Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Роалд Дал

Заглавие: Семейство Тъпашки

Преводач: Богдана Паскалева

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: Повест

Националност: английска

Печатница: „Хеликс Прес“

Редактор: Велислава Вълканова

Художник: Куентин Блейк

Художник на илюстрациите: Куентин Блейк

Коректор: Снежана Бошнакова

ISBN: 978-954-8657-14-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2196

История

  1. — Добавяне

Големият маймунски цирк „С главата надолу“

А сега да разкажем за маймунките.

Четирите маймунки, които обитаваха клетката в градината, бяха едно цяло семейство. Това бяха Мъгъл-Уъмп, жена му и двете им малки дечица.

maimuni.png

Но какво, за бога, правеха господин и госпожа Тъпашки с маймунките в градината си?

Някога, в далечното минало, и двамата работеха в цирка като дресьори на маймуни. Учеха маймунките на всякакви номера — да се обличат в човешки дрехи и да пушат лули, и още ред подобни безсмислици.

Сега, макар че и двамата се бяха пенсионирали, господин Тъпашки искаше все още да дресира маймуни. Мечтата му бе един ден да открие първия в света ГОЛЯМ МАЙМУНСКИ ЦИРК „С ГЛАВАТА НАДОЛУ“.

Това означаваше, че маймунките трябваше да правят всички неща с главата надолу. Трябваше да танцуват с главата надолу (стъпили на ръцете си и с крака във въздуха). Трябваше да играят футбол с главата надолу. Трябваше да балансират една върху друга с главата надолу. В тези случаи Мъгъл-Уъмп заставаше в основата, а на върха — най-малката маймунка. Дори се налагаше да ядат и пият с главата надолу, а това не е лесна работа, защото храната и водата трябва да минат през гърлото нагоре, вместо надолу, както обикновено. На практика е почти невъзможно, но маймунките трябваше да го правят, защото иначе изобщо не получаваха храна и вода.

На вас и на мен всичко това ни звучи доста тъпо. На маймунките също им звучеше тъпо. Те направо мразеха да вършат по цели дни всички тези глупости с ходенето с главата надолу. Замайваха се от непрекъснатото стоене на ръце часове наред. Понякога малките дечица маймунки дори припадаха, защото в главите им се събираше твърде много кръв. Но господин Тъпашки не се интересуваше от това. Продължаваше да ги дресира по шест часа на ден и ако не правеха каквото им се нареждаше, скоро пристигаше и госпожа Тъпашка с отвратителния си бастун.