Сандра К. Роудс
В бурята на страстта (8)

Осма глава

На следващия ден Шарлот връхлетя в „Блек Стелиън“ и се закова на място, като видя, че Харис стои на бара при Тони. Преди да успее да потисне импулсивното си желание да се обърне и да излезе, Тони я видя.

— Ето я! — каза той и Харис се обърна.

Тя неохотно отиде при тях.

— Къде беше? — попита барманът. — Закъсня повече от час.

Шарлот погледна крадешком Харис и трепна вътрешно, като видя посинялото му око. По-добре беше, когато барът беше слабо осветен! Отмести поглед и заобяснява на Тони.

— Колата ми не запали и трябваше да взема автобуса.

Докато той я гледаше съчувствено, тя опита да потисне чувството си за вина. Колата й не запали по простата причина, че ключовете бяха в чантата, останала в автомобила на Гари, а Шарлот се сети за това едва когато стана време да тръгва за работа.

— С господин Джордан тъкмо щяхме да търсим някой да те замести — поясни Тони и й подаде таблата и парите за ресто. Когато Шарлот посегна да ги вземе, барманът изненадано погледна ръката й, а след това вдигна очи към Харис.

— Вие двамата снощи май сте били на едно и също парти! — засмя се Тони.

Шарлот се изненада от проницателността му и ръката й замръзна върху таблата. Сега Харис не може да си помисли, че тя е разказала на Тони за снощното фиаско! Шарлот погледна скришом Харис, когато той попита:

— И какво те кара да мислиш така?

Стреснат от резкия тон на шефа си, Тони пристъпи смутено от крак на крак.

— Ами… погледнете се! — не се осмели да посочи раните и синините на Харис, затова кимна към Шарлот. Младата жена имаше няколко одрасквания по ръката от острите сламки. Но най-голямо впечатление правеше яркото синьо-черно петно, което се виждаше под късия ръкав на блузата й.

Настъпи неловко мълчание и Шарлот усети, че Харис намръщено гледа ръката й. Смути се от погледа му и дръпна таблата от плота.

— Време е да започвам работа.

— Аз също — рече Тони, усетил напрежението във въздуха, за което се чувстваше виновен. Грабна няколко чаши и се зае да ги мие.

Шарлот понечи да се отдалечи, но Харис я спря. Докосна нежно синината на ръката й.

— Сандърс ли го направи? — попита намръщено.

Докосването му беше като огън, който сякаш размекна костите й и накара кръвта й да закипи. Погледна мъжа в очите и се опита да отхвърли предателски появилото се в нея желание.

— Да — прошепна тя.

Той стисна устни и за миг в очите му проблесна ярост.

— Е, тогава не съжалявам за това, което му направих — призна той зловещо.

Ръката му се задържа върху синината й. Докосването му беше успокояващо и Шарлот отново попадна в капана на неговия чар. Но магията се развали, когато той отдръпна ръка и погледна намръщено младата жена.

— Надявам се, че си запомнила този урок — отбеляза рязко. — Невинаги ще съм наоколо, за да те спасявам, така че следващия път, когато някой клиент те покани да излезеш с него, може би ще проявиш достатъчно разум и ще му откажеш.

— Това заповед ли е, господин Джордан? — раздразнено попита тя, жегната от неочаквания сарказъм.

— Може и така да се каже.

— Добре, тогава ще запомня — отговори троснато Шарлот и тръгна да обслужва масите си.

 

 

— Вече започва да става смешно. Хората ще си помислят, че тук имаме пункт за спешна помощ. — Шарлот вдигна глава и се извърна, за да види какво беше накарало Тони да направи тази забележка.

Зърна как Гари бавно си проправя път към една маса. Поне така си помисли тя. Лицето му беше така подуто и посинено, че не можеше да бъде сигурна. Едната му буза беше като патладжан — подута и синьо-виолетова. На носа му имаше лепенка, а дясното му око беше синьо и така подпухнало, че бе почти затворено.

Шарлот се обърна отново към бара и срещна изпитателния поглед на Тони.

— Това не е ли онзи, с когото говори снощи? — попита той.

За Бога, Тони има слонска памет!

— Може би. — Шарлот се престори, че не си спомня и сви рамене.

— Това сигурно е съвпадение, нали? — размишляваше Тони. — Той прилича на… Твоята ръка е цялата в драскотини и господин Джордан изглежда така, сякаш валяк го е газил!

Забележката не бе изречена като въпрос, но Тони всъщност опипваше почвата. Шарлот го погледна, раздразнена от любопитството му.

— Ще отида да взема поръчката му — рече припряно.

Вървеше с нежелание към Гари и съжаляваше, че няма как да избегне срещата с него. Но трябваше да си вземе чантата.

