Йън Ървайн
Тетрарх (59)

Тридесет и едно

— Днес ли ще започнем да търсим Мюли?

Нетърпението сияеше в очите на Юлия. Тя бе задавала този въпрос в продължение на седмица, обичайно в най-неподходящия момент от деня. Всяка нощ бе претърсвала модела си за него, но не бе открила нищо. Не бе престанала да мисли и за Ниш, само че него нямаше как да подири — механикът не се появяваше в решетката й.

— Не днес, Юлия — рече скрутаторът в разсеяния тон, с който родител се обръща към мрънкащо хлапе. — Точно сега съм зает с войната.

Но Юлия не беше дете и не понасяше да се отнася така с нея. Очите й помръкнаха. Тя хвърли отровен поглед към Флид и му обърна гръб. Вратата на стаята й се затвори безшумно.

— Чувства се предадена — каза Иризис. — А аз се чувствам виновна. Обещах й.

— Разбирам я, но какво бих могъл да направя? Не мога да тръгна да обикалям из Лауралин, за да може тя да търси брат си. Нямам време дори да се почеша.

— Много добре зная това, Ксервиш. И все пак…

— Ти цяла седмица обикаля из града и разпитва за него. А аз заръчах на Мас да се оглежда за Мюли. За момента това е всичко, което мога да направя.

Юлия упорито отказваше да сътрудничи, когато беше сърдита. Иризис горещо се надяваше да не изникне нужда от услугите на перцептора. Не и докато не откриеха Мюли.

 

 

Всички бяха толкова заети, че Иризис рядко зърваше скрутатора повече от веднъж дневно. Съветът дислоцираше силите си от седмици. В настоящия момент шестдесет хиляди войници се намираха на дни път от Снизорт, подкрепяни от седем хиляди кланкера. Много от машините бяха усъвършенствани модели с по-добри оръжия, само че пак щяха да станат безполезни, ако полето изчезнеше. Без кланкери, дори и армия с такава численост не можеше да поеме срещу двадесет и петте хиляди лиринкси, намиращи се в Снизорт.

— И това е без да включваме аахимите. — Флид не спираше да крачи напред-назад по верандата, изкопчил нищожна почивка от безкрайните заседания. Иризис никога не го бе виждала толкова напрегнат. Той не можеше да се задържи на едно място дори за миг. — Ако те се присъединят към лиринксите, с нас е свършено. Струва ми се, че дори и отсега е така.

— Какво искате да кажете?

— Нещо не е наред.

— Какво?

— Мисля, че Снизорт е клопка, в която ние се каним да скочим и с двата крака.

— Все още не е късно да се отдръпнем.

— Сторих всичко по силите си, за да избегна това сражение, но заповедите на Гор са конкретни. Дори и ако изберях да ги наруша и заповядах отстъпление, това ще нанесе съкрушителен удар върху духа на бойците. Освен това е възможно лиринксите да са предвидили и подобно действие от наша страна.

— Къде са разположени аахимите в момента? — попита Иризис.

— Напредват през Боргистри и Алмадин, а също и Ооло и Нихилнор, според последните ни сведения.

— Мога ли да ви помогна с нещо?

— От теб ще искам да научиш колкото се може повече за полето и начина, по който излъчването му се променя. Перквизиторе, би ли донесла картата на Снизорт?

Фин-Мах я разгърна.

— Възловата точка не е разположена точно на територията на Снизорт, а няколко левги южно, под земята.

— Под земята? — навъси се Ксервиш Флид.

— Моят предшественик я е нанесъл преди години, заедно с околните възлови точки. Обичайно възлите се асоциират с известна географска проява: хълм, вулкан, каньон, разлом… Но не и този.

— Какъв е теренът там?

— Хълмист. Ниски хълмове.

— Има ли варовици?

— Да.

— Мини, пещери?

Фин-Мах сви рамене:

— Не са ми известни.

