Стефани Майър
Земен ад (7)

Гейб тръсна разсеяно глава и продължи да търси.

Беше чакал половин час пред тоалетната, а оттам излизаха цели тумби момичета, една след друга. Тук-там усещаше някакво слабо притегляне, но никое не можеше да се мери с бушуващата, задушаваща нужда на онова момиче.

След като три отделни групи дойдоха и си отидоха, той спря Джил Стайн да я разпита за момичето.

— Черна коса и червена рокля? Не, не съм видяла подобно момиче вътре. Мисля, че в тоалетната няма никой.

Момичето сигурно се беше изнизало покрай него по някакъв начин.

Той се върна при дансинга. Мислеше само за тайнственото момиче. Поне Брайън и Клара и Лоуган и Либи се забавляваха, и това беше хубаво. Останалите от випуска явно прекарваха изключително гадна вечер.

Но ето го пак онова усещане! Гейб подскочи — усещаше отчаянието, което търсеше. Къде беше тя?

Шеба съскаше ядосано. Съзнанието на момчето бе напълно трезво и съсредоточено единствено върху нейния вътрешен глас. Но това нямаше да я спре. Разполагаше и с други оръжия.

— Селести.

Време беше поквареното момиче да поизмъчва собствения си кавалер.

Шеба се облегна леко на Селести и я насочи. В края на краищата, според човешките критерии Гейб беше привлекателен. И несъмнено достатъчно добър за Селести, чиито критерии надали можеха да се нарекат строги. Беше висок и жилав, с тъмна коса и симетрични черти. Имаше светлосини очи, които лично Шеба намираше за малко отблъскващи — бяха толкова решително непокварени, почти небесни, пфу! Но се харесваха на смъртните момичета. Именно взирането в тези чисти очи бе накарало Селести да приеме поканата на този чистичък и примерен добротворец.

Добротворецът му той! Шеба присви очи. Гейб фигурираше в списъка й отпреди да й окаже такова грубо неуважение тук, на бала. Точно той беше момчето, провалило плановете й за развратния учител по математика — малко забавление преди абитуриентския бал, което беше уредила, преди да се погрижи всеки да покани на голямата танцова забава точно когото не трябва. Ако Гейб не беше попречил на господин Рийз в решителния момент на съблазняването… Шеба скръцна със зъби и от ушите й изскочиха искри. Щеше да съсипе и мъжа, и невъзможно невинното момиче. Не, че господин Рийз щеше да падне отвисоко, но щеше да се получи фантастичен скандал. А сега учителят по математика беше изключително внимателен именно заради тези небесносини очи. Дори изпитваше вина. Смяташе да ходи при специалист, за да лекува проблема си. Пфу!

Гейб Кристенсен дължеше нещастие на Шеба и тя щеше да си прибере дълга.

Тя погледна сърдито Селести, чудейки се защо ли това момиче не се пуска на кавалера си. Селести продължаваше да се увива около Роб и да се наслаждава на мъката на Памела. Стига развлечения! Тук всичко трябваше да стане на пух и прах. Шеба зашепна предложения, които изникваха в мислите на Селести и я тласкаха към Гейб.

Селести се откъсна от Роб и погледна към Гейб, чийто поглед продължаваше да търси из тълпата. Кафявите й очи се спряха върху неговите сини очи само за миг и тя отново се върна, по-точно се сви в прегръдките на Роб.

Странно. Светлите очи на Гейб, като че въздействаха на проклетата блондинка, също толкова отблъскващо, колкото и на Шеба.

Шеба я притисна отново, но Селести за пръв път се отърси от влиянието й и за да прогони мислите за Гейб, впи устни в настоятелните устни на Роб.

Слисана, Шеба предприе нов опит да унищожи това вбесяващо я момче, но я прекъсна нещо много по-важно от някакво си добро човече.

Купър Силвърдейл направо кипеше от гняв край дансинга и изпепеляваше с поглед Мелиса и Тайсън. Мелиса бе положила глава на рамото на Тайсън и не забелязваше как той самодоволно се усмихва на Купър.

Време беше да се действа. Купър смяташе да обърне още една чаша пунш, за да удави мъката си, но щеше да изгуби съзнание, а Шеба не можеше да позволи това. Тя се съсредоточи върху него, от ушите й излезе дим и Купър смътно осъзна, че зеленият пунш е страшно гаден. Не издържаше вече. Запокити полупълната си чаша на пода, обърна се и впи очи в Тайсън.

Тя ме мисли за жалък, заговори гласът в мислите му. — Не, дори не се и сеща за мен! Но мога да я накарам никога да не ме забрави…

С ръка, натежала от алкохола, Купър бръкна отзад под сакото си и прокара длан по дулото на пистолета.

Шеба притаи дъх. От ушите й се разхвърчаха искри.

И тогава, в тази жизненоважна секунда, тя осъзна, че някой я гледа втренчено в очите, и това отвлече вниманието й.