Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 7 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2017)

Издание:

Автор: Роалд Дал

Заглавие: Семейство Тъпашки

Преводач: Богдана Паскалева

Година на превод: 2010

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: Повест

Националност: английска

Печатница: „Хеликс Прес“

Редактор: Велислава Вълканова

Художник: Куентин Блейк

Художник на илюстрациите: Куентин Блейк

Коректор: Снежана Бошнакова

ISBN: 978-954-8657-14-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2196

История

  1. — Добавяне

Госпожа Тъпашка се разтяга

Господин Тъпашки изведе госпожа Тъпашка навън, където вече беше подготвил всичко за голямото разтягане.

Беше си набавил сто балона и много метри канап.

Беше си набавил газова помпа, за да надуе балоните.

Беше прикрепил желязна халка към земята.

— Застани тук! — нареди той, като посочи желязната халка. След това завърза глезените на жена си за халката.

Когато направи всичко това, той започна да надува балоните с газ. Всеки балон беше завързан за дълга връв и щом господин Тъпашки го напълнеше с газ, балонът опъваше връвта и се издигаше нагоре. После господин Тъпашки завърза краищата на канапите за горната част от тялото на жена си. Някои завърза около врата й, други — под мишниците, трети — около китките, а четвърти — за косата й.

Скоро във въздуха над главата на госпожа Тъпашка се носеха вече петдесет шарени балона.

— Усещаш ли да те разтягат? — попита господин Тъпашки.

— Усещам! Усещам! — викаше старицата. — Разтягат, та знае ли се!

baloni.png

Мъжът й добави още десет балона. Те дръпнаха госпожа Тъпашка още по-силно нагоре.

Сега тя се намираше в почти безпомощно състояние. Тъй като краката й бяха завързани за земята, а ръцете й — опънати нагоре от балоните, госпожа Тъпашка изобщо не можеше да помръдне. Беше като затворник и господин Тъпашки възнамеряваше да си тръгне и да я остави в това положение за няколко дни и нощи, за да й даде да се разбере. Всъщност той тъкмо се канеше да се махне, когато старицата отвори уста и каза нещо изключително тъпо:

— Сигурен ли си, че краката ми са завързани както трябва за земята? — извика тя. — Ако тези върви около глезените ми се скъсат, направо можеш да ми кажеш довиждане!

И тъкмо това подсказа на господин Тъпашки втората гадничка идея.