Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Stormy reunion, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 39 гласа)

Информация

Сканиране
maxin (2009)
Корекция
asayva (2017)
Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Сандра К. Роудс

Заглавие: В бурята на страстта

Преводач: Наталия Иванова

Година на превод: 1995

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Арлекин България ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 1995

Тип: Роман

Националност: Американска

ISBN: 954-11-0326-X

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6202

История

  1. — Добавяне

Трета глава

Няколко минути по-късно Шарлот влезе в бара. Старият грамофон-автомат свиреше и силната музика, която я посрещна от вратата, й се стори като ударна вълна.

Имаше доста посетители и трябваше да заобиколи няколкото танцуващи по дансинга двойки, за да стигне до бара. Видя Харис и годеницата му на същата маса. Щеше да е по-добре, ако можеше да не го вижда и да не говори повече с него. Трябваше да предотврати случилото се в съблекалнята, но все пак не само тя имаше вина. За разлика от него, не беше сгодена. Той имаше годеница! И той беше влязъл неканен в съблекалнята!

Стигна до бара и Тони приближи.

— Съжалявам, че те поставям в затруднено положение — извини се Шарлот. — Направих голяма глупост.

— Не се притеснявай, господин Джордан повика сервитьорка от кафенето да те замести. — Тя не отговори и той погледна ръката й. — Не мислиш ли, че вече трябва да отидеш да зашият раната. Сигурно боли ужасно.

— Да, адски боли — намръщи се Шарлот. Може би затова се почувства леко замаяна, когато видя Харис да приближава зад нея. Не искаше да го погледне, но се насили и се обърна.

Джанис беше с него, стиснала ръката му като спасителен пояс. На силната светлина около бара Шарлот разбра колко много е сгрешила в преценката си. Жената беше с тежък грим, който скриваше бръчките около очите й. Беше се преоблякла пак с детска рокличка, но този път Шарлот не се заблуди. Джанис бе поне на тридесет години, а не на седемнадесет, както първоначално й се беше сторило.

— Готова ли си? — Краткият въпрос прекъсна огледа на Джанис.

— Да, но не е нужно да ме откарваш в болницата. Винаги има спрели таксита пред входа. Ще помоля Мъри да ми извика едно…

— Казах, че ще те закарам! — упорито повтори той.

Шарлот го погледна слисано. Твърдоглав е като магаре! Отмести очи към годеницата му. Джанис също не изглеждаше доволна от неговото упорство.

— Скъпи, ако Чарли… — усмихна й се Джанис. — Ако Чарли иска да вземе такси…

— Аз ще я закарам — настоя той. — По-добре да прекратим спора и да тръгваме.

Хвана Шарлот за лакътя, за да я изведе от салона, когато Джанис раздразнено се обади:

— Но, Хари…

Шарлот се запита дали това обръщение го подразни толкова, колкото и нея. Сигурно. Тонът му наистина беше много рязък, когато се обърна към годеницата си.

— Джанис, не желая да обсъждам въпроса!

Джанис го погледна стреснато и Шарлот забеляза как Харис прехапа устни.

— Съжалявам, скъпа, не исках да те обидя. Няма да отнеме много време и когато се върна, ще дойда при теб в стаята ти. — Той се усмихна — умоляващо и многообещаващо.

Джанис раздразнено погледна Шарлот и отмести очи към годеника си. Поднесе лице и той целуна леко разтворените й устни. Прошепна й нещо, което Шарлот не успя да чуе. Но каквото и да беше казал, Джанис изглеждаше доволна и гальовна като котка.

— Както кажеш, скъпи.

Харис отново се обърна към Шарлот и я поведе към изхода. Докато прекосяваха ярко осветеното фоайе, младата жена рече:

— Ако бях на мястото на твоята годеница и ти ми говореше по този начин, преди да излезеш с друго момиче, със сигурност нямаше да те приема в стаята си, когато се върнеш. Нямаше да ти помогнат и целувките.

— Да, но ти не си вече моя годеница. Може би точно поради тази причина — безразлично рече Харис и задържа вратата, за да направи път на Шарлот.

Тя излезе от хотела и се потопи в топлия въздух на нощта, но това не я успокои. Харис знаеше как да я нарани! Ала тя би предпочела да умре, но да не му позволи да разбере, че това я засяга. Стигнаха до колата, младата жена спря за миг и го погледна право в очите.

— Навремето бях така отчаяно влюбена в теб, че само мислех какво да направя, за да те накарам и ти да ме обикнеш. Но и през ум не ми мина, че трябва да стана твоя изтривалка. Не, благодаря! Тогава може да съм била много глупава и млада, за да опитам. Джанис не ме интересува, но все пак я съжалявам. — Шарлот демонстративно седна в колата и дръпна вратата.

