Сандра К. Роудс
В бурята на страстта (2)

Втора глава

По-късно вечерта Шарлот седеше в стаята за почивка. Потънала в мисли, младата жена се бе втренчила невиждащо във вечерята си. Не можеше да изяде дори киселото мляко, ябълката и бисквитите. Играеше си с ножчето за белене на плодове, което намери в пакетчето с вечерята. Наблюдаваше играта на светлината върху металното му острие и си мислеше за Харис.

Беше изненадана от поведението му тази вечер. За какво се сърдеше? В края на краищата, той я изостави, след като прекараха нощта заедно. Тя се прибра в ранчото на баща си, но Харис не я потърси. Беше съкрушена от мъка. Накрая тя му се обади по телефона, всъщност не един, а няколко пъти. Той разговаря с нея, но се държеше хладно и резервирано. Така студено и сдържано, сякаш беше на Северния полюс, а не на осемдесет километра в Денвър.

Тъкмо беше започнала да свиква с болезнената истина, че Харис не желае да я види повече, когато разбра, че е бременна. Тези две седмици бяха за нея истински кошмар. Беше самотна, не знаеше как да постъпи и към кого да се обърне. И тогава баща й разбра, че е бременна.

Винаги се бе страхувала от баща си. Мислеше, че ще я убие, като разбере, че „си е навлякла неприятности“. Но реакцията му я шокира. Той беше щастлив. Естествено, знаеше кой е бащата. Шарлот нямаше друг сериозен приятел, освен Харис.

Тя прие със смесени чувства настояването на баща си да каже на Харис. И без да е пророк, човек можеше да се досети, че неочакваната подкрепа на господин Харпър е продиктувана от алчност. Той щеше да извлече огромна полза, ако омъжеше дъщеря си в богато семейство.

Но Шарлот се притесняваше най-вече как ще реагира Харис на тази новина. През последните седмици той недвусмислено й бе показал, че ако за нея това е най-голямата любов в живота й, за него е само флирт с няколко срещи, малко удоволствие и край.

Но много млада и наивна, Шарлот вярваше в щастливия край.

Надяваше се, че Харис ще промени отношението си, като разбере, че е бременна и носи неговото дете. Ще осъзнае, че я обича точно толкова, колкото и тя него.

Когато се сгодиха, тя се опитваше да повярва, че бъдещият й съпруг не играе ролята на годеник така, сякаш някой го е принудил с опрян в гърба пистолет. Беше трудно да поддържа тази илюзия и стана невъзможно, след като загуби детето.

Тихото щракване на вратата сякаш прогърмя в стаята и изтръгна Шарлот от мислите и. Представи си колко странно изглежда, седнала сама пред непокътнатата си вечеря. Грабна ябълката и ножчето за белене и се обърна да види кой е влязъл.

Ръката й замръзна във въздуха, когато младата жена срещна погледа на Харис.

Няколко секунди двамата не откъсваха очи един от друг. Шарлот усети ускорения ритъм на сърцето си и трепета, който събуди в нея неговото присъствие.

Линда е права. Наистина е много сексапилен, помисли си тя малко отвратена от себе си заради желанието, което изпитваше към него след всички тези години.

Цяла минута измина, без мъжът да проговори и накрая Шарлот подхвърли:

— Здравей… Харис. — Произнесе името му леко иронично. По-рано вечерта той не й беше позволил да се обърне към него по име, не бе показал, че се познават.

Сигурно си мисли, че дори сега, когато са насаме, тя трябва да го нарича господин Джордан, след като той явно е новият шеф.

— Чарли… — поздрави той и леко кимна:

Тя потръпна от резкия му тон и отново се зае да бели ябълката. Между тях имаше тайно споразумение да не използват умалителните си имена. И двамата ги ненавиждаха. Не че много хора го наричаха Харис, но всички й казваха Чарли. С изключение на него. Той винаги я бе наричал Шарлот, защото знаеше, че така предпочита тя.

— Измина много време — каза Шарлот вяло. Тишината беше започнала да става потискаща. Не можеше да обели ябълката. Реши да я нареже, но ръцете й не спираха да треперят.