— Това не ни помага особено — рече скрутаторът. — Отиди до възловата точка, Иризис. Вземи и Юлия със себе си и вижте какво ще откриете. В настоящия момент полето е по-слабо от пристигането ни, което означава, че лиринксите извличат още повече енергия. Потърси и следи от възлопресушител.

— Но този участък се намира в лиринкска територия. Как ще стигнем до него?

— Въздухоплавът ще те спусне тази нощ. Ще дадеш знак, когато сте приключили с работата си, но за всеки случай бъдете готови и за самостоятелно прибиране.

Иризис се надяваше, че няма да й се наложи да прилага подобна готовност. Възловата точка се намираше на двадесет левги северно от Госпет, поне пет дни път през такъв терен — в най-оптимистичния вариант, включващ сътрудничеща Юлия. Нещо, което не бе твърде вероятно.

 

 

Двете прекараха половината пълнолунна нощ из територията на възловата точка. Никакъв белег върху повърхността не указваше същинското й местонахождение, но тя бе източник на едно от най-силните излъчвания, които Иризис бе усещала. Полето се простираше почти двадесет левги във всички посоки, преди да започне да се припокрива с излъчванията на по-далечни и по-слаби възли. Самата възлова точка бе дребна, не повече от хиляда крачки в диаметър. Като жълтъка на яйце, обграден от отслабващото лъчение на белтъка.

— Виждаш ли някакви следи по земята? — питаше Иризис за (струваше й се) стотен път. — Ями, дупки?

— Не — отвърна Юлия.

— Усещаш ли възлопресушител наблизо?

— Не! Уморена. Да спя искам.

В последно време Юлия винаги изглеждаше изморена. Поредната тревога, струпала им се на главата.

— Още малко. Почти сме готови — каза Иризис.

Спътницата й промърмори нещо грубо, но продължи. Юлия усещаше формата на излъчването, а Иризис си отбелязваше измененията. Когато приключиха, до зазоряване оставаха само няколко часа.

— Има ли нещо тук, Юлия?

— Не. Трябва да спя.

— Полегни още сега, ако искаш. Свършихме.

Иризис даде уговорения сигнал, но отговор не последва. Надяваше се, че няма да им се наложи да поемат пеш — Западният път, първото място, от което можеха да се надяват, че ще бъдат прибрани от последваща мисия, се намираше далече. Трудно щяха да останат незабелязани толкова дълго на вражеска територия.

Свършената от тях работа само затвърди подозренията й. Източникът на полето се намираше дълбоко под земята и наблизо не можеше да има възлопресушител, иначе Юлия щеше да го е усетила. Сега им се налагаше да продължат претърсването с помощта на въздухоплава и да се надяват, че ще се натъкнат на видими особености от рода на хлътнала земя или неочаквано избликнали горещи извори. Юлия трябваше да съсредоточи търсенето си в определена зона.

Иризис прекара остатъка от нощта в напрегнато чакане. Въздухоплавът не се появи. На разсъмване Юлия се събуди внезапно, за да повърне, а после се сви под сянката на едно дърво, отказвайки да помръдне. Денят бе същински кошмар за Иризис.

Веднага след смрачаване тя повтори сигнала. Само след минути въздухоплавът се появи.

— Къде по дяволите бяхте снощи? — попита Флид, докато тя се качваше в гондолата.

— Точно тук! — остро отвърна тя. — Чакахме да ни вземат.

— Екипажът е обиколил мястото стотина пъти, но не е съумял да ви намери. Вдигнаха ме от леглото.

— Бедният. Сигурно са прелитали над погрешно място.

— Не виждам как биха могли. Ориентирали са се по полето. Открихте ли възловата точка?

— Открихме я и я картографирахме. Тя е малка и кръгла, с широко излъчване. Но не открихме следи от възлопресушител.

— Може би използват енергията за плътоформиране и затова полето е слабо. — Флид се обърна към перцептора. — Юлия?

