Юрий Королков
Кио ку мицу (32) ((строго секретно))

Картината на Рембранд

Съдържателят беше оригинал и не признаваше съвременната цивилизация, спазваше старинните японски обичаи и в ресторанта му нямаше електрическо осветление, а само свещи. Може би именно за това тук се събираха уравновесени хора, които предпочитаха живия огън пред неоновите светлини и феодалната тишина на стария ресторант пред заведения с креслива джазова музика, която пречи на човека да се съсредоточи. Дори песните на гейшите под акомпанимента на семисени в сепаретата от противоположната страна на сградата долитаха тук приглушени и създаваха своеобразен фон за тишината, която цареше наоколо.

Въпреки приумиците на съдържателя заведението не беше губещо — то имаше обширен кръг посетители.

Настана вечер. През разтворените прозорци нахлуваше лекият полъх на вятъра, който полюшваше пламъка на свещите, горящи на масата в тежки лети свещници. Пламъкът осветяваше средата на салона, матово блестящите рогозки, лицата на хората около масата и позлатената статуя на Буда в далечния ъгъл. Буда, обкръжен от мрак и слабо осветен от сиянието на свещите, придобиваше особена красота, както и висящата до него картина, изобразяваща скалист морски бряг, нарисувана с две бои — черна и златна.

— Рембранд — каза Зорге.

— Не, това е японският култ към сянката — възрази Мияги — Направило ли ви е впечатление? Денем златната боя е като варак, но в тъмнината, осветена от жива светлина, придобива красота и очарование.

— Обичам Рембранд, неговия маниер да осветява главното, върху което иска да съсредоточи вниманието; другото остава в сянка… — Одзаки се усмихна от породилата се асоциация:

— Нима ние с вас не осветяваме главното…

Полъхът на вятъра наведе езичетата на пламъка и Буда за миг погасна. Одзаки плесна с ръце. Влезе една млада жена с висока прическа и застана до вратата. Одзаки я помоли да затвори прозореца. Когато японката излезе, той каза:

— Сега да поговорим.

Те бяха трима — Одзаки, Мияги и Зорге. Бяха пристигнали в Киото с различни влакове и се срещнаха в двореца, в знаменития каменен парк.

В каменния парк само се уговориха за срещата вечерта. Още от началото на европейската война германският кореспондент доктор Зорге се държеше с русите подчертано предизвикателно, с англичаните престана да се поздравява, с Вукелич — френския кореспондент, говореше надменно, като с представител на победена нация. Постарому той можеше да общува само с японците — непосредствено и дружелюбно. Сега вече беше просто невъзможно да седи като някога открито с Вукелич в ресторанта на Ламайер. Рихард започна да използва за тайните си срещи и своята квартира на улица Нагасаки, но това невинаги беше възможно. И този път Зорге предпочете да се срещне с другарите си в Киото.

Още в първите дни на войната Рихард Зорге получи категорично указание от Центъра да установи възнамерява ли Япония да използва открилата й се благоприятна възможност да нанесе на Съветския съюз тилов удар в Далечния Изток. Това беше много важно да се знае. Правителството на Хитлер се стремеше с всички сили да въвлече Япония във войната със Съветска Русия. Центърът заповядваше на групата на Рамзай да остави цялата друга разузнавателна работа и да съсредоточи усилията си върху този въпрос. Във връзка с това Зорге реши да се посъветва с ръководните членове на своята група. По-специално трябваше да се обмислят и обсъдят аргументите, които можеха да се използват в защита на японския неутралитет при създалата се обстановка. По-късно Рихард писа по този въпрос:

„Съветският съюз не възнамерява да напада Япония и даже ако тя нахлуе в Сибир, той само ще се отбранява. Войната с русите ще бъде една погрешна крачка, плод на късогледство, понеже империята няма да получи от нея никакви съществени политически или икономически облаги, ако не се считат дивите простори на Източен Сибир. От друга страна, Великобритания и Съединените щати само ще се радват, ако Япония се ангажира във война и няма да пропуснат възможността да й нанесат своя мощен удар, след като нейните запаси от петрол и стомана се изтощят в борбата й с русите. Ако пък Хитлер спечели победа, Сибир и Далечният Изток и без друго ще бъдат дадени на Япония, за което няма да се наложи тя да си помръдне даже и пръста.“

