Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Александър Миланов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Басня
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Mat (2007)
Издание:
100 шедьоври на баснята
Подбор Банчо Банов
Предговор и бележки © Банчо Банов
Превод © КОЛЕКТИВ
Издателство „Народна култура“, София, 1983 г.
История
- — Отделяне като самостоятелно произведение (беше под формата на книга)
Веднъж попадна Слонът у Лъва.
Веднага плъзна за това мълва
и почнаха, разбира се, догадки,
с какво ли Слонът е спечелил милостта?
Не е забавен, не блести със красота.
Какъв е този прием, тези хватки?
Предположения безброй.
„Ако… — върти опашка рижата Лисица —
си има пухкава опашка той,
не бих се чудила.“ А нейната сестрица —
Мецана — казва: „С ноктите макар
да беше се прочул безкрайно,
това не би било необичайно.
Но че е той без нокти, знае всеки звяр.
Да не е блеснал със зъбите?“
„Навярно са ги взели за рога“ —
реши да се намеси Волът в препирните.
Тук Марко рече, махайки уши:
„Как тъй не сте разбрали за какво
попадна Слонът в общество?
Че то е ясно като в слънчев ден:
за дългите уши той с височайша милост е дарен!“
Нерядко ние, без да осъзнаем,
чрез други себе си охотно величаем.