— Да — тихо отвърна тя.

— Какво ти е?

— Лошо!

— Можеш ли все още да виждаш модела си?

— Разбира се! — презрително каза Юлия.

— Питам, защото не можеше, когато изгубихме Ниш — промърмори скрутаторът. — Искам да се оглеждаш за възлопресушител по обратния път. Можеш ли?

— Уморена!

В последните няколко дни Юлия се държеше неизменно грубо със скрутатора.

— Все пак искам да погледнеш. Става ли?

По-рано тя се бе изправяла срещу него — неуспешно.

— Да, скрутаторе.

Полетяха по права линия към Госпет. Нощта бе красива, ясна. Навигаторът нанасяше напредъка им върху картата. Юлия не виждаше нищо. Всички бяха потиснати.

— Ами ако прелетим над Снизорт? — предложи Иризис. — Възможно е лиринксите да изхвърлят излишната енергия сред асфалтовите езера. Юлия може да засече нещо.

Той се замисли.

— Опасно е в толкова ясна нощ. Ще трябва да летим ниско, ако искаме да имаме шанс.

— Но…

— От друга страна, тези ями представляват идеалното място за пренасочване на енергия.

Прекосиха Снизорт от юг на север. Нощта бе задушна. Луната се отразяваше в мастиленочерните залежи, лъскави до огледалност. Иризис наблюдаваше Юлия.

— Нищо!

Въздухоплавът се обърна, за да поеме обратно.

— Лиринкс — провикна се пилот Хила.

Юлия се сепна. Лунната светлина освети страха в големите й очи.

— Всичко е наред, Юлия — каза Иризис. — Той е под нас. Ние можем да се издигнем по-високо от него.

— Вълни от плът! — провикна се Юлия и залитна.

Скрутаторът я подхвана и кресна на пилота да поеме към Госпет.

— Какво може да означава това?

Иризис бе виждала подобна реакция и преди, точно преди нападението над лиринкските ледени куполи.

— Означава, че лиринксите в Снизорт плътоформират.

— Вече знаем това. Но какво плътоформират?

— Тиан — прошепна Юлия.

Иризис и скрутаторът се спогледаха.

— Сигурна ли си, Юлия?

Това питане бе излишно. Дребната жена никога не грешеше.

— Какво прави Тиан?

Юлия не отговори. Тя дишаше тежко.

— Още от сутринта й е лошо — каза Иризис.

Тя и Флид отново се спогледаха.

— Интересно — рече скрутаторът, — дали тя и Ниш не са се плътоформирали взаимно?

— Това би обяснило много неща.

Остатъкът от пътуването премина в мълчание. До приземилия се въздухоплав дотича Фин-Мах и настойчиво започна да шепне в ухото на скрутатора. Флид кимна. Тя се прибра обратно.

Скрутаторът помогна на Юлия да слезе:

— Смяташ ли, че утре ще можеш да продължиш с търсенето на възлопресушителя?

— Намерих го — изсумтя дребната жена. — Уморена. Лягам.

— Какво? Къде? — в един глас извикаха Иризис и Ксервиш Флид.

— Смолни ями. Когато лиринксът се появи. Под земята. Дълбоко. Много странен.

Флид хвърли кос поглед към Иризис.

— Какво искаш да кажеш, Юлия?

Запитаната мълчаливо се отдалечи. Скрутаторът се затича и пред прага я хвана за ръката.

— Юлия?

— Включва се и се изключва. — Тя се отскубна и бързо пое по коридора.

— Това добро или лошо е? — рече Флид. — Във всеки случай го открихме точно навреме.

— Защо? Какво има пък сега?

— Аахимите вече се виждат на хоризонта — конструктите им се равняват по численост на нашите кланкери. Несъмнено и останалите от тях са на път.

— Срещу нас или в наша подкрепа пристигат?

— Ще ми се да знаех! Сега мълчи, трябва да помисля.

