Йън Ървайн
Тетрарх (10)

Девет

Тиан дълго не можа да заспи, потънала в мисли за конструкта. Сигурно на това се дължеше сънят й, включващ забранената книга на Нунар, „Гадателско изкуство“, която бе открила във фабриката. Притежаването на този труд в най-добрия случай би означавало край на кариерата й, но въпреки това занаятчията го бе запазила, отчасти заради тръпката от забраненото. Но не това бе главната причина — Тиан никога не бе гледала на себе си като на бунтовна личност. Бе я задържала, защото съдържанието я бе заинтригувало по необичаен начин.

Енергийното поле бе основата на Тайното изкуство. Макар занаятчиите да бяха обикновени работници, Тиан винаги бе изпитвала сродство с великите мистици. Но преди да започне да чете книгата на Рансибъл Нунар, тя бе извършвала работата си механично, без да разбира същината на това, което прави.

Полето бе само една от няколкото сили, за които говореха гадателите. Никой не знаеше как да използва по-силните излъчвания или дали те действително съществуват. А ако някой бе узнал, то не бе оживял, за да сподели откритията си.

Минис й бе преподал основните елементи на геомантията, най-силното и най-опасното от всички Тайни изкуства, което черпеше мощта си от самите планетни сили. Разбирането на Тиан бе съвсем повърхностно, ала аахимите бяха загатнали, че геомантията впряга употребата на някое от превъзхождащите полета.

Младата жена се изтръгна от унеса си и веднага посегна към раницата, където малкото томче бе престояло месеци. То бе изписано на ръка върху гладка оризова хартия. Тиан започна да разгръща страниците, дирейки нещо, свързано с геомантията. Не откри въпросното Изкуство, използвано с това му название, но часове по-късно, когато едва удържаше очите си отворени, откри нещо друго.

Полетата с превъзхождаща мощност и Общата силова теория

Моя хипотеза е, че всяка възлова точка е в състояние да генерира от четири до десет отделни излъчвания. Тези излъчвания трябва да бъдат взаимно ортогонални, което ограничава максимум три до проява в познатия ни свят. Оставащите се намират в други измерения и не са в състояние да влияят върху нашата физическа среда, нито да бъдат използвани чрез някоя от разновидностите на гадателското Изкуство — поне тези, които са ми познати.

Последвалите теоретизации относно същината на превъзхождащите сили бяха написани на толкова сложен език, че уморената Тиан не можа да разбере нищо. Но следните три абзаца привлякоха вниманието й.

Макар да не съм способна да го докажа, приемам, че заплахата от силните излъчвания се крие в тяхната неописуема мощ. Слабото поле е разпръснато, така че мистиците са способни да го използват, без това да крие заплаха за съществуването им (макар че спохожданите от лош късмет и алчните често плащат тази цена). Внимателните гадатели могат да затвърждават Изкуството си в зони с по-слабо излъчване, преди да пристъпят към районите с висока концентрация.

Полетата с превъзхождаща мощност не предоставят подобна безопасност. В същината си те са плоскостни, а не триизмерни. Във въпросната равнина те съсредоточават огромни количества енергия, разнесена с еднакъв интензитет върху цялата повърхност. Освен това подобни полета биха били изключително трудни за откриване. Всеки опит за черпенето на енергия от тях с почти пълна сигурност би предизвикал изпепеляване — никой мистик не би могъл да реагира достатъчно бързо, за да го овладее.

Съществуват мнения, че е възможно изграждането на контролиращо устройство, което да заобиколи това ограничение. Според моето разбиране за Изкуството това е невъзможно. Вярвам, че свръхсилните полета са завинаги извън досега на човечеството. И още по-добре.

Може би аахимите бяха открили отговора? Тиан си припомни механизма на конструкта. Нима подредбата на контролиращите му елементи не бе в състояние да усеща мощните полета и да ги контролира? И възможно ли беше Нунар да е грешала в твърденията си? Не беше изключено — все пак книгата й бе написана преди столетие, преди изработването на първия контролер.

