Йън Ървайн
Тетрарх (8)

Седем

Тиан не можа да скрие тръпките, плъзнали по цялата й снага. От мига, в който бе зърнала конструктите за пръв път, не бе спряла да копнее да надникне под изящните им корпуси. Това беше намеса на самата съдба.

— Ще започна още сега. — Тя буквално скочи на крака. — Още този миг.

— Канех се да приготвям вечерята.

— Ами ако лиринксите се върнат? Не бих искала да рискувам.

Всъщност тя копнееше отново да усети метал в ръцете си. Устройствата бяха логични, предсказуеми, благонадеждни. Те не лъжеха, не мамеха, не предаваха.

Малиен се усмихна леко кисело.

— Храната скоро ще бъде готова.

Тиан забърза по стълбите с разтуптяно сърце. Новостите в механизмите винаги бяха представлявали интерес за нея. А сега й предстоеше среща с технологията на един различен свят. Конструктите бяха за нея по-ценни от съкровище.

Достигнала залата с трите машини, тя бавно започна да се разхожда около тях, смръщена в размисъл. Тъй като не разполагаше с никакво понятие за принципа им на действие, щеше да й бъде трудно да определи място, откъдето да започне. Конструктът, който беше обърнат върху покрива си, бе пострадал най-сериозно. Евентуалното му преобръщане щеше само да задълбочи щетите. Вторият бе със смазана предна част, третият бе смачкан странично и отгоре. Занаятчията се опита да огъне метала в правилната му форма, но дори не успя да го помръдне. Макар да бе тънък на вид, той не отстъпваше на дебелата броня, обгръщаща страните на кланкер.

Занаятчията се покатери върху конструкта със смазана предница и надникна през люка. Вътре бе по-просторно, отколкото изглеждаше, макар че натъпканите пътници надали бяха споделяли това впечатление. Над и зад люка бе разположена бойна кула с копиемет, подобен на този, който бе убил Хани. Тиан побърза да обърне гръб на оръжието.

Люкът отвеждаше до овално помещение, което можеше да побере дузина души. В задната част бяха разположени пътнически седалки. В срещуположния край блестяха бледозелените стъкла на навигационните инструменти. Под нактоуза бяха разположени превключватели и разноцветни копчета. Пред седалката се издигаше голям шестоъгълен лост, в средата на чийто фуниевиден край също имаше копче. Лостът можеше да се движи в четири посоки, но нищо не последва, когато Тиан опита. На пода край него се виждаха пет педала с извита форма.

Занаятчията последователно опита бутоните, превключвателите и педалите, но отново не последва никаква реакция. Може би механизмът бе повреден, а може би преди това трябваше да бъде задействан по някакъв непонятен за нея начин.

От лявата страна на лоста бе разположена овална дупка, предоставяща достъп до долното ниво. Тиан колебливо отпусна крака върху напречниците на метална стълба. Доловило присъствието й, осветлението се задейства само.

Вътрешността на това ниво притежаваше формата на яйце. Красяха го плетеници от благородни метали в типична аахимска последователност.

Стената пред нея бе покрита с различни дръжки. Тиан отмести една, за да открие хитроумна койка. Друга откри шкаф с чаши, чинии и прибори за хранене. Трета криеше шкаф с оръжия, понастоящем съдържащ единствено меч със закривена форма и арбалетни стрели. Четвърти шкаф бе пълен с неразбираеми инструменти.

В пода бе вложена удобна за хващане хлътнатина, под която занаятчията откри задвижващия механизъм. Някои от компонентите му приличаха на онези, които бе използвала за изграждането на зиксибюла: различни кристали, стъклени тръби във формата на тороиди и усуквантори, а също и елементи от метал и керамика. Успокои я фактът, че пред себе си има нещо поне отчасти познато. Сглобеното от нея приспособление бе отворило двер, следователно би могла да поправи и този конструкт.

Тиан отново се изкачи в кабината на оператора, за да я огледа по-обстойно. Сетне излезе отвън, за да огледа корпуса на машината. Конструктът не изглеждаше непоправимо увреден, освен ако последвалото падане не бе увредило някаква част от механизма. Но надали аахимите биха построили бойна машина, която да е толкова крехка.

Занаятчията се приближи към преобърнатата машина. Люкът не само бе затиснат — горната част бе премазана, така че бе невъзможно да се влезе. А и надали механизмът му бе преживял подобно падане. Третата машина, легнала на една страна, по вътрешността си приличаше на първата проверена, само че бе по-лошо увредена.

