Стефани Майър
Земен ад (4)

„Ура!“ — изсъска бледото чернокосо момиче, скрито в кабината, и раздвоен огнен език огря лицето й в червено. Огънят изпращя толкова силно, че някой можеше и да чуе, но в тоалетната продължаваха да се надвикват пискливи сърдити гласове.

Огънят угасна и момичето въздъхна дълбоко. Клепачите й затрепкаха и пак се затвориха. Тя сви юмруци и бледата кожа така се изпъна, че острите й стави сякаш щяха да я пробият. Стройната й фигура се разтрепери, сякаш се напрягаше да вдигне планина. Около нея витаеше почти видима аура на напрежение, решителност и очакване.

Каквато и трудна задача да си беше поставила, беше ясно, че за нея не съществува по-ценно нещо от изпълнението й.

— Купър — изсъска тя и от устата, от носа, от ушите й избълва огън. Пламъците окъпаха лицето й.

Все едно си нищо. Все едно си невидим. Все едно не съществуваш! — Купър трепереше от гняв, а думите, които се редяха в ума му, още повече разпалваха гнева му.

Можеше да й отвориш очите за себе си. И да покажеш на Тайсън кой тук е истинският мъж.

Ръката му механично посегна към тежестта, скрита на кръста му, под сакото. Шокиращият спомен за пистолета се вряза в гнева му и той запримига бързо, все едно току-що се е събудил от сън.

По врата му полазиха тръпки. Защо беше донесъл пистолет на абитуриентския си бал? Луд ли беше?

Беше толкова тъпо, но пък какво му оставаше, като Уорън Бийдс го беше предизвикал с безмозъчното си фукане? Вярно беше, че училищната охрана беше адски зле и всеки можеше да вкара вътре каквото си иска. И той го беше доказал, нали? Но пък струваше ли си да дойде с пистолет на кръста, само за да натрие носа на Уорън Бийдс?

Виждаше Мелиса, отпуснала глава на рамото на тоя тъп спортяга, притворила очи. Съвсем ли беше забравила Купър?

Гневът му отново заклокочи и ръката му бръкна под сакото.

Този път Купър тръсна още по-енергично глава. Безумие. Той носеше пистолета заради друго… На майтап, от щуротия.

Но погледни Тайсън. Погледни горделивата му, самодоволна усмивка! Тоя за какъв се мисли? Баща му е само един градинар, нищо, че всички го превъзнасят! Изобщо не се страхува, че ще му направя нещо, задето ми е отмъкнал дамата. Той дори не си спомня, че тя е дошла с мен. А и да си спомняше, нямаше да го е страх от мен. А Мелиса дори не си спомня, че съществувам.

Купър скръцна със зъби, отново кипнал от яд. Представи си как горделивият израз изчезва от лицето на Тайсън и на негово място идват страх и ужас, щом види дулото пред очите си.

Леденият страх, обзел Купър, го върна в реалността.

Пунш. Още пунш, ето какво ми трябва. Евтин е и е гаден, но поне е силен. Още няколко чаши пунш и ще знам какво да правя.

Купър вдъхна дълбоко, за да се стегне, и хукна към масата с напитката.