Иван Дмитриев
Рис и къртица

Така се случило — край някакви къртичини

за отдих Рисът спрял след дълго тичане.

И там към престарялата и тромава Къртица

със съжаление отправил следните слова:

„Уви! Нещастница си ти! Живееш във тъмница!

За теб са все едно гора, цветче, ливада, птица…

Живееш като в гроб! Живот ли е това?

Ако не дремеш, ровиш във пръстта.

Не те вълнува красотата на света.

А околността

лежи подобно длан пред мен

и виждам красоти на всяка крачка.

Опасността надушвам, щом съм застрашен.

Тук ястреб търси плячка,

там ластовица за дечицата си дребни

лови мухи нашир и длъж,

тук някаква лисица ту пъдпъдък, ту яребица дебне,

там заек се премята, стигнат от оловен дъжд.

Тук котка дави мишка в храст на глог,

а там от вимето на крава суче смок.

Пък още по-далеч — стръвница с паст червена

е погнала със рев една сърна ранена.

И кръвожаден вълк там агънце разкъсва…“

„Ах, стига! Спри! — Къртицата прекъсва

със ужас Риса. —

Започна от това, което виждаш, да ме втриса.

Нима е нужно зрение за тия ужасии? Та от страх

изтръпнах само като чух за тях!“