Стефани Майър
Земен ад (3)

Навън, на препълнения дансинг, Мелиса Харис се огледа. Викаше ли я някой по име? Наблизо като че нямаше никой, който да я е повикал толкова тихо. Значи, беше плод на въображението й. Мелиса погледна кавалера си и се опита да проумее какво й говореше той.

Зачуди се защо ли прие да дойде на бала с Купър Силвърдейл. Той не беше нейния тип. Дребосък, погълнат от чувството за собствената си важност, който непрекъснато се напъваше да доказва нещо. Цяла вечер той бе странно превъзбуден и нонстоп се фукаше със семейството си и имотите им. На Мелиса й беше писнало.

Едва доловим шепот отново привлече вниманието й и тя се обърна.

Там, твърде далече в тълпата така, че нямаше как той да е пошепнал името й, Тайсън Бел се беше вторачил в нея над главата на момичето, с което танцуваше. Мелиса веднага сведе поглед и потръпна, и започна да се самонавива, че не й пука с кого е. Едва се удържаше да не погледне пак към тях.

Приближи се до Купър. Той можеше да е скучен и повърхностен, но беше по-свестен от Тайсън. Всички бяха по-свестни от Тайсън.

Нима? Дали Купър действително е по-добрият избор? — Въпросите изникваха в ума на Мелиса, все едно идваха от някой съвсем чужд човек. Тя неволно погледна обрамчените с гъсти мигли тъмни очи на Тайсън. Той продължаваше да я зяпа.

Разбира се, че Купър беше по-свестен от Тайсън, без значение колко красив е Тайсън. Красотата е само елемент от капана.

Купър продължаваше да ломоти нещо в опит да задържи интереса й.

„Купър не е от твоята класа“ — прошепна гласът в ума й. Мелиса тръсна глава — срам я беше, че си го е помислила. Това беше суета. Купър й беше равен, и с нищо не беше по-долу от другите момчета.

Но не може да се равнява с Тайсън. Спомняш ли си какво беше…

Мелиса се опита да пропъди образите от мислите си: топлите очи на Тайсън, пълни с копнеж… допирът на ръцете му по кожата й, и груб, и мек… плътният му глас, който изговаряше дори и най-обикновените думи като поезия… начинът, по който и най-лекият допир на устните му до пръстите й караха кръвта да бушува във вените й…

Сърцето й затупка. Болеше.

Съвсем нарочно Мелиса изрови от паметта си още един спомен, за да прогони разбунтувалите се образи. Железният юмрук на Тайсън, който без предупреждение се врязва в бузата й… черните петна, разцъфнали пред очите й… ръцете й върху пода… гаденето, надигнало се в гърлото й… суровата болка, разтърсила цялото й тяло…

Той съжаляваше. Много съжаляваше. Той обеща. Никога повече.

Неканеният образ на кафявите очи на Тайсън, плувнали в сълзи, се изпречи пред погледа й.

И очите й неволно потърсиха Тайсън. Той продължаваше да я зяпа. Смръщил чело, сключил вежди, потънал в скръб…

Мелиса отново потръпна.

— Студено ли ти е? Искаш ли моето… — Купър изхлузи смокинга си, после се спря и се изчерви.

— Но не може да ти е студено, та тук е толкова горещо — изказа се той тъпо и отново облече и закопча сакото.

— Добре съм — увери го Мелиса и се принуди да гледа само жълтеникавото му момчешко лице.

— Тука е гадничко — каза Купър и Мелиса кимна, зарадвана, че и тя е на неговото мнение.

— Можем да отидем в кънтри клуба на баща ми. Там има невероятен ресторант, ако ти се хапва десерт. Няма да чакаме за маса. Веднага щом си кажа името…

Вниманието на Мелиса отново се отклони.

Защо съм тук с този малък сноб? — отново изникна така непознатата мисъл в ума й, макар и изказана със собствения й глас. — Той е слабак. И на коте не би сторил зло — е, и какво? Любовта не е ли нещо повече от сигурност? Нищо не трепва в мен, когато погледна Купър — и когато погледна всеки друг, освен Тайсън… Не мога да излъжа себе си. Още го искам. Много. А този копнеж не е ли любов?

Искаше й се да не беше пила толкова много от този коварен, лют пунш. Вече не можеше да мисли ясно.

Тя видя как Тайсън заряза партньорката си, тръгна през дансинга и застана право пред нея — съвършеният плещест футболен герой, същинско клише. Все едно Купър изобщо не съществуваше там, между тях.

— Мелиса? — промълви той с онзи глас, който я разтапяше, и с разкривени от мъка черти. — Мелиса, моля те? — И той и протегна ръка, без да обръща внимание на пелтеченето на Купър.

Да, да, да, да, да — нареждаше гласът в ума й. Хиляди спомени за желание я разтърсиха. Замъгленото й съзнание се гърчеше.

И тя колебливо кимна.

Тайсън й се усмихна с облекчение, с радост, посегна зад Купър и я издърпа в прегръдките си.

Толкова й беше лесно да тръгне с него. Кръвта й бушуваше във вените като огън.