Стефани Майър
Земен ад (9)

Шеба гледаше слисано как Гейб Кристенсен върви право към нея. Видя собствения си образ в мислите му и осъзна, че човекът, който той търсеше, е… самата тя.

Позволи си да се поразсея за кратко — знаеше, че Купър й е в кърпа вързан и няколко минути повече нямаше да го спасят, и тази възхитителна ирония я хвърли във възторг. Значи Гейб искаше Шеба лично да го унищожи? Е, щеше да му угоди. Мъките му щяха да й се усладят още повече, защото сам си ги бе избрал. Тя изправи гръб, облечена в роклята си от кожа на адска хрътка, и се остави дрехата да гали съблазнително тялото й. Знаеше какво е длъжен да почувства всеки мъж от човешката раса, щом погледне тази рокля.

Но това момче, което я изкарваше извън търпение, я гледаше право в очите.

Опасно беше да гледаш демоница право в очите. Човеците, които не извърнеха поглед навреме, попадаха в клопка. И след това оставаха приковани завинаги към демоницата, изгаряха от страст по нея…

Тя прехапа устни, за да удържи усмивката си, и впери поглед в небесносините му очи. Глупав човек!