Заедно с Фин-Мах прекараха оставащото време от нощта на верандата.

— Излиза, че лиринксите са пленили Тиан — каза Флид. — Как се е стигнало до това?

— Още не съм открила — отвърна Фин-Мах. — Мас се опитва да узнае.

— По-важно е — рече Иризис, — какво общо има тя с плътоформирането им?

— В Калисин са използвали таланта й. Може би тук правят същото.

— Но какво създават там долу?

Фин-Мах се приведе в стола си:

— Не зная, но от нещата, които Мас е успял да научи от поробените им човеци, узнах, че са близо до целта си.

— А тя е?

— Предимство, което да им осигури победата — каза Флид. — Времето ни изтече. Ще трябва да нападнем Снизорт. И то скоро.

— Какви са шансовете ни?

— Да спечелим тази битка? Без помощ, малки.

Фин-Мах се раздвижи неспокойно.

— Има и нещо друго…

— Да? — подкани скрутаторът.

— Витис все още издирва Тиан и летящия конструкт. Той промени всичките си планове, за да я намери. А тя…

Бавната въздишка на Флид разтрепери пламъците на свещите.

— Разбира се. А ние знаем къде е тя. Виждам възможност.

— Не — невярващо каза Иризис. — Възнамерявате да…

— Какво е един живот, чийто и да е живот, пред човечеството?

 

 

Два дни по-късно се появи първата флотилия конструкти, най-голямата. Шест хиляди машини се настаниха на лагер южно от Снизорт, където Западният път прекосяваше река Зорт над каменен мост със седем арки. Скрутаторът и Иризис ги наблюдаваха от въздухоплава.

— Тревожна гледка — отбеляза Ксервиш Флид, отделяйки далекогледа от окото си. — Тези конструкти…

— Неимоверно превъзхождат кланкерите ни — довърши Иризис.

— Във всяко едно отношение, дори и откъм удобство.

Войниците наричаха кланкерите костомелачки, защото във въпросните машини се пътуваше изключително неудобно, дори и върху хубав път. И освен това често се разваляха. В конструктите, плъзгащи се над земята, движението сигурно не се усещаше.

— Да видим какво ще успеем да постигнем с предводителя им — каза Флид. — Предвид нещата, които съм чувал за този Витис, не мога да кажа, че оставам оптимист.

В рамките на следващата седмица бяха изпратени пет делегации. Многочислеността на назначените шпиони остави Иризис с впечатлението, че цял Госпет работи за скрутатора. Малцина се върнаха. Витис отказваше да приема. И никой не знаеше какво става. В един ден се говореше, че той се е съюзил с лиринксите, на следващия вече им готвеше война, със или без човешка помощ. Други слухове твърдяха, че аахимите само чакат сигнал, за да нанесат съкрушителен удар върху Сантенар. Само едно нещо бе сигурно — той търсеше Тиан. Малки групи конструкти обхождаха околните територии, за да събират информация.

— Време е да посетя Витис лично — каза накрая Флид.

— Ами ако той не иска да се среща с вас?

— Не възнамерявам да му предоставя възможност да откаже. А веднъж говоря ли с него, смея да кажа, че той ще прояви голям интерес към откритието на Юлия.

— За възлопресушителя ли? — попита Иризис.

— Не споменавай това! Тиан е ключът. Открием ли нея, ще намерим и летящия конструкт. Тогава ще можем да спечелим войната сами. А може и да предложим машината на Витис в замяна на съдействието му. И в двата случая резултатът е еднакъв.

— Но може да бъде злощастен за Тиан.

— Същото се отнася и за всички нас.

 

 

Генералите настояваха да изпратят ескадрон кланкери, за да демонстрират сила, но скрутаторът категорично отхвърли тази идея.

— Техните конструкти многократно превъзхождат машините ни — рече Флид. — Подобен ход само би подчертал невъзможността ни да преговаряме от равностойна позиция. В никакъв случай не бива да изглеждаме слаби или недодялани.