Одзаки одобри доводите на Рихард и само добави:

— Аз мисля, че с различните хора трябва да се говори в различни аспекти… Ще поясня мисълта си: ако аз например внушавам на принц Коное, че ние подценяваме силите на Русия, то в щаба на военноморските сили трябва да предупреждаваме адмиралите за опасността, която ги заплашва в Тихия океан от страна на Англия или Съединените щати, да ги убеждаваме, че тези страни несъмнено ще вземат участие във войната с Япония веднага щом императорската армия закъса в Русия…

Същата вечер набелязаха имената на хората, с които най-напред трябваше да водят разговори. Преди всичко това бяха министър-председателят принц Коное и участниците в „средите“ — представителите на „мозъчния тръст“ на Япония. Споменаха и принц Кинкадзу, внук на покойния член на Генро Сайонджи. Принц Кинкадзу беше консултант в японското министерство на външните работи и се ползваше с голям авторитет сред дипломатите.

Споменаха също и Кадзами Акика, правителствен секретар в кабинета на Коное, някои сътрудници от управлението на Южноманджурската железопътна линия, свързани с индустриални магнати на страната и с адмиралите от главния щаб на военноморските сили. Мияги назова още няколко сътрудници от генералния щаб, които заемаха особено агресивна позиция и бяха привърженици на идеята за нападение срещу съветския Далечен Изток.

— А знаете ли кого срещнах наскоро? — каза Мияги, когато всички въпроси бяха вече решени. — Леля Катабаяши от Сан Франциско, тя беше съдържателка на пансиона, в който живеех. Сега е също в Токио. Да я привлечем ли в нашата работа?

— Каква е тя? — запита Зорге с напрегнато внимание. Той привличаше твърде неохотно нови хора в организацията, още повече сега, когато групата беше вече формирана.

— В Сан Франциско тя ни помагаше.

— По-добре да се откажем — възрази Зорге, — имаме достатъчно решителни хора.

С това разговорът за Катабаяши беше приключен.

 

 

Веднага след като Германия нападна Съветския съюз, Берлин започна да упражнява натиск върху Япония. Хитлер трябваше бързо да се преустройва — през последните месеци той всякак се опитваше да насочи японската агресия към Сингапур, тъй като желаеше да си осигури един действуващ военен съюзник против англичаните. Сега ситуацията се измени и огромната военна машина на Япония трябваше да се обръща в друга посока — против Русия. С това се занимаваше главно фон Рибентроп, който използваше всякакви хитрости, за да постигне целта си по-бързо. Той ту влизаше в ролята на змията изкусителка — лъжеше, шантажираше, обещаваше бърза победа, ту уговаряше, ту започваше да подканя, сякаш всичко беше вече решено.

Рибентроп действуваше чрез Ойген От и затова Зорге — най-близък приятел на посланика — се оказа в центъра на редица секретни задкулисни действия. За да постигне целта си и да не допусне сговор между двете най-агресивни държави, в доверителните си разговори Рихард умело опровергаваше доводите на фашистките дипломати, стремеше се да посее недоверие и несъгласие между Япония и Германия. Водеше се напрегната борба на умовете, за която Рихард Зорге по-късно казва:

„Разбира се, аз съвсем не мисля, че мирните отношения между Япония и СССР бяха запазени за дълги години само благодарение на дейността на нашата група, но факт е, че тя допринесе за това. Именно тази идеологическа основа ни отличава от онези, които обикновено биват наричани шпиони…“

В първия ден на войната против СССР фон Рибентроп покани японския посланик в Берлин генерал Ошима. Министърът беше сладникаво вежлив; той заяви на генерала:

— Настъплението на Япония към южните морета има, разбира се, грамадно значение, но като се има предвид непълната готовност за една подобна операция, вие бихте могли засега да решите руския въпрос и да се присъедините към Германия във войната й против Съветския съюз. След бързия крах на Русия Япония ще осигури своя тил и тогава съвсем свободно може да се насочи на юг.