— Не достатъчно, ако питаш мен. Какво правиш тук? — попита той. Беше се приближил и заплашително се извисяваше над нея. Тя потисна смущението си и го погледна.

— Вечерям — отговори невинно.

Раздразнение помрачи лицето му подобно на лятно небе, затъмнено от дъждовни облаци.

— Много добре знаеш, че нямам това предвид. Попитах те защо работиш тук, в моя хотел?

— Едно момиче трябва все някъде да работи, за да изкарва прехраната си. — Тя отряза парче от ябълката и го захапа. Беше горчива и кисела.

— Разбирам — отвърна той рязко и Шарлот се зачуди какво точно разбира. Явно не разбираше нуждата на бедните хора да имат храна на масата пред себе си.

Тя го погледна въпросително. В отговор срещна само ледения блясък на очите му.

— Какво ще те накара отново да се върнеш под камъка, от който си изпълзяла? — попита той.

Знаеше, че той умишлено я провокира, но беше неподготвена за неговата жлъчност.

— Моля? — възкликна тя.

— Много добре чу какво казах! Не се прави на глуха! Този номер съм го виждал и преди години. Не си станала по-добра оттогава. Искам да знам какво трябва да направя, за да те прогоня веднъж завинаги от живота си. Последния път направи много поразии. Не искам това да се повтори. Няма да го понеса.

Вбесена, Шарлот едва не се задави с ябълката. Хвърли остатъка на масата, но все още стискаше ножчето за белене в ръка. Завъртя се на стола и се обърна към мъжа.

— Надут мухльо! Ти разби живота ми! Премина като ураган и остави след себе си само хаос! И ти се чувстваш засегнат!?

— Доколкото си спомням, ти развали годежа ни!

— Само не ми казвай, че съм разбила сърцето ти — иронично отвърна тя. — Много добре знаеш, че никога не си искал да се ожениш за мен. Направих това, което се очакваше от мен. Ако не бях развалила годежа, ти щеше да го сториш. — Може би беше само игра на флуоресцентното осветление в стаята, но лицето на мъжа пребледня.

— Затова ли го направи? — дрезгаво попита той.

— А за какво друго?

Очите й се наляха със сълзи. Тя яростно запремига, за да ги прогони. Взе остатъка от ябълката. Сигурно щеше да се задави с нея, но нямаше да му позволи да разбере истинските й чувства.

— Не трябваше да го правиш? — нежно рече Харис. — Аз исках да се оженя за теб!

Шарлот изсумтя възмутено. С кого си мисли, че си прави шеги той?

— Да, вярвам ти, че си искал да се ожениш за мен! Колкото искаш да отидеш в ада! Всичко свърши, вече е минало. Нека просто го забравим.

Тя усещаше погледа му, докато се насилваше да изяде парчето ябълка.

— Права си, това е минало — рече той след малко. — Сега се интересувам от настоящето. Какво целеше с гениалната си идея да залееш Джанис?

— Стана случайно — сви рамене Шарлот.

— А няма ли тук пръст старото зеленооко дяволче в теб?

— Какво означава това?

— Това означава — отвърна той, без да откъсва поглед от младата жена, — че може би си ревнувала, задето Джанис е с мен. Спомням си, че това беше една от най-големите ти грешки и преди години.

— Да, но сега не е преди години! Ти… надут глупак! — просъска през зъби Шарлот. — Не ме интересува твоята приятелка! — Той продължи да я гледа с ледено спокойствие и тя се вбеси. — Тя е добре дошла при теб, но не и в бара. Очевидно все още харесваш млади момичета, но не очаквай от мен да им сервирам! Имам нужда от тази работа и не искам заведението да бъде затворено заради сервиране на алкохол на малолетни. — Тя го погледна с насмешка. — Независимо, че хотелът е твой. Или може би вече си толкова богат, че не те интересува дали барът ще работи, или не?

— Да не искаш да кажеш, че си помислила Джанис за непълнолетна? — попита той, без да обърне внимание на последната й забележка.

