Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Роалд Дал
Заглавие: Семейство Тъпашки
Преводач: Богдана Паскалева
Година на превод: 2010
Език, от който е преведено: Английски
Издание: Първо
Издател: Ентусиаст; Enthusiast
Град на издателя: София
Година на издаване: 2010
Тип: Повест
Националност: английска
Печатница: „Хеликс Прес“
Редактор: Велислава Вълканова
Художник: Куентин Блейк
Художник на илюстрациите: Куентин Блейк
Коректор: Снежана Бошнакова
ISBN: 978-954-8657-14-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2196
История
- — Добавяне
Големият маймунски цирк „С главата надолу“
А сега да разкажем за маймунките.
Четирите маймунки, които обитаваха клетката в градината, бяха едно цяло семейство. Това бяха Мъгъл-Уъмп, жена му и двете им малки дечица.
Но какво, за бога, правеха господин и госпожа Тъпашки с маймунките в градината си?
Някога, в далечното минало, и двамата работеха в цирка като дресьори на маймуни. Учеха маймунките на всякакви номера — да се обличат в човешки дрехи и да пушат лули, и още ред подобни безсмислици.
Сега, макар че и двамата се бяха пенсионирали, господин Тъпашки искаше все още да дресира маймуни. Мечтата му бе един ден да открие първия в света ГОЛЯМ МАЙМУНСКИ ЦИРК „С ГЛАВАТА НАДОЛУ“.
Това означаваше, че маймунките трябваше да правят всички неща с главата надолу. Трябваше да танцуват с главата надолу (стъпили на ръцете си и с крака във въздуха). Трябваше да играят футбол с главата надолу. Трябваше да балансират една върху друга с главата надолу. В тези случаи Мъгъл-Уъмп заставаше в основата, а на върха — най-малката маймунка. Дори се налагаше да ядат и пият с главата надолу, а това не е лесна работа, защото храната и водата трябва да минат през гърлото нагоре, вместо надолу, както обикновено. На практика е почти невъзможно, но маймунките трябваше да го правят, защото иначе изобщо не получаваха храна и вода.
На вас и на мен всичко това ни звучи доста тъпо. На маймунките също им звучеше тъпо. Те направо мразеха да вършат по цели дни всички тези глупости с ходенето с главата надолу. Замайваха се от непрекъснатото стоене на ръце часове наред. Понякога малките дечица маймунки дори припадаха, защото в главите им се събираше твърде много кръв. Но господин Тъпашки не се интересуваше от това. Продължаваше да ги дресира по шест часа на ден и ако не правеха каквото им се нареждаше, скоро пристигаше и госпожа Тъпашка с отвратителния си бастун.