Труди Канаван
Гилдията на магьосниците (24)

Глава 23
Приятелят на Ротан

Днес нямаше часове.

Ротан вдигна поглед от книгата, която четеше. Сония се беше облегнала на перваза на прозореца и от дъха й на стъклото се беше образувало малко изпотено петънце.

— Така е — отвърна той. — Днес е волник. През последния ден от седмицата няма часове.

— А какво правите тогава?

Той повдигна рамене.

— Зависи от магьосника. Някои ходят на гонките, занимават се с любимия си спорт или посвещават деня на хобито си. Някои посещават роднините си.

— А учениците?

— Същото. Макар че по-големите обикновено прекарват деня в учене.

— Но въпреки това трябва да чистят пътеките.

Погледът й следеше нещо, което се случваше навън. Ротан се досети какво и се засмя.

— Почистването на пътеките е едно от множеството задължения, които получават през първата година от обучението си. След това изпълняват подобна работа само като наказание.

Сония повдигна вежди:

— Като наказание?

— За детински номера или за проява на неуважение към по-старшите — обясни той. — Малко са големи, за да бъдат пошляпвани.

Ъгълчето на устата й леко се изви нагоре и тя отново се обърна към прозореца.

— Ето защо изглеждат толкова сърдити.

Забелязвайки, че пръстите й потропват ритмично по рамката на прозореца, Ротан въздъхна. За два дни тя бе научила много, усвоявайки Контрола по-бързо от всеки ученик, с който се беше занимавал досега. Но днес нещо непрекъснато й пречеше да се съсредоточи. Макар да го прикриваше добре, което показваше, че менталната й дисциплина значително се е подобрила, беше ясно, че нещо я притеснява.

Първоначално той обвини себе си за това. Не я беше предупредил за посещението на Денил, защото смяташе, че очакваната среща с непознат ще я разсее от уроците й. Тя усети, че той крие нещо от нея и подозрителността й се завърна.

Осъзнавайки грешката си, той й каза за посещението.

— Чудех се кога ще срещна и други от вас — беше казала тя.

— Ако не искаш гости тази вечер, мога да му кажа да дойде друг път — предложи й той.

Тя беше поклатила глава.

— Не, искам да се срещна с приятеля ти.

Изненадан и доволен от реакцията й, той се беше опитал да поднови уроците. Тя все още имаше проблеми с концентрацията и той усети как раздразнението и нетърпението й нарастват. Всеки път, когато прекъсваха за почивка, тя отиваше до прозореца и гледаше навън.

Той отново я погледна и си помисли, че момичето е било затворено твърде дълго време. Лесно му беше да забрави, че неговото жилище е затвор за нея. Сигурно се е изморила от еднообразната обстановка и й е станало скучно.

Което означаваше, че моментът е подходящ да я запознае с Денил, реши той. Високият магьосник смущаваше онези, които го виждаха за пръв път, но приятелското му държание бързо предразполагаше хората. Ротан се надяваше, че Сония ще свикне с компанията му, преди да се появи Лорлън.

А след това? Наблюдавайки барабанящите по перваза пръсти, той се усмихна. След това щеше да я изведе навън и да й покаже Гилдията.

Мислите му бяха прекъснати от почукване по вратата. Ротан стана от стола и отвори. Отвън стоеше Денил, който изглеждаше леко напрегнат.

— Подранил си — отбеляза Ротан.

Очите на Денил проблеснаха.

— Дали да не се върна по-късно?

Ротан поклати глава.

— Не, влизай.

Когато се обърна, за да пропусне Денил в стаята, Ротан погледна Сония. Тя огледа преценяващо магьосника.

— Денил, това е Сония — каза той.

— За мен е чест — отвърна Денил и леко наведе глава.

Сония му кимна.

— И за мен. — Очите й леко се присвиха и устните й се разтегнаха в усмивка. — Мисля, че вече сме се срещали. — Тя погледна надолу. — Как е кракът ти?