През остатъка от нощта Тиан сънува кристални сънища за пръв път от отварянето на дверта. Както обичайно, утрото заличи спомена за тях. Противно на обичайните си навици, този път занаятчията не скочи веднага, а остана да лежи, обмисляйки проблема. Може би ако разчетеше излъчването на конструкта, щеше да узнае повече за начините, по които той биваше контролиран.

На няколко пъти тя потъва в дрямка, а когато се разсъни окончателно, в съзнанието й вече се бе оформила груба схема. След още час идеята за сензора бе готова, но Тиан не стана, докато не чу Малиен да шуми из кухнята.

— Добро утро.

— Днес изглеждаш по-добре. Сънят трябва да ти е помогнал.

— Така е. Вече зная какво да правя.

 

 

Тиан прекара следобеда в изграждане на свързани шестоъгълници от жица и кристал, които копираха формата и структурата на амплимета. Те бяха подредени около малък стъклен тороид, задигнат от едно от многобройните складови помещения в Тиртракс. В средата му лежеше амплиметът, поставен в стеатитовото гнездо, което младата жена бе демонтирала от зиксибюла. За пръв път присъствието на кристала я правеше нервна. Всеки път, когато докоснеше бипирамидата, вътрешно потръпваше. Употребата му вече не й носеше спокойствие, а безпокойство.

Тя се настани в креслото на оператора, мушна пръсти между жиците на шестоъгълниците и докосна амплимета, който бе топъл на допир. Тиан плъзна връхчетата на пръстите си по стените му и затвори очи.

Кристалът започна да пулсира. Затворените й клепачи усещаха приливите светлина. Занаятчията не направи опит да контролира, страхуваше се толкова близо до възловата точка. Затова се остави на усещането да се разлива през и около нея, докато полето само̀ не изникна в съзнанието й. Това бе най-мощното излъчване, което бе долавяла.

Тиан проследи аурата на конструкта до черна метална кутия, чието съдържание не можеше да види. Излъчването излизаше от другия край, поемаше през вътрешностите на машината и се издигаше зад навигационния ствол пред нея. Там очертанията ставаха прекалено неясни — чертеж, показван сред мъгла. Изглежда механизмът бе защитен.

Но ключалката престава да бъде препятствие, когато човек притежава ключа. Тиан просто трябваше да го отгатне. Необичайно уморена, тя отпусна глава върху стъклото. Дали страстта й към работата бе просто начин да избегне останалите отговорности, както Малиен бе намекнала? Занаятчията предпочиташе да не мисли за това, а да продължи. Все още се страхуваше, че лиринксите ще изникнат отново и ще заграбят конструкта, преди тя да е съумяла да го разбере.

Онази тъмна кутия представляваше друга мистерия. Тиан надникна през отвора на долното ниво, хванала едно от светещите кълба на Малиен. Кутията се намираше в предната част на механизма.

Опитът да разгадае предназначението й бе прекратен от необичайна тръпка, след която образът от жици и кристали замръзна в ума й. Бе толкова тихо, че Тиан можеше да чуе собственото си сърце. Тя се изправи и започна да проследява излъчването на зеленото стъкло, ала то засия сред виеща се червена линия.

Тиан подскочи. Върху повърхността на стъклото изникнаха и други форми: сини кръгове, които се стесняваха и разгръщаха отново; жълти линии, извиващи се от едната страна на правоъгълник до другата; редици символи, несъмнено съставящи азбука.

Низовете и символите продължаваха да се променят, но нищо друго не се случи. Тиан продължаваше да стои приклекнала пред ствола, насочила съзнанието си към него.

Край ухото й писна оглушителен звън. Студен метал обгърна челото й и започна да стиска.

Бе задействала капан. Металните пръсти обгръщаха челото й с нарастваща сила. Опитът да се отскубне от тях й донесе единствено болезнен шок, след който ръцете й увиснаха безпомощно встрани. Не бе в състояние да стори друго, освен да се гърчи в болезнени конвулсии.

Тиан се чувстваше отделена от тялото си. Езикът й набъбна, очите се извърнаха. Можеше да види отпуснатите си крайници, но не и да помръдне.

