Роалд Дал
Семейство Тъпашки (30)

Семейство Тъпашки се смаляват

А там, отвъд, в ужасната си къща, господин и госпожа Тъпашки все още стоят със залепнали глави за пода в дневната.

— Ти си виновна! — изкрещя господин Тъпашки, докато махаше безпомощно с крака във въздуха. — Ти, дърта краво, първа започна да крещиш: „Ние сме с главата надолу! Ние сме с главата надолу!“.

— А ти първи предложи да застанем на главите си, за да бъдем в правилната посока, пъпчива свиня такава! — не му остана длъжна госпожа Тъпашка. — Никога повече няма да се освободим! Залепнали сме тук завинаги!

— Ти може и да си залепнала завинаги — каза господин Тъпашки, — обаче не и аз! Аз се махам!

Той започна да се гъне и извива, да се гърчи и мята, да се върти и да шава, да се криви и кълчи, но лепилото го държеше за пода толкова здраво, колкото някога държеше и горките птици за Голямото мъртво дърво. Господин Тъпашки си остана все така с краката нагоре, стъпил на главата си.

Обаче главите не са направени, за да стъпваме върху тях. Ако стоиш на главата си много дълго време, се случва нещо ужасно и точно от това остана най-изненадан господин Тъпашки. Тялото му беше толкова тежко, че главата му постепенно започна да потъва във врата му.

Скоро тя съвсем изчезна, скри се сред лоестите гънки на подпухналия му врат.

— СМАЛЯВАМ СЕ! — изхриптя господин Тъпашки.

— Аз също! — извика госпожа Тъпашка.

— Помощ! Спасете ме! Извикайте доктор! — запищя мъжът й. — За бога, аз СЕ СМАЛЯВАМ!

И точно това се случваше. И госпожа Тъпашка СЕ СМАЛЯВАШЕ! И този път не на шега. Случваше се съвсем наистина!

Главите им ПОТЪНАХА във вратовете…

Вратовете им започнаха на ПОТЪВАТ в телата…

А телата им започнаха да ПОТЪВАТ в краката…

А краката им започнаха да ПОТЪВАТ в стъпалата…

Една седмица по-късно, в един чудесен слънчев следобед, се появи човек на име Фред, който идваше да запише показанията на електромера. Тъй като никой не му отвори вратата, той надникна в къщата и видя на пода в дневната две купчини стари дрехи, два чифта обувки и един бастун. Нищо друго не беше останало от господин и госпожа Тъпашки.

И всички, включително и Фред, викнаха: „УРА!“.