Сандра К. Роудс
В бурята на страстта (10)

Десета глава

Животът е така устроен, че винаги продължава, дори когато човек е много нещастен. Течеше сухото и горещо лято на Колорадо. Юни отстъпи мястото си на юли и вече наближаваха августовските горещини. Фермерите се безпокояха, че водата за напояване свършва. Говореше се, че в източните щати може да се повтори сушата от тридесетте години. Имаше постоянен поток от коли, който се виеше по пътя от равнините към свежия и хладен въздух на Скалистите планини, и изсипваше пътниците си, онемели пред живописните остри върхове и покритите с лед долини. Туристическият сезон беше един от най-добрите от много години насам и във „Футхилс“ почти нямаше свободни места.

Към края на юли Шарлот извади учебниците си и започна да се подготвя за предстоящата учебна година. Положила беше много усилия, за да стане учителка — подготвяше се за изпити, пишеше доклади и през цялото време работеше.

Но докато се ровеше в купчината учебници и записки, разпилени из спалнята, усещаше особена неудовлетвореност. От дете мечтаеше да стане учителка и сега, когато мечтата й се беше осъществила, това не я радваше.

Само заради един мъж, мислеше си тя ядосано. Не беше виждала Харис от онази вечер, преди няколко седмици, когато се скараха. Без него животът й беше пуст и тъжен. Той все още живееше в хотела, но както беше казал в началото, „Футхилс“ беше голям и можеха да стоят настрана един от друг.

И Харис със сигурност я отбягваше, помисли си тя огорчена. През последните няколко седмици стоеше часове наред, потънала в мисли за тази последна среща. Той каза, че може да даде обяснение за годежа си с Джанис. Представяше си какво правдоподобно обяснение ще измисли! Но не трябваше ли поне да му даде възможност да се опита да й обясни?

Шарлот сподави прозявката си и продължи да подрежда нещата си. От друга страна, стана по-добре, че не го изслуша и не се остави да я подведе с лъжи и празни обещания. Доста от нейните приятелки бяха мамени от женени мъже, които обещаваха, че ще напуснат съпругите си и ще се разведат. Но моментът все не е подходящ и накрая момичето разбираше, че разводът никога няма да се осъществи. Харис все още не беше женен, но положението беше подобно.

Тъкмо беше прегледала купчина стари тестове, когато чу шум в кухнята. За миг остана неподвижна, след това скочи и листовете от скута й се разпиляха по пода.

Намери Джими паднал на пода сред куп разпилени вещи. Бързо коленичи до него. Беше в съзнание, но лицето му бе изкривено от болка.

— Какво стана?

— Търсех цигари — промърмори той. Опита да се изправи, но отново бързо се отпусна назад. По челото му изби пот.

Шарлот стисна окуражително ръката му и погледна преобърнатата пред печката табуретка. Преди да започне да слага цигарите му в шкафа до мивката, откъдето лесно можеше да ги взема, ги прибираше в един от горните. Но защо Джими все забравяше, че ги е преместила? Една от причините да пренареди шкафовете беше, за да може той да взема каквото иска, без да се качва на стола.

Тя отново го погледна. Сбръчканото му лице беше бяло като платно. Сините му очи се бяха разширили от болка. Чуваше го как диша бързо и учестено.

— Ще повикам линейка.

Тя опита да измъкне ръката си от неговата, за да стане, но старецът я стискаше изненадващо силно.

— Недей, ще струва цяло състояние. Само малко да си почина и ще се оправя — прошепна той. Усмихна се вяло. — Не понасям болниците.

Шарлот раздразнено стисна устни. Джими би се пазарил и с гробарите на собственото си погребение! Внезапно се почувства виновна при тази мисъл. Той беше осемдесет и пет годишен и най-безобидното падане можеше да се окаже фатално за него.

— Трябва да те прегледа лекар. Може би си се отървал само с няколко синини, но искам да се уверя, че няма нищо сериозно. — Чудно беше колко убедителен може да бъде човек, когато е отчаян. Костите на Джими вече бяха много крехки и можеше да има нещо счупено. Успя да откопчи ръката си. Отиде до телефона. Изведнъж я обхвана ужас — защо Джими беше паднал?