Минаха часове, преди ухилената Малиен да изникне пред нея и да я освободи — часове на безпомощен ужас, през които младата жена си мислеше, че никога вече няма да бъде в състояние да се раздвижи. И часове на кристални сънища, от които помнеше всяка подробност, защото бе сънувала в будно състояние. В този си сън тя беше пленена вътре в амплимета — парализирана или замръзнала — и той се захранваше от същината й. И през цялото време светлината на кристала бе премигвала като сигнална лампа.

Главата й беше замаяна, и най-дребната мисъл пораждаше болка.

— Какво е толкова смешно? — остро каза Тиан.

— Изражението на лицето ти — весело отвърна старицата. — Следващия път прояви достатъчно разум, за да ме помолиш за помощ. Не ти ли казах, че ще има капани?

— Притеснявах се, че лиринксите ще дойдат.

— По-добре те да те убият, отколкото да го сториш сама. Как се чувстваш?

Тиан се раздвижи.

— Малко разтърсена.

Малиен й подаде ръка.

— По-добре да се захващаме за работа.

— Снощи ти ми четеше конско, че съм се преработвала.

— Снощи лиринксите ги нямаше.

-Какво?

— Сутринта видях един да кръжи високо в небето на изток. Не бих искала те да се сдобият с конструкт.

 

 

Привечер Тиан смяташе, че е разбрала повечето от навигационните механизми, но все още не бе открила как да задейства самия конструкт.

— Все още нещо липсва — каза занаятчията.

— Като например ключ? Чудя се…

Тиан я погледна с очакване, а възрастната жена довърши думите си с действие — докосна бутон в основата на навигационния ствол. Изникна извита шестоъгълна тръба.

— Това отвежда до отвор над онази тъмна кутия. Можеш ли да усетиш какво е имало там?

— Опитвах се, когато капанът се задейства.

— Опитай пак. Сега е безопасно.

Тиан проследи аурата.

— Приютявало е някакъв тип буден кристал.

— Какъв по-точно?

— Не зная. И аахимите ли използват кристалите като нас?

— Не точно, но очаквам, че бих могла да намеря някой и друг хедрон, ако това намекваш.

Половината нощ двете претърсваха складовите помещения и откриха няколко събудени кристала с подходяща форма. Но никой от тях нямаше ефект.

— Друго не мога да направя — оплака се Тиан някъде след полунощ.

— Почакай малко. Амплиметът у теб ли е?

Другата жена го извади от торбицата. От бипирамидата бликна светлина — стабилно сияние.

— Какво възнамеряваш да правиш?

— Опитай да вложиш него.

— Но вчера ти каза, че той ще е прекалено мощен.

— Ще се опитам да го регулирам.

Тиан нерешително премести амплимета от едната си ръка в другата. Чудеше се дали не изпълняват неговото желание.

— Сложи го в тръбата, Тиан. Не, обратно.

Занаятчията го стори.

— Сега много внимателно започни да я натискаш надолу. Аз ще бъда готова, за всеки случай.

Когато тръбата потъна изцяло, от горната й част долетя щракване, наместващо амплимета. Двете зачакаха със затаен дъх. Цветовете върху стъклото на навигационния ствол засияха по-ярко.

— Затвори тръбата — каза Малиен.

Тиан отново изпълни нареждането. Откъм долното ниво долетя метално стържене и конструктът потръпна. Оттам бликнаха оранжеви лъчи. Разнесе се някакво усилващо се дрънчене. Матахът побърза да натисне бутона и амплиметът рязко отскочи от тръбата. Занаятчията го улови и го прибра. Кънтенето спря.

— Прекалено е силен — с измъчен вид обяви старицата, когато двете жени се спогледаха. — Да вървим. Тази нощ не мога да ти помогна с друго.

— Аз ще остана още малко. Трябва да помисля.

— Само не прави глупости.

— Няма — разсеяно обеща Тиан, вече обмисляща проблема.

Хедроните не черпеха сила от полето, освен ако не биваха употребявани. Опитният занаятчия умееше да контролира в голяма степен прилива на енергия. Но амплиметът черпеше енергия през цялото време — дори прекалено голямо количество.

Сега изглеждаше, че поглъща по-голямо количество от когато и да било — проблясването му бе видимо дори през кожената торбица. Тръпки полазиха по гърба на Тиан. Тя развърза кесията, но тогава кристалът засия постоянно. Озовал се отново покрит, той възобнови проблясъците си. Жената открехна торбата съвсем леко. Амплиметът проблясваше яростно, точно както в съня й.

