Роалд Дал
Семейство Тъпашки (4)

Мръсотии в брадата

Както знаете, едно обикновено некосмато лице като вашето или моето просто се позацапва леко, ако не се мие достатъчно често, и в това няма нищо кой знае колко отвратително.

Обаче косматото лице е друга работа. В космите се заплитат разни неща, особено храна. Ние с вас можем спокойно да забършем гладките си лица с кърпа и скоро отново изглеждаме спретнато, обаче един косматко няма как да го стори.

Освен това, ако внимаваме, ние можем да ядем, без да се оплескаме с храна по цялото лице. Но косматкото не може. Наблюдавайте внимателно следващия път, когато видите космат човек да си яде обяда, и ще забележите, че дори да си отваря устата много широко, няма начин да пъхне лъжица телешка яхния или сладолед с шоколадов сироп, без да останат следи по брадата му.

Господин Тъпашки дори не си правеше труда да си отваря устата широко, докато яде. В резултат на това (пък и може би, защото никога не се миеше) в космите по цялото му лице имаше непрекъснато полепени стотици остатъци от някогашни закуски, обеди и вечери. Е, все пак не бяха големи парчета, защото по-едрите той избърсваше с опакото на ръката или с ръкава си, докато ядеше. Но ако се загледате отблизо (не че ще ви се прииска някога да го сторите), ще забележите мънички люспи от бъркани яйца, полепнали по космите, спанак, доматен сос, рибешки костички, кълцан пилешки дроб и какви ли не още отвратителни работи, които господин Тъпашки обичаше да си похапва.

Ако се вгледате особено отблизо (запушете си носа, дами и господа), ако се взрете дълбоко сред четинестите мустаци, щръкнали от горната устна на господин Тъпашки, вероятно ще откриете дори и по-едри неща, които не е успял да забърше с ръката си, неща, които са си стояли там в продължение на месеци, например зеленясало сирене или разкиснато парченце корнфлейкс, или дори слузеста опашка от консервирана сардина.

Заради всичко това господин Тъпашки на практика никога не огладняваше. Щом изплезваше език и го завърташе, за да опипа с него косматата джунгла около устата си, той винаги откриваше тук-там по някоя и друга вкусна хапка да си гризне.

Всичко, което искам да кажа, е, че господин Тъпашки беше отблъскващ смрадлив старец.

Освен това беше изключително страховит старец, както предстои да разберете.