Ошима съобщи за тази беседа в Токио и съдържанието й стана известно на Одзаки. Веднъж, уж между другото, той каза на принц Коное:

— Господин Хитлер говори сега на нашия министър на външните работи съвсем други неща. Германците през цялото време ни уверяваха, че нашият тил на север е отдавна осигурен. Дали не искат сега ние да ловим вместо тях тигърчетата от пещерата?…

Скоро Ойген От получи от Берлин шифрована телеграма, както винаги строго секретна, неподлежаща на разгласяване, освен сред най-тесен кръг доверени лица.

„Аз постигнах споразумение с посланика Ошима — пишеше Рибентроп — той да повлияе на своето правителство така, че последното да предприеме бързи действия срещу Съветския съюз, и ви моля вие от своя страна да използвате всички възможности да повлияете в същата насока на японското правителство и на авторитетните кръгове в страната.

Като се има предвид бързото развитие на събитията, Япония трябва без колебание да дойде до решението за военни действия против Съветска Русия. В разговорите си наблегнете, че действия срещу Русия, след като тя бъде разбита, само биха разклатили моралното и политическото положение на Япония. Рибентроп.“

— Какво правят те! — извика Зорге, като прочете телеграмата. — Ту така, ту иначе. Ту Сингапур, ту Благовешченск… има ли нашето министерство някаква линия?…

Възмущавайки се от непоследователността на германското външно министерство, Зорге се стремеше преди всичко да предизвика у От съмнение в правилността на поведението на Берлин. Но засега събитията не се развиваха в полза на Зорге. — Япония съвсем определено се готвеше за война против Съветския съюз. Сигнал за започване на войната трябваше да бъде падането на Москва. Зорге изпрати радиограма до Центъра: „Япония ще се намеси във войната, ако бъде превзета Москва…“

Веднъж От отиде да води разговор с Мацуока. Върна се с повишено настроение и покани Рихард в кабинета си.

— Знаеш ли какво ми каза Мацуока? — със задоволство потъркваше длани Ойген От. — „Япония не може дълго да стои на неутрална позиция в този конфликт.“ Така каза… А докато разговаряхме, донесоха на министъра телеграма от Ошима: фон Рибентроп го предупредил, че русите изтеглят войските си от Далечния Изток. Мацуока ми прочете на глас телеграмата.

— И ти вярваш на подобна глупост?

— Не съвсем. Но какво значение има всичко това?! Главното е да накараме Япония да воюва… Между другото руският посланик Сметанин идвал при Мацуока, за да сондира почвата. Знаеш ли какво му отговорил той? Казал, че японско-съветският пакт за неутралитет бил сключен в период, когато отношенията между Москва и Берлин са били съвсем други… Основа на японската политика е тройният договор и затова съветско-японският пакт можел да загуби сила. Представяш ли си, Ики, какво означава това? Аз незабавно ще съобщя на Рибентроп…

Посланикът От телеграфира в Берлин:

„Имам удоволствието да ви съобщя, че Япония се готви за всяка евентуалност по отношение на СССР с оглед да обедини силите си с Германия за борба с комунистическото зло. Япония следи внимателно развитието на обстановката в Източен Сибир и е решила да унищожи съществуващия там комунистически режим.“

После дойде друго съобщение — този път от Берлин за Токио. Рибентроп информираше своя посланик в Токио:

„Японският военен аташе полковник Ямада посети началника на имперското контраразузнаване генерал Лахузен и му съобщи, че японският генерален щаб е готов да организира подривна работа срещу Съветския съюз в Далечния Изток и преди всичко в районите около езерото Байкал.“

Настроението на разузнавачите беше тревожно. Военният сговор беше започнал да придобива конкретни форми. Мияги потвърди това. По страничен път, чрез шифровача на някакъв си щаб, той установил, че командуващият войските в Чахар генерал Амаками е получил указание да се готви за война с Русия. Неговата задача била да нанесе удар през Външна Монголия върху Улан Батор и Байкал… А военният министър Тоджо подхвърлил многозначителната фраза: „Сливата вече е узряла и сама ще падне в краката ни…“