— Тогава? На коне ли ще отидем? — каза генерал Там. — Или пеш, та съвсем да заприличаме на просяци?

— Ще се спуснем с въздухоплава — отвърна скрутаторът. — Равни, но различни. Те имат превъзходство по земя, но не са овладели небето, макар че страшно им се иска.

— Възнамерявате да се спуснете невъоръжен насред вражеския лагер? — попита генералът. — Не мога да…

— Те не са врагове. Поне все още. А невъоръженото приближаване е най-безопасният начин да се приближиш към аахимска армия.

— Един прибързан или недисциплиниран войник би бил достатъчен, за да унищожи въздухоплава, вас и всичките ни надежди.

— Убеден съм, че сред войниците на Витис няма недисциплинирани.

— С изключение на онзи, който убил малката Хани — промърмори под носа си Иризис. Защо Флид беше толкова упорит?

Въздухоплавът бе почистен до блясък, а целият му екипаж бе издокаран с нови униформи. Посланиците се качиха на борда (сред които присъстваха Иризис и Юлия) и машината бавно се понесе към аахимския лагер, разгърнала знамето на Съвета.

Гледката бе великолепна — хиляди конструкти, подредени с военна прецизност, за да оформят стените на голям седмоъгълник. Средата му бе запълнена със стотици палатки от серистожълто платнище и черна маркировка. Голямата командна шатра бе разположена в средата.

Конструктите имаха сходни форми. Отличаваха се единствено по големина — срещаха се и съвсем малки, и чудовищни машини, способни да пренасят десетки войници. Всеки конструкт носеше оръжия. Всяко оръжие бе насочено към приближаващия крехък въздухоплав. Иризис затаи дъх, когато се понесоха над палатките.

— Приземи до голямата шатра — нареди Флид на Хила. — И каквото и да става, постарай се да не я блъснеш.

Хила сви устни и спусна машината с лекота, която би оставила непокътната черупката на яйце. Скрутаторът и останалите делегати слязоха. Иризис забеляза, че аахимските оръжия продължават да ги следят.

Насреща им се приближаваха трима аахими, гордо изправени. Те крачеха на известно разстояние един от друг.

Витис хвърли бърз преценяващ поглед към въздухоплава.

— Забележително превозно средство. — Той протегна ръка към скрутатора. — Аз съм Витис от клан Интис, Първи клан. Аз водя народа си, в мир и във война.

Къдрокосата жена от дясната му страна се намръщи. Лицето на третия аахим запази предпазливата си безизразност.

— Ксервиш Флид, скрутатор на Ейнунар, представляващ Съвета на скрутаторите във военно време. Мир не сме имали в продължение на сто и петдесет години. Готови сме да се борим още толкова, ако се наложи.

— Колко дълго може да остане във въздуха машината ви? — небрежно попита Витис. — На принципа на отблъскване ли функционира?

— На по-елементарен принцип. Мехът е пълен с газ, който е по-лек от въздуха. Добиваме го от мини.

— Аха — каза Витис и се извърна.

Дали бе впечатлен от простотата, почуди се Иризис, или това бе израз на презрение?

Бяха представени останалите участващи в преговорите. Те включваха генерал Там, адютантът му, Иризис и Юлия. Останалите аахимски първенци се представиха като Луксор, Триор и Минис. Всички се разположиха под платнище. Когато обичайните напитки бяха поднесени, Витис запита:

— Защо сте тук, скрутатор Флид?

— За да видя дали не можем да си бъдем от полза.

— Искате да поведем вашата война.

— Не, макар че няма да се преструвам, че помощта ви не би ни била от полза. Нашите видове са обединени от общо начало. Нима не би трябвало да…

— Проточовеците са легион! — изсумтя Витис. — А ние сме малцина. По-малко от сто и петдесет хиляди, сред които има много деца. От евентуален съюз с вас не бихме спечелили нищо. Но много бихме могли да изгубим.

