Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Роалд Дал

Заглавие: Семейство Тъпашки

Преводач: Богдана Паскалева

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: Повест

Националност: английска

Печатница: „Хеликс Прес“

Редактор: Велислава Вълканова

Художник: Куентин Блейк

Художник на илюстрациите: Куентин Блейк

Коректор: Снежана Бошнакова

ISBN: 978-954-8657-14-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2196

История

  1. — Добавяне

Госпожа Тъпашка

Госпожа Тъпашка с нищо не беше по-добра от съпруга си.

Разбира се, нейното лице не бе космато. Всъщност можем да съжаляваме за това, защото, ако имаше косми, те със сигурност щяха да скрият поне част от непоносимата й грозота.

Погледнете я!

gospoja.png

Някога виждали ли сте жена с по-грозно лице? Съмнявам се.

Най-забавното е, че всъщност госпожа Тъпашка не се бе родила грозна. На младини лицето й изглеждаше дори приятно. Но грозотата се разви у нея с годините, докато остаряваше.

Защо се случи така? Ще ви кажа защо.

Ако човек има грозни мисли, това постепенно започва да личи по лицето му. А ако грозните мисли го спохождат всеки ден, всяка седмица, всяка година, лицето става все по-грозно и по-грозно, докато накрая погрознее толкова, че едва ли бихте издържали да го гледате.

grozna.png

Човек, който има добри мисли, никога не може да бъде грозен. Дори ако носът ви е гърбав, а устата — крива, дори ако имате двойна брадичка, а зъбите ви стърчат навън, щом мислите ви са добри, те ще сияят по лицето ви като лъчи и вие винаги ще изглеждате прекрасни.

prekrasna.png

Нищо не сияеше по лицето на госпожа Тъпашка.

В дясната си ръка тя обикновено носеше бастун. Обясняваше на хората, че това се налага, защото на петата на левия си крак има мазоли и я боли, когато стъпва. Всъщност истинската причина да се подпира на бастун бе, защото с него можеше да удря разни неща, например кучета, котки и малки дечица.

А освен това госпожа Тъпашка имаше и стъклено око, което винаги гледаше в противоположната посока.