Сандра К. Роудс
В бурята на страстта (6)

Шеста глава

Щом влезе в бара, Шарлот сбърчи нос от миризмата на боя, стърготини и нова тапицерия. Салонът беше станал неузнаваем през последните дни. Ярка слънчева светлина струеше през прозорците с изглед към басейна. Нямаше и следа от пещерната атмосфера, която по-рано отличаваше бара от всички други в града.

Но не техническите промени, извършени по нареждане на Харис, създаваха новото впечатление. Промени се клиентелата. Предишните посетители, предимно мъже, които пиеха бира, бяха изместени от по-млади и образовани хора. Сега идваха повече двойки и дори жени без придружители. Кънтри песните на грамофона-автомат бяха сменени от приятни рок мелодии, които приглушено озвучаваха помещението, докато клиентите разговаряха на чаша бяло вино.

Единственото лошо нещо в тези промени беше, че Шарлот се притесняваше още повече от оскъдната си униформа.

В стария някак претъпкан „Блек Стелиън“ „танцьорският“ й костюм не изглеждаше толкова неподходящ. Но сред ярката слънчева светлина и добре облечените клиенти младата жена се чувстваше като ексхибиционистка.

Харис беше поръчал нови униформи, подходящи за променения облик на ресторанта, но проблеми във фабриката забавиха доставката им. Сервитьорките трябваше да носят тесните рокли и Шарлот много се изненада, като видя, че Линда има нова униформа.

— Откъде я взе? — Тя завистливо огледа новия костюм на колежката си. Правата джинсова пола с елече и жълтата памучна риза нямаха нищо общо със старите им „танцьорски“ костюми. Новата униформа беше не само спретната и красива, но и много практична. Петната от разлети напитки по време на нощните смени нямаше да личат на тъмносиния плат и лесно можеха да се изперат. Погледът й се плъзна към меките кожени мокасини, които бяха идеалните обувки за сервитьорка, чиито крака изнемогваха всяка вечер заради високите сандали.

— Раздадоха ги сутринта на събранието — уведоми я Линда и добави обвинително: — Но ти не дойде.

Шарлот не си направи труд да отговори. Откакто пое ръководството на хотела, Харис бе организирал няколко срещи на служителите с работодателите, но Шарлот не беше ходила на нито една. Нейните колеги, дори Тони, ги посещаваха с истинско удоволствие и се гордееха, че могат да участват в управлението на хотела. И тя искаше да присъства, но… Шарлот въздъхна. Как да отиде, като Харис правеше всичко възможно да я избягва. Можеше да си помисли, че го преследва, като я види на някоя от срещите. Ще реши, че използва събранието като предлог да го срещне.

Всъщност тя не беше сигурна, че това няма да е истинската причина да отиде на някоя от тези срещи. Харис не беше идвал в бара откакто се скараха онзи следобед в апартамента му. Вместо да е доволна, задето я избягва, Шарлот откри, че с нетърпение очаква да го види. Знаеше, че всичко между тях отдавна е приключило, но да бъде толкова близо до Харис, и в същото време да не може да го срещне, беше истинско мъчение за нея.

Тази вечер, за нейна голяма изненада, Харис дойде в бара. Тъкмо беше отишла до една маса с двама мъже, когато с крайчеца на окото си видя, че той влиза. Харис не седна, а отиде на бара да говори с Тони. Инстинктивното й желание беше да изостави клиентите си и да го последва. Онзи следобед, когато си тръгна от апартамента му, тя не искаше никога повече да го вижда. Но дългото му отсъствие я накара да копнее отново да го срещне.

Мисълта, че е длъжна да обслужи клиентите и внезапно обзелото я притеснение, я възпряха да отиде при Харис. Усмихна се любезно на двамата мъжете и ги попита какво ще желаят. По-младият от тях се взря в лицето й.

— Не се ли познаваме?

— Не — продължи да се усмихва Шарлот. Много стар номер, помисли си и с приготвен върху бележника си молив, отново попита: — Какво ще желаете?

