Кристофър Прийст
Преобърнатият свят (30)

7

Извън града работата по полагането на релсите напредваше.

Когато се присъединих към бригадите, които монтираха линиите, повечето релси, намиращи се зад града, бяха извадени, и други екипи ги поставяха отново от горния край на дефилето надолу по дългата долина към гората. Атмосферата се беше разведрила; според мен заради успешното и необезпокоявано преместване на града далеч от реката. Освен това наклонът на следващия участък беше в наша полза. Щеше да се наложи да използваме кабелите и анкерите, за да се преодолеят последиците от центробежната сила, която се усещаше дори тук.

Чувствах се някак особено да стоя на земята край града и да гледам как се простира във всички посоки върху равнината. Сега знаех, че такива забележимо хоризонтални линии не съществуват; при оптимума, който според необятната скала на този свят не се намираше чак толкова далеч, земята на практика беше наклонена на цели четирийсет и пет градуса на север. Но дали усещането беше по-различно от това да живееш на повърхността на един сферичен свят като планетата Земя? Спомних си, че в училището прочетох една книга, написана на някакво място, наречено Англия, която разказваше за същото това място. Книгата беше за малки деца и описваше живота на едно семейство, което планираше да емигрира на друго място, наречено Австралия. Децата в книгата вярваха, че там, където отиват, ще бъдат с главата надолу и авторът се беше постарал да обясни как всички точки върху една сфера изглеждат в отвесно положение заради гравитацията. Същото ставаше и в нашия свят. Бях и на север и на юг от оптимума, и винаги земята изглеждаше хоризонтална.

Тежката работа по железопътните линии ми харесваше. Хубаво беше отново да използвам тялото си и да не ми остава време да мисля за нещата, които ме подлудяваха.

Оставаше да оправя една голяма бъркотия: Виктория.

Трябваше да я видя, колкото и неприятна да беше срещата, и исках да изгладя нещата бързо. Докато не говорех с нея, независимо от резултата, нямаше да се чувствам спокойно в града.

Вече бях свикнал да приемам физическото обкръжение на града. Малко въпроси оставаха без отговор. Разбирах как и защо се движи градът, знаех за многото неуловими опасности, които го очакваха, ако той някога прекратеше пътуването си на север. Знаех, че градът е уязвим и точно в този момент беше застрашен от нови атаки, но на това положение скоро щеше да се сложи край.

Само че нищо от това не можеше да разреши личната криза, причинена от раздялата с едно момиче, което бях обичал само за няколко дни, както ми се струваше.

Открих, че като член на гилдията имам право да присъствам на съвещанията на Съвета на навигаторите. Не бях задължен да участвам активно, но можех да наблюдавам заседанието като зрител.

Казаха ми, че ще има съвещание и реших да присъствам.

Навигаторите се събираха в малка зала, разположена точно зад главната квартира на Навигацията. Срещата беше непринудена. Очаквах повече церемониалност и тържественост, но тъй като се взимаха жизненоважни решения за управлението на целия град, атмосферата беше по-скоро делова. Навигаторите влязоха в залата и заеха местата си около масата.

Присъстваха двама Навигатори, които познавах по име, Олсън и МакМахон, както и още тринайсет.

Първият обсъждан въпрос беше военното положение навън. Един от Навигаторите се изправи, представи се като Навигатор Торене и докладва стегнато за ситуацията в момента.

Пазителите на реда бяха открили, че в непосредствена близост до града все още има поне стотина местни мъже, повечето въоръжени. Според военното разузнаване, те бяха деморализирани, защото бяха понесли много жертви; това било, каза Навигаторът, в рязък контраст с духа на нашите войски, които смятали, че могат да отбият следващи атаки. Сега те разполагали с двайсет и една пушки, отнети от местните и малко муниции, взети също със сила. А в Гилдията за тракция открили метод за производството им в малки количества.

Втори Навигатор потвърди, че това е така.

Следващият доклад беше за състоянието на градската инфраструктура.

Проведе се продължителна дискусия какви възстановителни работи трябва да се предприемат и колко скоро да започнат. Споменаваше си, че вътрешните администратори са подложени на голямо напрежение и осигуряването на места за спане е от първостепенно значение.