— Ако лиринксите ни надвият, вие ще бъдете следващата им цел — вметна Флид.

— Очаква ги изненада, ако се опитат — сви рамене предводителят.

— Според последните ни изчисления тяхната бройка възлиза на повече от триста хиляди. Ако бъдат оставени необезпокоявани, тази численост ще се удвои за десет години.

Витис бе шокиран, но скри изненадата си добре.

— С конкретно предложение ли сте дошли? Днес ни предстои много работа.

Скрутаторът не реагира на тази грубост.

— Съществуват редица неща, които трябва да обсъдим, но първо: зная къде се намира занаятчия Тиан Лиз-Мар.

Витис подскочи като изстрелян от катапулт.

— Къде е тя?

— Ще ви кажа, ако се съгласите да ни помогнете.

— Значи познавате крадлата?

— Не лично, а чрез моята помощница, майстор Иризис Стирм от рода Стирм. Двете са споделяли една и съща фабрика в продължение на петнадесет години.

Витис прошепна нещо в ухото на Минис. Младият аахим бързо се отдалечи, за да се появи отново, следван от приведена фигура с оковани ръце.

Юлия, която носеше маска над очилата си, я изтръгна, погледна към затворника, изпищя и се хвърли към него, поваляйки го на земята.

— Ниш!

След дълга борба тя бе изтръгната от механика, който изглеждаше слисан. Отведена обратно до мястото си, Юлия не спираше да се взира в него. Хлар не гледаше към нея, а върху лицето му започваше да изниква изражение, до болка познато на Иризис. Ниш не бе реагирал с реципрочен ентусиазъм. Изглежда, че Юлия щеше да изтърпи поредно разочарование. Тя изглеждаше объркана, ядосана и предадена. Сякаш малко тревоги имаха досега.

— Смятахме, че си мъртъв. — Иризис взе ръката му и го огледа.

Механикът се засмя.

— Само ако знаеш какво преживях. Толкова се радвам да те видя, Иризис.

Тя го прегърна, което едва не предизвика сериозен инцидент. Юлия се изви, съскаща като разгневена котка. Флид умело пристъпи пред нея и докосна челото й с пръсти. Яростният блясък в очите й изчезна и дребната жена позволи да бъде отведена обратно на стола си, където се отпусна равнодушно.

— Каква затрогваща среща — вметна Витис, сбърчил устна.

— Скрутаторе — каза Ниш, докато се здрависваше с него. — Чух, че сте били отстра…

— По-добре съм от когато и да било — ловко го прекъсна Флид. — Ще говорим после.

Витис го изгледа подозрително.

— Ти какво правиш тук, Ниш? — продължи скрутаторът.

— Помагах на Минис да намери Тиан.

— Без успех! — злобно добави аахимският предводител.

— Щяхме да сме я заловили, ако на Минис бе позволено да последва препоръката ми! — остро отвърна Ниш.

— Мълчи или ще те изпратя обратно в килията ти. — Витис отново се обърна към скрутатора. — Къде е малката крадла?

— Ако имате предвид Тиан, то…

— Какво ще искате в замяна? — прекъсна го аахимът.

— Подкрепата на аахимите — отвърна Ксервиш Флид.

— Искате невъзможно висока цена, а предлагате малко в замяна. Като всички от вида ви.

— На глупак ли ви приличам, Витис? Летящият конструкт струва колкото хиляди от вашите. Ако не беше така, нямаше да прекратите инвазията си, за да се впуснете в подобно отчаяно дирене.

— Както сам казвате, действително е много ценен за мен. И още по-ценен за вас, предвид настоящата ви ситуация. Тогава на какво се дължи тази готовност да ми го отстъпите? Надушвам измама. Или човек, толкова слаб, че не може да си послужи с този конструкт. Вие сте отчаян, скрутатор Флид, а отчаяните не могат да си позволят да отправят искания.

