Стефани Майър
Земен ад (5)

Тъмнокосото момиче в банята се намръщи и тръсна сърдито глава. Вдъхна дълбоко два пъти и си замърка гърлено успокоителни думи.

— Има време още. Още малко алкохол, за да замъгли ума му, да отнеме волята му… търпение. Трябва да се погрижа за мнозина още, толкова много подробности… — Тя скръцна със зъби и клепачите й отново затрепкаха, този път по-продължително.

— Първо Мат и Луиза, после Брайън и Клара — Каза си тя, сякаш отмяташе задачи по списък. — Уф, а после тоя Гейб, дето вечно се меси! Защо той още не е нещастен? — Тя вдъхна дълбоко още веднъж. — Време е моят малък помощник отново да се залови за работа.

Тя притисна юмруци до слепоочията си и затвори очи.

— Селести.

Гласът в ума на Селести беше познат и дори желан. Напоследък той й подсказваше всичките й чудесни идеи.

Селести се ухили на въпросната двойка.

Някой си прекарва добре? Бива ли такова нещо?

— Трябва да тръгвам… — Селести се вторачи в лицето на партньора си. Мъчеше се да се сети за името му. — Дерек.

Пръстите на момчето, които пълзяха нагоре по ребрата й, се вцепениха.

— Приятно беше — увери го Селести и избърса отворената си уста с опакото на ръката си, сякаш да заличи и последната следа от него, а после се дръпна.

— Ама, Селести… Мислех си…

— Аре, чао.

С усмивка, остра като бръснач, Селести тръгна към Мат Франклин и дамата му, оная сива мишка, как ли й беше името… За част от секундата се присети за официалния си кавалер — онзи чистичкия Гейб Кристенсен, и я напуши смях. Колко приятно ли си прекарваше тази вечер! Заради униженията, на които го подлагаше, почти си струваше да дойде с него, въпреки че изобщо не можеше да проумее как така е приела поканата му. Селести тръсна глава при този неприятен спомен. Гейб я беше погледнал с невинните си сини очи и… цяла половин минута… тя искаше да приеме. Искаше да се приближи до него. Само в този миг, тя си мислеше да зареже прелестния си коварен план и просто да си изкара приятно абитуриентския бал със свястно момче.

Еха, как се радваше, че тази примерна идея се беше изпарила! Селести никога не се беше забавлявала повече, отколкото в момента. Беше развалила бала на половината момичета в залата, а половината момчета се биеха за нея. Всички момчета бяха еднакви и всичките бяха нейни, само да им свирне. И беше време останалите момичета да го разберат. Какво страхотно и вдъхновено хрумване беше този план да превземе бала!

— Здрасти, Мат! — изчурулика Селести и го тупна по рамото.

— О, здравей! — отвърна Мат, откъсна поглед от дамата си и я изгледа сконфузено.

— Може ли за малко? — Селести изпърха с мигли и изпъна назад рамене така, че деколтето й да излезе на преден план. — Искам, ъъ, да ти покажа нещо. — И тя облиза устните си.

— Хъм. — Мат преглътна шумно.

Селести усети как погледът на последния й партньор прогаря дупка в гърба й и се сети, че Мат е най-добрият му приятел. Потисна напушилия я смях. Идеално.

— Мат? — попита обидено дамата, когато ръцете му пуснаха кръста й.

— Само за малко… Луиза.

Ха! И той едва си спомни името й! Селести пусна ослепителна усмивка.

— Мат? — повтори отново Луиза, шокирана и обидена, а Мат хвана Селести за ръка и я последва в центъра на дансинга.