 

 

Шарлот излезе от кабинета на лекаря на Джими в горещия юлски ден. Слънцето приличаше и асфалтът беше толкова горещ, че на него можеше да се изпече яйце, както казват хората. Но Шарлот сякаш беше измръзнала.

Колата й беше на съседната пресечка, но като стигна до нея, се разколеба. Беше планирала да отиде при Джими след срещата си с лекаря. За първи път беше доволна, че старецът не помни. Вчера Джими дори не разбра, че е при него. Ако не отиде днес, сигурно няма да забележи. Не беше в състояние да разговаря с него.

Тръгна бавно по улицата. Кварталът беше тих. Имаше предимно офиси и стари жилищни сгради, затова не се виждаха минувачи. Млад мъж — гол до кръста — косеше тревата пред една къща. Проследи с поглед Шарлот и когато тя приближи, младежът стегна мускули, за да покаже бронзовия си загар. Шарлот дори не го погледна.

Не виждаше нищо. Не съзнаваше нито къде отива, нито какво прави. Механично поставяше крак пред крак и се опитваше да не мисли за нищо. Не забеляза, че е излязла от квартала и че офисите и жилищните сгради бяха заменени от магазини и кафенета, а тротоарът беше изпълнен с хора.

Излезе от транса си едва когато се сблъска с възпълна намръщена жена. Промърмори извинение и се отдръпна към вътрешната част на тротоара. Загледа се в една витрина. Не можеше да прекара остатъка от живота си като обикаля подобно на зомби. Трябваше да реши какво ще предприеме, независимо дали й харесва, или не.

На витрината бяха изложени много стоки, но погледът й бе привлечен от розова бебешка рокличка в ъгъла. Можеше да я купи за Бранди, дъщеричката на Тони. Шарлот видя бебето само веднъж, в болницата. А би трябвало да се отбие при Ан вкъщи.

Докато гледаше витрината, младата жена усети как буца заседна на гърлото й. Не беше купувала нищо за собственото си бебе! Изгуби го, преди дори да помисли за бебешки дрешки, завивки и шишета. А толкова силно желаеше бебето — нейното и на Харис.

Думите му все още я измъчваха. Явно той мислеше, че е направила аборт. Но това не беше вярно. Една сутрин се събуди с болки и разбра, че кърви. Лекарят й обясни, че такива неща се случват. Спонтанен аборт.

Стана толкова бързо и неочаквано, че на Харис му бе простено да мисли, че тя е организирала всичко. Почти не разговаряха след аборта. Изпрати му само бележка заедно с пръстена. Вече дори не си спомняше какво бе написала.

Може би не беше обяснила достатъчно добре какво се е случило. Беше много разстроена и за нея не бе важно какво ще обясни на Харис. Достатъчно беше той да знае, че е изгубила детето и че годежът се разваля. Сега съжаляваше, че не е била по-внимателна.

Не съзнаваше, че плаче, докато риданията не я задушиха. Опита да потисне ужасната мъка, която я връхлетя. Но сякаш се бе отприщил бент на река. Тъгата след скарването с Харис, притесненията, откакто Джими влезе в болница, й дойдоха прекалено много и нервите й не издържаха.

Стоеше наведена с гръб към тротоара и сълзите й капеха по нажежените плочи. Тялото й се разтърси от ридания. Знаеше, че се унижава, като плаче на улицата, че после ще съжалява, но не можеше да се овладее.

Все още плачеше, когато силна мъжка ръка обгърна раменете й и младата жена се озова притисната към нечии топли обятия. Долови познат аромат… Но дори прегръдката на Харис не можа да спре потока от сълзи.

— Успокой се… — нежно рече той. Но тя отново избухна в ридания и накрая той я поведе към празния вход на един магазин. Прегърна я и я скри от погледите на минувачите.

— Чувствам се като глупачка… Да плача на улицата — каза тя, изхлипа и отново притисна лице към гърдите му.

— Няма нищо, не се притеснявай — успокои я той. Притисна я в обятията си и извади носна кърпичка от джоба си. Повдигна брадичката на младата жена и изтри мокрите й страни. Тя знаеше, че очите й са подути и зачервени и се опита отново да скрие лицето си, но той й попречи.

Накрая Шарлот събра сили и се овладя. Разстроена и засрамена, избягваше погледа му. Той плъзна ръка под гъстата й руса коса и нежно погали шията й.

