Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2017)
Издание:
Автор: Роалд Дал
Заглавие: Семейство Тъпашки
Преводач: Богдана Паскалева
Година на превод: 2010
Език, от който е преведено: Английски
Издание: Първо
Издател: Ентусиаст; Enthusiast
Град на издателя: София
Година на издаване: 2010
Тип: Повест
Националност: английска
Печатница: „Хеликс Прес“
Редактор: Велислава Вълканова
Художник: Куентин Блейк
Художник на илюстрациите: Куентин Блейк
Коректор: Снежана Бошнакова
ISBN: 978-954-8657-14-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2196
История
- — Добавяне
Госпожа Тъпашка се разтяга
Господин Тъпашки изведе госпожа Тъпашка навън, където вече беше подготвил всичко за голямото разтягане.
Беше си набавил сто балона и много метри канап.
Беше си набавил газова помпа, за да надуе балоните.
Беше прикрепил желязна халка към земята.
— Застани тук! — нареди той, като посочи желязната халка. След това завърза глезените на жена си за халката.
Когато направи всичко това, той започна да надува балоните с газ. Всеки балон беше завързан за дълга връв и щом господин Тъпашки го напълнеше с газ, балонът опъваше връвта и се издигаше нагоре. После господин Тъпашки завърза краищата на канапите за горната част от тялото на жена си. Някои завърза около врата й, други — под мишниците, трети — около китките, а четвърти — за косата й.
Скоро във въздуха над главата на госпожа Тъпашка се носеха вече петдесет шарени балона.
— Усещаш ли да те разтягат? — попита господин Тъпашки.
— Усещам! Усещам! — викаше старицата. — Разтягат, та знае ли се!
Мъжът й добави още десет балона. Те дръпнаха госпожа Тъпашка още по-силно нагоре.
Сега тя се намираше в почти безпомощно състояние. Тъй като краката й бяха завързани за земята, а ръцете й — опънати нагоре от балоните, госпожа Тъпашка изобщо не можеше да помръдне. Беше като затворник и господин Тъпашки възнамеряваше да си тръгне и да я остави в това положение за няколко дни и нощи, за да й даде да се разбере. Всъщност той тъкмо се канеше да се махне, когато старицата отвори уста и каза нещо изключително тъпо:
— Сигурен ли си, че краката ми са завързани както трябва за земята? — извика тя. — Ако тези върви около глезените ми се скъсат, направо можеш да ми кажеш довиждане!
И тъкмо това подсказа на господин Тъпашки втората гадничка идея.