Затова Тиан се върна при първия конструкт и насочи вниманието си към повредения му нос. Работата й бе изморителна и изискваше огромна концентрация, защото налагаше разгадаването на предназначението на всеки от елементите и подбирането на правилния инструмент. Бе успяла да разглоби част от увредения корпус, когато осъзна със сепване, че Малиен стои зад нея.

— Ти откъде изскочи? — възкликна занаятчията.

— Тананикаш си, докато работиш. Промяна в положителната посока.

— Работата страшно ми липсваше. Готова ли е вечерята?

— Изстина отдавна. Дойдох да те повикам да закусваш.

Тиан смаяно погледна към процепа в далечната стена. Действително навън се зазоряваше.

— Нямах представа. Съжалявам.

— Няма значение. Защо разглобяваш предницата?

— Възнамерявам да я заменя с части от останалите две машини.

Малиен приклекна до нея и пъхна ръка под корпуса. В отговор се разнесе тихо изщракване. Тя стори същото и с горната му част и страните.

— Издърпай това. — Матахът посочи към една подпора.

Двете задърпаха едновременно. Цялата предна част от корпуса се плъзна на пода.

— Как го направи? — високо възкликна Тиан.

— Познавам аахимската технология — отвърна Малиен.

Половин час по-късно конструктът бе получил нова предница. Тиан изтупа ръце и се отдръпна, за да погледне машината. Ако се изключеше прахта, конструктът изглеждаше като нов.

— Все още остава по-големият проблем: как да го задвижим.

— Най-добре да оставим това за по-късно. Залагането на капани е честа практика в нашите машини, а дори и експерт не би продължил работа след безсънна нощ. По-късно ще ти преподам някои думи от езика ни. За да разбираш какво правиш, трябва да знаеш наименованията.

 

 

Докато Тиан спеше, Малиен отново посети Кладенеца. Още преди да е навлязла в конусовидната пещера, тя усети, че нещата са различни. Отвеждащият към него проход бе по-малко мразовит, запречващите кубове бяха по-крехки. Синкавата мъгла около Кладенеца бе гъста като крем и се издигаше по-високо от главата й. Възрастната жена ясно усети съпротивата й, докато се приближаваше край ръба.

Тя притеснено се загледа надолу. Ами ако бе започнал да се размразява? Малиен се заслуша за издайническото прозвъняване на напукващ се лед — това щеше да бъде първият признак. Но не се чуваше нищо. Ивиците мъгла все така лениво се стелеха вътре. Дълбините бяха притихнали, което я успокои. Процесът все още не бе започнал. Това беше добре — Малиен не бе сигурна, че сама би била в състояние да го овладее. Съмняваше се, че някой изобщо е способен.

По време на обратния път тя размишляваше за Тиан — и дали бе редно да сподели притесненията си с нея. В крайна сметка реши да ги задържи за себе си колкото се може по-дълго. За Тиан не би имало никаква полза да знае.

 

 

Същата вечер Малиен започна да излага пред Тиан основите на аахимския език — главно думите, свързани с настоящата им работа. Макар младата жена подобно на сънародниците си да говореше три езика — на югоизточната, северната и западната част на Сантенар — аахимският се оказа далеч по-труден. След уроците тя винаги се връщаше към работата с още по-голямо наслаждение.

Тя прекарваше дни в изучаване на конструкта, но не можа да разбере нито по какъв начин бива захранван, нито какъв механизъм използва, за да се издига над земята и да се движи. В един момент изпадна в горчиво отчаяние. Витис и останалите аахими бяха изтъкнали собственото си широко познаване на геомантията и нейното собствено невежество във въпросната област — може би наистина не бе по силите й да проумее? Изтощена от провала, Тиан заспа вътре в кабината.

Малиен я събуди, понесла по чаша във всяка ръка. Докато двете отпиваха от жура си (както се наричаше гъстата и ароматна червена напитка), занаятчията обясни причината за унилостта си.

— Всеки ли може да управлява вашите кланкери? — попита матахът.

— Не, разбира се! Операторът трябва да бъде синхронизиран с контролера си. От съображения за сигурност никога не оставяме контролера в машината, операторът винаги го взема със себе си. За това има и друга причина: привързаността, която се установява между тях по време на процеса. Така че без контролер кланкерът е неизползваем.

— Освен ако в него не бъде включен контролерът на друг оператор.

— Да, но не винаги. Конструктите на същия принцип ли работят?

— Не зная — отвърна Малиен.

— Това не ми помага особено — тросна се занаятчията.