Денил примигна и леко се усмихна.

— По-добре, благодаря.

Ротан покри устата си с ръка, опитвайки се да потисне смеха си. Преструвайки се, че кашля, той махна с ръка към столовете.

— Сядайте. Ще приготвя суми.

Сония се отдалечи от прозореца и седна в креслото срещу Денил. Двамата се изгледаха предпазливо. Ротан се приближи до помощната масичка и постави на подноса съдинките, необходими за приготвянето на суми.

— Как вървят уроците? — попита Денил.

— Мисля, че добре. А при теб?

— При мен ли?

— Ти преподаваш на класа на Ротан, нали?

— А, да. Ами… бих могъл да го определя като стимулиращо. Досега не бях преподавал, затова имам усещането, че трябва да науча много повече неща от учениците.

— А с какво се занимаваш обикновено?

— С експерименти. Предимно малки проекти. Понякога асистирам при по-мащабните разработки.

Ротан остави подноса на масата и седна.

— Разкажи й за машината за печатане на мисловни образи — предложи той.

— Да, но това е просто хоби — махна с ръка Денил. — Никой не се интересува от нея.

— Какво представлява? — попита Сония.

— Начин за прехвърляне на образи от съзнанието на хартия.

В очите на Сония проблесна интерес.

— Можеш ли да го направиш?

Денил взе чаша суми от Ротан.

— Все още не. През вековете много магьосници са се опитали да го направят, но никой не е успял да открие субстанцията, която да задържи изображението достатъчно дълго. — Той млъкна и отпи от горещото питие. — Аз създадох специална хартия от листата на лоза анивопа^[1], която може да задържи образа за няколко дни, но след около два часа контурите се замазват и цветовете започват да избледняват. В идеалния случай картината трябва да е постоянна.

— И за какво ще ги използвате?

Денил сви рамене.

— За идентификация, примерно. Щеше да ни свърши работа, докато те търсехме. Ротан бе единственият, който те беше виждал. Ако можехме да ти направим картини, щяхме да ги носим с нас и да ги показваме на хората.

Сония леко кимна.

— Как изглеждат картините, когато изгубят цветовете си?

— Бледи. Замазани. Но в някои случай още могат да се видят.

— Може ли… може ли да видя една?

Денил се усмихна.

— Разбира се. Ще ти донеса някой път.

Очите на Сония проблеснаха. Ако Денил проведе експеримента си тук, помисли си Ротан, тя можеше да види със собствените си очи как става. Той се огледа и си представи как пренася тук пресата и купчините шишенца от гостната на Денил…

— Сигурен съм, че Денил няма да има нищо против да направим една малка разходка до дома му — каза той.

Очите на Денил направо изскочиха от орбитите си.

— Сега ли?

Ротан отвори уста, за да успокои приятеля си, но се поколеба. Сония го гледаше нетърпеливо. Той се обърна към Денил.

Явно младият магьосник въобще не я плашеше. От тях двамата точно тя, изглежда, се притесняваше по-малко от присъствието на други хора. Покоите на Денил се намираха на долния етаж, така че нямаше да им се наложи да вървят много.

— А защо не? — рече най-накрая Ротан.

— Смяташ ли, че това е разумно? — попита Денил.

Сония го стрелна с поглед. Без да обръща внимание на въпроса му, Ротан се обърна към момичето.

— Какво ще кажеш? Искаш ли да се разходим?

— Да — отвърна тя и погледна Денил. — Стига да нямаш нищо против.

— Нямам. — Денил се обърна към Ротан. — Просто… стаята ми е малко разхвърляна.

— Малко? — Ротан вдигна чашата си и допи остатъка от сумито.

— Нямаш ли си прислужник? — попита Сония.

— Имам — отвърна Денил. — Но съм го предупредил да не пипа нищо по експериментите ми.

Ротан се усмихна.