Когато стигна до неговата маса и успя да го огледа по-добре, усети, че враждебността й се изпарява. Наистина е имало сериозен бой. Горкият — сякаш го беше нападнал питбул. Всъщност Гари беше привлекателен, а освен това имаше и самочувствие на красавец. Самолюбието му сигурно е ужасно наранено, задето трябва да се показва така пред хората. Беше шокиращо, че Харис е пребил друго човешко същество до такава степен!

— Здравей, Гари. Какво да ти донеса?

— Здравей — промърмори той, без да я погледне в очите. — Не искам нищо. Дойдох само да ти донеса чантата. — Той се наведе до стола си и й подаде чантата.

Шарлот смутено я взе. Съжаляваше го. Беше нелепо след това, което се случи, но тя не можеше да не изпитва съжаление към него.

— Не искаш ли бира, или нещо друго?

— Не мога да пия без сламка — изфъфли той. — Ще се чувствам глупаво да пия тук бира със сламка.

— Е, щом е така… — Шарлот прехапа устни. — Ще тръгвам, имам работа. Благодаря ти, че ми донесе чантата.

— Това е най-малкото, което трябва да направя. — Той се изкашля смутено. — Аз… Дължа ти извинение за снощи. Не исках да ти направя нищо лошо. Нямаше да… Добре знаеш какви са леките момичета… Казват не, а всъщност нямат това предвид.

Няма да получи медал за разкаянието си, помисли си Шарлот и усети как враждебността й към него се връща. Може би наистина си е заслужил побоя, който Харис му е нанесъл.

— Аз имах точно това предвид. — Нямаше какво повече да му каже и тръгна към бара.

Почти беше стигнала, когато видя с периферното си зрение, че вратата откъм фоайето на хотела се отваря. Спасение! С новия клиент щеше да отложи срещата си с Тони и с неговото безкрайно любопитство.

Тя се обърна, за да посрещне новия клиент и застина.

Усмихната, Джанис отиваше право към масата на Гари! Шарлот я чу да казва:

— Събрах си багажа. Пиколото го занесе при колата. Ти готов ли си?

Загрижено хвана Гари под ръка и му помогна да се изправи. Поведе го към изхода — приличаше на квачка с пиленце.

— Наистина не трябваше да идваш с мен в града — смъмри го тя грижовно. — Щом се приберем вкъщи, веднага си лягаш.

Изумена, Шарлот видя как вратата се затвори след тях. След миг се обърна към бара. Тони също се бе втренчил във вратата. Когато младата жена приближи, той отмести поглед към нея.

— Ако не ми кажеш какво става тук, ще… — И отново погледна недоумяващо към вратата.

— Не знам нищо за това. — Той явно не й вярваше, въпреки че казваше истината.

Преди да започне пак да я разпитва, тя сложи таблата на плота и взе шепа монети от рестото.

— Ще пусна грамофона. Много е тихо тук тази вечер.

Но остана тихо, въпреки че грамофонът свиреше. Беше една от онези вечери, когато времето сякаш беше спряло и часовете едва-едва се влачеха с оловните си крака. През повечето време имаха по десетина клиенти, а понякога нямаше никой.

Докато учеше в университета, Шарлот обикновено използваше подобни вечери, за да чете, но сега беше във ваканция, така че само пускаше монети в грамофона.

Не можеше да си позволи подобно разхищение, но Тони се дразнеше от нейната потайност, а така й се удаваше възможност да стои далеч от бара.

По-късно се появи и много по-важна причина, за да не стои на бара. Към девет часа Харис се върна и седна на високите столове пред бара. Поръча си бира и прекара остатъка от вечерта, като се взираше в чашата си. Очевидното му униние, без да се споменава подутото му лице, късаха сърцето й. От друга страна, не можеше да се насили и да му съчувства само защото годеницата му го е изоставила. Това вече беше прекалено.

Тя пусна още една монета в автомата и отиде до бара, за да изпълни поръчката на единствения им друг клиент. Докато чакаше Тони да приготви питието, вниманието и беше насочено към Харис. Ръцете му — загорели и силни под навитите ръкави на светлосинята риза — бяха на плота. Имаше дълги пръсти с добре поддържани нокти. Дланите му бяха големи и силни, но тя знаеше, че могат да бъдат и безкрайно нежни.

— Защо трябва непрекъснато да пускаш тази противна музика? — изръмжа Харис и Шарлот гузно се сепна. Погледна го намръщено и му обърна гръб. Думите на песента се врязаха в съзнанието й и тя внезапно се почувства виновна. Дори не се беше замислила, че е пуснала една от малкото останали кънтри плочи и едва сега си даде сметка как му действа ужасната балада за изгубената любов.