Харис намръщено се настани зад волана на големия кадилак.

— Джанис не е моя изтривалка! А дори да е така, смятам, че не е твоя работа. Колкото до това, че си ме обичала преди… — Той впи в нея хладните си стоманеносиви очи. — Признавам, доста се постара да ме принудиш да ти направя предложение за женитба, но не мисля, че това беше продиктувано от любов. Как върви бизнесът на баща ти? Още ли те използва като примамка, за да продава кравите си? — Харис се наведе и запали мотора. Чакаше подходящ момент, за да се включи в движението и продължи: — Без съмнение ти ми даде урок, който всеки млад мъж трябва да научи — никога не показвай истинските си чувства. Какво щастливо съвпадение беше, че сватбата се провали скоро след като баща ти разбра как няма да може да оскубе бъдещите си роднини.

Наистина беше съвпадение, но Шарлот не си направи труда да му го каже. Беше скъсала с баща си още тогава, така че Харис не можеше да я обиди. Баща й беше побеснял, че е върнала пръстена и развалила годежа. Едва тогава тя научи за сделката, която се е надявал да сключи с бъдещите си роднини. Те трябвало да финансират програма за отглеждане на говеда, която той да контролира, и след това да осигурят пазар за готовото месо в своите хотели. Обвиняваше нея, че с разтрогването на годежа е провалила сделката му. Каква ирония на съдбата! След толкова години да разбере, че не това е била причината.

Но това едва ли би променило нещата. Горчиво разочарована, тя така или иначе щеше да напусне дома си, но ако тогава знаеше истината, не би се чувствала изгонена. Заинтересован единствено от провалените си сделки, баща й изобщо не обърна внимание на факта, че дъщеря му бе преживяла срив — физически и психически наранена от аборта. Освен това и сватбата й бе провалена. Ала единственото, което го интересуваше тогава, беше, че надеждите му да направи състояние с помощта на семейство Джордан бяха пропаднали. Стана й още по-тежко, като разбра как баща й я бе използвал и топлото му съчувствие, когато научи, че е бременна, е било престорено.

— Нищо ли няма да кажеш? — остро попита Харис.

Странно беше, че той се чувства толкова наранен от миналото. Харис излезе от тази бъркотия сравнително незасегнат, докато на Шарлот й бяха необходими години, за да стъпи отново на крака и да остави всичко зад гърба си. Понякога се питаше дали въобще е успяла.

— Защо настоя да ме закараш до болницата? За да се караме? Да ме обвиняваш и да се ровиш в миналото? — отегчено попита тя.

Той не отговори веднага, насочил вниманието си върху паркирането на големия кадилак пред болницата. В настъпилата тишина, след като моторът изгасна, мъжът се обърна към нея и внимателно разгледа лицето й на бледата светлина от уличната лампа.

— Не, не затова настоях да те закарам — призна накрая. — Нямах намерение да се караме. Може би исках да те накарам да се почувстваш виновна, да докосна струната на доброто в теб. Не разбираш ли, че е невъзможно да продължиш да работиш във „Футхилс“, след като хотелът вече е мой?

Отново се върнаха на този въпрос. Но не можеше да спори с Харис. Гледаше го и усещаше как предателско желание се събужда в нея. Беше прочела някъде, че наркоманите, привикнали към хероина, никога не могат да се излекуват. И дори след години остават пристрастени. Напълно разбираше това чувство. Знаеше, че дори след толкова години отново ще се държи като глупачка заради него, както когато беше седемнадесетгодишна.

Защо се появи отново? Каква лоша шега на съдбата го накара да купи точно този хотел, когато в Колорадо имаше стотици други? Беше се установила тук, животът й беше добре подреден. Несправедливо беше да иска от нея да направи жертва и да се премести.

— Значи аз трябва да напусна? И през ум не ти минава, че би могъл да продадеш хотела. Аз вече работех в него, когато ти го купи.

— Невъзможно е да го продам. Месеци наред преговарях, за да го купя. Вече съм започнал и преместването на централния офис на фирмата си на горните етажи на хотела. За теб ще бъде много по-лесно да напуснеш.

Това беше загубена битка и тя го знаеше. Обхвана я слабост и пулсиращата болка в ръката й изведнъж се усили. Младата жена се облегна назад и разтри слепоочия.

— Точно сега ли трябва да обсъждаме това? Мислех, че изминахме целия път дотук, за да се погрижат за ръката ми.

Забелязал уморено отпуснатите й рамене, той рече нежно:

— Извинявай, Шарлот. Права си, можем да говорим и утре. — Излезе от колата и заобиколи да отвори вратата на Шарлот. Тя се олюля леко, щом се опита да стане. — Няма ли да е по-добре да те занеса? — предложи той.