— Защо не слезеш първо ти, за да ни направиш малко място, където да седнем.

Денил се надигна с въздишка.

— Много добре.

Ротан изпроводи приятеля си до вратата и излезе с него в коридора. Изведнъж Денил се обърна и го погледна в очите.

— Да не си полудял? Ами ако някой ви види? — прошепна Денил. — Ако Фергън разбере, че я извеждаш от стаята, веднага ще каже, че няма причина да не го допускаш при нея.

— Тогава ще му разреша да я посети — сви рамене Ротан. — Единствената причина да я държа изолирана, беше за да попреча на който и да е непознат магьосник да я изплаши. Но щом в твое присъствие е спокойна и уверена, не мисля, че Фергън ще я притесни особено.

— Благодаря — рече сухо Денил.

— Защото ти изглеждаш по-стряскащо от него — обясни Ротан.

— Така ли?

— Той е много по-очарователен — добави Ротан и се усмихна. После махна с ръка към стълбите. — Отивай. Слез долу. Когато си готов — и коридорът е чист — прати ми съобщение. Просто недей да подреждаш твърде дълго, защото тогава и двамата ще решим, че криеш нещо.

Приятелят му бързо се отдалечи, а Ротан се върна в стаята. Сония беше застанала до стола си, а лицето й беше леко зачервено. Тя отново седна, а той започна да разчиства масата.

— Като че ли той не обича много гостите — рече замислено момичето.

— Обича — увери я Ротан. — Просто не обича изненадите.

Той взе подноса, отнесе го на помощната масичка, извади лист хартия от чекмеджето и написа кратка бележка до Тания, в която обясняваше на прислужничката къде са отишли. Когато приключи, той чу Денил да го вика по име.

— Направих малко място. Слизайте.

Сония стана и погледна очаквателно Ротан. Той се усмихна, отиде до вратата и я отвори. Очите й проблеснаха, тя излезе навън и тръгна по широкия коридор покрай безбройните врати.

— Колко магьосници живеят тук? — попита тя, докато вървяха към стълбището.

— Повече от осемдесет — отвърна той, — заедно със семействата.

— Значи тук има и други хора, освен магьосниците?

— Да, но само брачните партньори и децата им. Други роднини не се допускат.

— Защо?

Той се засмя.

— Ако разрешим на всичките им роднини да живеят тук, ще трябва да преселим целия Вътрешен кръг.

— Разбира се — отвърна сухо тя. — Какво се случва с децата като пораснат?

— Ако имат магьоснически потенциал, обикновено се присъединяват към Гилдията. Ако нямат, трябва да напуснат.

— И къде отиват?

— При роднините си в града.

— Във Вътрешния кръг?

— Да.

Тя се замисли, след което го погледна.

— Има ли магьосници, които живеят в града?

— Малко. Това не се насърчава.

— Защо?

Той се усмихна накриво.

— Не забравяй, че трябва да се пазим един друг, да следим никой от нас да не се намесва твърде дълбоко в политиката или в заговори срещу краля. Това ще бъде доста трудно, ако твърде много от нас живеят извън Гилдията.

— А защо на някои е позволено?

Те стигнаха до края на коридора. Ротан започна да слиза по стъпалата, Сония го последва.

— Има много причини, които са различни при всеки човек. Старост, болест.

— Има ли магьосници, които са решили да не се присъединяват към Гилдията — които са научили Контрола, но не и как да използват магията?

Той поклати глава.

— Не. Силата на младите мъже и жени, които влизат в Гилдията, все още не е освободена. След това научават Контрола. Не забравяй, че ти си уникална с това, че силата ти сама се освободи.

Тя се намръщи.

— Досега някой напускал ли е Гилдията?

— Не.

Сония се замисли и лицето й придоби напрегнато изражение. От долния етаж се разнесе гласът на Денил, последван от нечий друг глас. Ротан забави крачка, давайки на Сония достатъчно време, за да усети присъствието на непознатия.

