Сандра К. Роудс
В бурята на страстта (12)

Дванадесета глава

Влязоха в хотела, задъхани и засмени. Кавгата им премина като разпръскващи се буреносни облаци. Слънцето, което сякаш следваше промяната в техните отношения, отново изгря, независимо че приближаваше буря. Харис хвана младата жена през кръста и двамата тръгнаха по коридора към служебния асансьор, когато ги настигна Тони.

— Господин Джордан, чух, че сте се върнали и дойдох да поговорим — каза той нетърпеливо.

Шарлот онемя от учудване. Не бяха изминали повече от петнадесет минути откакто пристигнаха на паркинга и вече всички знаеха!

Тони също я погледна учудено и тя усети как руменина заля лицето й. Който беше видял Харис да пристига, бе видял и целувките им под дъжда. Сигурно вече целият хотел знаеше!

— Целите сме мокри. Не може ли по-късно? — попита Харис.

— Не е спешно, но много искам да ви покажа нещо — разочаровано рече Тони и добави: — И на теб, Чарли.

Шарлот отметна мокрите кичури от челото си и погледна Харис. Може би не трябваше да се качва с него в апартамента му. Искаше личният й живот да остане личен, а не обществено достояние. Ако мълвата, че са ги видели заедно, вече е тръгнала и сега Шарлот се качи с него, наистина ще има за какво да се говори!

— Нека видим какво ще ни покаже Тони — помоли тя.

— Наистина ли искаш? Дрехите ти са мокри, трябва да се преоблечеш.

— Не ми е студено.

— Е, добре, да видим какво ще ни покаже Тони.

Барманът се ухили доволно и ги поведе към „Блек Стелиън“. Влязоха и той им посочи стената зад бара. На празното място, където преди бе окачена Анабел, имаше нова картина.

Шарлот не можа да повярва на очите си. Първата й мисъл беше „Поне не ме е нарисувал гола“. Продължи да разглежда масленото платно и се запита дали с оскъдните дрехи, с които Тони я беше изобразил, не изглежда по-съблазнителна, отколкото ако я беше нарисувал съвсем гола.

На портрета тя беше с яркочервен костюм на сервитьорка. Шарлот не можеше да се съгласи, че в действителност униформата е толкова изрязана отпред на деколтето и роклята е толкова къса. Не беше и толкова прилепнала по тялото. Тези дрехи бяха съвсем тесни и ясно очертаваха ханша, бедрата и линията на гърдите й. Бе застанала пред бара, отметнала назад глава и се усмихваше. От всяка извивка на тялото й лъхаше чувственост. Повече не искаше да гледа. Така и не забеляза, че всъщност погледът й е плах и свенлив, а усмивката — съвсем невинна.

— Е, какво мислите за тази картина? Нали казахте, че искате нещо по-интересно от пейзаж? — попита Тони втрещената си публика.

Шарлот откъсна поглед от картината и се обърна към Харис. И той мълчеше като нея. Мрачното му изражение я накара да погледне Тони. Той изглеждаше толкова доволен, че сърце не й даваше да му каже истинското си мнение за картината.

— Много е… хубава — плахо се обади Шарлот.

— Хубава! — изръмжа Тони, обиден. — Това е най-добрата ми картина!

— Ти позира ли му? — изръмжа Харис.

— Не, разбира се! — гневно прошепна тя.

— Слава Богу! — Харис гледаше с истинско отвращение картината.

Шарлот се извърна към Тони, за да провери дали е чул разговора им. Но тонът на Харис ясно показваше, че картината го отвращава. Дано Тони не се обиди много. Той сякаш не ги слушаше, а самодоволно се наслаждаваше на шедьовъра си.

— Не е толкова лоша — прошепна Шарлот на Харис.

— Не стига, че настояваш да работиш тук, ами сега трябва и това нещо да виси на стената! — Той ядосано посочи нещото.

Шарлот знаеше, че Харис не одобрява работата й в ресторанта, но не очакваше да е такъв сноб! Не се срамуваше, че работи тук. Печелеше честно парите си и ако се налагаше да носи такава униформа, поне го бе сторила с достойнство!