Другият мъж поръча бира и за двамата, докато приятелят му продължаваше да я оглежда. Шарлот си спомни изпълнените с презрение думи на Харис за наглите типове, с които трябва да се среща всяка вечер! Защо дойде точно сега, запита се тя и усети, че сама започва да си противоречи. Извърна се и срещна погледа му.

Не успя да се отдалечи от масата, защото младият мъж я дръпна за ръката.

— Сетих се! Ти си Чарли… Чарли Харпър! Учихме заедно в гимназията.

Шарлот се обърна и го погледна изненадано. Отдавна не беше срещала никой от родния си град. Почти беше забравила, че това е част от живота й. Сега, след като се замисли, мъжът наистина й се стори познат.

— Съжалявам, не си спомням името ти.

— Аз съм Гари. Гари Сандърс. Седях до теб в часовете по математика.

— О, сега си спомням — рече Шарлот и се зачуди как не го е познала веднага. Беше същият, само малко по-възрастен и като че ли по-привлекателен. Той подлудяваше господин Мартин, учителя по математика и винаги преписваше от Шарлот на контролните. — Радвам се, че се видяхме — добави само от учтивост. Тя беше едно от малкото момичета, които не се впечатляваха от сламенорусата му коса и телосложението му на футболист.

— Не съм подозирал, че ще те срещна на такова място. Беше толкова прилежна ученичка — бързо добави Гари, преди тя да се отдалечи. Шарлот го гледаше безучастно, но той продължи ентусиазирано: — Трябва да се видим, да си поговорим за старите времена. Ако не си заета, утре вечер има парти в…

Тя нямаше време да обмисли отказа си, защото чу зад себе си плътен мъжки глас, който й беше до болка познат.

— Има ли някакви проблеми, Чарли? — попита Харис.

— Не, няма, Хар… господин Джордан — бързо се поправи тя, срещнала хладния му поглед. Харис гледаше двамата мъже на масата с едва прикрита неприязън. Шарлот се почувства принудена да даде приемливо обяснение за забавянето си на тяхната маса. Макар всъщност да не беше стояла толкова много при тях!

— С Гари сме съученици от гимназията.

— Наистина ли? — мрачно попита Харис. — Предлагам да запазиш спомените за свободното си време. Онази двойка до вратата от доста време се опитва да привлече вниманието ти.

Шарлот се изчерви до корените на косата си от острата забележка, направена пред клиентите и погледна масата, която й беше посочена. Двойката вероятно изобщо не се интересуваше кога ще им занесе поръчката. Бяха изцяло погълнати един от друг. Шарлот вдигна поглед към Харис, но не посмя да каже нищо. Той явно търсеше повод да я уволни. Беше направила само няколко крачки, когато Гари отново се обади.

— Хей, а партито?

Шарлот се поколеба, погледна го, после отмести очи към Харис.

— Обади ми се да се уговорим кога да се срещнем. Телефонният ми номер е в указателя. — Погледна победоносно Харис и се обърна, но той я хвана за ръката.

— Не искам да променям стила ти, скъпа, но дойдох да проверя дали имаш нова униформа. Щом обслужиш двете маси, веднага иди да се преоблечеш. — Той я погледна презрително. — Опасявам се, че ако искаш да продължиш да работиш тук, няма да можеш да показваш толкова открито прелестите си, както досега — каза той и се отдалечи.

Шарлот го проследи с поглед, докато той излезе от бара. Чувстваше се така, сякаш я бе ударил през лицето.

 

 

Шарлот обходи с поглед претъпкания хамбар. Търсеше кавалера си. Сигурно имаше поне двеста души на партито, организирано от господин Мичъл — шефа на Гари. Всички гости, включително и тя, се забавляваха чудесно. Откакто беше скъсала с баща си и живееше в града, бе забравила хубавите неща в живота на село. Забравила бе за гостоприемството и дружелюбността на хората. Гостите, поканени в ранчото на господин Мичъл, без изключение бяха мили и любезни с нея.

Дори Гари не се оказа толкова лош, въпреки че излезе с него само за да ядоса Харис. Кавалерът й беше внимателен и непретенциозен. Представи я, когато пристигнаха, и танцува с нея няколко пъти, преди да ги разделят. Но и без него тя се чувстваше добре. Запозна се с много от гостите и прекара чудесно.