Момичето се сви встрани, когато видя магьосника да се носи нагоре по стълбите, без да докосва с краката си стъпалата. Разпознавайки мъжа, Ротан се усмихна.

— Добър вечер, лорд Гарел.

— Добър вечер — отвърна магьосникът и повдигна вежди, забелязвайки Сония.

Тя го зяпаше с широко отворени очи. Когато Гарел достигна горния етаж, краката му стъпиха на пода. Той хвърли към Сония още един любопитен поглед и тръгна по коридора.

— Левитация — обясни й Ротан. — Впечатляващо, нали? За това са нужни малко по-сложни умения. Едва половината от нас го могат.

— А ти? — попита тя.

— Преди непрекъснато се разхождах така — отвърна Ротан. — Сега съм позагубил практика. Денил го може.

— Да, само че аз не съм такъв фукльо като Гарел.

Ротан погледна надолу и видя, че Денил ги чака в подножието на стълбището.

— Аз предпочитам да използвам краката си — каза той на Сония.

— Някогашният ми наставник винаги казваше, че физическите упражнения са също толкова необходими, колкото й менталните. Ако пренебрегнеш тялото…

— … пренебрегваш и ума — завърши Денил и изпъшка. — Неговият наставник беше мъдър и изключително аскетичен човек — каза той на Сония, която застана до него. — Лорд Марген не одобряваше дори виното.

— Може би точно затова ти не го обичаше — отбеляза с усмивка Ротан.

— Наставник? — повтори Сония.

— Това е наша традиция — обясни й той. — Лорд Марген избра да напътства обучението ми, когато бях ученик, а аз избрах да напътствам Денил.

Сония закрачи редом с Ротан, опитвайки се да не изостава.

— И как го напътстваше?

Ротан сви рамене.

— По много начини. Най-вече се опитвах да запълня празнините в познанията му. Някои се бяха образували заради грешки на учителите му, други — заради собствения му мързел и липса на ентусиазъм.

Сония погледна ухиления до уши Денил, който кимна утвърдително.

— Помагайки ми в работата, Денил натрупа повече опит, отколкото щеше да получи в клас. Идеята на наставничеството е да помага на ученика да изпъкне.

— Всички ученици ли имат наставници?

Ротан поклати глава.

— Не. Това не е общоприето. Не всички магьосници искат или разполагат с време да поемат отговорността за обучението на някой ученик. Само учениците, които показват обещаващи възможности, имат наставници.

Тя повдигна вежди.

— Тогава защо… — поклати глава и не довърши въпроса.

Когато достигнаха до вратата на покоите му, Денил леко я докосна с ръка. Тя се отвори навътре и в коридора се понесе лека миризма на химикали.

— Заповядайте — каза той и ги побутна навътре.

Стаята беше голяма колкото ротановата, но по-голямата й част беше заета от пейки. Върху тях бяха струпани всякакви инструменти, а отдолу бяха натъпкани кутии. Но работната му зона беше грижливо подредена и добре организирана.

Сония огледа стаята, като очевидно се забавляваше. Макар Ротан да беше идвал много пъти тук, той винаги се и изненадваше как може да се провеждат алхимически експерименти вкъщи. Но мястото в Университета никога не достигаше, затова магьосниците, които имаха подобни хобита, често използваха собствените си стаи.

Ротан въздъхна.

— Човек лесно може да разбере защо Езрил толкова упорито се опитва да ти намери съпруга, Денил.

Както винаги приятелят му се намръщи.

— Млад съм още за женене.

— Глупости — отвърна Ротан. — Просто нямаш място и още един човек.

Денил се усмихна и махна на Сония. Тя се приближи до пейките и се заслуша в обясненията му за експеримента. Той й показа няколко избледнели картини и тя ги огледа отблизо.

— Може да стане — завърши той. — Единственият проблем е как да спра избледняването на образа.

— Не можеш ли да накараш някой художник да го прерисува преди това? — предложи тя.