— Какво се е случило, Шарлот? — тихо попита мъжът.

Тя сви рамене, без да знае какво да отговори. Наистина нямаше представа какво я разстрои толкова. Много трудности й се стовариха наведнъж, но през годините се беше научила да не се поддава на емоциите си. Не беше ревла. Посрещаше смело проблемите в живота.

— Трябва да ти призная нещо, Шарлот. Следях те. Минавах с колата, когато те видях да излизаш от кабинета на лекаря.

Тя вдигна поглед. Очите й още бяха влажни, лицето й бе бледо и тъжно.

— Изглеждаше разстроена… Оставих колата и тръгнах след теб. — Стисна силно ръцете й. — Знам, че не си на работа от няколко седмици… Помислих, че се подготвяш за учебната година и си решила да напуснеш работа по-рано. Но не е заради това, нали? Не можеш ли да ми кажеш какво има? Не си… Да не си болна?

Тя поклати глава. Забеляза облекчението, изписало се на лицето му. Изглеждаше толкова загрижен за нея.

— Не аз съм болна — отвърна Шарлот. — Джими е в болница. — Щом спомена името на стария си приятел, сълзите отново бликнаха и тя прехапа устни, за да ги спре.

Харис стисна сърдито устни, като чу името на нейния приятел, но я прегърна, щом видя, че тя отново ще се разплаче.

— Хайде да изпием по едно кафе и да ми разкажеш — предложи той.

— Не мога да отида никъде в този вид — възрази Шарлот.

— Тогава да отидем вкъщи?

Шарлот се скова. Достатъчно беше, че непознати я гледаха как плаче на улицата. Не можеше да отиде с Харис в хотела, където я познаваха! Ами ако Джанис е там?

— Ще се повозим с колата — отстъпи Харис, сякаш прочел мислите й.

Върнаха се обратно по пътя, откъдето беше дошла. Струваше й се нереално, че той върви до нея. Чувстваше се спокойна, сякаш бе прехвърлила всичките си проблеми на неговите силни рамене. Нямаше повод да мисли, че той ще я подкрепи, но неговото присъствие й вдъхваше сили и оптимизъм.

Стигнаха до сградата, където се намираше кабинетът на лекаря, и Харис я поведе към колата си. Шарлот забави крачка.

— Колата ми е отсреща — посочи тя. — Не мога да я оставя паркирана на улицата. — Виждаше листчето под едната от чистачките. Сигурно беше глоба.

Харис намръщено погледна към колата й, когато Шарлот се отправи към нея. Младата жена не искаше да си тръгва, но така беше най-добре. Той беше годеник на Джанис, а не неин, и не можеше да разчита на него, че ще й помогне. Сама ще се справи с проблемите си.

— Дай ми ключовете — каза той. — Ще отидем до хотела и ще изпратя някой да я прибере.

Имаше хиляди основания да не му даде ключовете. Клюките, които щяха да плъзнат из хотела, годеницата му. И не на последно място, чувството й за независимост. Но тя бръкна в чантата си и му ги подаде.

 

 

— Лекарят казва, че нямам избор. Ако беше само счупеният крак, можеше да остане у дома, но има нещо по-сериозно. Вкъщи е получил удар и затова е паднал. Трябва да бъде под денонощно лекарско наблюдение.

Шарлот замълча, за да спре напиращите в очите й сълзи. Харис беше много търпелив с нея през целия ден. Отбиха се в хотела, за да изпратят някого за колата й и отидоха на дълга разходка с автомобила на Харис. Разговаряха за незначителни неща, защото тя все още беше разстроена и не можеше да говори за проблемите си. Заедно приготвиха вечерята и се нахраниха в апартамента на Шарлот. Едва след това Харис я накара да сподели какво я безпокои.

— Чувствам се виновна. Няма да му хареса в някой от тези домове — продължи тя и посочи рекламните брошури, които лекарят й бе дал.

— Лекарят е прав. Не можеш сама да се грижиш за него. А и тези домове, не изглеждат толкова лоши. — Харис отвори една брошура и й показа група невероятно добре изглеждащи възрастни хора, които се разхождаха по алея сред идеално поддържана морава. — Изглежда се чувстват добре.