Сега всяка нощ, а понякога и през деня Макс Клаузен предаваше по етера шифровани телеграми. Донесенията не бяха утешителни, но ето че като призрачен лъч в мрака трепна надежда: Одзаки каза, че японските правителствени кръгове започнали да се колебаят — струвало ли си да се бърза особено!…

Всяка сутрин Зорге се събуждаше с мисълта: ами ако изведнъж днес японските войски нападнат Русия? И изведнъж му се обади Одзаки — трябвало бързо да се срещнат. Одзаки пристигна при Рихард, на улица Нагасаки. Отначало остана малко в таксито, сякаш да си спомни адреса, и видя на верандата букет цветя — добър знак, че всичко е спокойно. Рихард предварително беше освободил прислужничката си Омаха, на която нямаше доверие. Двамата останаха сами в къщата.

Одзаки съобщи, че цяла седмица непрекъснато заседавал военнокоординационният кабинет. Съвещанията му свършили на 2 юли със заседание на Тайния императорски съвет. На заседанието присъствувал принц Коное, военният министър Тоджо и началникът на генералния щаб Сугияма, а от морския флот — адмирал Нагано и много други. Дори императорът, въпреки жестокия зной, пристигнал специално от извънградската си резиденция. Всъщност това била една тайна конференция, която започнала в десет часа сутринта в двореца на императора.

Одзаки излагаше накратко главното от онова, което беше успял да научи. Той изброяваше по памет решенията, взети в двореца на императора.

„Япония остава вярна на принципа за установяване сфера на съвместно процъфтяване на велика Азия…“

„Макар че нашите отношения в германо-съветската война се определят от духа на оста Рим — Берлин — Токио, ние за известно време няма да се намесваме по своя инициатива в тази война, но ще вземем мерки тайно да се въоръжаваме за действия против Съветския съюз. Същевременно ще водим дипломатически преговори с голяма предпазливост и ако ходът на германо-съветската война вземе благоприятен за нас обрат, Япония ще използва оръжие за решаването на северните проблеми…“

„Тайният съвет изказва мнението, че засега не е целесъобразно да се бърза с решителни действия срещу Русия от изток, както предлага Германия…“

Накрая Одзаки подчерта, че на Тайния съвет се споменало за Номонган — поражението при Халхин Гол кара военните да бъдат по-внимателни с русите. Същевременно било решено да се мобилизират тайно един милион запасни за попълване на армията.

Зорге се разбърза. Трябваше веднага да се предаде в Центъра получената информация. Той направи извода, че Япония изчаква и не възнамерява да напада веднага. Много неща ще зависят от изхода на боевете по съветско-германския фронт.

Рихард беше научил за заседанието на Тайния съвет с участие на императора много преди то да стане известно в германското посолство. Посланикът От, който разполагаше само със стара информация, писа до Берлин: „Полагам всички усилия влизането на Япония във войната да стане колкото е възможно по-бързо. Както показват военните приготовления, това ще стане много скоро.“

Скоро обаче в посолството също настъпи известно отрезвяване.

„През последните дни — съобщаваше От в Берлин — японският кабинет свиква често съвместни съвещания с началник-щаба, но определено решение във връзка с участието в руско-германската война не е взето. Съобщенията от армията потвърждават, че е започнала енергична подготовка за нападение против Русия. Тя обаче ще изисква най-малко шест седмици, ако Русия не отслабне решително в Далечния Изток. Според достоверни секретни съобщения, министър-председателят Коное и повечето от членовете на кабинета му настояват да не се предприема нищо, което би могло да влоши военното положение в Китай. Всичко това може да попречи на японските действия на Север.“

Рихард с готовност изпълни молбата на От да редактира тази телеграма за Берлин. Информацията на От потвърждаваше данните, с които разполагаше Зорге.

— Нали ти казах — обърна се той към посланика, подавайки му текста на телеграмата, — че нашият оптимизъм е малко прибързан: едно нещо е да хвърлиш прах в очите, като обещаеш днес-утре война, а друго е да предприемеш практически действия. Тук решаваща дума имат винаги военните. Те изглежда по-добре знаят. Ние трябва да се примирим с мисълта, че по-рано от шест седмици войната в Далечния Изток няма да започне…

След два дни тази информация се намираше вече в Москва.

