Роалд Дал
Семейство Тъпашки (8)

Спагети с червеи

На следващия ден госпожа Тъпашка се промъкна в градината и изкопа от пръстта доста червеи, за да отмъсти на господин Тъпашки за историята с жабата. Тя подбираше големите и дългите и ги слагаше в ламаринена кутия, която отнесе обратно в къщата, скрита под престилката й.

В един часа госпожа Тъпашка сготви спагети за обяд и забърка червеите към спагетите, обаче само в чинията на мъжа си. Червеите не се виждаха, защото всичко бе покрито с доматен сос и посипано с настъргано сирене.

— Хей, спагетите ми мърдат! — възкликна господин Тъпашки, докато бучкаше тук-там с вилицата.

— Нов вид са — обясни госпожа Тъпашка, като хапна от своята чиния, в която, естествено, нямаше червеи. — Наричат се спагети „Гърч“. Много са вкусни. Изяж ги, докато са хубави и топли.

Господин Тъпашки започна да яде, като навиваше около вилицата си дългите връвчици, покрити с доматен сос, и ги тъпчеше в устата си. Скоро цялата му космата брада се омаза с доматен сос.

— Не са толкова добри, колкото обикновените — говореше той с пълна уста. — Прекалено са жилави.

— Аз смятам, че са вкусни — възрази госпожа Тъпашка. Тя наблюдаваше мъжа си от другия край на масата. Доставяше й огромно удоволствие да го гледа как яде червеи.

— Според мен са много горчиви — продължи господин Тъпашки. — Определено имат горчив вкус. Следващия път купи от другия вид.

Госпожа Тъпашка изчака, докато господин Тъпашки омете цялата чиния. После каза:

— Знаеш ли защо спагетите ти бяха жилави?

Господин Тъпашки избърса доматения сос от брадата си с края на покривката.

— Защо?

— И защо имаха гаден горчив вкус?

— Защо?

— Защото това бяха червеи! — извика госпожа Тъпашка и започна да пляска с ръце, да тропа с крака по пода и да се тресе от ужасен смях.