— На теб ще ти хареса ли да те натикат на такова място? — ядосано възкликна тя. И лекарят й беше казал същото, но и той я раздразни. Нямаше представа какво очаква от двамата мъже — може би да размахат вълшебната пръчица и всичко да се уреди.

— Няма да ми хареса, но аз не съм на годините на твоя приятел и все още се справям без чужда помощ. Някой ден може и това да се случи, кой знае! Шарлот, погледни реално на нещата. От това, което ми каза, разбирам, че Джими не може да живее повече вкъщи. Освен всичко останало и склерозата му е в напреднал стадий. Може дори да не разбере, че е в старчески дом. Не каза ли, че вчера не те е познал, когато си била при него?

— Объркан е, защото е в болница! Не може да се ориентира. — Харис беше прав. Джими сигурно няма да разбере, че го е изпратила в дом за възрастни хора. Откакто падна, беше неориентиран. Може би от ударите, които е получил, или може би от напредналия стадий на Алцхаймерова болест. Но тя се чувстваше виновна заради плановете, които правеше за Джими.

— Знам, че е много трудно да се решиш, но трябва да го направиш.

— Знам — дрезгаво отвърна тя.

— Аз ще ти помогна. Утре ще отидем да огледаме някои от домовете. Ще бъда с теб през цялото време, докато намерим подходящо място.

— Мислиш ли, че можем да намерим такова място?

— Обещавам да намерим. Иди седни във всекидневната, а аз ще направя кафе.

 

 

Шарлот седеше на канапето с облегната назад глава и затворени очи, заслушана в старата грамофонна плоча. Беше албум на Глен Милър. Харис влезе във всекидневната и щом чу музиката, разбра, че плочата е на Джими. Мъжът остави таблата с кафето на масата и приближи до Шарлот.

— Ела да танцуваме — протегна ръце той и я подкани да се изправи. Танцуваха под звуците на „Огърлица от перли“. Шарлот прегърна мъжа и склони глава на рамото му. Постепенно тъгата й изчезна и тя изцяло се отдаде на удоволствието от танца.

Албумът свърши и Харис пусна друга плоча. И след това друга, и друга. Навън вече беше тъмно, когато спряха да танцуват и оставиха тишината да изпълни стаята.

— Време е да тръгвам — неохотно рече Харис и целуна младата жена по челото.

— Не си изпихме кафето — напомни Шарлот. Не искаше той да си тръгва. С него се чувстваше спокойна и сигурна, дори щастлива. Ако той си отидеше, щеше да остане сама в пустия апартамент, а тъгата и самотата отново щяха да я връхлетят.

Знаеше, че няма право да иска той да остане. Харис принадлежеше на друга жена. Но Шарлот го обичаше с цялото си сърце и отчаяно се нуждаеше от него. Утре можеше да съжалява и да се чувства виновна, но тази вечер…

— Сигурна ли си, че искаш кафе? Няма да можеш да заспиш. Денят беше доста тежък за теб и трябва да поспиш.

За миг тя се вгледа в него и рязко се отдръпна. Отново беше на път да сгреши. Преди време също тъй отчаяно се нуждаеше от него и престъпи принципите си за една нощ в обятията му.

Сега не знаеше дали иска да се любят, или просто търси неговата компания. Ако годеницата му разбереше, че е прекарал тук нощта, това щеше да се отрази на отношенията им. Какво й каза, когато се срещнаха в началото на лятото — че преди години е объркала живота му. Толкова ли малко го обичаше, та рискуваше да го стори отново?

Освен това, ако го убедеше да остане, като му предложеше кафе или го накараше да танцуват, щеше да изглежда подозрително. Не трябваше да пренебрегва и сексуалното привличане, което припламваше помежду им като светкавиците на лятна буря.

— Да, прав си, трябва да поспя.

— Ще се справиш ли сама? Мога да остана, ако искаш. Искам да кажа на канапето — довърши той насмешливо.

— Аз… — започна тя несигурно.

— Слушай — прекъсна я той, — защо не отидеш да се приготвиш за лягане? Аз ще спя на канапето.

Преди Шарлот да разбере какво става, той я избута до спалнята и затвори вратата. Младата жена се облегна на нея за миг, учудена от настойчивото предложение на Харис. Накрая с въздишка отиде и взе нощницата си. Може би той не виждаше изкушението? Или за него то не съществуваше? Каквото и да се случеше по-нататък, не зависеше от нея.