Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Медея и её дети, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
ventcis (2017)

Издание:

Автор: Людмила Улицка

Заглавие: Медея и нейните деца

Преводач: София Бранц

Година на превод: 2005

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ИК „Колибри“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2005

Националност: Руска

Печатница: „Симолини-94“

Коректор: Любов Йонева

ISBN: 954-529-351-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3689

История

  1. — Добавяне

Епилог

За последен път бяхме с мъжа ми в Посьолок през лятото на деветдесет и пета година. Медея отдавна не беше между живите. В къщата й живееше татарско семейство и не ни беше удобно да влезем. Отидохме при Георгий. Той си беше вдигнал къща още по-нависоко от Медеината и бе направил артезиански кладенец. Жена му Нора е с все същия детски вид, но отблизо личи, че има малки бръчици под очите — така остаряват най-нежните блондинки.

Беше родила на Георгий две дъщери.

В къщата им беше многолюдно. Едва разпознавах в тези млади хора израсналите деца от седемдесетте години. Петгодишно момиченце с рижави къдрички, което много приличаше на Лизочка, хленчеше заради някакви момичешки глупости.

Георгий се зарадва на мъжа ми, с когото отдавна не се беше виждал. Мъжът ми също е от рода Синопли, но не от Харалампиевия, а на по-малката му сестра Поликсена. Дълго време изчисляваха роднинството, излезе, че са трети братовчеди.

Георгий ни поведе на гробището. Там Медеиният кръст е до обелиска на Самоня и скромно му отстъпва по височина. Георгий ни разказа на връщане как неприятно се изненадали племенниците на Медея, когато след смъртта й открили завещанието й, според което къщата оставала за никому неизвестния Равил Юсупов.

Никой не потърсил въпросния Равил и тогава Георгий се настанил в къщата на Медея с Нора, Танечка и малките им дъщерички. Намерил си работа в биостанцията.

След няколко години се появил Равил — както някога при Медея — късно вечерта в ранната пролет, и Георгий навадил от раклата завещанието и му го показал. Но минали още няколко години, докато Равил получил къщата. Две години се точило абсурдно съдебно дело за прехвърляне на имота и накрая всичко се уредило благодарение на настойчивостта на Георгий, който стигнал до инстанция на републиканско ниво, за да се признае за действително завещанието на Медея. Оттогава всички местни го смятали за луд.

Сега е на шейсет, но е все така здрав и силен. За строежа на къщата много му помогнали Равил и брат му. Когато я построил, местните си променили мнението и сега казват, че Георгий е страшно хитър: вместо вехтия Медеин дом има нов, дваж по-голям.

Прекарахме вечерта в новата къща. Лятната кухня много прилича на Медеината, в нея има от същите бакърени менци, същите съдове. Нора се научи да бере местни билки и както едно време, по стените висят изсушени китки.

Много неща се промениха през това време, семейството още по-нашироко се разпиля по света. Ника отдавна живее в Италия, омъжи се за богат дебелак, остроумен и чаровен, има вид на матрона и страшно обича в богатата й къща в Равена да идват роднини от Русия.

Лизочка също живее в Италия, но Катя не се задържа там. Както се случва понякога с мелезите, тя е невероятна русофилка. Върна се в Москва, живее на „Усачовка“ и рижото момиченце, което хленчеше в двора, е нейна дъщеря.

Големия Алик стана американски учен и току-виж ощастливи човечеството с лекарство срещу старост, а Малкия Алик завърши Харвардския университет и стана израелтянин — научи иврит, носи кипа, пусна си пейси и кара второ образование — религиозно — в Бней Брак, близо до Тел Авив.

Няколко години след като емигрира в Америка, Алик издаде стихосбирка на Маша.

Георгий ни донесе книжката, на първата страница има неин портрет, направен по любителска снимка от последното й кримско лято. Тя се е обърнала и гледа в обектива с радостно изумление. Не мога да дам мнение за стиховете й — те са част от моя живот, защото и аз прекарах онова последно лято с децата си в Посьолок, в къщата на Медея…

Бутонов се пристрасти към расторгуевската си къща, закара там след дълги навивки жена си и дъщеря си и му се роди син, в когото е безкрайно влюбен. Отдавна не се занимава със спортна медицина, смени насоката и работи с гръбначно болни, които му доставят непрестанно ту Афганистан, ту Чечня.

Цялото по-възрастно поколение си отиде, с изключение на Александра Георгиевна, Сандрочка. Тя е дълголетница, вече гони деветдесетте. След смъртта на Маша идваше всяко лято, а през последната година на Медея остана тук с Иван Исаевич и погреба сестра си.

Последните две години не е идвала в Крим: вече й е трудно.

Иван Исаевич има двете сестри за праведници, но Сандрочка се усмихва с неувяхваща си и на старини усмивка и поправя мъжа си:

— Само едната беше праведница…

Много се радвам, че чрез мъжа си се оказах приобщена към това семейство и че у децата ми тече и малко гръцка кръв, Медеина кръв. И досега в Посьолок идват Медеините потомци — руски, литовски, грузински, корейски. Моят мъж си мечтае, ако имаме пари, догодина да доведем малката си внучка, дъщеря на по-голямата ни снаха, чернокожа американка от Хаити.

Това е удивително приятно чувство — да си от рода на Медея, от това толкова голямо семейство, че дори не познаваш лично всичките му членове и те чезнат в далнините на било и не било и на бъдещето.

1996 година

Край