Шарлот се изправи и се втренчи в него. Да се притисне до гърдите му, обгърната от силните му ръце! Тя почти се изсмя на глас при самата мисъл за това. Нима Харис не знаеше как ще й въздейства това? Знаеше, че и той не беше безразличен към нея. Доказваше го случилото се в съблекалнята. Да се отпусне в прегръдките му щеше да бъде игра с огъня и за двамата.

Тя се обърна и тръгна към ярко осветения вход на отделението за спешна помощ, преди да е направила нещо още по-глупаво от това да си пореже ръката.

В болницата работеха бързо и ефективно. За кратко време раната на Шарлот беше професионално затворена с три шева и бинтована със стегната превръзка. Бяха „замразили“ ръката й, за да я зашият, и сега дори не усещаше болка. Дадоха й шишенце с обезболяващи таблетки, ако през нощта усети болки.

Няколко минути по-късно Шарлот стоеше на рецепцията и внимателно разглеждаше педантично изготвената сметка за услугата. Искаше й се счетоводният отдел да не бе на същото високо ниво като отделението за спешна помощ. Кой би помислил, че една тъй проста процедура е толкова скъпа?

Шарлот вдигна глава и се усмихна мило на дежурното момиче на рецепцията.

— Ще бъде ли възможно да ми изпратите сметката по пощата?

— Предпочитаме да уредите сметката веднага — намръщи се момичето, но щом забеляза недоволното изражение на Шарлот, добави: — Ако не можете да платите в момента, елате сутринта да разговаряте с някой от счетоводителите. Може да ви изготвят график за изплащане на сметката.

— Добре… — Шарлот прехапа устни.

Винаги беше избягвала капана на месечните вноски и предпочиташе веднага да урежда сметките.

Имаше малко пари в спестовната си книжка и ако ограничеше разходите си до следващата заплата, може би щеше да успее да плати сметката. Тя бръкна в чантата си за чековата книжка, като се молеше от счетоводния отдел да не са толкова бързи в осребряването на чековете, както в изготвянето на сметките. Трябваше да внесе пари, за да покрие чека си.

Още не бе извадила портфейла си, когато Харис се появи зад нея.

— О, ето къде си била. Слязох до кафенето и като се върнах, теб вече те нямаше.

Добре, толкова за сметката и за такси до вкъщи. Може би така беше по-добре, помисли си тя и погледна още веднъж общата сума. Известно време нямаше да може да си позволи такси.

Не забеляза кога Харис е бръкнал във вътрешния джоб на спортното си яке, тъй като търсеше портфейла в чантата си. Когато вдигна поглед, мъжът вече беше извадил чековата си книжка и я попълваше.

— Какво правиш? — възмутено попита тя.

— Плащам сметката — отговори Харис и продължи да пише.

— Благодаря, но сама си плащам сметките — твърдо заяви Шарлот, сложи книжката си на плота и взе химикалка, за да попълни чека.

Без да й обръща внимание, Харис се подписа и едва тогава вдигна поглед.

— Слушай, чувствам се отговорен за случилото се. Ако не се бяхме скарали…

— Вината е изцяло моя. Не желая да ми плащаш сметките — рече тя и решила, че въпросът е приключен, започна да попълва чека. Усети погледа на мъжа и се смути. Не беше лесно да пише с бинтованата си ръка, все още безчувствена от местната упойка. Сгреши първия чек, откъсна го, въздъхна раздразнено и започна да попълва нов, като опита да се съсредоточи. Най-сетне го попълни сравнително четливо и го откъсна от чековата книжка.

— Не мислиш ли, че трябва аз да уредя сметката? — тихо попита Харис, обърнат с гръб към администраторката, така че да не може да го чуе.

— Казах, че аз ще платя — гневно му напомни Шарлот. — Не желая милостиня.

— Наистина ли? — скептично попита той и сведе очи към отворената чекова книжка. Шарлот проследи погледа му и стисна устни. Винаги водеше точен отчет на парите, за да знае колко има в банковата си сметка. И сумата беше тук, черно на бяло, и съвсем не беше достатъчна, за да покрие чека, който току-що бе написала.

Старият всезнайко Харис беше видял!

— Всичко е наред — промърмори тя, побутна го и подаде чека. Докато чакаше, Шарлот усещаше подигравателния поглед на мъжа. Щом формалностите бяха уредени, тя се насочи към изхода.

Едва навън Харис я настигна и подхвърли:

— Знаеш, че е незаконно да попълваш чек без покритие, нали? От банката ще го върнат като невалиден.

— Това не е твоя работа! И няма да го върнат. Имам пари в спестовната си книжка, трябва само да ги прехвърля.