— След като Рулке построил първия конструкт — внимателно поде старицата — по времето на Сказанието на огледалото, най-добрите ни мислители отделили огромно внимание на подобни приспособления. На изграждането им, захранването и контролирането. Но се провалили, защото проблемът бил прекалено сложен.

— Но по-късно ние сме открили как да използваме полето. Теорията на Нунар ни е помогнала и е довела до построяването на първите кланкери.

— Примитивни машини. Не го казвам като обида — бързо добави матахът, виждайки реакцията на Тиан. — Но не може да става и дума за сравнение между кланкери и конструкти.

Просто не можеш да се сдържиш да не покажеш аахимското си превъзходство, помисли си Тиан. А на глас каза:

— Но изглежда на Аахан все пак са успели.

— Те са били по-отчаяни. И са разполагали с прототипа на Рулке, макар и повреден. — Тя се вторачи в Тиан. — Машината трябва да разполага с активационна защита.

— В такъв случай ще са отнесли ключа със себе си, за да не позволят на друг да я използва.

— Може да има начин защитата да се заобиколи. Остави това на мен.

Тиан се спусна на долното ниво, отмести капака на механизма и приседна на ръба, провесила крака над него. Създаде мислено изображение и започна да го извърта, стараейки се да го опознае. Не по начина, по който оператор разпознаваше кланкера си, а по начина, по който един майстор на контролери познаваше всички особености на захранващото поле. Рядката й способност да мисли в образи й позволяваше да върши това и често й помагаше при разрешаването на разнообразни проблеми.

По какъв начин конструктите се носеха над земята? Какво ги задържаше? Тиан не можеше да разгадае въпроса. Но смяташе, че те не използват слабите полета, значи трябваше да си служат с онези силни излъчвания, за които бе загатнала Нунар. Смъртоносни дори и за опитни гадатели.

Споходи я неочаквана мисъл. Проблем, който й се налагаше да разрешава при всяка изработка на контролер, беше да го настрои така, че хедронът му да не реагира срещу полето, а плавно да черпи енергия от него. Но какво би станало, ако контролерът бъдеше настроен да се противопоставя на полето? Той щеше да бъде отблъскван от него — заедно с всичко, към което беше свързан. Можеше ли това да бъде постигнато?

Изкачила се обратно горе в кабината, за да огледа по-внимателно контролния механизъм, все още съсредоточена върху мисловния си образ, Тиан забеляза нещо странно — зад навигационния ствол се извърташе малко гнездо, което се отваряше в най-високата си позиция. Формата и големината му бяха подходящи да приемат малък хедрон. Гнездото беше празно, но пак се долавяха слаби следи от кристална аура. Дали щеше да проработи, ако поставеше вътре амплимета?

Занаятчията развърза кесията и изпита познатото чувство на единение, когато пръстите й докоснаха сияещата бипирамида. Канеше се да постави кристала в гнездото, но гласът на Малиен долетя откъм люка:

— На твое място не бих направила това.

— И защо? — сприхаво се поинтересува занаятчията.

— Казах ти — амплиметът е опасен. Освен това създателите на този конструкт не са съзирали амплимет в продължение на повече от четири хилядолетия. Какъвто и кристал да са използвали, изобщо не е бил толкова мощен. Подобен прилив на енергия би изгорил или направо взривил механизма. Или би могъл да го стопи, заедно с нас двете. Щом си в настроение за подобни опасни експерименти, опитай с по-слаб кристал.

Тиан намери думите й за разумни.

— Имам обикновен хедрон. Да пробвам ли с него?

— Щом трябва. Само знай, че всичко, което правиш тук, е рисковано.

— Защо?

— Възловата точка на Тиртракс е една от най-силните в света. Манипулирането толкова близо до нея може да има неочаквани последици. Освен това Кладенецът…

— Какво за него?

Малиен се поколеба, видимо съжаляваща, че е засегнала тази тема.

— Между него и възела е постигнато крехко равновесие. Не бих искала то да бъде нарушавано.

— Не разбирам.

— Това са аахимски тайни, които не са за външни уши.

— Как очакваш да поправя конструкта, без да зная какво става?

— Така да бъде. Някои неща мога да споделя с теб, но трябва да обещаеш да ги държиш в абсолютна тайна.

— Разбира се — отвърна младата жена.

— Кладенецът на ехото е пленен, но не и покорѐн. Неудачната употреба на енергия може да внесе непредсказуеми изменения или дори да му позволи да се отскубне. В Тиртракс сме изключително внимателни с употребата на Изкуството. Ти също трябва да бъдеш. — Малиен се извърна рязко, с което сложи край на разговора.