— Техниците ми скоро ще приключат с разучаването на летящия конструкт и ще разберат как да построят още машини. Щом не желаете да си губите времето с мен — спокойно рече Ксервиш, — така да бъде. Приятен ден.

Той учтиво кимна към Триор, Луксор и Минис, сетне се изправи.

След моментно колебание Витис каза:

— С радост ще преговарям с вас, скрутаторе, ако постигнем съгласие. Но трябва да получа гаранция, преди…

— Думата ми е единствената гаранция, която съм в състояние да ви предоставя. Ако това не е достатъчно, не виждам как бихме могли изобщо да говорим за споразумение.

— Какво предлагате?

— Летящия конструкт в замяна на аахимското съдействие до сразяването на лиринксите. А аз ще получа Тиан и слугата си Ниш.

— Негодника ви отстъпвам веднага. Надявам се да ви създава по-малко проблеми, отколкото създаваше на мен. Но за останалото не мога да се съглася. Летящият конструкт е аахимска собственост.

— Тиан го е сглобила от частите на машини, изоставени в Тиртракс. Би могло да се каже, че конструктът е нейна собственост.

— Не и по законите на нашия свят.

— Вече не се намирате на Аахан.

— Конструктът е бил взет от аахимски град.

— Техните закони не са ваши.

— Още по-малко пък ваши!

— В такъв случай правото на собственост трябва да бъде определено от Малиен, матах на Тиртракс, която се сприятелила с Тиан и несъмнено й е помагала да сглоби конструкта.

Витис изглеждаше втрещен.

— Тиртракс беше празен! Никой не се отзова на сигнала на стражите.

— Малиен се е приготвяла да слезе в Кладенеца.

— До този момент Малиен не се е появила — остро каза Витис. — Ако изобщо тя съществува. В правото си съм да получа летящия конструкт.

Триор скочи, но един от помощниците й прошепна нещо в ухото й и я разубеди.

— Не бих ви посъветвал. — Флид дребнееше пред високия аахим, но не му отстъпваше по заплашително излъчване. — Няма как да пропуснем факта, че вие дойдохте в нашия свят непоканени и не като приятели.

— Собственият ни свят умираше — рече Витис. — Нямахме избор.

— Да, но дойдохте готови за война.

— Кой не би? Празнотата не е място за беззащитните.

— Вие прогонвахте нашите посланици и се отнасяхте с недопустимо презрение към тях. Разхождате се навсякъде, където си поискате, без да признавате ничия друга власт. Това не са действия на миролюбие. Искам да зная какви са намеренията ви.

— Оцеляване! — изръмжа Витис.

— Тоест, искате част от Сантенар — Флид му отвърна в същия тон. — Ако това е намерението ви, бъдете така добър да го заявите в прав текст.

Витис се надигна:

— Ще правя каквото…

Триор пристъпи пред него, а когато предводителят понечи да я изтласка встрани, тя просъска нещо, накарало го да отскочи назад.

— Скрутатор Флид — поде тя, — бъдете уверен, че идваме с мирни и приятелски намерения. И освен това осъзнаваме родството си с проточовеците. Вие сте понесли неимоверни страдания и жертви във войната с лиринксите, ала нашите мъки ги надвишават. От нарушаването на Забраната преди двеста от вашите години Аахан се разкъсва изпод нозете ни. Девет десети от аахимите погинаха. Всичко, което сме създали в течение на десет хиляди години, е изчезнало. Остава само това, което виждате пред себе си. Вие имате Сантенар. Ние нямаме нищо. И кой е отговорен за това бедствие, връхлетяло Аахан?

— Силите на природата, пред които и най-великите изсред нас са принудени да сведат глава в смирение.