Забеляза Гари в отдалечения ъгъл на помещението и започна да си проправя път към него. Вечерта бе преминала приятно, но за съжаление скоро щеше да свърши. Минаваше полунощ и, въпреки че беше свикнала да стои до късно заради работата си, вече се чувстваше изморена. Но приятно изморена от добре прекараното време. Точно от това имаше нужда — да се отдалечи от Боулдър и „Футхилс“, да избяга от опасността да срещне Харис или годеницата му. Седмици наред не се беше чувствала толкова спокойна и може би тази нощ най-сетне ще спи добре.

Гари седеше на една от пейките, наредени покрай стените на хамбара. Беше разкопчал яката на карираната си риза, пиеше бира от картонена чаша и наблюдаваше многолюдната тълпа. Шарлот приближи и той се усмихна. Очите му блестяха, лицето му беше леко зачервено.

— Здравей, красавице. Чудех се какво правиш. — Той я притегли да седне до него. Преди тя да се опомни, мъжът я целуна звучно по устните.

Нямаше съмнение какво е правил той! Шарлот се намръщи. Докато се е забавлявала, той се е наливал с бира.

Не смееше да се надява, че ще й даде ключовете от колата. Не приличаше на човек, който ще признае, че е пил много. Оставаше й единствено да се опита да го отрезви.

— Какво ще кажеш да си вземем десерт и кафе? — весело подхвърли тя. Ако се съдеше по изражението му, със същия успех би могла да му предложи и крилца от прилеп в сос от арсеник.

— Не съм гладен — каза той и сръбна звучно от бирата. — Но ти иди да си вземеш.

— И аз не съм толкова гладна — отвърна тя кисело. Музиката ехтеше, той упорито пиеше бирата си и Шарлот се чудеше какво да предприеме.

Гари пресуши чашата си и стана да я напълни отново. Шарлот реши, че трябва да се намеси.

— Хайде да танцуваме — предложи тя, преди да се е отдалечил към буренцето с бирата. — Почти не си танцувал с мен тази вечер — усмихна се победоносно младата жена. Гари не можеше да пие, докато танцуват.

Той се втренчи в нея с празен поглед, после сви рамене.

— Разбира се, защо не? — Захвърли празната чаша, хвана Шарлот за ръката и я повлече към мястото, където другите двойки се носеха в такт с музиката. За щастие на Шарлот, оркестърът свиреше бърза мелодия — бурният танц би трябвало да й помогне да отрезви Гари. Но той очевидно имаше други намерения. Без да обръща внимание на ритъма, мъжът грабна Шарлот в обятията си и започна бавно да се тътри по импровизирания дансинг.

За миг Шарлот си помисли, че ще й счупи ребрата — толкова силно я беше притиснал към себе си. Тя се размърда смутено и за щастие той разхлаби прегръдката. Но Шарлот все още усещаше във врата си горещия му, вонящ на бира, дъх. В същия миг мъжът отново се притисна в нея и обходи с език извивката на ухото й. Шарлот потръпна от отвращение. Понечи да се отдръпне, но тъй като не искаше да привлича вниманието на околните, опитите й останаха безуспешни.

— Не можах да повярвам на късмета си, като те видях вчера в бара — прошепна Гари в ухото й. — Доста по-различна си от кльощавото момиченце, което си спомням от училище. — Той се завъртя рязко в такт с музиката и залитна. Шарлот се приведе под тежестта му и опита да го задържи. — Да, не можах да повярвам на късмета си — довърши той.

И Шарлот не можеше да повярва в каква каша се бе забъркала. Сама си беше виновна! По-лошо не можеше и да бъде. Да излезе с този мухльо, за да ядоса Харис!

— Харесва ми секси униформата, с която работиш, но и с тези тесни джинси изглеждаш добре. — Той подкрепи думите си, като нагло обхвана бедрата й.

Шарлот подскочи, сякаш я удари. Той отпусна прегръдката си и погледна намръщено младата жена.

— Защо не седнем, омръзна ми да танцувам.