И все пак напрежението по съветските далекоизточни граници не отслабваше. По различни канали Рамзай получаваше сведения, че японският милитаризъм продължава да се готви за война срещу Съветска Русия.

Полковник Крайчмер подготви един доклад за Берлин и преди да го предаде на посланика От, го показа на Рихард Зорге. Военният аташе докладваше на началника на генералния щаб на сухопътните войски генерал-полковник Халдер:

„Свикването на запасни в японската армия, което започна бавно и тайно, сега е взело широк размах и вече не може да се прикрива. До средата на август трябва да бъдат свикани около деветстотин хиляди души на възраст от двадесет и пет до четиридесет и пет години. Отделя се особено внимание за набирането на лица, които знаят руски език. Мобилизират се коне, каруци и автомобили. След като завърши първият етап на мобилизацията, вероятно ще бъдат свикани в армията още половин милион запасни.

От 10 юли започна изпращането на свиканите запасни в Тянцзин и Шанхай. По сведения, които заслужават доверие, за участие във военните действия против Съветския съюз очевидно са предназначени японските части, дислоцирани в Северен Китай.

Относно японския оперативен план, който се базира на «Кан Токуен» — бърза подготовка на войските против Съветския съюз, — засега няма яснота. Японците вероятно ще се ограничат с настъпление в района на Владивосток и северно от него. Същевременно ще бъде предприето настъпление в посока на Байкал, покрай железопътната линия Манджурия-Чита, а от района на Калган, през Външна Монголия, право на север.

Датата за започването на действията още не е известна. Може да се предполага, че разгръщането на войските ще продължава до средата на август. Генерал Окомота неведнъж е заявявал, че Япония ще започне действия едва след като германските войски превземат Москва.“

Зорге каза на Крайчмер:

— На ваше място аз бих изложил по-подробно съдържанието на „Кан Токуен“. В Берлин едва ли знаят как се осъществява този план. Например това, че в квантунската групировка се създават отделни армии и ще действуват три самостоятелни фронта. За генерал Халдер това е особено важно.

— Прав сте, доктор Зорге, и, разбира се, трябва да се покажат задачите на всеки фронт. Измислили са го любопитно. Ето вижте…

Полковник Крайчмер извади една щабна карта на далекоизточните райони на Съветския съюз. Рихард успя да получи доста подробна информация за плана „Кан Токуен“, а също и за „ОЦУ“ — постоянно действуващия план за война със Съветския съюз. Автор на „Кан Токуен“ беше генерал-лейтенант Томинага от японския генерален щаб. На него бяха възложили да разработи бързо всестранен план за нападение срещу Съветския съюз, съобразен със започналата вече война между СССР и Германия. И мобилизацията на запасните, и преминаването на Квантунската армия на военновременни щатове — всичко това беше част от плана „Кан Токуен“. Рихард не знаеше само направленията на ударите на отделните армии, а сега Крайчмер го посвети в стратегическите тайни на японския генерален щаб.

Планът „Кан Токуен“, утвърден от императора, се пазеше в оперативния отдел на генералния щаб. В изпълнение на този план по манджурската граница се трупаха войски. И всичко това беше насочено против Съветския съюз.

Обаче планът, известен на Рихард Зорге в общи черти, в действителност криеше много по-голяма заплаха, отколкото можеше да си представи човек по откъслечните сведения за него, с които групата на Рамзай се беше сдобила. И началникът на генералния щаб на японската армия беше готов всеки момент да извади този план от бронирания сейф и да го превърне във военностратегически пътеводител на Кондо — за придвижване на милионните армии по императорския път…

Планът „Кан Токуен“ предвиждаше:

„За внезапно настъпление срещу противника да се съсредоточат в Източна Манджурия главните въоръжени сили на империята в състав от тридесет пехотни дивизии…

Първи фронт, в състав от 3-та, 5-а и 20-а армия, да нанесе главния удар по направлението към Ворошилов.