— Да не би да не е? — тросна се Шарлот, отхвърляйки и последните си съмнения. Искаше й се да не беше повдигала този въпрос. Да, но той я обвини в ревност! Защо да ревнува?

— Всъщност тя не е малолетна — с усмивка отвърна мъжът. — Но ще бъде поласкана. Джанис полага много усилия да изглежда като младо момиче.

Следователно Джанис не е девойка, а само една стара вещица. Шарлот отмести поглед от мъжа към купичката с киселото мляко на масата. Явно не бе в състояние да хапне нищо. Отново започна да си играе с ножчето за белене.

— Вече ме смъмри за това, че залях приятелката ти. Ако си свършил, може би ще ми позволиш да вечерям спокойно?

Шарлот се надяваше да чуе как той си отива. Вместо това, мъжът приближи. Наведе се над нея, сложил ръце на масата, и тялото му закри светлината.

— Още не съм свършил. Не сме се виждали от дълго време. Искаше ми се да е още по-дълго. Ти си призрак от миналото и точно сега е най-неподходящият момент да се появиш отново в моя живот.

— И какво трябва да направя? — попита тя.

— Добре би било да изчезнеш. Напусни работа.

— Ти наистина си нагъл — изсмя се презрително тя. — Освен всичко друго, както ти казах, аз се нуждая от тази работа.

— Намери си друга. Ще ти помогна, ако това е, което искаш. — Той посегна към вътрешния джоб на спортното си яке.

Разбрала намека му, Шарлот се ядоса, кръвта й закипя и пропъди досегашната студена безчувственост на крайниците й. Тя скочи на крака.

— Задръж си парите! Нямам нужда от твоята, или на когото и да било друг, милостиня! Аз работя и печеля сама! И работя тук! Извинявай, че съм скелет, изпаднал от килера ти, но няма да напусна само защото ти преча! Можеш да ме уволниш, ако искаш. Тогава ще видим какво ще каже по въпроса профсъюзът.

— Успокой се и мисли трезво! — заповяда той. Беше извадил и приготвил портфейла си. — Няма да загубиш нищо, ако напуснеш.

— Ти бъди разумен! — отсече тя. Чувстваше се притисната. Мразеше работата си. Мразеше нахалните клиенти. Ненавиждаше дългите часове, когато трябваше да стои права, и оскъдната униформа, която трябваше да носи. При други обстоятелства веднага би се възползвала от възможността да напусне. Но не и при условията, които Харис й поставяше. Да напусне само защото нейното присъствие усложняваше живота му. Нима нямаше право да живее собствения си живот без всемогъщото разрешение на Харис Джордан?

Очите й приличаха на аметисти, когато срещнаха неговите — сиви и бурни. Няколко секунди двамата се гледаха втренчено. После Харис погледна към ръцете й и на лицето му се изписа учудване.

Шарлот също сведе поглед. Между пръстите й, свити в юмрук, се процеждаше кръв и капеше на пода. Разтвори пръсти и ножчето за белене падна на пода. Кръвта бликна от дълбоката рана на дланта й.

— По дяволите! — промърмори тя и притисна раната, за да спре кръвта.

Пронизващата болка я накара да изохка и тя прехапа устни, за да не извика. Харис приближи и сложи нежно ръце върху раменете й. Побутна я към умивалника в ъгъла, но Шарлот се възпротиви:

— Без паника. Остави ме, сама ще си сложа лепенка.

— Много ще ти помогне, няма що! — мрачно подхвърли той. Когато стигнаха до умивалника, той дръпна ръката й от раната. — Как можа да направиш такава глупост! — избухна раздразнено. — Как може да си играеш с ножа? Сега ще трябва да зашият раната. — Отвори кранчетата, провери дали водата е достатъчно студена и сложи ръката на младата жена под течащата вода.

— Не съм го направила нарочно — промърмори Шарлот. Болеше я ужасно, докато водата течеше върху раната и очите й се насълзиха. Харис е прав — голяма глупачка е! Да си играе с нож!

— Единственото, което мога да кажа, е, че си без късмет. Не мога да си представя как си оцеляла толкова време!