Навигаторите се съгласиха, че приоритет има изграждането на ново спално крило.

Тази дискусия доведе естествено до по-значими въпроси, които живо ме интересуваха.

Доколкото можех да преценя, присъстващите Навигатори изказваха основно две мнения. Едните се обединяваха около идеята, че предишната политика на „затворен град“ трябва да бъде приложена отново, колкото е възможно по-бързо. Другите смятаха, че е изживяла времето си и трябва да бъде изоставена завинаги.

Струваше ми се, че това е изключително важен въпрос, който би могъл драстично да промени социалната структура на града… но това остана неуточнено в хода на дискусията. Да се откажем от „затворената“ система би означавало, че всеки, които израсне в града, постепенно ще научава истината за ситуацията, в която съществува градът. Това предполагаше нов начин на обучение и щеше да доведе до промени в правомощията на самите гилдии.

Накрая, след много призиви за гласуване и предложения за изменения, се пристъпи към гласуване с вдигане на ръце. С гласовете на мнозинството беше решено системата на „затворен град“ да не се въвежда отново за момента.

Последваха нови разкрития. От следващата точка от дневния ред излезе наяве, че в града има седемнайсет пренасочени жени, които бяха тук още преди първата атака на местните хора. Проведе се дебат какво трябва да се прави с тях. Събранието беше информирано, че жените искат да останат в града; веднага стана ясно, че нападенията може би са имали за цел да ги освободят.

Ново гласуване: трябва да им се разреши да останат в града, докато желаят.

Беше решено също така чираците вече да не бъдат посвещавани в тази длъжност чрез изпитанието отиване в миналото. То беше отменено след първото нападение, а сега някои от Навигаторите подкрепяха връщането му. Стана ясно, че дванайсет чираци са били убити в миналото, а други петима са в неизвестност. Решиха отмяната да остане в сила.

Всичко това ми беше много интересно. До този момент не съзнавах колко отблизо Навигаторите следят работата на системата. Не беше казано нищо конкретно, но членовете на някои гилдии считаха Навигаторите за група застаряващи педанти, които са скъсали с действителността. Някои от тях определено бяха в напреднала възраст, но работеха пълноценно. Забелязах, че има много празни места, предназначени за членове на другите гилдии, и си помислих, че би трябвало повече от тях да присъстват на съвещанията на Навигаторите.

Имаше още въпроси за решаване. Докладът, който двамата с Дентън изготвихме за терена на север, беше представен от Навигатор МакМахон. Той добави, че се провеждат още две проучвания на пет градуса по-далеч и резултатите ще станат известни след ден-два.

Участващите в събранието се договориха градът да продължи по временния маршрут, набелязан от Дентън и мен, докато не се намери по-подходящ.

Накрая, Навигатор Лукан повдигна въпроса за тегленето на града. Той каза, че от Гилдията за тракция предложили план за малко по-бързото му придвижване. Повторното достигане на оптимума щяло да бъде важна крачка за връщането на града към нормалното състояние и всички се съгласиха с това.

Според предложението трябва да се състави график за непрекъснатото му изтегляне. Това щяло да изисква по-добър контакт с Гилдията, отговаряща за железопътните линии, а рискът от скъсани кабели може би щял да нарасне. Но той твърдеше, че след изгарянето на моста ще имаме недостиг на така ценните запаси от релси и градът ще трябва да се изтегля на по-къси разстояния. Предложението на Гилдията за тракция беше северно от града да се полагат по-къси участъци от железопътната линия, а лебедките да работят непрекъснато. Периодично те щяха да бъдат спирани за основен ремонт и тъй като наклоните на бъдещата територия бяха до голяма степен благоприятни за нас, бихме могли да придвижваме града с достатъчно голяма скорост, за да се върнем при оптимума в рамките на двайсет-двайсет и пет мили от изтеклото време.

Малко бяха против този план, въпреки че председателят поиска подробен доклад. Резултатът от гласуването беше девет гласа „за“, шест — „против“. Когато докладът бъдеше представен, градът щеше да премине в непрекъснат ход веднага, щом е възможно.