— Забраната бе нарушена на Сантенар — продължи Триор, подчертавайки всяка сричка. — Това нарушаване причини гибелта на света ни. Сантенар разруши Аахан. Сега Сантенар трябва да се погрижи за бежанците от погиналия мир. Дължите ни свят, скрутатор Флид. — Тя го погледна в очите. — Но ние ще се задоволим и с половин.

За момент дори Ксервиш Флид остана безмълвен. Седящата до него Иризис не можеше да повярва на наглостта им. Нима аахимите наистина вярваха, че човечеството ще им даде Сантенар? Или че самите те са достатъчно силни, за да го заграбят? Надали беше така, иначе този разговор изобщо нямаше да се провежда. Очевидно това беше блъф.

— Проблемите на всички светове произтичат от Златната флейта — каза Флид. — И вие много добре знаете това. А тя бе изработена на Аахан, с аахимска помощ. Самият Тензор е участвал в изработването й.

— Проблемите водят началото си от открадването на флейтата и донасянето й на Сантенар. За това носи отговорност проточовекът Шутдар. Забраната също е негово дело.

— Не и според моето разбиране за Историите — възрази скрутаторът. — Но от подобни обсъждания нямаме никаква полза. В израз на приятелство и разбиране бяхме готови да ви предложим територия. Но ние не носим вина за сполетялата ви беда, нито имаме намерение да изслушваме подобни нелепи искания. Ние…

— Каква територия? — каза Витис, отново пристъпил напред. — Предложението идва малко късно.

— В съответствие с разкриването на истинските ви намерения. Бяхме готови да ви предложим Карендор, земята от източната страна на Сухото море.

— И смеете да се подигравате по такъв начин с нас, предлагайки ни пустиня? — кресна Витис. — В името…

— Истина е, че Карендор е суха земя. Но през нея протича река Труно с плодородните си крайбрежия. А потоците, стичащи се по склона на Сухото море, са достатъчни, за да напоят градина с дължина сто левги. Преди войната населението на Карендор възлизаше на милион. Понастоящем жителите му са по-малко, но пак ви надвишават.

— Тази земя е прекалено суха и безплодна. Няма да се съгласим на по-малко от всички територии, които лежат на юг от четиридесетия паралел. Половин Сантенар. Това е цената ни. И летящият конструкт, разбира се.

— И какво точно предлагате в замяна? — поинтересува се Флид.

— Помощта ни в предстоящата битка при Снизорт. Плюс коварната Тиан и мошеника Крил-Ниш Хлар.

— И това е всичко? Затруднявам се да видя разлика между вас и лиринксите. С изключение на тази, че те са честни противници.

Аахимите се вцепениха, очевидно дълбоко засегнати от думите на скрутатора.

— Подлагате на съмнение честността ни? — кресна Витис. — Вървете по дяволите. Предложението се оттегля. Ще съжалявате за тази обида, скрутаторе.

За момент Флид не знаеше какво да каже, но после се окопити. Той нямаше намерение да отстъпи.

— Вие не сте се отнесли честно с Тиан — меко каза той. — Какво основание имаме да очакваме, че и с нас няма да постъпите по такъв начин?

— Ще съжалявате, че сте наскърбили доброто ни име, скрутаторе.

— Убеден съм, че вие ще бъдете съжаляващите. Вие сте малка сила сред непозната земя. Запасите ви свършват. Всеки жител на Сантенар е ваш враг. Дори и да губехме по петима срещу всяка ваша жертва, ние бихме оцелели.

— Поне разкривате намеренията си — яростно заяви Витис, този път подкрепен от Триор и Луксор. — Истинският ви план е да унищожите аахимите. Бъдете уверен, че ще отвърнем на тази заплаха като един, скрутаторе. Борбата не ни плаши!

— Просто ви напомних очевидното. Бих ли могъл да получа механик Крил-Ниш Хлар?

— Не, не бихте. А сега изчезвайте, скрутатор Флид, за да не получите близка демонстрация на какво е способна малката ни сила.