Тиан сграбчи бипирамидата и се затича към покоите на Малиен.

— Той премигва! — възкликна тя, нахълтвайки в стаята й.

Старицата сънено се обърна и докосна едно от светещите кълба, за да породи слаб блясък.

— Какво има?

Тиан й подаде кожената торба.

— Амплиметът премигваше енергично, но спря веднага щом понечих да го извадя. Сега отново проблясва.

Малиен рязко се изправи и угаси осветлението. Ритмичното пулсиране ясно можеше да бъде видяно през кожата. Ала при опита й да отвори кесията то изчезна.

Матахът бързо нахлузи ботуши и се наметна с плащ.

— Ела. Остави го тук.

Тиан остави торбата с кристала на масичката край леглото.

— Какво става, Малиен?

— Не зная. Никога не съм виждала подобно нещо. Мисля…

— Какво? — Тиан трябваше да се затича леко, за да не изостане.

— Да не бързаме с категоричността. Полето изглежда ли по-различно?

— Не го виждам. Хедронът ми остана при конструкта.

Малиен поклати глава и ускори крачка, принуждавайки занаятчията да се затича. Тунелът, отвеждащ до Кладенеца, бе осезаемо по-топъл. Възрастната жена замахна с юмрук и пръсна бариерата от кубове на късчета, които се стопиха във въздуха. Мъглата в конусовидната пещера се виеше по-високо и по-бързо, а светлината имаше зеленикав оттенък. Лунна светлина или издъх от Кладенеца?

Малиен бе застанала на самия ръб и дишаше тежко.

— На мен ми изглежда непроменен — промълви Тиан.

— Не е!

— Не е? — Занаятчията страхливо надникна надолу.

Старицата отпусна ръка върху рамото й.

— Не е толкова лошо, колкото очаквах. Все още е обвързан, макар и слабо. И освен това…

— Освен това?

— Мисля, че амплиметът е установил връзка с него.

— Какво му казва?

Малиен само я погледна продължително.

Глупав въпрос. Общуването между буден кристал и замръзнал вихър енергия можеше да се проведе под всякаква форма. И да има всякаква цел.

— По-добре се връщай на работа — рязко каза матахът. — И побързай.

Тиан се обърна. Тъй като аахимската жена не направи опит да я последва, занаятчията попита:

— Ти няма ли да дойдеш?

— Не бих посмяла. Трябва да бдя. Бягай, случаят не търпи отлагане.

 

 

Докато тичаше, Тиан не спираше да обмисля настоящия проблем. Трябваше да ограничи притока, но същевременно да направи ограничението регулируемо, за да подава повече енергия при отдалечаване от възел. Може би ако поставеше амплимета в златна кутия, която да задържа аурата, но с ротор в единия край, захранван от излъчването на полето? Перките му, изработени от същия благороден метал, в неподвижно състояние щяха да пропускат излъчването — ако нямаше достатъчно енергия, която да ги задвижва. Когато роторът се завъртеше, златните му перки щяха да се завъртат и да подавят притока. Тиан бе сигурна, че това ще проработи. Трябваше. Тя отчаяно искаше да задейства конструкта.

Изработката вървеше мъчително бавно, ала Тиан не се осмеляваше да бърза — този елемент бе жизненоважен и трябваше да проработва всеки път.

По обед тя бе толкова изтощена, че си позволи час дрямка. Събуди се насълзена — бе сънувала, че конструктът вече работи.

Към свечеряване вече бе оформила златната кутия и нанасяше последните довършителни дейности по ротора. Когато всичко бе готово, Тиан постави така модифицирания амплимет в тръбата и я затвори. Сега тя можа да види полето, макар и не онова, което бе привикнала да използва. То бе по-различно, по-сплескано и по-слабо. Още по-добре.

Механизмът на конструкта се задейства отново. Сега звученето му не беше толкова напрегнато. Доближаваше се до звученето на машините, когато ги бе зърнала за пръв път. И този път нямаше дрънчене.