— Бих могъл. — Денил се намръщи. — Това би решило проблема донякъде. Но той трябва да е много добър. И много бърз.

Сония му подаде образците и се приближи до една от висящите на стената карти, поставени в рамки.

— Ти нямаш картини — каза тя, оглеждайки стаята. — Само карти.

— Да — отвърна Денил. — Събирам стари карти и планове.

Тя се приближи до друга.

— Това е районът на Гилдията.

Ротан застана до нея. Планът беше четливо надписан с почерка на най-прочутия архитект на гилдията — лорд Корън.

— Ние се намираме тук — посочи Денил. — Това са жилищните помещения на магьосниците. — Пръстът му се плъзна към друг подобен правоъгълник. — Това са жилищните помещения на учениците. Всички младежи, които идват да учат в Гилдията, се настаняват там, дори да имат домове в града.

— Защо?

— За да можем да им стъжним живота — отвърна Денил. Сония го погледна от упор и тихо изсумтя.

— Когато пристигнат тук, учениците се отделят от влиянието на семействата си — обясни й Ротан. — Искаме да ги откъснем от малките интрижки, в които Домовете са винаги замесени.

— Имаме доста новаци, на които не им се е налагало да стават от леглото преди обяд — додаде Денил. — Когато разберат кога трябва да станат за училище, повечето доста се стряскат. Ако живееха в домовете си, щеше да ни е доста трудно да ги привикваме навреме за училище.

Той посочи към една кръгла сграда на плана.

— Това са помещенията на Лечителите. Някои от тях живеят там, но повечето стаи се използват за обучение и за лекуване. — Пръстът му се премести върху един по-малък кръг в градината. — Това е Арената. Тя се използва за тренировки от Воините. Около нея е издигнат щит, поддържан от пилони, който поглъща и задържа магията на намиращите се вътре Воини и защитава всичко навън. От време на време всички вливаме в него от силата си, за да го поддържаме.

Сония гледаше плана, проследявайки пръста на Денил, който се премести към извитата сграда, намираща се до помещенията на магьосниците.

— Това е Банята. Тя е построена върху руслото на поток, който извира от гората. Сега водата се вкарва чрез тръби в сградата и може да бъде изливана във вани и затопляна. До нея се намират Седемте свода, където са залите за забавления.

— А какво представляват Резиденциите? — попита Сония, привлечена от надписа върху малката стрелка, която сочеше извън картата.

— Няколко малки къщи, в които живеят най-старите магьосници — обясни Денил. — Ето ги тук, на тази по-стара карта.

Те прекосиха стаята и се приближиха към една пожълтяла карта на града. Денил посочи към редичка от мънички квадратчета.

— Ето ги тук, до старото гробище.

— На тази карта има само няколко от сградите на Гилдията — отбеляза Сония.

Денил се усмихна.

— Тя е на около триста години. Не знам доколко си запозната с историята на Киралия. Чувала ли си за Сачаканската война?

Сония кимна.

— След Сачаканската война от Имардин не останало много. Преди да бъде построен отново, по-големите Домове се възползвали от възможността да променят плана на града. Тук можеш да видиш как е бил построен в концентрични кръгове. — Той посочи центъра. — Първо около стария кралски дворец е била издигната стена, последвана от втора около целия град. Външната стена е построена няколко десетилетия по-късно. Старият град бил наречен Вътрешния кръг, а новите райони били разделени на четири квартала.

Пръстът му посочи Гилдията.

— Целият Източен квартал е бил даден на магьосниците в знак на благодарност за прогонването на сачаканските нашественици. Изборът бил направен доста мъдро — додаде той. — В онези години дворецът и Вътрешният кръг черпели вода от извора и построяването на Гилдията около него намалявало вероятността от отравяне на водата — както било сторено по време на войната.

Той посочи едно малко квадратче на територията на Гилдията.