— А ти се иска да не съм, нали? — остро рече тя. — Сега нямаше да усложнявам живота ти.

— Престани да говориш глупости! — Отдръпна ръката й от водата и започна внимателно да я подсушава със салфетка. Водата временно беше спряла кръвта, която отново бликна, щом мъжът отдръпна салфетката. Харис взе нова. Сгъна я и я сложи върху раната. След това сви пръстите на Шарлот, за да я притиснат.

— Тук някъде трябва да има аптечка. Ще те превържа, а после ще те откарам в болницата да зашият раната.

— Не мога да отида в болницата — възрази Шарлот. Беше се отдръпнала от него и притискаше наранената си ръка. Ала въпреки пулсиращата болка в раната, усещаше неговото докосване, чувстваше неговите ръце върху кожата си. Те събудиха трепет, който беше почти толкова болезнен, колкото и раната.

Единственият му отговор беше раздразнен поглед, преди да се озърне, търсейки аптечката. Най-сетне я забеляза и я взе.

— Ела тук — нареди той.

Сложи аптечката на масата и я отвори.

Шарлот се примири, че ще трябва да му позволи да превърже ръката й. Раната беше на дясната длан и нямаше как да се справи сама.

— Трябваше да съм в бара преди пет минути. Нямам време да ходя в болницата.

— Няма да работиш повече тази вечер — каза той и постави памук върху раната й. — Ще обясня на бармана какво се е случило и ще се върна да те взема.

Тя го погледна раздразнено, но от сериозното му изражение разбра, че е излишно да спори. И опита друга тактика.

— А твоята приятелка? Няма ли да й липсваш? Аз ще взема такси.

Той се усмихна пренебрежително.

— Аз ще те закарам, но все пак благодаря за напомнянето. Ще й оставя бележка къде отивам.

— Няма да изляза оттук облечена по този начин — троснато възрази тя.

— Не ставай смешна — смъмри я Харис. — Лекарите са свикнали да виждат кръв.

Шарлот погледна роклята си. Златистият сатен беше изцапан с кръв, но не заради това младата жена не желаеше да носи униформата извън „Блек Стелиън“. Роклята едва покриваше горната част на бедрата й. Освен това ясно очертаваше всяка извивка на тялото й и беше с дълбоко изрязано деколте.

— Не мога да нося тази рокля извън бара! Неприлично е!

— И това те притеснява? — продължително я изгледа той.

Тя го погледна с ненавист и тръгна към гардеробчето си, за да се преоблече. Харис не откъсваше поглед от нея и тя отново се обърна.

— Щом толкова те притеснява униформата, защо я носиш и защо работиш тук? Намери си друга работа. Казах, че ще ти помогна. Приеми моето предложение.

— Ще бъдеш много доволен, нали? — подразни го тя и, събирайки целия си кураж, тръгна към вратата на съблекалнята. — Не се притеснявай, Харис. Малките ти тайни са погребани. Явно и двамата не се гордеем с това, което се случи преди години.

 

 

Намерила сигурно убежище в съблекалнята, Шарлот опита да свали ципа на роклята си. Не беше лесно да се съблече и при най-благоприятни условия. Понякога се чудеше дали не би било по-удобно роклята да се нанася върху тялото й с четка за боядисване. Така след това можеше да я сваля с ацетон. Както изглеждаше, беше почти невъзможно да я съблече само с една ръка, при това лявата.

Дръпна нетърпеливо ципа и чу как платът се скъса. Надяваше се да успее да се преоблече, преди Харис да се върне, след което да вземе такси. Колкото и да мразеше униформата си, все пак не си струваше да я скъса само за да се отърве от бившия си годеник. Сервитьорките носеха отговорност за униформите си и ги плащаха, ако ги повредяха. Независимо че не бяха направени от много плат, не бяха евтини. С малко повече късмет и със студена вода може би петната от кръв ще се изперат и ще може да я носи.

Шарлот си пое дълбоко въздух и започна отново, но вече по-бавно. След няколко минути и доста проклятия успя да я съблече. С една ръка съумя да свали чорапогащника си и се обърна да вземе сутиена си. Не беше чула отварянето на вратата.