— Занеси това и си тръгвай. Губим си времето, като стоим и двамата, когато няма клиенти — каза Тони и й подаде питието.

Шарлот се поколеба и погледна часовника си. Тони сигурно е забравил, че тя е без кола. Може би щеше да успее да хване следващия автобус, ако побърза.

— Да, добре. Ще го занеса и си тръгвам — съгласи се тя накрая.

— О, забравих, че не си с колата — рече Тони, когато тя взе таблата.

— Ще хвана автобуса.

— Сигурна ли си? — намръщи се Тони. — Минава единадесет часа, Чарли, малко е късно да се прибираш сама с автобуса. Най-добре ще бъде да останеш и като затворим, ще те закарам.

Шарлот се замисли. Сега, когато имаше възможност да си тръгне, не искаше да чака, докато затворят. Харис мълчаливо страдаше на края на бара и обстановката въобще не можеше да се нарече приятна.

От друга страна, не обичаше да се прибира с автобуса толкова късно. Самата мисъл за това я изнервяше.

Преди да успее да реши какво да прави, Харис се изправи и приближи.

— Аз ще закарам Шарлот — заяви той.

— Ти не…

— Това решава проблема — прекъсна я Тони облекчено.

Шарлот се ядоса и погледна раздразнено приятеля си, после стрелна гневно с очи Харис. Можеха поне да я попитат!

— Аз ще…

— Не е ли по-добре да сервираш това питие, преди ледът да се е разтопил — прекъсна я Харис. Тя вдигна поглед. Мъжът се усмихваше. — Успокой се. Може да те почерпя едно кафе, преди да те закарам. Ще те чакам в стаята на служителите.

Излезе, преди да успее да му каже да отиде на друго място, където е по-топло. Разгневена, тя грабна таблата и отиде при мъжа, който чакаше питието си.

Все още беше ядосана, като влезе в стаята на служителите. Харис беше седнал на една маса и разсеяно прелистваше старо списание. Щом Шарлот влезе, той го сложи настрана и я погледна въпросително.

— Ще взема такси. Не искам да ме откарваш до вкъщи. — Гласът й трепереше от яд. Без да дочака отговора му, тя се втурна към гардеробчето и извади дрехите си. Обърна се и срещна погледа на Харис.

— И защо не искаш?

— Защото… — Тя замълча, защото всъщност не знаеше, по-точно знаеше, но не можеше да му каже. Цяла вечер беше мрачен заради Джанис и сега искаше да се утеши с нея.

Той повдигна иронично вежда и на Шарлот изведнъж й хрумна извинение.

— Защото вече не излизам с клиенти. Заповед на шефа.

— Предполагам, заслужил съм го — рече той тъжно. Неговото признание подряза крилата й. Стоеше и го наблюдаваше разколебано. — Аз наистина искам да те закарам и — усмихна се язвително, — ако имаш нужда от разрешение, шефът ще го даде.

Изражението й беше непроницаемо, но всъщност изгаряше от желание да удължи срещата си с него. Лошото беше, че Харис можеше да бъде много обаятелен, когато пожелаеше, и докосваше в нея струна, която все още откликваше против волята й.

Беше дори по-привлекателен, като наклони леко глава и небрежно прокара пръсти през гъстата си коса. Очите му бяха мрачни и тъжни. Умората беше набраздила лицето му. Шарлот осъзна, че не може да му откаже.

— Толкова много ли искам, Шарлот? Не може ли просто да излезем да изпием по едно кафе, без да се караме и след това ще те закарам? И без закачки. Обещавам.

Тя безпомощно се вгледа в сивите му очи. Знаеше, че не може да устои на чара му. Беше влюбена в него. Знаеше, че той страда заради Джанис, но… Какво от това, че я използваше като заместител — някой, който да му прави компания в този труден момент? Шарлот съзнаваше, че отново ще я нарани, но кимна в знак на съгласие.

 

 

Някой би казал, че това е началото на една добра връзка, но би било преувеличено. През последвалите вечери двамата изпиха заедно много кафета в заведенията надолу по улицата от хотела. Но помежду им имаше преграда — предпазливостта, която им пречеше да се отпуснат напълно.

Разговаряха за живота си — само за настоящето, никога за миналото. Харис разказваше за работата си, за бъдещите си планове, а Шарлот — за училището и надеждите си за кариера.

Имаше теми, които избягваха по негласно споразумение. Джанис беше една от тях. Не се беше върнала във „Футхилс“, но много хора я бяха виждали в града, обикновено в компанията на Гари. Носеха се слухове за нея, но Шарлот усещаше, че не може да попита Харис какво е положението — а и той никога не спомена за годеницата си. Или може би вече не му беше годеница?