По-добре да го гледа как се налива с бира, отколкото да търпи да я опипва. Може би ако изпие достатъчно, ще припадне и тя ще може да си отиде сама.

— Да, разбира се — съгласи се бързо той. — Какво ще кажеш да си тръгваме? — фамилиарно обгърна раменете й. — Да се махнем оттук?

Шарлот го погледна изпитателно. Гореше от желание да си тръгне, да се прибере вкъщи и да забрави Гари Сандърс. Дори да иска да се качи с нея, Джими ще се справи с него. Искаше й се единствено Гари да не бе пил толкова много, след като ще шофира.

— Да, хайде да тръгваме. Искам само да се сбогувам със семейство Мичъл и да им благодаря за гостоприемството.

— Както кажеш! — съгласи се той равнодушно и я поведе към възрастната двойка, която стоеше близо до вратата. Семейство Мичъл разговаряха с мъж и жена, които тъкмо пристигаха, и Шарлот ги позна веднага. По дяволите! Какво правеха тук Харис и годеницата му? Лоша шега на съдбата? Или може би Харис беше проверил къде ще я заведе Гари?

— Ние си тръгваме, шефе — рече Гари и по този начин даде възможност на Шарлот да се посъвземе. — Беше страхотно.

Господин Мичъл погледна изпитателно младия мъж.

— Изглежда добре сте се забавлявали — подхвърли той.

— Да, добре се забавлявахме — обади се Шарлот. — Благодаря за гостоприемството. — Може би ако се престореше, че не забелязва Харис и годеницата му, ще може да понесе срама, задето са я видели с този пияница.

— Радвам се, че дойдохте — увери я госпожа Мичъл. — Приятно ми беше да се запознаем.

— Изглежда си изпил доста — намеси се господин Мичъл. — Няма ли да е по-разумно да оставиш някой друг да закара приятелката ти?

— По дяволите, нищо ми няма. Няколко бири не ми пречат. — Той се обърна към Шарлот, като очакваше тя да го подкрепи и стисна рамото й. Младата жена го погледна разколебано и той я целуна по бузата. — Добре съм, нали, скъпа? — Плъзна ръка около талията й и докосна гърдата й. Шарлот потръпна.

— Аз мога да закарам Чарли до града — внезапно предложи Харис в настъпилото неловко мълчание.

— Но, Хари, ние току-що пристигнахме — възрази Джанис и го погледна нацупено.

— Ще ми отнеме само няколко минути — рече Харис и погледна Гари с неприязън. — Мисля, че трябва да изпратя Шарлот.

— Сигурна съм, че Гари ще се справи — намеси се Шарлот, — нямам нищо против той да ме закара. — Беше доста смела лъжа, но какво друго й оставаше! Пътуването с Гари можеше да бъде неприятно, дори много опасно, но не толкова неприятно и опасно, колкото ако Харис е зад волана.

Гари я възнагради за подкрепата, като я завъртя и я целуна звучно по устните.

— Това е моето момиче! — обяви той, когато накрая я пусна. Зави й се свят, като видя израженията на Харис и Джанис. Неговото би образувало айсберг и на екватора, а нейното отразяваше отвращението, което самата Шарлот изпитваше. Престори се на горда и последва Гари към изхода.

 

 

Главата я болеше, когато потеглиха. Имаха малък спор с Гари при качването в колата. Той искаше Шарлот да седне близо до него и да легне в скута му.

Гари шофираше с умерена скорост и изглежда това го задоволяваше. Шарлот постепенно се отпусна. След няколко минути дори затвори очи. Не бяха пътували много, когато усети, че завиха и колата започна да подскача по неравен път. Мигновено отвори очи и видя няколко купи сено наоколо. Гари изгаси мотора и изключи фаровете.

Тя не вярваше на очите си! Невъзможно бе Гари да е такъв хлапак и да си мисли, че ще й хареса да спрат насред полето и да се опипват в колата. Предполагаше, че може да възникнат проблеми, когато стигнат в апартамента й, но знаеше, че Джими ще се погрижи за това. Гари бързо откопча предпазния си колан и се премести до нея. Целуна я, преди тя да успее да се отдръпне. Притисната от колана и неговите ръце, Шарлот не можеше да помръдне. Дълго се бори и накрая успя да го отблъсне.

