Стефани Майър
Земен ад (2)

Макар това момиче да нямаше и метър и шейсет на високи токчета, нещо във фигурата й — жилава и изправена като рапира — я правеше да изглежда висока.

Тя беше ходещо противоречие не само по отношение на ръста — беше едновременно тъмна и светла с гарвановочерната си коса и бялата си като тебешир кожа, дребните й остри черти бяха едновременно деликатни и твърди, и тя едновременно привличаше и отблъскваше с омагьосващите извивки на тялото си под лице с враждебен израз.

Едно-единствено нещо в нея беше недвусмислено — роклята й без всякакво съмнение бе произведение на изкуството. Яркочервени кожени пламъци оголваха бледите й рамене, спускаха се по гъвкавите й извивки и целуваха пода. Докато вървеше през дансинга, момичешките погледи следяха движението на роклята със завист, а момчешките — с желание.

Имаше и друго явление, което я съпътстваше — докато момичето в огнена рокля вървеше между танцьорите, около нея на странни приливи плъзваха възклицания на ужас, болка и срам. Можеше да е само съвпадение. Чупеше се токче и изкълчваше глезена над него. Сатенена рокля се разпорваше по шева от бедрото до кръста. Контактна леща изскачаше и се загубваше на мръсния под. Презрамка на сутиен се късаше. Портфейл се изхлузваше от джоба. Неочакван спазъм известяваше за подранил цикъл. Взета назаем огърлица се късаше и дъжд от перли посипваше пода.

И отново, и отново — малки бедствия плъзваха около нея на малки кръгове.

Бледото чернокосо момиче се усмихваше на себе си, сякаш по някакъв начин усещаше витаещото във въздуха нещастие и му се наслаждаваше — и може би го вкусваше, защото облизваше доволно устни.

После тя набърчи чело и се съсредоточи. Единственото момче, което я гледаше в лицето, забеляза странно червено проблясване около ушите й, все едно се разхвърчаха червени искри. И точно в този миг всички се обърнаха и се вторачиха в Броуди Фароу, който хвана ръката си и извика от болка — леко движение при бавния танц му беше извадило раменната става.

Момичето в червена рокля се усмихна самодоволно.

Токчетата й кънтяха по мозаечния под. Тя се отправи към тоалетната, а подпре й се носеха болезнени и тъжни охкания.

Момичета се тълпяха пред заемащото цялата стена на тоалетната огледало. Всички ахнаха, щом видяха зашеметяващата рокля и забелязаха как крехкото момиче в нея потръпна сред топлата, задушна стая — а после се разрази хаос. Първо Ема Роуланд се убоде в окото с четката на спиралата си за мигли. Тя залитна, изумена, и бутна пълната чаша пунш в ръката на Бетани Крандъл. Пуншът обля Бетани и изцапа още три рокли на най-неудобните места. Атмосферата в тоалетната изведнъж се нажежи — едно момиче с гадно зелено петно на гърдите обвини Бетани, че я е поляла с пунша нарочно.

Бледото чернокосо момиче само се усмихна едва-едва, щом забеляза заформящия се скандал, а после се запъти към последната кабина и се заключи вътре.

Но не се възползва от уединението си по очаквания начин. Вместо това, без да се страхува от далеч нестерилната обстановка, тя облегна чело на металната стена и стисна очи. Ръцете й, свити в малки ъгловати юмручета, също опряха на металната стена.

Ако някое от момичетата в тоалетната бе забелязало, то би се зачудило каква е причината за слабото червено сияние, което се излъчваше от цепнатината между вратата и стената. Но никой не обърна внимание.

Момичето в червена рокля стисна зъби. Измежду тях се стрелна ярък, горещ огнен език и прогори черни петна в тънкия слой бежова боя, с който беше боядисана металната стена. Тя се задъха, бореше се с някаква невидима тежест, и пламъците се нажежиха — дебели червени пръсти пращяха по студения метал. Огънят стигна до косата й, но не опърли лъскавите гарвановочерни кичури. От носа и ушите й се извиха струйки дим.

Порой от искри се изсипа през ушите й, а тя прошепна през зъби:

— Мелиса.