Тиан започна да изпробва отделните копчета, които единствено промениха образите върху зеленикавото стъкло. Тогава тя насочи вниманието си към превключвателите. Първият обгърна със светлина пода около конструкта, друг придаде настойчива нотка на двигателното жужене, а трети задейства бойната кула зад нея.

Допирът до четвърти превключвател разтърси машината. Конструктът бавно започна да се издига във въздуха, докато не спря на около половин човешки бой от земята. Най-сетне! Сърцето на Тиан биеше до пръсване. Сега оставаше само да накара машината да се задвижи.

Тя хвана ръчката пред стола и бе отхвърлена рязко встрани, когато конструктът се завъртя като пумпал. Трудно й беше да я удържа. С цялата си сила дръпна в противоположна посока, което помогна, защото машината започна да забавя въртене. Само че Тиан не успя да спре навреме и конструктът започна да напредва с извивки, понесъл се право към една от централните колони. Пореден опит за овладяване на машината я впусна в по-силно въртене. Занаятчията изпищя. Струваше й се, че мозъкът й е попаднал в центрофуга. Зърна Малиен, обгърнала устата си с шепи, само че не можеше да чуе вика й. Машината се въртеше неудържимо бързо. Всичко пред очите на Тиан започна да се размазва. Тя започваше да губи съзнание.

Златни искрици изригнаха пред очите й и неистовото жужене утихна. Явно Малиен бе отрязала достъпа й до полето. Конструктът спря досами колоната. Тиан изникна, залитаща като пияна, и рухна на пода.

— Отдавна не бях виждала нещо толкова забавно — засмя се старицата.

— Радвам се, че те развеселявам — изхриптя Тиан. — Можех да се разбия още в първата минута след задействането му. — Тя опита да се изправи, но люлеещият се свят я убеди да не прибързва. — Не се чувствам добре.

— Скоро ще ти мине. Тиан, конструктът не е кланкер. Деликатната мощ е заложена във всяко наше постижение, без значение дали става дума за мост, простиращ се над най-дълбоката бездна, или игла за шиене. Съвсем леките движения са достатъчни за направляването на конструкт.

— Вече не съм сигурна, че бих искала да направлявам конструкти — рече Тиан, на която не се понрави поучителният тон.

— Зная, че искаш. — Малиен замълча за момент и опря ръка върху корпуса на машината. — Тази машина ми изглежда странно.

— Защо?

— С изключение на бойната кула и вътрешността, той досущ прилича на Рулкевия конструкт.

— Изглежда аахимите са копирали дизайна му.

— Ние сме преди всичко творци, а не инженери. Никога не изработваме едни и същи неща по един и същи начин. А ето че тези три конструкта са почти еднакви. От разказа ти разбрах, че и останалите машини са приличали на тях.

Тиан си припомни редиците конструкти.

— Някои се отличаваха по големина, но формата им беше сходна. И какво?

— Това показва, че не са се осмелили да внасят изменения, защото са копирали нещо, което не са разбирали. И не са успели да го пресъздадат изцяло.

— Какво искаш да кажеш?

— Конструктът на Рулке не просто се носеше ниско над земята, той летеше. Виждала съм го със собствените си очи.

Какво не би дала, за да получи свободата на висините!

Тиан побърза да потисне тези си чувства и отвърна:

— Аахимите не са били в състояние да разгадаят тайната на летенето.

— Може би не са търсили на правилното място.

— И очакваш аз да я открия за теб?

Малиен се засмя, макар и с леко странен отзвук.

— Приключенските ми дни отдавна приключиха.

Двете се върнаха при машината.

— Това, което не разбирам — продължи старицата, — е как точно са го възстановили. Видях Игур да превръща конструкта му в тлеещ въглен. Всички, присъствали в онзи съдбовен ден, видяхме. Как е възможно да са възстановили дизайна след подобно попадение?

Тя сама отговори на въпроса си.

— Чрез металомантия. С нейна помощ са построили отново формата и предназначението на всеки елемент от конструкта му. Трябва да е било изключително тежко и трудно. Но са имали на разположение две столетия и ресурсите на цял свят. Само че дори и металомантията не е била в състояние да възстанови най-крехките елементи. Те не са виждали конструкта в действие — продължи Малиен. — Дъното на машината на Рулке се нагорещяваше след полет.