Втори фронт, в състав 4-та и 8-а армия, да нанесе удар към Свободний и Куйбишевка.

На западното направление 6-а армия да води действия за отвличане на вниманието.

Етапи на бойните действия:

Първи етап: 4-та армия от Втори фронт с придадените й части да обстрелва демонстративно съветската територия, като създава впечатление, че се подготвя настъпление на участъка Суню — Хейхе.

6-а армия да задържа позициите при Хайлар.

През това време армиите на Първи фронт да преминат в решително настъпление към Приморието.

Първият етап на бойните действия завършва с овладяването на Ворошилов, Владивосток и цялото Приморие. Осигурява се безопасността на Япония и Манчукуо от въздуха, морето и сушата.

Втори етап. При успешно осъществяване на първия етап Първи фронт завива на север по железопътната линия към Хабаровск. Втори фронт форсира Амур, овладява Благовешченск, Куйбишевка, Свободний и прекъсва Сибирската железопътна линия. Една армия остава за прикритие, а главните сили настъпват към Хабаровск. Тук войските на Първи и Втори фронт притискат частите на Червената армия, обкръжават ги и ги унищожават, като завземат Хабаровск.

Трети етап. Армиите на Втори фронт завиват на запад. Във взаимодействие с войските на Втори фронт 6-а армия започва настъпление от Хайлар на запад по протежение на Сибирската железопътна линия. Границата се преминава в района на Манджурия-Триречие. Овладява се Чита.

През същия етап се предприема настъпление през Баин Тумен към Чита. Мотомеханизираните части от Калган се насочват към Улан Батор.

Четвърти етап — овладяване на Забайкалието.

Действия на военноморския флот:

Военноморският флот на империята има три задачи: да стовари десант в Петропавловск на Камчатка и Северен Сахалин; да нанесе удар върху тихоокеанския флот на противника; да блокира откъм морето Владивосток и да охранява Цушимския пролив.“

Действията на отряд №731, включени в стратегическия план „Кан Токуен“ — използване на бактериологично оръжие, — се планираха отделно. Тайна номер едно на японската империя не се разкриваше даже в толкова секретния план „Кан Токуен“. Генералният щаб дал указания да се засили подготовката за бактериологична война. С оглед да се развие стратегическият план генерал Умедзу бе заповядал да се разшири приготвянето на бактериологични препарати. Професор Широ обеща на командуващия, че вместо шестдесет килограма чумни бълхи — максимума, който успяваха да получават в продължение на три-четири месеца, сега ще може да се произвеждат до двеста килограма. Приготвянето на бактериологична маса също може да бъде увеличено. Трябва само да се разшири производствената мощност на отряда.

— Имайте предвид, професоре — каза командуващият Квантунската армия, — това е особено нужно да се направи сега, когато Германия вече е започнала войната със Съветска Русия…

— Уверявам ви, господин командуващ — възкликна Широ. — Започнем ли войната, ще изсипем върху главите на противника огромни маси смъртоносни бактерии! Ние ще ги произведем.

Умедзу подписа заповед за създаване на четири нови филиала на бактериологичния център и увеличи щата на отряд 731 още с хиляда души.

Над съветския Далечен Изток надвисваше заплаха от чумна епидемия. Тя трябваше да унищожи жителите, без да засегне материалните ценности. Това бе част от стратегическия план „Кан Токуен“.

Но плановете, колкото и хитро да бяха замислени, си оставаха само планове. Рамзай, който още не знаеше всичко, поставяше пред своите хора задачата да направят всичко, за да не допуснат японските милитаристи да осъществят тези планове. С развитието на събитията доктор Зорге все повече се убеждаваше, че самоотвержената борба на съветския народ на германо-съветския фронт осуетява замислите на японската военна клика, обърква сметките им.

През август военният министър Тоджо посети посланика От, за да разбере как вървят работите на съветско-германския фронт. Генералът, с плешива глава, с гъсти, късо подстригани мустаци и много раздалечени хитри очи, пристигна при посланика цивилен и сега приличаше на предпазлив предприемач, който, преди да вложи капитала си в предприятието, се опитва внимателно да изясни дали съдружниците му няма да фалират.

