Грегоре Александреску
Куче и пале

— Ах, да знаеш колко мразя тези същества,

като вълци, мечки, лъвове и тям подобни,

дето се представят все за благородни.

Туй, че са от знатен произход.

е съвсем естествен ход.

Мойто потекло е същото, но не тръбя това.

Казват, че в културните страни отдава

всяка твар на другата е равна.

Всичко се мени и хората се изтънчиха,

само тука прости самохвалковци се народиха.

Ако става реч за мене, всеки знае,

че лицето ми сияе,

щом и най-нищожна животинка се научи,

„ваша милост“ да ми казва вместо „куче“.

Тъй говореше наскоро с гръмогласен тон

на послушен вол едно домашно псе Самсон.

Паленцето Самураки, дето като зрител

си стоеше отстрана,

чу в какво е чуждата вина,

как осъждат възгордяването, суетите —

и се приближи, за да изрази пред двамата чувства свои:

— Уважавам ви с висока обич, братя мои!

— Ние твои братя? — лавна разгневен Самсон.

Ние твои братя, пале?

Виж ли тоя, като те опаля,

ще ме помниш цял живот.

Знаеш ли кои сме ние, та с такъв фасон,

жалко пале, нижеш думички от този род?

— Но нали твърдяхте…

— Млък! — излая кучето. — Не споря със хлапак!

Истината казвам пак:

Не обичам гордостта, от лъвове се пазя,

равенство желая аз, но палетата мразя!

Кучешкият нрав и в хората личи:

равенство желаем само с големци.