— Сигурна ли си? — недоверчиво попита той.

Шарлот не отговори, само ускори крачка. Бузите й бяха леко зачервени. Нямаше достатъчно пари, но ако вземеше добри бакшиши този уикенд, щеше да се справи.

Стигнаха до колата и докато отключваше вратата, Харис попита безцеремонно:

— Имаш ли достатъчно спестявания да покриеш чека?

— Няма ли да престанеш да си пъхаш носа в живота ми? — раздразнено го погледна тя. — Това не те засяга. — Без да изчака да й отвори вратата, тя я дръпна и се стовари на предната седалка. С рязко движение затръшна вратата и колата се разклати.

Харис се втренчи за миг в младата жена, след това заобиколи колата и седна. Бръкна в джоба си и извади пачка банкноти.

— Внеси ги утре на сметката си — нареди той.

— Няма да взема парите ти.

Мъжът я изгледа гневно и тя потръпна, леко изплашена. В последвалата напрегната тишина Харис пусна парите в скута на Шарлот.

— Приеми ги като аванс. Ще се погрижа да ги удържат от следващата ти заплата.

Шарлот мълчаливо съзерцаваше намачканите банкноти в скута си. Без да й даде възможност да оспори решението му, Харис запали колата и потегли към изхода.

— Накъде? — попита рязко.

Шарлот посочи надясно и сърдито рече:

— Ще се погрижиш ли да ги удържат от заплатата ми?

— Да, ще се погрижа.

— Добре, тогава… благодаря ти — неохотно промълви тя. Събра парите и оправи гънките им, преди да ги прибере в чантата си.

Наистина й бяха нужни. Трябваше да признае, че ако не бяха тези пари, дори с баснословни бакшиши трудно би могла да плати сметката. Съгласи се, че след като са аванс от заплатата й, няма нищо лошо в това да ги вземе.

Докато пътуваха към апартамента й, Шарлот безмълвно насочваше Харис, докато внезапно се сети за нещо.

— Мислех, че искаш да напусна работа? Ако го направя, как ще ти върна парите, които ми зае?

Той не отговори веднага — явно не беше помислил за това. Младата жена го погледна крадешком и посегна към чантата си, за да му върне парите.

— О, за Бога, нека не започваме отново! — възкликна той, досетил се за намерението й. — Задръж парите… Задръж и проклетата си работа, щом е толкова важна за теб! Хотелът е голям… Ще стоим далеч един от друг.

— Аз… — Шарлот не знаеше какво да отговори. Сега, след като се беше съгласил, тя пък копнееше да напусне!

Как щяха да стоят далеч един от друг? „Футхилс“ наистина бе голям хотелски комплекс, но напомняше малко градче. Всеки знаеше какво правят другите, а и клюките, особено за шефовете, се носеха навсякъде. Не би могла да понесе всекидневните „бюлетини“ за Харис и Джанис. И без това ревнуваше. Сякаш нож прободе сърцето й, когато бяха в бара и Харис целуна годеницата си.

Представи си как всяка вечер Линда идва и разказва най-подробно за подготовката на сватбата им. За всички нощи, когато са били заедно.

Шарлот забеляза, че приближават улицата, на която живееше.

— Тук завий. Третата къща от дясната страна — промълви тя. — Ще си потърся друга работа. Не знам как точно ще ти върна парите, но бъди сигурен, че ще ги получиш.

Харис паркира пред старата викторианска сграда, в която се намираше апартаментът на Шарлот.

— Както искаш. — Той посегна към вратата, но Шарлот припряно рече:

— Не ме изпращай. — Без да чака отговор, тя излезе от колата.

Ала само след миг Харис я настигна.

— Не обичам да оставям една жена да влиза сама в празен апартамент късно вечер — обясни той и пое с нея по алеята.

— Правя го повечето от вечерите, въпреки че апартаментът рядко е празен.

Вече бяха стигнали вратата и звукът на включен телевизор подкрепи думите й.

— Не разбрах, че живееш с друго момиче.

— Не е момиче — спокойно рече Шарлот. Забеляза, че мъжът се втренчи в ръката й. — И не съм омъжена.

— Но живееш с мъж, това ли искаш да кажеш? — хладно попита той.

— Точно така!

Тя извади ключа си. Досещаше се какво мисли Харис. Умишлено го заблуди относно отношенията между нея и Джими. Така спаси гордостта си. Не искаше той да остане с впечатлението, че през тези няколко години е тъгувала за него. Той явно не бе страдал. Бил е с Джанис. Шарлот също не се бе измъчвала, но той можеше и да не повярва, ако узнаеше, че в живота й няма друг мъж.

Когато младата жена отвори вратата, Харис вече си беше отишъл.