Тони прекъсна съзерцанието на шедьовъра си и ги погледна.

— Какво има? — попита той, усетил напрежението помежду им.

— Свали това проклето нещо! — нападна го Харис. — Не съм ти дал разрешение да го окачиш на стената!

Тони отстъпи крачка назад, изплашен от гнева на шефа си. Лицето му пребледня. На Шарлот й се искаше да го окуражи. Той е художник, работил е дълго и упорито върху картината. Не е трябвало да използва нея като модел, но от естетична гледна точка, портретът беше забележителен. Тя понечи да защити приятеля си, но не й бе предоставена подобна възможност.

— О, Хари, ето къде си бил! — Тих женски глас обяви пристигането на Джанис. Тя се усмихна самодоволно, когато и тримата се обърнаха към нея. Взря се в картината, веждите й се повдигнаха. — Много е хубава. — Тя погледна Шарлот. — Бих казала, че е уловил истинската ти същност. — Преди Шарлот да отвърне на тази явна обида, новодошлата се обърна към Харис. — Много е трудно да те открие човек през последните дни — рече тя и погледна многозначително Шарлот. — Чух за пристигането ти и реших, че е най-добре веднага да те намеря. — Тя свали пръстена си. — Мисля, че трябва да си вземеш това.

Джанис му подаде годежния си пръстен. Той беше истинска прелест — масивен с изящна изработка. Почти всяко момиче в хотела й завиждаше за него.

Шарлот ужасена гледаше Харис. През цялото време той е бил сгоден за Джанис. Преди три дни и три нощи тя откровено го попита и той я бе излъгал!

Харис взе пръстена и отмести поглед към Шарлот. По изражението й отгатна мислите й. Отпусна ръка и пристъпи към нея.

— Почакай, Шарлот, ще ти обясня!

Но тя не искаше да слуша повече, най-малко пък нови лъжи. Изхвръкна от бара, но когато излезе в коридора, токът изгасна. Вероятно заради бурята. Тъмнината й даваше известна преднина пред Харис, тъй като той явно беше тръгнал след нея. Зад себе си чу трясък и ругатни. Изходът беше в края на коридора и тя затича натам, преди да се включат аварийните генератори и Харис да я види.

Навън бурята вилнееше. Дъждът шибна младата жена в лицето, отново намокри дрехите й. Тя се втурна към колата си. С треперещи пръсти пъхна ключа и подскочи от ужас, когато една светкавица падна върху съседния автомобил. Дъждът падаше като непрогледна пелена, а дърветата се огъваха под поривите на вятъра.

Отключи и бързо влезе. Опита да запали, но колата й беше стара, а и бе стояла на паркинга няколко дни, затова моторът не заработи. Младата жена погледна в огледалото и зърна Харис да излиза от хотела. Отчаяно поднови опитите си.

Запали в мига, когато той се втурна към нея. Бързо обърна и потегли по алеята към изхода.

Намали, за да излезе на улицата и моторът изгасна. Шарлот завъртя ключа, но двигателят само се задави. Потоци от дъжд и листа от брястовете по алеята се изляха върху колата. В небето блесна светкавица и веднага изтрещя гръм.

Младата жена отново зърна в огледалото Харис и с последен отчаян опит успя да запали, когато мълния удари дървото на края на алеята. То се разтресе и се сгромоляса върху колата, преди Шарлот да успее да върне назад. Стволът му падна върху покрива и клоните счупиха предното стъкло. Шарлот подскочи, падна настрани върху предната седалка и удари главата си във вратата. С ужас се втренчи в клоните пред себе си. Беше зашеметена и с изумление се взираше в раната на ръката си. Вероятно щеше да остане така с часове, ала изведнъж погледът й се замъгли и тя изгуби съзнание.

 

 

Някой се опитваше да излее нещо с отвратителна миризма в устата й. Шарлот опита да се отдръпне, но главата й беше хваната като в менгеме. Ръцете й бяха плътно прибрани отстрани до тялото като в усмирителна риза. Преглътна и усети парене по гърлото си, очите й се отвориха.