— Аахимските конструкти не се нагорещяваха — спомни си Тиан. — Те преминаваха над сняг и лед, без да ги разтопят.

— Изглежда Витис изобщо не е открил тайната на полета. — Матахът се обърна. — Отивам да нагледам Кладенеца.

Занаятчията дори не забеляза оттеглянето й — беше потънала в мисли за летенето. Най-значимата тайна.

 

 

Тиан прекара цялото утро с конструкта, учейки се да го направлява. Беше по-трудно, отколкото изглеждаше, особено под напрежението, повеляващо й да бърза, но след няколко часа тя можеше да маневрира сносно.

Същевременно размишляваше над нещата, които аахимите й бяха разяснили за геомантията, и прочетеното в книгата на Нунар. Все по-ясно й ставаше, че някой от тях греши. Конструктът не беше проектиран да засича, още по-малко да използва, превъзхождащите излъчвания, а използваше слабо поле.

Няколко часа по-късно се появи изнурената Малиен. Тиан сподели мислите си с нея.

— Възможно е Нунар да е грешала и мощни полета да не съществуват — заключи тя.

Старицата бе приседнала на украсена пейка, затворила очи. Тъй като отговор не последва, занаятчията тихо я подкани:

— Малиен?

— Какво? — сепна се старицата. — Покажи ми книгата.

Тиан й показа въпросните пасажи.

Аахимската жена се замисли.

— Мисля, че зная как да изпробвам предположението ти. Почакай тук.

Тя се върна с два листа лъскав минерал, напомнящ слюда, но по-крехък. Малиен ги положи един върху друг, повдигна ги към светлината и започна да извърта горния лист, докато той не почернее.

— Направи си двойни очила от тях и си ги сложи, а после използвай амплимета, за да видиш полето.

Тиан изпълни заръката. Излъчването изникна около нея.

— Сега завърти горните лещи, докато почернеят — каза матахът. — Какво виждаш?

— Нищо. Полето изчезна напълно.

— Абсолютно нищо?

— Абсолютно нищо.

— Съсредоточи се, както когато се опитваш да доловиш далечно поле.

— Все още нищо.

— Прекалено си напрегната. Отпусни се. Остави се на енергията. — Възрастната жена доближи ръце над главата й.

Тиан се опита. Една от лещите се раздвижи, пропускайки частица от пъстроцветността на полето. Занаятчията я настрои обратно и видя нажежен до бяло кръст, изграден от пресичането под прав ъгъл на три плоскости. Тя възкликна високо, при което очилата се изместиха. Но видяното бе достатъчно, за да й покаже истината.

— Видях! — възторжено каза тя. — Мощните излъчвания съществуват. — Тиан започна да се смее.

— Какво видя? — напрегнато запита Малиен.

Тиан й отговори с особено удоволствие.

— Витис не би могъл да използва превъзхождащите полета, защото аахимите не знаят как.

— Не разбирам. Ела, седни. Обясни ми.

— Аахимите винаги се държат толкова арогантно. И не се поколебават всички около тях да осъзнаят първенството им. Ти също не правиш изключение, Малиен. Но в случая те дори не използват полето на възловата точка, а слабите местни полета.

— Полетата на напрежение — сухо каза старицата. — На Аахан те са силни, но тук са слаби.

— Аахимите не знаят толкова, колкото знаем ние — победоносно заяви Тиан.

— Пази се от гордостта! — раздразнено се тросна Малиен.

— Неоправданата гордост е още по-опасна — не й остана длъжна младата жена. — Аахимите не биха могли да изработят летящ конструкт, защото полетът изисква мощ, каквато само превъзхождащите полета са в състояние да предоставят. И, естествено, способността те да бъдат откривани.

— Но след като тайната се разчуе, те скоро ще узнаят. Значи твърдиш, че можеш да накараш конструкта да полети?

— Готова съм да опитам.

— Вложи голямо старание в опита си.

— Нещата влошават ли се?

— Амплиметът продължава да общува с Кладенеца. А Кладенецът черпи енергия отнякъде и бързо се размразява. Не мога да допусна това.

— Тоест?

— Или амплиметът трябва да бъде отнесен, или трябва да го унищожа, каквито и да са последиците.