— Сигурно се шегуваш! — избухна тя.

— Какво искаш да кажеш? — попита мъжът и продължи да я целува по шията.

Тя отблъсна ръцете му от раменете си. Гари изумено се втренчи в нея.

— Как можа да си помислиш, че ще се оставя да ме опипват в някаква кола? Отдавна съм забравила тези ученически глупости.

— Не обичаш ли да се любиш в кола? — попита той.

— Да не съм ученичка! — възмути се Шарлот и пооправи раздърпаната си блуза. Не забеляза кога е посегнал надолу, но изведнъж облегалката падна назад.

— Значи никога не си била в кола като моята. — Тя го гледаше изумено. — Като спалня е — добави той, наведе се и включи радиото.

Пресегна се и разкопча колана й. Притегли я към себе си и легна назад.

— Удобно е, нали? — попита той и отново долепи устни към шията й.

Шарлот го удари с юмрук по рамото. Той се надигна и я погледна учудено. За миг тя го съжали. Сигурно не беше лесно да си глупав.

— Надут мухльо! И на пухено легло с копринени чаршафи няма да се любя с теб! Повръща ми се от теб! Вдигай седалката и ме закарай вкъщи! — заповяда тя.

Опита да стане, но мъжът я хвана за раменете и отново я прикова към сгъваемото „легло“. Белезникавите му сини очи гневно святкаха и Шарлот изплашено потрепери.

— Я не се преструвай! Зная какви момичета работят по баровете. Ти си само една евтина уличница и аз ще си взема това, което даваш и на другите!

Шарлот се вбеси. Не беше заслужила подобно отношение! Работеше и печелеше почтено. Никога не е била леко момиче! Не е честно, бунтуваше се тя и яростно въртеше глава да избегне устата му.

Той обхвана лицето й и я целуна продължително. Притискаше я с тяло и Шарлот не можеше да помръдне. Най-сетне мъжът вдигна глава.

— Хубаво беше, нали? — усмихна се ласкаво той и отметна няколко златисти кичура от челото й.

Шарлот искаше да го нападне, но страхът я спря. Разбра, че гневът няма да й помогне. Инстинктът й подсказваше, че е по-добре да се овладее, за да не влоши положението. Гари изглежда вече се беше успокоил, но раменете още я боляха там, където я беше стиснал.

— Да… хубаво беше — едва успя да промълви тя.

— Знаех, че само се преструваш на недостъпна — заяви той самодоволно. Играеше си с горното копче на блузата й. — Имаш хубава кожа. Толкова е нежна и гладка. — Той се наведе и целуна шията й, след което притисна длани към гърдите й. Шарлот се размърда.

— Тежа ли ти? — повдигна се мъжът.

Тя се възползва от предоставилата й се възможност.

— Да, малко си тежък. Имам чувството, че ще ме сплескаш. — Тя се изсмя пресилено.

— Добре. — Гари легна до нея и Шарлот се отдръпна. Не откъсваше поглед от него и като се опитваше да прикрие движенията си, опипваше вратата, за да намери дръжката. Напипа студената метална част и в този момент Гари отново се наведе над нея и разкопча блузата й.

— Имаш и хубави гърди — рече той и плъзна пръсти под сутиена й.

— О, благодаря! — едва промълви Шарлот. Той докосна гърдата й и младата жена се отдръпна от отвращение. — Недей! — Гари вдигна глава и я погледна с подозрение. Тя се насили да се усмихне и каза първото нещо, което й дойде наум: — Не мислиш ли, че трябва да отворим поне един прозорец? Тук е доста горещо.

— Горещо ти е само защото си с прекалено много дрехи — пошегува се той и сърцето й се преобърна. Беше стиснала дръжката на вратата като спасителен пояс, но не смееше да я натисне. Гари все още беше твърде близо. Не смееше дори да си помисли какво ще последва, ако се опита да избяга и не успее.

Той я погледна за миг и неочаквано бързо се предаде.

— Да, наистина е малко топло. Ще сваля един прозорец.