таставен великолепен албум за пътеписи, в който да отбелязва като в дневник впечатленията си, защото ловът на лъвове си е лов, но дори и на път, човек има за какво да размишлява.

После поръча от Марсилия цял куп консерви, месна супа на таблетки, походна палатка, нов модел, която се опъваше и свиваше за минута, моряшки ботуши, два чадъра, мушама и сини очила, за да не му се възпаляват очите. Най-сетне аптекарят Безюке му приготви походна аптечка, натъпкана с лейкопласти, билки, камфор, оцет за обтриване.

Горкият Тартарен. Не ставаше въпрос за него, но той се надяваше с всичките тези предпазни мерки и с топлите си грижи да успокои гнева на Тартарен-Санчо, който не мирясваше ни денем, ни нощем, откакто отпътуването беше решено.