— Какво беше това? — попита и се изненада от немощния си глас.

— Коняк — отговори Харис.

Шарлот лежеше на канапето в апартамента му, плътно увита в одеяло като пиленце в черупката си.

— Отвратително е! — каза тя и се размърда, за да се освободи. Харис се намръщи — конякът беше „Наполеон“, в края на краищата! Помогна й да извади само ръцете си. — Какво се случи? — попита Шарлот.

— Не си ли спомняш? — Той нежно докосна слепоочието й, където имаше синина.

Главата я болеше и тя с мъка опита да се съсредоточи.

— Дървото… — Изведнъж си спомни какво се беше случило. Ядосано погледна Харис. Да не беше това одеяло, обвито около нея като пипалата на октопод, да е изхвърчала от стаята.

Опита да се изправи, но Харис я хвана за раменете и отново я прикова към леглото.

— Успокой се, Шарлот… Не трябва да ставаш. Повиках лекар, но ще забави заради бурята. Лежи и си почивай, докато дойде.

— Не ми трябва лекар — извика тя, въпреки че дори от това леко движение се почувства отпаднала и без дъх. Ако не бе способна да се изправи, то поне можеше да говори. — Искам единствено да се отърва от теб! Подлец!

— Знам, че съм го заслужил, но ако ми позволиш да ти обясня…

— Да ми обясниш лъжите, с които ме вкара в леглото си? — прекъсна го тя. — Как си искал да се ожениш за Джанис, а мен да задържиш като любовница? Не си ли помисли, че мога да забременея? Това вече се е случвало!

Харис не се ядоса, както тя очакваше, а напротив — изглеждаше доволен.

— Мислиш ли, че може да си бременна?

— Не знам, рано е да се каже — измърмори тя.

— О! — разочаровано рече мъжът. — Не те излъгах, когато ти казах, че няма да се оженя за Джанис. — Харис осъзна, че тя не му вярва и, стиснал силно ръцете й, я погледна право в очите. — Ако някога се оженя, то ще бъде за теб! Говоря сериозно, скъпа. Обичам те много и искам да станеш моя жена!

Ето пак! Най-голямата от всички лъжи! Шарлот опита да освободи ръцете си, но той не я пусна. Погледна го ядосано, а мъжът се усмихна умолително.

— Наистина съм лудо влюбен в теб и искам да се омъжиш за мен!

— Глупости! — изсъска тя. — Сгоден си за Джанис.

— Вече не съм.

— Пфу!

— Виж, знам, че не бях напълно откровен с теб й се извинявам за това. — Той пусна ръцете й и се извърна.

Шарлот усети, че иска да го докосне, да го успокои. Той се бе втренчил в ръцете си така, сякаш никога не ги беше виждал, и изглеждаше много тъжен и безпомощен.

— Бях много объркан — продължи Харис накрая. Гласът му беше слаб и изпълнен с болка. — Току-що се бяхме сгодили с Джанис, когато ти се появи. Мислех, че съм успял да те забравя, че съм готов да се оженя и да създам семейство. Познавам Джанис отдавна и предполагах, че си подхождаме. Не я обичах, но това нямаше значение. — Харис я стрелна с поглед. — Когато бях влюбен, не се получи, така че сега не исках да рискувам.

Шарлот изобщо не искаше да слуша, но за своя изненада се чу да пита:

— И реши да се ожениш за Джанис?

— Точно така. За нея нямаше значение дали я обичам. Тя търсеше някой да я закриля, а аз я съжалявах. Мислех, че този път ще се получи.

— Защо си я съжалявал? — учуди се Шарлот. За нея Джанис беше самодоволен сноб и не можеше да си представи, че някой може да я съжалява.

— Животът й е бил много труден. Баща й починал, когато била съвсем малка. Майка й беше болна от нещо. Смятам, че беше само хипохондрия, но държеше Джанис вързана за себе си, не я пускаше да излиза и да се забавлява. Миналата зима почина и Джанис беше доста разстроена. Може би ще прозвучи нагло, но мислех, че й правя услуга, като я помолих да се омъжи за мен.