Замръзна, когато погледът й срещна очите на Харис. Изглеждаше малко стъписан. Дори тенът не можеше да скрие, че е пребледнял.

Очите му бавно се плъзнаха по тялото й. Погледът му беше като ласка! Огледа стегнатите й гърди, тънката талия и стройните бедра.

Кръвта й закипя. Видя блясъка на желанието в сивите му очи, но не можеше да помръдне. Времето сякаш спря. Тя нямаше представа дали този миг продължи секунди, или часове. Минало и настояще се бяха слели.

Най-сетне тя събра сили и попита:

— Какво правиш тук?

Той поклати глава като насън. Влезе в тясното помещение и затвори вратата зад себе си. Неговото присъствие отне силите на младата жена, краката й се подкосиха. Стараейки се да запази самообладание, тя се прикри с блузата си.

— Недей, Шарлот — каза той бързо, но нежно. Посегна към блузата й. Погледите им се срещнаха. — Моля те, недей — прошепна той. — Такава красота не трябва да се крие. Казвал ли ти е някой, че имаш съвършено тяло? По-красива си, отколкото си спомнях.

Той не дръпна блузата й, но плъзна ръка по тънката материя. Пръстите му изгаряха кожата на Шарлот. Би трябвало да го зашлеви, да извика, но не можеше да помръдне. Беше свалил якето си и тя усещаше топлината на тялото му. Знаеше, че желанието, което бе съзряла в очите му, гори и в нейните.

— Не трябва да си тук. Опитвам да се преоблека — рязко каза Шарлот.

Той не отговори. Ръката му се плъзна под блузата. Докато палецът му галеше твърдото зърно на гърдата й, мъжът притисна Шарлот към себе си. Зарови лице в копринените й къдрици и прошепна:

— Подлудяваш ме.

Някъде дълбоко в съзнанието си Шарлот знаеше, че трябва да е обезумяла, но инстинктивно се притисна към него. Нямаше никой друг в живота й, освен Харис. Като гладен човек, внезапно поканен на банкет, тя искаше да погълне неговото докосване, неговата близост.

Отметна глава, отдавайки се на чувствения допир на устните му.

— Хари, скъпи, тук ли си? — чу се приглушен женски глас, който развали магията.

Шарлот усети как Харис се напрегна, докато слушаха отсеченото потракване на токчета в съседната стая. После вратата се затвори и настъпи тишина.

Шарлот го погледна крадешком. За миг чертите му се изопнаха. Той тихо изруга и отблъсна младата жена. Тя се изплаши, че ще я удари, но Харис отпусна ръце. Блузата й бе паднала на пода и той се наведе да я вдигне.

— Облечи се! — заповяда, като й хвърли дрехата.

— Не съм те канила! — Шарлот я притисна с ръка пред себе си.

— Но не ме изгони!

Прав е, не го отблъсна. Овладяна от неудържима лудост, тя прие ласките му. Но той я беше съблазнил, а не тя него.

— Не съм виновна аз. Не виждам защо се притесняваш толкова? Твоята приятелка не разбра, че си тук — отвърна тя иронично.

— Джанис не е моя приятелка! — тросна се той. — Тя е бъдещата ми съпруга. Неотдавна се сгодихме и след това, което се случи преди малко, сигурно разбираш защо не искам да продължиш да работиш тук.

През последните години Шарлот си мислеше, че той се е оженил. Повечето мъже се женеха, преди да навършат тридесет. Не би трябвало да е изненадана от годежа му.

Но тя бе шокирана. Сякаш я удари ток.

— Ти… Ти си като зла магьосница, която ме лишава от разум. — Той поклати глава, отвратен от себе си. — Няма да позволя това да се случи отново. Сега се облечи. Ще те чакам в бара. Раната ти все пак трябва да се зашие.

Харис погледна ръката й. Превръзката бе напоена с кръв.

— Ще отида с такси — решително рече Шарлот.

— Не, аз ще те закарам — настоя той и излезе.