Тиан далеч не беше приключила с въпросите, но предпочете да не задава други питания и отдръпна ръка от амплимета. Колкото повече неща й казваше Малиен, толкова по-малко разбираше.

Занаятчията отпусна торбичката обратно върху гърдите си и откачи хедрона. Осъзна, че неволно е стиснала зъби. Наложи си да се овладее, внимателно отпусна кристала в гнездото и рязко отдръпна ръка.

Нищо не се случи. Тиан въпросително погледна към спътничката си.

— Какво трябваше да очаквам?

— Не зная.

Тиан се канеше да вземе хедрона обратно, но старицата я спря.

— Не, още не го изваждай. Може би това не е цялата процедура.

— А каква е тогава? — възкликна занаятчията, неспособна да овладее раздразнението си.

— Да оставим това за утре. Нещата винаги изглеждат по-ясни след преспиване.

— Изтощението винаги ми показва кога е време да спра.

Малиен я погледна замислено.

— Чудех се за теб, Тиан.

— Какво имаш предвид? — смути се младата жена.

— Какво обичаш да правиш извън работата си.

Въпросът й се стори неразбираем:

— Обичам работата си.

— Аз също, но тя не е целият ми живот. От какво се криеш?

— Не се крия от нищо — кресна Тиан и се извърна. — Затова съм толкова добра — защото полагам по-голямо старание.

— На колко години си? Не, ти вече ми каза. Навършила си двадесет и една в деня, в който се е отворила дверта.

Тиан захвърли гаечния си ключ на пода.

— Е, и?

— Знаеш ли на колко години съм аз?

— На вид изглеждаш на около шестдесет, но аахимите стареят бавно и живеят дълго. Освен това зная, че си била жива по времето на Огледалото. Да речем, двеста и петдесет?

— Триста осемдесет и пет, което е с едно столетие повече от очакваното. И все още не съм достигнала края. Преживяла съм осемнадесет твои живота, Тиан, през което време би трябвало да съм научила известни неща. Не можеш да работиш непрекъснато. Трябва да живееш!

— Майка ми казваше същото.

— Ако не искаш да се вслушаш в мен, последвай нейния съвет. Легни си рано и се върни към работата на сутринта. Онова, което днес ти изглежда трудно, ще ти се вижда лесно. Дори е възможно да откриеш отговора в съня си.

След това, което й бяха причинили сънищата, Тиан нямаше никакво намерение да търпи нови съновидения. Все пак тя се отправи нагоре по стълбите, мърморейки:

— Радвам се, че ти не си ми майка.

От цяла вечност не се бе сещала за Марни. Какво ли правеше тя сега? Тиан почти можеше да си я представи върху огромното легло — подбира си мазни десерти и приема поредния любовник в месни обятия. Марни не правеше друго, освен да живее.

— Притеснявам се, че лиринксите ще дойдат — обърна се тя към Малиен, когато достигнаха горната площадка. — Това е възможността на живота ми и не искам да я проспивам.

— Аз също се тревожа — каза матахът. — Възнамерявам да се оттегля на балкона си. Трябва да помисля.

— Изглежда това, което те тревожи, не е свързано с тях, нали?

След дълго колебание Малиен призна:

— Непрекъснато наблюдавам Кладенеца. Струва ми се, че той започва да се размразява.

— В какъв смисъл?

— Кладенецът е динамичен обект, енергийна вихрушка. В същността му е заложено да се носи свободно, ала тази свобода би дошла на цената на всичко в света, което е фиксирано в съществуването си — скали, гори, всички проявления на живота. В сегашното си впрегнато състояние Кладенецът е съкровище. Но ако бъде освободен, той ще донесе гибел на всичко солидно, което докосне. Бил е замразен още по времето на идването ни в Тиртракс, но сега забелязвам ранните стадии на процес на топене. Ако се размрази изцяло, не бих могла да го задържа.

— А защо се размразява?

— Не зная. Да си забелязвала нещо необичайно около амплимета в последно време?

— Не. Ти ме предупреди да не го използвам. — Тиан й подаде кристала.

Малиен внимателно се вгледа в бипирамидата.

— Не виждам изменения, но ти го дръж под око и веднага ми кажи, ако се случи нещо необичайно.

— Очаква ли се?

— Не мога да кажа. Възможно е размразяването по никакъв начин да не е свързано с амплимета. Причината би могла да се крие в отварянето на дверта или в енергията, която конструктите са почерпили от възловата точка.

— Но си притеснена?

— Много притеснена.