Шарлот си помисли, че може би за Джанис нещата не са били толкова прости, но не изказа мнението си.

— А не стана ли така?

— Всъщност не. Току-що се беше освободила от тиранията на майка си и се нуждаеше от възможност да се порадва на свободата си, а не да се обвързва отново. Положението се влоши, когато те срещнах и разбрах, че аз също не искам да се обвързвам.

— Но ние се срещнахме в началото на лятото — напомни му тя. — Защо не развали годежа по-рано?

— Първо не исках да призная пред себе си, че още те обичам. Борех се да те забравя години наред и ми беше станало като навик. Накрая се примирих. Това стана вечерта, когато онзи мъж, Гари, се опита да те изнасили. Искаше ми се да го убия, дори само затова, че те е гледал. И сигурно щях да го сторя, ако не ме бяха спрели.

Шарлот потръпна. Можел е да отиде в затвора, и то заради нея.

— Аз… — Не знаеше какво да каже. Искал е да убие Гари заради нея!

Харесваше й буйната му натура, но беше и малко изплашена. Вдигна колебливо ръка да го докосне, но я отпусна.

— Но не скъса тогава с Джанис. Чух, че сте се скарали. Тя е искала да развали годежа, но ти не си се съгласил.

— Заради Гари Сандърс.

— Гари? Какво общо има той?

— Джанис искаше да се омъжи за него.

— Защо не си се съгласил? Според мен не е честно от твоя страна. Не искаш да се ожениш за нея, но не й позволяваш да се омъжи за друг.

— Почакай да довърша. Никога не съм я обичал, а в този момент не исках и да се оженя за нея. Опитай се да ме разбереш, Шарлот. Чувствах се отговорен за нея. Не е нужно да ти обяснявам каква отрепка е Гари. Джанис никога не е живяла свободно. Имаше нужда да се освободи от майка си, от мен, но не и да си губи времето с такъв боклук като Гари. Реших да й дам малко време да разбере, че греши. Единственият начин, който ми хрумна, за да ги разделя, беше да не се съглася на развалянето на годежа.

Шарлот обмисляше думите, но избягваше погледа на мъжа.

— Сега разбирам, че не е трябвало да се бъркам. Тя трябва сама да реши как да постъпи. Ако Гари е една от грешките й — така да бъде. — Харис приближи, обхвана лицето на младата жена и я принуди да го погледне. — Исках да ти обясня всичко това по-рано, но ти не ми позволяваше. Тогава реших да стоя настрани, докато нещата сами се подредят. Но не можех да чакам повече. Разбрах, че имаш нужда от мен, когато твоят приятел Джими се разболя. Не можех да остана безучастен.

— Ти ме излъга! — обвини го тя. — Попитах те за Джанис и ти каза, че си скъсал с нея.

— Не, казах, че няма да се оженя за нея, а това е вярно. Дадох си сметка как ще си помислиш, че съм развалил годежа, но това беше благородна лъжа в известен смисъл. Можеш ли да ми простиш? Ако си спомниш обстоятелствата, при които разговаряхме, може би ще разбереш, че точно тогава не можех да се впусна в дълги обяснения.

Той я притисна към себе си и потърси устните й. Шарлот се потопи в сладката като мед целувка — страстна, но и леко резервирана.

Твърде скоро Харис я отблъсна.

— Не ми позволявай да забравя, че си ранена. — Той погледна часовника си. — Защо ли се забави лекарят?

— Добре съм, нямам нужда от лекар. — Единственото й желание беше да се сгуши отново в прегръдките му, но той сякаш не разбираше!

Харис се отпусна на канапето с ръце върху раменете й, но не я целуна отново. Хвана дланта й и нежно я погали.

— Шарлот, как ще постъпиш, ако си бременна? — попита той след малко.

— Не знам, не съм мислила за това. — Тя онемя от неочаквания въпрос.

— Трябва да помислиш. Доста небрежна беше. Искам да се оженим веднага, но мисля, че трябва да изчакаме малко с децата.