Рихард им беше преводач. Той подробно превеждате думите на От, който полагаше всички сили да убеди генерал Тоджо, че работите на фронта вървят отлично и съдбата на Москва е вече предрешена… Дали неувереността в интонацията на Зорге, която генералът долови, или прекаленото самохвалство, за което също доста спомогна със своя превод Рихард, но нещо накара генерал Тоджо да бъде нащрек. Хитлеровият блицкриг май че не беше успял. Тоджо изглежда не повярва на думите на генерал От и си замина неудовлетворен. Скоро военният министър възложи на Ошима да разузнае по-обстойно в Берлин всичко, както се казва, от първа ръка.

Ошима доста бързо изпрати отговор. Японският посланик предаваше от Берлин:

„В началото на август ми стана известно, че темповете на настъплението на германските войски в Русия се забавят. Набелязаните срокове за настъпление не се спазват. Москва и Ленинград не са превзети в определените срокове. По ваше поръчение аз се обърнах към господин фон Рибентроп, който покани на разговора господин фелдмаршал Кайтел, началник-щаба на върховното командуване. Господин фелдмаршалът обясни, че забавянето на темповете за настъпление се дължи на разтеглените комуникации и изоставането на тиловите поделения от предните части. Разликата между плана и фактическото развитие на операциите е около три седмици, което в една такава голяма кампания няма съществено значение.“

Рихард разбираше, че съдбата на Далечния Изток, както и съдбата на цялата страна, се решаваше сега на съветско-германския фронт, на бойното поле пред Москва. Всичко зависеше от издръжливостта на руските войски, от тяхната способност да направят почти невъзможното — да спрат нацистките пълчища и да не ги допуснат във вътрешността на Съветска Русия. Той разбираше също, че съдбата на Москва зависи и от това, дали съветското военно командуване ще може да изтегли някаква част от далекоизточните си войски, за да я прехвърли на запад. Но за да стане това, Съветският съюз трябва да знае възнамерява ли Япония да започне войната с Русия тази година.

Намеренията на японските милитаристи станаха ясни в началото на септември. Най-напред Рихард получи известие от Одзаки — трябвало да се срещнат. Срещнаха се през деня в кафене „Империал“. Одзаки вече беше заел маса, когато Рихард се показа на вратата. Навън беше задушно, но зад дебелите стени на кафенето се беше запазила прохлада. Тесните прозорци-бойници с оранжеви щори пропускаха бледа светлина, така че помещението беше в приятен полумрак.

Пиеха разхладителен сок, смесен с джин, бъбреха за разни дребни неща, после заговориха за творчеството на някакви древни японски поети. Одзаки започна да декламира стихове от една елегия на Хитомаро:

Окапали са алените листи

И сякаш тъжен пратеник е клена.

Погледнах го

И спомних си отново

Онези дни, когато беше с мене…

Рихард помоли за огън, наведе се над запалката и Одзаки, сякаш продължавайки да декламира, му каза полугласно:

— Тайният съвет с участието на императора определили направлението на експанзията. Слушайте…

Одзаки започна да цитира откъси от решението на Тайния съвет. Той не си служеше с бележник — неоценимо качество на разузнавача!

„Япония се придържа към политиката си за придвижване на Юг.“ Това, първо. — Ходзуми Одзаки издекламира няколко стиха, после заговори отново, сякаш тактуваше с ръка в ритъма на стихотворението. — Второ: „Ако през втората половина на октомври загубим надеждата, че Съединените щати ще удовлетворят нашите искания, ние трябва да бъдем готови за война против Америка, Англия и Нидерландия.“ Трето: „Плановете «Оцу» и «Кан Токуен» съответно се отлагат“. Друго нямам. Мияги потвърждава сведенията за предстоящите действия на фронта в направление на южните морета. Видях го вчера.

Зорге изпуши цигарата си и се сбогува. Информацията беше в противоречие с предишните данни, които се получаваха от военните и правителствените кръгове. Тя трябваше да бъде повторно и старателно проверена. Без да бърза, Рихард мина през хола, после отиде до автомобилния паркинг пред входа, взе от пазача ключа на колата си, вмъкна се в старичкия си „Опел“ и се понесе към посолството.

