Иван Крилов
Сполучилият слон

Веднъж попадна Слонът у Лъва.

Веднага плъзна за това мълва

и почнаха, разбира се, догадки,

с какво ли Слонът е спечелил милостта?

Не е забавен, не блести със красота.

Какъв е този прием, тези хватки?

Предположения безброй.

„Ако… — върти опашка рижата Лисица —

си има пухкава опашка той,

не бих се чудила.“ А нейната сестрица —

Мецана — казва: „С ноктите макар

да беше се прочул безкрайно,

това не би било необичайно.

Но че е той без нокти, знае всеки звяр.

Да не е блеснал със зъбите?“

„Навярно са ги взели за рога“ —

реши да се намеси Волът в препирните.

Тук Марко рече, махайки уши:

„Как тъй не сте разбрали за какво

попадна Слонът в общество?

Че то е ясно като в слънчев ден:

за дългите уши той с височайша милост е дарен!“

Нерядко ние, без да осъзнаем,

чрез други себе си охотно величаем.