— Ами… добре. — Шарлот се чудеше дали той иска първо да се увери как ще тръгнат нещата? Когато няма деца, разводът е по-лесен.

Харис следеше промяната на изражението й и отново притисна младата жена към себе си.

— Не знам какво точно си помисли, но като че ли не ме разбра. Искам да имаме деца — още утре, ако е възможно, но ти си хвърлила толкова усилия, за да завършиш университета. Помислих, че ще искаш първо да си пробиеш път в професията, преди да родиш деца и да се грижиш за тях.

— Не съм мислила по този въпрос — призна Шарлот и се усмихна. — Но наистина бих искала първо да се отдам на професията си. — Сгуши се в обятията му и вдигна глава да го целуне, но той сложи ръка на устните й. Младата жена нежно захапа пръста му. Харис се престори на сърдит и отдръпна ръка.

— Е, ако искаш да станеш учителка, най-добре е да прекратим любовната игра. Не трябва да поемаме излишни рискове.

Шарлот искаше да спори, но знаеше, че трябва да се съгласи.

— Прав си. — Щеше да бъде по-лесно да се придържа към това решение, ако той не беше толкова близо до нея, но за щастие, в този момент някой звънна на вратата.

— Сигурно е лекарят — каза Харис и отиде да отвори.

Не беше лекарят, а Тони.

— Чух, че си пострадала и дойдох да видя как си — рече барманът.

— Добре съм — отвърна Шарлот. Наистина беше така. Главата не я болеше, откакто Харис й обясни за годежа си. — Харис настоява да ме прегледа лекар.

— Няма да те заболи, ако те прегледа — заяви Тони. Беше притеснен като малко момченце, изпратено в бърлогата на великия шеф. — Исках да се извиня и на двама ви. За картината. Мислех, че щом Шарлот не е гола…

— Няма нищо — прекъсна го Харис. — Всъщност бих искал да я купя.

— Какво? — извикаха в един глас Тони и Шарлот.

Тя замълча, но барманът попита:

— Искате отново да сложите Анабел?

— Не, искам да нарисуваш друга картина! — поклати глава Харис и го погледна намръщено. — Също гола жена, но този път си вземи модел! Не използвай приятелките си.

— Да, разбира се. Както кажете — усмихна се щастливо Тони.

— А моят портрет? — попита Шарлот.

— Ще го окача тук, над леглото.

Преди Шарлот да реагира, Тони се обади:

— Трябва да тръгвам. Отбих се да видя как е Шарлот. — Подаде ръка на Харис. — Благодаря за новата поръчка.

— Ела утре да се договорим за заплащането — отвърна Харис и го изпрати до вратата.

— Но ти не можеше да гледаш картината! — възкликна Шарлот, когато той се върна.

Той поклати глава и грабна младата жена в прегръдките си.

— Явно не разбираш бъдещия си съпруг. Картината ми харесва. — Той нежно докосна устните й. — Но обичам истинската Шарлот. Не искам никой друг да й се любува. Много съм ревнив и почти се бях побъркал, като те гледах в бара в онези ужасни дрехи. Между другото, уволнена си. Не мога да понасям мисълта да те оглеждат всички онези мъже… — Целуна очите й, носа, бузите. — И да се влюбят лудо в теб, така както съм влюбен аз.

— Мислех, че се срамуваш от мен. От моята работа.

— Но… — Той се отдръпна рязко и учуденият му поглед й подсказа, че е сгрешила в преценката си.

Тя отново се сгуши в прегръдките му и поднесе устни за целувка.

— Аз също съм лудо влюбена в теб — прошепна Шарлот. Срамуваше се, че го е смятала за тесногръд. Колкото по-малко думи изричаха, толкова по-добре. — Не мислиш ли, че говорим прекалено много — нацупи се тя.

— Но…

— О, само ме целуни!

— Не мисли, че като не работиш вече за мен, нещата ще се променят и ти ще ми бъдеш шеф — усмихна се той, ала се подчини и я целуна страстно.