— Чу ли новината? — запита той От, влизайки без предупреждение в кабинета на посланика. — Японският флот изменя направлението си, няма да прави десант на Камчатка…

Посланикът От вече знаеше всичко това.

— Този път не можа да ме изпревариш — усмихна се той. — Ето, виж какво съм написал за Берлин.

Ойген От докладваше на фон Рибентроп:

„Кабинетът на принц Коное реши да извърши широка мобилизация като мярка против Съветския съюз. Наред с това министър-председателят Коное значително усили така наречените трезви елементи в своя кабинет, склонни да подкрепят мнението на ръководителите на военноморския флот — да се реши преди всичко проблемата за южните морета. Това силно затруднява едно придвижване на север. Командуването на армията също не проявява стремеж към незабавно скъсване със СССР. Привеждат се доводите, че японската армия, ангажирана и отслабнала във войната с Китай, не ще може да издържи една зимна кампания срещу Съветска Русия. Като има предвид упоритата съпротива на русите срещу такава силна армия като германската, японският генерален щаб се съмнява, че ще може да постигне решаващи успехи в Русия преди настъпването на зимата.

Върху мнението на генералния щаб оказват влияние също и тежките спомени от номонганските събития през 1939 г., които са още живи в паметта на Квантунската армия.

Надценяването на мощта на руската армия се подхранва и от обстоятелството, че въпреки разгрома на украинския фронт Съветският съюз можа да хвърли свои войски на кавказкия фронт за настъпление срещу Иран.^[1]

От достоверни източници научих, че императорската главна квартира напоследък е стигнала до решението да отложи за известно време действията против Съветския съюз, ако военната ситуация не се измени и Русия не претърпи поражение на запад.“

Посланикът придаваше на тази телеграма толкова голямо значение, че помоли и военния аташе Крайчмер да я подпише. Рихард също не биваше да бави тази информация.

Стъмваше се вече, когато Зорге се прибра вкъщи, на улица Нагасаки, и се залови за работа. Най-напред той запали настолната си лампа с абажур, украсен с оранжеви дракони, и я премести до прозореца, давайки по този начин знак, че му е необходима бърза връзка. Може би Клаузен щеше да се мерне наблизо с колата си. Преди да се прибере, Макс обикновено минаваше покрай къщичката на Рихард.

Зорге взе от полицата един доста оръфан статистически справочник на Германия „Ярбух 1935“, погледна календара — днес е четиринадесети септември 1941 г., прелисти справочника и намери нужната страница. Старият справочник продължаваше да служи на Рихард вярно и предано. Той беше ключът за шифрованите предавания, напълно оригинален и затова неразкриваем, винаги нов и безупречен. Със същите справочници разполагаха радистът Клаузен, Бранко Вукелич и, разбира се, дешифровчиците в Хабаровск и Владивосток. Трябваше само да се отвори страницата, която съответствува на датата. По-нататъшното шифроване не беше особено трудно, още повече че през последните месеци Рихард не изпращаше дълги телеграми. Ето и сега от общата сума на тъй важните информационни материали той трябваше да подбере само няколко реда. Върху хартията се заредиха петзначни цифрови групи. Зорге цифрираше най-важната си информация:

„Японското правителство е решило да не предприема действия против СССР. Въоръжените сили обаче ще бъдат оставени в Манджурия. Действията могат да започнат идната пролет, ако Русия претърпи поражение. Рамзай.“

Зорге не дочака Макс Клаузен да му се обади по телефона, а сам се отправи към него. Той му телефонира предварително от един градски автомат. Макс си беше вкъщи и всичко беше наред. Радиограмата на Рамзай излетя в етера, преди в посолството да успеят да шифрират дългата телеграма на генерал От и да я предадат в Берлин на министъра на външните работи фон Рибентроп.

След сеанса Рихард се върна на улица Нагасаки. Настроението му беше приповдигнато. Той си спомни думите на Одзаки за холандския художник. Рембранд… японските сенки… Днес другарите поработиха добре; те също осветяват главното от тайните събития…