— Първо е била издигната сградата, в която сега се намира Заседателната зала — продължи Денил. — Тя била построена от местния сив камък. Някога в нея живеели магьосниците и техните ученици, там се провеждали дебатите и учебния процес. Според историческите книги там царял дух на разбирателство. Чрез споделянето на познанието били открити нови начини за използване и оформяне на магията. Не след дълго Гилдията се превърнала в най-голямото и най-могъщо училище за магьосници в познатия ни свят. — Той се усмихна. — И тя продължава да се разраства. Когато Лонмар, Елийн, Вин, Лан и Киралия образували Алианса, като част от споразумението било вписано, че магьосниците от всички страни трябва да се обучават тук. Изведнъж сградата се оказала малка, затова построили още няколко нови.

Сония се намръщи.

— Какво се случва с магьосниците от другите държави, след като приключат обучението си?

— Обикновено се завръщат в родината си — отвърна Ротан. — Понякога остават тук.

— И как успявате да ги държите под око?

— Имаме посланици във всяка държава, които следят дейността на чуждестранните магьосници — каза й Денил. — Както ние се заклеваме да служим на краля и да защитаваме Киралия, така и те се кълнат пред техния владетел.

Погледът на Сония се премести към висящата наблизо карта на региона.

— Някак не ми се струва много мъдро да обучаваме и техните магьосници. Ами ако решат да нападнат Киралия?

Ротан се усмихна.

— Ако не им бяхме позволили да се присъединят към Гилдията, те щяха да сформират своя, както едно време. Дали ще ги обучаваме или не, това няма да предотврати нашествието, но поне ще сме сигурни, че ще се научат да боравят с магията. Ние не правим разлика в обучението на нашите магьосници и на гостите ни, така че те могат да бъдат сигурни, че с тях се отнасят честно.

— Освен това те няма да се осмелят да ни нападнат — намеси се Денил. — Магьосническите кръвни линии на Киралия са силни. Ние имаме повече магьосници от всички останали раси, а и нашите са най-силни.

— Виндите и ланите са най-слаби — каза й Ротан. — Затова няма да ги срещаш често тук. Лонмар и Елийн пращат повече ученици, но и техните сили рядко правят впечатление.

— Сачаканците са били могъщи магьосници, но войната сложила край на това.

— Което ни прави най-силната нация в региона — завърши Ротан.

Сония присви очи.

— А защо кралят не завладява другите земи?

— Алиансът е бил създаден, за да се попречи на това — каза й Ротан. — Както ти мъдро ми напомни при първия ни разговор, първоначално крал Пален отказал да подпише Съглашението. Гилдията отвърнала, че ако не го направи, тя може да се откаже от решението си да не се намесва в политиката.

Устните й се разтеглиха в лека усмивка.

— А какво пречи на останалите държави да се бият помежду си?

Ротан въздъхна.

— Голяма доза дипломация…, която невинаги върши работа. След формирането на Алианса избухнаха няколко дребни сблъсъка. За Гилдията това винаги е неловка ситуация. Споровете обикновено се зараждат заради границите и…

Прекъсна го боязливо почукване по вратата. Той погледна към Денил и по изражението на лицето му се досети, че приятелят му си мисли същото. Дали Фергън беше разбрал, че Сония вече излиза от покоите му?

— Очакваш ли някого?

Денил поклати глава и отиде до вратата. Когато я отвори, Ротан чу гласа на Тания и въздъхна с облекчение.

— Донесох ви вечерята — каза прислужничката, щом влезе в стаята. Последваха я други двама слуги, които носеха подноси. Те ги оставиха на единствената празна маса, поклониха се и си тръгнаха. Ароматът на готвено изпълни стаята. Денил изразително премлясна с уста.

— Не усетих как е минало времето — каза той.

Ротан погледна Сония.

— Гладна ли си?

Тя погледна храната и кимна.

Той се усмихна.

— В такъв случай достатъчно история за днес. Да похапнем.