Джими беше друга избягвана тема. Шарлот искаше да поговори с Харис за стареца. Джими се беше превърнал в източник на постоянни тревоги за нея, тъй като имаше все по-големи празнини в паметта си и беше много объркан. Младата жена усещаше, че предстои голяма криза, но не искаше да го признае дори пред себе си. Нямаше нищо против да поговори за това с някого. Но когато се опиташе да подхване разговор с Харис на тази тема — да му каже истината за отношенията си с Джими — той винаги умело се изплъзваше.

Колкото и странно да беше, Харис избягваше да говори и за работата й във „Футхилс“. Той беше собственик на хотела и за него би представлявало интерес да знае какво става в бара, какъв е резултатът от нововъведенията му, но неизвестно защо мъжът не искаше да говорят за това. Винаги, когато Шарлот повдигаше въпроса, събеседникът й решително сменяше темата.

Независимо от тези пречки, двамата все пак разговаряха — нещо, което в миналото рядко бяха правили. През няколкото седмици на предишната си връзка бяха така обсебени от страстта си, че не намираха време да разговарят. Откакто се срещнаха отново, сякаш бяха прекарали по-голяма част от времето в кавги. Но сега от ден на ден Шарлот се привързваше все повече към Харис и любовта й към него се засилваше.

Платоничният характер на сегашните им отношения не я удовлетворяваше. Физическото привличане и желанието, което той събуждаше в нея, бяха все още силни както преди. Тя дори започна да се чуди дали той не е загубил интерес към нея в това отношение. Но един инцидент няколко вечери по-късно я убеди, че е сгрешила.

Той я изпращаше до паркинга на хотела, за да вземе колата си, когато Шарлот се спъна. Щеше да падне по очи, но мъжът я хвана през кръста и я предпази.

Изплашена, Шарлот спря за момент да успокои забързания ритъм на сърцето си и се облегна на гърдите на мъжа. Когато се съвзе и вдигна поглед, сърцето й се преобърна и отново започна бясно да галопира. Очите на Харис бяха потъмнели, в тях гореше желание, което не можеше да бъде отречено. Той я желаеше така силно, както и тя него. Младата жена навлажни устни, отметна глава и прошепна името му. Стомахът й се сви. Така силно й се искаше да я целуне, да облекчи болезнената й нужда от неговото докосване.

За една сякаш безкрайна минута той се взираше в умоляващите й очи, като се бореше с тяхната магия. Шарлот съзнаваше, че мъжът ще се предаде най-накрая, когато по съседната улица мина кола и писъкът на гумите разруши прекрасния миг. Харис рязко отдръпна ръка и отстъпи няколко крачки.

— Стана късно. По-добре да те изпратя до колата ти.

Обидена и раздразнена, Шарлот не помръдна, когато той пое към паркинга. Харис погледна през рамо, веждата му въпросително се повдигна и Шарлот побърза да го настигне.

Когато стигнаха колата й, той взе ключовете и отвори вратата. Шарлот се поколеба и го погледна, без да съзнава, че чувствата й са изписани на лицето. Устните й бяха разочаровано нацупени, а помръкналите й виолетови очи се открояваха на бледото и тъжно лице.

— Лека нощ — сподавено прошепна тя.

— Лека нощ — отвърна мъжът, като не й остави друга възможност, освен да се качи в колата. Почти беше влязла, когато Харис я хвана за китката и младата жена се обърна.

— Лека нощ, Шарлот — повтори той и я прегърна. Притисна я към гърдите си за няколко минути и сърцата им забиха в унисон.

Най-сетне той я освободи от прегръдките си.

— Трябва да направим нещо за нас — прошепна загадъчно. Бавно сведе глава и устните му докоснаха нейните в нежна сладка целувка.

Искаше й се да се потопи в него, да направи този миг безкраен, но твърде скоро мъжът нежно я отблъсна.

За миг погледите им се срещнаха, но Харис отклони очи.

— Лека нощ — каза още веднъж, някак отчуждено. — Внимавай по пътя.

Обърна се рязко, заобиколи колата и тръгна към входа на хотела. Шарлот го проследи с поглед. Светлината от лампите на паркинга очертаваше златист ореол около силуета му.

Мъжът стигна до входа и се обърна.

Смутена, Шарлот му махна с ръка, бързо влезе в колата и запали мотора. От това разстояние той едва ли е видял любовта и желанието, изписани на лицето й.

Измина само една пресечка от хотела, спря и отпусна глава на волана. Какво искаше да каже той с това, че трябва да направят нещо за тях двамата? Дали щеше да се раздели с Джанис и да премахне преградата помежду им? Или възнамерява да скъса с мен, мрачно се запита Шарлот.